РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Троян, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100549 по описа за 2021 година
В районен съд гр. Троян е постъпила искова молба от „ИЛТИ" ЕООД,
ЕИК ***, против Н.И.Х. от гр.Троян, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, с цена на иска 17340.93 лева.
Твърди се, че И.К.Л., ЕГН ********** е бил едноличен собственик на
капитала и управител на „ИЛТИ" ЕООД, ЕИК ***, че по време на неговото
управление в периода 2014 г. - 2015 г. , дружеството открило банкова сметка
в „***" АД. Твърди се, че от 2008 г. до 20.01.2020г. ответната страна - Н.И.Х.,
осъществявала *** на дружеството, като в периода 2014 - 2015 г. й е била
издадена банкова карта за извършване на разплащания от посочената банкова
сметка. Сочи се, че тази банкова сметка не се използвала за търговската
дейност и К. и И.Л. считали същата за „неизползваема". Твърди се, че И.К.Л.
е баща на К. И.Л., ЕГН **********, който през 2015г. започнал да
осъществява търговска дейност чрез дружеството, за което бил упълномощен
от управителя (и негов баща) с нотариално заверено пълномощно. Сочи се, че
на 26.04.2018 г. е било получено съобщение за недостиг на средства и по
сметката е преведена сума за покриване на месечните банкови такси от лична
1
сметка на И.Л., до която Н. Х. също имала онлайн достъп (електронно
банкиране), като се уточнява, че във връзка с осъществяваната търговска
дейност и полагания труд, ответникът (***) определял и изисквал сумите,
които ежемесечно се внасят за ДДС и корпоративен данък, платими от
банкова сметка на дружеството в „***" АД по сметките на Национална
агенция по приходите. Сочи се, че в края на всяка година, ответникът, който
осъществявал и счетоводната дейност на дружеството заявявал надвнесени
суми за ДДС и за корпоративен данък, които били възстановявани с актове за
възстановяване - подписвани единствено от Х., след което НАП ги е
превеждала по посочена банкова сметка на дружеството. Твърди се, че Х. е
заявявала връщане на сумите по „нeизпoлзвaeмaтa “ банкова сметка IBAN:
*** в ,, *** " АД, като подробно се посочват датите и размера на
възстановените суми, както следва: На 14.04.2015 г. ТД на НАП Ловеч е
възстановило сума в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.; на 29.04.2015
г. - 5 375,92 лева (пет хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две
стотинки); на 31.03.2016 г. - 8 735,97 лева (осем хиляди седемстотин тридесет
и пет лева и деветдесет и седем стотинки); на 03.04.2017 г. - 9 960 (девет
хиляди деветстотин и шестдесет) лева и на 29.04.2018 г. е възстановена сума в
размер на 2 184,60 лева (две хиляди сто осемдесет и четири лева и шестдесет
стотинки), като за това възстановяване се твърди, че не са уведомявани
едноличният собственик на капитала и управител И.Л., нито извършващият
дейността К. Л.. Излага се, че нито една от тези суми - с изключение на
месечните банкови такси, не е разходвана в полза на Дружеството. Сочи се,
че от посочената банкова сметка в „***" АД без знанието и без съгласието на
И.К.Л. и на К. Л. Х. безконтролно е извършвала разплащания или е теглила
суми в своя полза в целия период от 15.04.2015 г. до 02.11.2018 г., като нито
едно плащане не е за изпълнение задължения или в полза на Дружеството.
Датите и размера на претендираните суми са описани подробно в 88 пункта в
ИМ, като за периода 15.04.2018г. до 25.06.2016г. получените от ответната
страна суми не се претендират от ищеца, като погасени по давност. Твърди
се, че след смъртта на И.Л., в документи на дружеството установили номера
на банковата сметка, която била закрита на 19.03.2020г., поради липсата на
нужда от сметката, след като наличностите в нея били изтеглени. Излага се,
че в последствие били установени злоупотреби в работата на Х., поради което
била освободена като *** на дружеството и сезирана РП-Троян. Сочи се, че
2
при извършени в последствие справки в НАП установили, че са
възстановявани суми за осигуряването на К. Л. и те са превеждани в
процесната банкова сметка. Излага се, че Х. не е оправомощавана и не й е
давано съгласие за разплащания или за тегленето на суми от посочената
банкова сметка, нито която и да е от теглените или плащани суми е
използвана за нуждите или в полза на Дружеството, поради което считат, че
сумите в общ размер на 17340.93 лева са получени от ответната страна без
основание и следва да се върнат, в едно със законната лихва върху тях,
считано от датата на завеждане на иска до датата на окончателното заплащане
на задълженията. Претендират се разноски в производството.
При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК
ответникът, чрез пълномощника си адв. Г.П. от АК-Р. депозира писмен
отговор, в който изразява становище за недопустимост, а по същество за
неоснователност на претенцията. Оспорват се в последователност следните
твърдения, обективирани в исковата молба, а именно: че И.Л. е считал
сметката за неизползваема; че актовете на НАП са подписвани от
ответницата; че И.Л. не е бил уведомен и не е знаел за актовете с които са
възстановени сумите; Х. не е оправомощавана да се разпорежда с тази
банкова сметка и не е извършвала тези плащания; че описаните извършени
плащания са станали без съгласието на собственика И.Л.; че парите са
използвани от ответницата за нейни лични нужди; че ищецът е разбрал за
така наречените злоупотреби едва през април 2021 година; че Х. е имала
регистрация за онлайн банкиране в „***”;-че е освободена от длъжността ***
поради злоупотреби; че е надлежно поканена да възстанови сумите; че има
сигнал до Прокуратурата относно злоупотреби в качеството й на *** на това
еднолично дружество.
В подкрепа на заявените възражения, ответната страна излага следните
твърдения: От 2013 година до 2016 година ответницата е била официално
Управител на Дружеството, което е вписано в Търговски регистър, а след
прекратяване на договора й като Управител е упълномощена от Собственика
и Управителя да представлява Дружеството в това число и пред „***” и ”***”
с всички права, както и да получава всякакви документи отправени до
Дружеството. Счита за безспорно обстоятелството, че едноличен собственик
на „ИЛТИ" ЕООД от вписването му до 20.01.2020 година е бил И.Л., като се
3
твърди, че „…ищецът става собственик от момента на смъртта на
собственика-наследодател, поради което същият може да претендира
връщане на суми и имущество, които са неправилно и без основание
отклонени за времето след 20 януари 2020 година…“. Твърди се, че до 2020
година собственикът е подписвал всички годишни отчети и е имал достъп до
сметката. Отделно от това се излага, че за да продължи дейността на
Дружеството, ищецът е получил цялостната документация без възражения и
лично е подписал финансовия отчет за 2019 година на 30.09.2020г., поради
което не би могъл през април 2021 година да установи злоупотребите по
закрита през март 2020г. сметка. Твърди се, че ако ответницата е „…
извършвала физически някои от действията е действала като пълномощник на
собственика, а ако е действала в негова вреда -единствено упълномощителят
може да ангажира нейната отговорност, което право не се наследява, т.е.
ищецът не може да предявява чужди права…“. Сочи се, че възстановяването
на сумите касае периодични плащания, поради което считат, че давността е
тригодишна, т.е. исковете са погасени и по давност. По същество се излагат
аргументи, че ответницата в качеството си на управител е осъществявала и
изпълнявала цялата счетоводна и икономическа дейност без да е получавала
възнаграждение и без да е назначавана като такава в дружеството. Твърди се,
че цялата документация на дружеството е предадена на новия собственик
след като той заявил съгласие да наследи дружеството и новият собственик е
подписал лично годишния финансов отчет изготвен от ответницата и приет и
подписан от ищеца на 30.09.2020г., след като са уточнени всички сметки от
ищеца. Заявява се, че ответницата е извършила и промяната на
обстоятелствата относно дружеството в Търговски регистър след смъртта на
И.Л. в качеството и на адвокат. Твърди се, че ответницата е живяла на
семейни начала с И.Л., в нейно собствено жилище, където е бил и адреса на
управление и седалището на дружеството, поради което всички съобщения са
получавани на този адрес преимуществено от наследодателя, пребивавал там
и през деня, тъй като бил пенсионер. Излага се, че електронната поща е на
фирмата и собственикът е имал постоянен достъп до нея, като цялата
кореспонденция с НАП по всички въпроси е постъпвала на тази поща, която е
обявена за официална в Търговски регистър и собственикът е имал достъп до
кореспонденцията и е знаел всичко - включително и за въпросните суми.
Излага се, че всички плащания описани подробно в исковата молба са
4
правени през системата И., като там е регистриран само И.Л.. Твърди се, че
ответницата не е имала регистрация за онлайн банкиране за тази сметка и
затова не може да е правила онлайн банкови операции лично. Сочи се, че
„….по-голямата част от плащанията са за покриване на разходи на другата
фирма на И.Л. - ел. енергия, телефони и други, друга част са били за битови
нужди, но това е била преценката на собственика и е ставало лично от него
или по негово разпореждане… Твърди се, че наследодателят на ищеца е
разполагал изцяло със сметките си, той е считал, че средствата могат да се
използват и за негови лични нужди и когато не е носил със себе си другата
карта в която е получавал пенсията си и правил разплащания и от тази карта.
Твърди се, че през периода на съвместното им съжителство /14 години/,
ответницата „…изцяло е покривала консумативите и ежедневните разходи,
което е осигурило възможността наследодателят да не изхарчи нито лев от
спестяванията си в това число и да спести и част от пенсията си и всички тези
суми, които възлизат над 100 000 лева са получени от неговите
наследници…“. Заявява се, че ежегодно „той“ е подписвал финансовите
отчети, което означавало, че бил съгласен с начина на управление на
дружеството и със счетоводната отчетност. Твърди се, че ответницата е
извършвала цялата счетоводна дейност от основаването на фирмата през
2009г. , извършвала и цялата юридическа работа свързана с образуване на
изпълнителни дела и събиране на вземания на Дружеството, включително
сключване на договори, споразумения, за което не е получавала
възнаграждение, с което намира, че е „…допринесла за увеличаване на
печалбата, тъй като не са плащани заплати на *** и юрист..“. Твърди, че
„ищецът“ не е бил от кръга на лицата, на които да се съобщават актовете, тъй
като не е бил собственик нито управител на Дружеството, но „…той също е
разполагал с пълномощно от собственика, представено по делото и е можел
да прави справки и да се снабдява с документи от всички институции. Излага
се, че през времето когато е била управител, „…той /вероятно настоящият
управител/ е разполагал и с нотариално заверено пълномощно от нея в
качеството си на управител да представлява Дружеството пред „*** булбанк“,
„***“ и „***“ Банк, поради което счита, че той е имал възможност да
упражнява контрол върху изразходването на средствата.
За ищцовото дружество, редовно призовано, в с.з. се явява управителят
К. Л., в процеса се представлява от упълномощени защитници – адв.Г.И. ЛАК
5
и адв.М.З. – САК. В хода на производството и по съществото на спора
поддържат становище за основателност на исковата. Подробни аргументи
излагат в представена по делото писмена защита.
Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се в процеса от
упълномощен защитник, който поддържа становище за неоснователност на
претенцията. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена
по делото писмена защита.
За установяване на спорните по делото обстоятелства, по искане на
ищеца са допуснати и реализирани СТЕ – икономическа и съдебно-
почеркова, по която вещото лице е изготвило заключение, приети като
доказателства по делото като обективни, компетентни и безпристрастни.
По искане на ищцовата страна, по отношение на ответницата е
реализирана процедурата по реда на чл.176 ГПК.
За установяване на спорни в процеса обстятелства са събрани гласни
доказателства, посредством разпит на свидетелите Н.В.Т., Д.П.Б., Д.И.Л.,
Р.А.Н., Д.Л.П., М.П.Г. и М. Х. П..
След преценка - поотделно и в съвкупност на представените писмени
доказателства, събраните в процеса гласни такива, доводите и становищата на
страните, приобщените по делото заключения на вещите лица, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Установено е, че И.К.Л., ЕГН ********** е бил едноличен собственик
на капитала и управител на „ИЛТИ" ЕООД, ЕИК ***, починал на 20.01.2020г.
Не се оспорва обстоятелството, че настящият управител – К. Л. е син на
И.К.Л., както и обстоятелството, че ответницата е съжителствала на семейни
начала с И.К.Л..
Установено е, че в периода 2014 г. - 2015 г. „Илти“ЕООД е открило
банкова сметка с IB AN: *** в „***'' АД.
От приложеното на л.335 от делото Банково у-ние от ***“АД клон
Ловеч се установява, че лицето Н.Х. е картодържател на фирмена дебитна
карта към сметка, с посочен титуляр „Илти“ЕООД. От съдържанието на
същото се установява, че картата е издадена на „Илти“ЕООД на 17.04.2018г.
6
със срок на валидност 31.03.2021г., като е отразено, че не са издавани нови
пароли за извършване на ел.разплащания от сметката при подновяване на
фирмената дебитна карта.
Установено е, че от 2008 г. до 20.01.2020 г. ответникът Н.И.Х., с ЕГН
********** е осъществявала *** на дружеството, като е определяла сумите,
дължими ежесемесечно за ДДС и за корпоративен данък, които са за плащани
от банкова сметка на дружеството в „***" АД по сметките на Национална
агенция по приходите.
Установено е, че в края на всяка година Н.И.Х., в качеството на *** е
заявявала надвнесени суми за ДДС и корпоративен данък, които суми са
възстановявани с актове за възстановяване и НАП е превеждала сумите по
банкова сметка на дружеството.
От приетата - в с.з. на 17.05.2022 г. по делото, съдебно-почеркова
експертиза се установи, че всички заявления до НАП са подписвани
единствено от ответника Н.Х..
От съдържанието на заявленията се установява, че заявените за връщане
суми са по банкова сметка IBAN: *** в „*** " АД.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява,
че банкова сметка IBAN: *** в „*** " АД не е използвана за търговската
дейност на дружеството.
При извършена от експерта проверка в Дневниците за покупки и
хронология на сметка „Доставчици" за периода от м.06.2016г. до м.11.2018 г.
е установил, че сумите посочени в исковата молба под регистрационен номер
от 3.1 до 3.88 са разплатени от разплащателна сметка с IB AN: *** в ***, с
титуляр „Илти" ЕООД и са на обща стойност 17339,73 лева. Установено е, че
платените суми не са намерили счетоводно отражение в дневниците за
покупки и в хронологията на сметка „Доставчици" за съответния период. В
табличен вид в заключението експерта е посочил подробно извършваните
плащания на суми от разплащателна сметка с IBAN: *** в ***, с титуляр
„Илти" ЕООД, които не са намерили счетоводно отражение в счетоводните
регистри на дружеството.
В проведеното на 05.04.2022г. открито с.з. вещото лице потвърждава,
че сумите не са намерили счетоводно отражение в дневниците, няма
7
първичен документ, от който да се установи този разход, за коя фирма се
отнася. Вещото лице е категорично, че „…Съгласно Закона за *** и чл. 7 от
него „първичен документ” е този, който съдържа реквизити на издателя на
документа, на получателя на документа, с наименование, с идентификационен
номер по БУЛСТАТ. Трябва да има изрично посочени единична цена,
количество, стойност на предоставените стоки и услуги, съставител също на
документа. В тези регистри, които аз съм проверила няма такива документи,
нямат и отражение тези суми….“.
От приложените по делото / л.209-211 включително/ писмени
доказателства се установява, че дъщерята на И.Л. , на 09.11.2020г. е
входирала жалба в РП-Троян в качеството си на наследник на покойния си
баща и като съдружник в „Илти“ООД гр.Троян, във връзка с извършвано
електронно банкиране от личната банкова сметка на И.Л., осъществявано
след неговата смърт.
По делото е представено Писмо изх.№ 313/11.02.2022 г. от „И.” АД и
Писмо изх.№126600-6076/01.04.2022 г. от МВР, Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност”.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите Н.В.Т., Д.П.Б., Д.И.Л., Р.А.Н., Д.Л.П., М.П.Г. И М. Х.
П..
От показанията на свид.Т. се установява, че познава покойният
управител на „Илти“ – И. Л., че същият притежавал хотел в близост до гр.
Троян, че в периода 2004 г. до 2007 г. Е работил заедно с И.Л. и твърди, че
същият „… не е разбирал от компютри…..Ако му изгася компютъра, той не
знае как да си го пусне. Той беше фен на пасиансите. Единствено играеше
пасианси на компютъра на рецепцията и ме караше да му го пускам….“.
Твърди, че през последните 8-9 години И.Л. преотстъпил фирмата за горивата
на своя син /настоящ управител на „Илти“. Заявява, че „… К. когато встъпи в
дружеството, ходеше по градовете, предлагаше и продаваше горива. И. си
гледаше пенсийката и си пиеше кафе в „***”. Почти всеки ден, когато
обядвахме някъде или преди това пиехме кафе, И. си беше с неговите си хора
в „***”, 4-5 човека обкръжение, пенсионери да ги наречем….“. Сочи, че
„…До последния му ден продължи познанството ни…, че са поддържали в
годините постоянен контакт –лично и по телефон, обаждания за празници.
8
Твърди, че година преди да почине, телефона който ползвал И.Л. бил
„…„Сони Ериксон” с копчета, тъй като той беше фен на „Сони Ериксон”…“.
Твърди, че е свидетел как „…, И. се гордееше, че К. сам е успял да направи
нещо….“.
От показанията на свид.Д.П.Б. се установява, че познава К. Л. от около
20 години, а И.Л. познава „ задочно“. Знае, че от 7-8г. „….К. движеше това
дружество…“. Твърди, че е свидетел на много телефонни разговори
провеждани от К. Л., във връзка с дейността на фирмата . Засичал го с
платежни да ходи към банка „***“, не го е виждал и не знае да е посещавал
„***”, както и не знае дружеството да има сметки там. Твърди, че в офиса на
фирмата и на бензиностанцията не е виждал никога И.Л.. Знае, че “…. никой
от служителите от офиса на фирмата на К. и от бензиностанцията, не е търсил
И. във връзка с тази дейност….“. Сочи, че е съдружник в бетонов възел , по
който подов „…с К. сме се чували няколко пъти относно доставката на
горива, като единия път беше, може би преди 5-6 години и тук наскоро, преди
няколко месеца пак говорихме по въпроса. Водихме разговорите с К. Л.. С
бащата на К. Л. не сме говорили за доставка на горива, тъй като той не се
занимаваше с фирмата….“.
От показанията на свид. Д.И.Л. се установява, че е сестра на настоящитя
управител на „Илти“ и дъщеря на покойния И.Л., дава подробни обяснения за
дейността на фирмата от самото съзаване като ЕТ „И.Л.” . Сочи, че около
2011г. баща и преустановил работа и фирмата му била „замразена“, като през
2013 г., брат и заявил „….желание и намерение да регистрира своя фирма, с
която да стартира собствена дейност. Тогава баща ми предложи да използва
фирмата „Илти” ЕООД, тъй като и бездруго тя не работи, няма дейност, тя е
регистрирана по ДДС, има дълга данъчна история, има добра кредитна
история и това ще помогне за бизнеса, защото всички контрагенти проверяват
в ТР, как стоят нещата с фирмите, с които започват работа и това ще му бъде
в полза….“. Твърди, че през различни времеви периоди, като управител на
фирмата е фигурирала както ответницата, така и брат и но е категорична, че
„…С намирането на клиенти, с оперативната работа, всичко което е свързано
въобще с управлението на един такъв бизнес, беше в ръцете на брат ми и
баща ми много се гордееше с това, …. че от 2013 г. откакто брат ми
фактически упражнява дейността си през „Илти” ЕООД, баща ми не се е
намесвал. Той на практика беше пенсионер и човек, който беше спрял да
9
работи активно….“. Сочи, че банковата сметка на фирмата била в „***“,
„….От банката изцяло и винаги търсят само брат ми, когато се касае за
банковите сметки и за дейността на фирмата…“, , като в последствие, след
смъртта на техния наследодател – И.Л. установили, че Илти” ЕООД има
сметка в банка „***“. С показанията си удостоверява, че: „….След като брат
ми започна дейността на дружеството, никога не съм чувала да се е случвало
баща ми да ходи в банката, за да води преговори и да подписва документи и
не съм била свидетел на нещо, което той да прави самостоятелно. Аз никога
не съм виждала и не съм чувала да говори баща ми за електронно банкиране и
да извършва някакви операции, той и не виждаше съвсем добре, така че той
дори избягваше такива устройства. След 2013 г. баща ми не е извършвал
някаква търговска дейност. В тези години той се гордееше, че вече не му се
налага да работи и че разполага с достатъчно средства, за да живее добре….
„….Баща ми не работеше на компютър……Той дори не ползваше и смартфон.
…. имаше телефон и той беше „Сони Ериксон” с копчета. …“. Твърди, че
след 2013 г., единственият човек, който се е занимавал с дейността - търговия
с горива на „Илти“ е брат и, като уточнява, че: „… Баща ми дори никога не е
имал понятие от тази работа, неговата сфера на дейност беше съвсем
различна.
От показанията на свид. Р.А.Н. се установява, че познава И. Л. от около
30 години, имали са с него съвместна бизнес - дейност, която прекратили
около 2008г. когато „…Н. започна да се качва горе на хотела и оттогава се
промениха отношенията…“. Твърди, че е „..виждала И. зад компютъра само
да реди пасианси …“. Сочи, че живее в близост до кафе „***“ в гр.Троян, че
ежедневно минавайки покрай заведението „…всеки ден съм го виждала в
кафе „***”, както и съм виждала некролога му залепен на дървото срещу
кафенето….Те беха дежурни сутрин там, събираха се една групичка хора,
които аз познавам всичките и преди обяд се пръскат….“.
От показанията на свид. М. Х. П. се установява, че познава ответницата
от 35 години, а И.Л. от 2005-2006г., когато заживяли с ответницата. Твърди,
че до 2016-17г. не са имали чести контакти. Познава К. Л. от около 10 г..
Твърди, че „…. И. има фирма и К. работи с тази фирма, а Н. беше *** на
фирмата, на която И. е управител….“. Твърди, че: „….И. работеше с
компютър, с телефон и с електронен подпис. Всичко имаше. Аз съм виждала в
офиса, че И. стои на компютъра, на който стои флашката…“, като уточнява,
10
че: „…аз виждам гръба на лаптопа и не знам какво работи И.……не мога да
кажа какво е правил зад компютъра.….Офисът, в който съм виждала
флашката с електронния подпис на И., е на Н., на ***.…При моите посещения
в офиса, когато И. не е бил там, флашката е стояла на компютъра….“. Знае,
че на едната фирма „…работеше К., …..а на другата Н. извършваше
счетоводни услуги, но И. контролираше всичко…“, като го определя като
„недоверчив, много пестелив, стиснат“.
От показанията на свид. Д.Л.П. се установява, че бил близък приятел с
И. „…повече от 25 години….“. Ответницата познава от около 10 години,
когато заживяла с И.Л. на семейни начала …“. Твърди, че освен приятелски
съвети, в годините е давал и юридически съвети на И.Л.. „….И. си беше
управител на фирмата. Аз му дадох съвет да даде пълномощно на К. по-
голямо, разширено, да може да сключва договори, не помня дали аз съм му
го написал, за да може той да ходи, да се представлява и да върши дейността
от името на фирмата, вместо И.….“, но твърди, че И. следял отблизо
дейността на фирмата. Сочи, че е виждал И. да „…. отваря компютъра и
влиза, дали в банката, дали в сметката и той следи какво и как е купено….аз
съм виждал, че И. отваря компютъра и може да следи сметката на фирмата,
какви са разходите…“
От показанията на свид.М.П.Г. се установява, че познава „….. Н. и И.
от 2005г., защото аз имах хотел в с. С., а те имаха хотел в с.В., две съседни
села…На фирмата с горивата не знам кой е бил титуляр, защото не съм бил в
течение, но знам, че И. заедно с К. са я разработили, като идея. Но И. тичаше,
тъй като в С. имаме представител на „***" гр.Плевен, бивш зам.директор, …..,
оттам тръгна идеята…..Мисля, че двамата с К. я управляваха фирмата, в
смисъл такъв, че и И. си е участвал, но вече полека, полека и К. си пое
нещата……И. се разпореждаше какво да прави Н.…..Тя му беше *** и тя му
движеше сметките, като всеки един ***…. „. Чувал И.Л. да дава
разпореждания на Н. да свърши нещо, но не може да каже, „….за коя от
всичките му фирми става въпрос…..той имаше в себе си няколко карти по
сметки……вади си портфейла, изважда една карта и казваше на Н. да отидие
да изтегли за еди какво си. …. аз няма как да знам тази карта на коя фирма
е….“.
От показанията на свид. М.Х. се установява, че като дългогодишен
11
служител в „***" АД познава К. Л. и неговия баща И. К.Л.. Сочи, че е
„…работила по банкови продукти, които банката предоставя на фирма „Илти"
ЕООД - откриване на банкови сметки, откриване на банкови гаранции,
сключване на договори за кредит и овърдрафт…“. Излага, че в годините
законните представители и управители са били И.Л., Н.Х. и „…. При
договаряне на сделките, при легализиране на сделките, те биваха подписвани
в наше присъствие, законния представител и съответно собственика на
фирмата. Говоря за продукти, банкови кредити, банкови гаранции и т.н….“.
Спомня си, че „…К. Л. имаше пълномощно още от 2013 г., с което му беше
дадено право да представлява фирмата пред ***, не помня другите
институции кои са и съответно да извършва разплащания, да представлява
фирмата пред банката…“. С показанията си удостоверява, че като
„….собственик на дружеството И.Л. винаги е присъствал при договаряне на
нещо, което евентуално той е поискал към момента….“, като уточнява, че
„…..документите се подписват от управителя на фирмата, тоест този, който
към момента има тази представителна власт. През годините, ако е имало
промяна, съответно ние се съобразяваме с нея. Законният представител е
подписвал документите, исканията за продукти и т.н…“.
Съдът анализира гласните доказателствени средства, като отчита
родствената връзка на свид. Д.Л. – сестра на настоящият управител на „Илти“
и дъщеря на покойният И.Л. и въпреки че се оценяват в светлината на чл. 172
от ГПК, съдът кредитира нейните показания, тъй като преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, показанията и са категорични, непосредствени,
логични, последователни и кореспондират с писмените доказателства по
делото. Безспорно е обстятелството, че при наличие на две групи свидетели,
целящи да установят факти и обстоятелства, за които страната ги е
ангажирала, съдът има задължение да провери тяхната достоверност,
включително и на плоскостта на чл.172 ГПК.
При суверенна преценка на същите, настоящият състав намира за
безпристрастни и обективно дадени показания от свид. Т., Л., Н., П., Г., П. и
Х., доколкото липсват конкретни факти, от които би могло да се направи
извод за тяхната заинтересованост.
От показанията на свид.Т., св.Л. и св.Н. се установява, че покойният
И.Л. не е притежавал компютърни умения, използвал е компютърът за игра
12
на карти и не е бил в състояние да извършва никаква друга дейност /онлайн
банкира, проверка на документи, изпращане и проверка на получена поща от
различни административни учреждения и др./. В тази връзка съдът счита, че
показанията на свид. П. също следва да бъдат кредитирани в тази част, тъй
като макар да са в насока че: „…И. работеше с компютър, с телефон и с
електронен подпис. Всичко имаше. Аз съм виждала в офиса, че И. стои на
компютъра, на който стои флашката…“, добросъвестно уточнява, че: „…аз
виждам гръба на лаптопа и не знам какво работи И.……не мога да кажа какво
е правил зад компютъра…“.
Съдът не кредитира показанията на свид.П. в частта, в която твърди, че
е бил очевидец как „…И. отваря компютъра и може да следи сметката на
фирмата, какви са разходите…“, тъй като показанията са изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал в тази насока.
По отношение на твърдението на свид.Г.,
св.П. и св.П., в частта, в която установяват непосредствени впечатления
досежно предоставени от И.Л. на Н.Х. „карти“ за извършвани по негово
нареждане плащания и теглене на суми: Съдът счита, че следва да кредитира
показанията на свидетелите като обективни и непосредствено възприети, но
счита, че със същите не могат да бъдат установени обстоятелствата, в
подкрепа на която са ангажирани гласни доказателства, тъй като свид.Г.
твърди, че „…..той имаше в себе си няколко карти по сметки……вади си
портфейла, изважда една карта и казваше на Н. да отидие да изтегли за еди
какво си. …. аз няма как да знам тази карта на коя фирма е….“, свид. П.
твърди, „…. И. разполагаше с карти, той си ги носеше в него си. …. може и
той да си тегли пари. Пращаше и Н. да му изтегли пари, като по-млада... Той
даваше картата на Н. .… Банковата карта, която е давал И. на Н., не мога да
кажа дали е била неговата лична…“, св. П.: „От И. знам, че…….от пенсията
си плаща чрез картата битови сметки - ток, вода, телефони, а другото поема
Н.…“.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД са уредени три кондикции, които се
разграничават в зависимост от това, дали основанието е налице в момента на
получаването на престацията, или отпада в последствие.
13
Съдът счита, че предявеният иск покрива хипотезата на чл. 55 ал.1
предл.1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Съгласно разпределената в процеса
доказателствена тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно
доказване на твърдяните от него факти.
Безспорно установено е, че от 2008 г. до 20.01.2020 г. ответникът
Н.И.Х., с ЕГН ********** е осъществявала *** на дружеството.
Установено е, че Х. е живяла на семейни начала с починалия И.Л. и е
имала достъп до всички банкови сметки на починалия, включително и онлайн
достъп (електронно банкиране).
По делото бе установено, че има подадена жалба в Прокуратурата, във
връзка с електронното банкиране от личната банкова сметка на И.Л..
Във връзка с осъществяваната търговска дейност и полагания труд
ответникът Н.Х., в качеството на *** определяла и изисквала сумите, които
ежемесечно да се внасят за ДДС и за корпоративен данък. Установено е, че
сумите, които ежемесечно са внасяни за ДДС и за корпоративен данък са
плащани от банкова сметка на дружеството в „***" АД по сметките на
Национална агенция по приходите.
Установено е, че в края на всяка година ***ят Н.И.Х. е заявявала
надвнесени суми за ДДС и за корпоративен данък, поради което
надвнесеното е било възстановявано с актове за възстановяване - които са
подписвани единствено от ответника и НАП е превеждала сумите по банкова
сметка на дружеството.
От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
всички заявления до НАП са подписвани единствено от ответника Н.Х., в
които тя е заявявала връщане на сумите по банкова сметка IBAN: *** в „*** "
АД.
В тази връзка изложените в отговора на ИМ и поддържани в хода на
производството възражения от ответната страна, че актовете на НАП не са
подписвани от ответницата не беше доказано. Не беше установено и
доказано от ответната страна и защитното възражение, че не е използвала
парите за лични нужди, тъй като се установи, че ТД на НАП Ловеч е
възстановявала суми по банкова сметка IBAN: *** в „*** " АД.
14
От приетото като доказателство писмо изх. № 946/12.05.2022 г. от И.
АД е видно, че банковата карта е регистрирана на ниво 2 с данни за контакт
мобилния телефон (***), за който се установи, че е на Н.И.Х., като липсват
данни кой е регистриран в профил на познат клиент на ниво 1.
От приложеното на л.335 от делото Банково у-ние от ***“АД клон
Ловеч се установява, че лицето Н.Х. е картодържател на фирмена дебитна
карта към сметка, с посочен титуляр „Илти“ЕООД. Безспорно беше
установено, че от 2008 г. до 20.01.2020 г. ответникът Н.И.Х., с ЕГН
********** е осъществявала *** на дружеството, като е определяла сумите,
дължими ежесемесечно за ДДС и за корпоративен данък, които са за плащани
от банкова сметка на дружеството в „***" АД по сметките на Национална
агенция по приходите, както и, че в края на всяка година Н.И.Х., в качеството
на *** е заявявала надвнесени суми за ДДС и корпоративен данък, които
суми са възстановявани с актове за възстановяване и НАП е превеждала
сумите по банкова сметка на дружеството в банка „***“ АД.
От заключението на ССчЕ се установява, че по цитираната по-горе
сметка постъпилите суми са в общ размер 27 756,49 лева (двадесет и седем
хиляди седемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки),
както следва: На 14.04.2015г. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева; на
29.04.2015 г. сумата 5 375,92 лева (пет хиляди триста седемдесет и пет лева и
деветдесет и две стотинки); на 31.03.2016 г. сумата 8 735,97 лева (осем хиляди
седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки); на
03.04.2017 г. сумата 9 960 (девет хиляди деветстотин и шестдесет) лева; на
29.04.2018 г. сумата 2 184,60 лева (две хиляди сто осемдесет и четири лева и
шестдесет стотинки). Отново от заключението на ССчЕ се установява, че
възстановените суми /с изключение на месечните банкови такси/, не са
разходвани в полза на Дружеството. Установоено е, че за периода от
25.06.2016г. до 02.11.2018 г. , чрез банковата карта на името на ответника Х.
са извършвани тегления от сметката на дружеството и реализирала
плащания чрез *** в полза на ЧЕЗ Електро България, ВиК, Виваком,
Булсатком, „Техномаркет“, „Домко“ като експерта е установил и суми
теглени в брой на АТМ /банкомат/ и в представено по делото заключение и
потвърдено в с.з. е категоричен, че тези суми не са намерили отражение в
счетоводните регистри на Дружеството.
15
Фактическите твърдения и обстоятелствата, описани в исковата
молба, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, от
изготвените и приети заключения по допуснатите две СТЕ, както и от разпита
на свидетелите.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че защитните възражения
изложени в отговора на исковата молба останаха недоказани, включително и
досежно обстоятелството за подаден сигнал до Прокуратура относно
злоупотреби в качеството и на *** на дружеството, които доказателства са
налични по делото – приложените на л.209-211 писмени
доказателства.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск е
процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен, в едно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
28.06.2021г.
При този изход на спора, на ищецът следва да бъдат присъдени
претендирани от него разноски общо в размер на 2968.64 лева,
представляващи разноски за платена ДТ, адвокатско възнаграждение, депозит
за вещите лица по допуснатите експертизи, свидетел и издадените съд. у-ния,
съобразно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
По направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение:
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото хонорарът от
1700.00 лева не надвишава значително дължимият съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4
вр.чл. 7 ал.9 от НМРАВ минимум от 1450.00 лева и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
В тази връзка следва да се посочи, че в т. 3 на Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че
минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е
определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.
36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само
норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя – определяне на
минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между
16
адвокат и клиент. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на
договорното право - принципът за свобода на договарянето и обвързващата
сила на договорите, който признава на договарящите свободата сами да
определят съдържанието на договорите помежду им и същевременно обявява
повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е
допустимо разпростирането на автономията на волите. Преценката на съда
досежно размера на адвокатската услуга се базира на установяване на
социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а
не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до
размера на абсолютния минимум.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да заплати направените деловодни разноски.
По изложените съображения Троянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД Н.И.Х., ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ИЛТИ" ЕООД със седалище и
адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя К. И.Л.
сумата 17 340,93 лева /седемнадесет хиляди триста и четиридесет лева и
деветдесет и три стотинки/, в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на иска – 28.06.2021г. до окончателното
заплащане на задълженията, както и направените деловодни разноски и
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на общо 2968.64 лева /две
хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/,
съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък, обективиран в
депозирано на 17.05.2022 г. с.з. /л.1226 от делото/.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
17