О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 14.09.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 287 по
описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.18,
ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.
Образувано е въз основа на жалба
от П.Ж.В. *** против Задължително предписание № П/Д-Н 003/02.07.2021г. на
Директор ДСП - Шумен. С обжалвания акт, издаден на основание чл.21, ал.1, т.3
от ЗЗДет, във връзка с чл.18, ал.4 от ППЗЗД директорът на ДСП – Шумен е дал
предписание на П.Ж.В. – майка и законен представител на детето С.Б.П., както
следва 1. При отглеждане на детето С.Б.П. майката да съблюдава най-добрия му
интерес, свързан с необходимостта от семейна и родова принадлежност.
Поддържането на контакти с неупражняващия родителски права родител и разширения
семеен кръг е в интерес на детето с оглед изграждането му като психически и
емоционално стабилна личност; 2. П.В. да съдейства и да осигури възможност на
бащата Б.М.правото на лични контакти с детето му С.П., като се спазва
определения в решение № 110/22.05.2018г. по гр.д № 327/2018г. на ВКС режим на
лични контакти. Административният орган е указал задължителния характер на
предписанието за срок от шест месеца, както и че при неизпълнение на същото на
неговия адресат ще бъде наложено административно наказание съгласно чл.45, ал.9
от ЗЗДет.
Жалбоподателката твърди, че
предписанието е издадено при съществено нарушение на административно –
производствените правила, противоречие с материално правните разпореди и в
несъответствие с целта на закона. В тази насока сочи, че не са посочени никакви
фактически основания за издаването на задължителните предписания, в разрез с
изискванията на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Сочи, че при произнасянето на
директора на ДСП – Шумен не са обсъдени и липсват мотиви по изложените от нея
възражения, като вместо собствени изводи, превратно са цитирани определени
факти. Аргументира становище, че дадените предписания са неясни, неточни,
немотивирани и противоречат на закона, като твърди, че по отношение на първото
предписание са използвани общи фрази с пожелателен характер, при липса на
конкретика в какво точно следва да се изразяват действията и/или бездействията
в изпълнение на предписанието. Счита за неустановен фактът, че е нарушила
конкретно право на детето и в частност, че по нейна вина е «прекъсната връзката
с другия родител». В обобщение досежно първото предписание сочи, че липсата на
точно посочване на търсеното от оспорващата поведение дава възможност за
превратно тълкуване и я изправя пред реална заплаха да бъде санкционирана по
субективни критерии на органа, издал предписанието.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на второто предписание, обективирано в обжалвания акт,
аргументирани с твърдението за неяснота на волеизявлението на административния
орган, както и на даденото предписание. Жалбоподателката счита, че указанието
да се спазва определеният в решение № 110/22.05.2018г. на ВКС режим на лични
контакти, се явява недопустимо, доколкото задължението за изпълнение на едно
съдебно решение произтича от неговата същност, респективно даденото предписание
се явява нищожно.
Въз основа на изложените в
жалбата аргументи се отправя искане за отмяна на Задължително предписание №
П/Д-Н 003/02.07.2021г. на Директор ДСП – Шумен.
При проверка допустимостта на
оспорването съдът е констатирал, че жалбата е нередовна, поради което с
определение от 07.09.2021г. е оставил същата без движение, като е дал указания
за отстраняване на нередовностите.
В унисон с дадените указания
оспорващата представя молба рег.№ ДА-01-2360/08.09.2021г. с приложен към нея
документ, удостоверяващ внесена държавна такса.
Като съобрази приложените
доказателства, съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
П.Ж.В. *** и ответник - директор на Дирекция «Социално подпомагане» - Шумен.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170,
ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои
обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата и при наличие на посочените в него материално правни основания.
Съдът констатира, че с жалбата оспорващият е направил
искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на едни свидетел при
режим на довеждане с оглед установяване на факти и обстоятелства, изложени в
жалбата. Съдът намира искането за допускане на гласни доказателства за
допустимо и относимо към предмета на спора, поради което същото следва да бъде
уважено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото
производство както следва:
оспорващ - П.Ж.В. ***;
ответник - директор на
Дирекция «Социално подпомагане» - Шумен.
Насрочва АД № 287/2021г. по описа
на ШАдмС за 20.10.2021г. от 10,00 часа,
за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на
изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в негова тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от
компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на обуславящите го
материално – правни предпоставки, визирани в чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ за открито съдебно заседание на 20.10.2021г.
едни свидетел, воден от оспорващата за установяване на факти и обстоятелства, изложени
в жалбата.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
да представят нови доказателства.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: