Р Е Ш Е Н И Е
№ 1308
гр.Пловдив, 23.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа АНД №
4141/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от С.Г.А., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 336620-F373518 от 10.05.2018г. издадено
от Директора
на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограниченията
на плащанията в брой /ЗОПБ/ му е наложена административно наказание - глоба в
размер на 1 425 лева, за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ.
В жалбата се излагат съображения, че административнонаказващият орган не
е взел предвид, че общият размер на договора за заем, който е сключен от
жалбоподателя, се явява под законоустановения размер от 15 000 лева. Също
се посочва, че жалбоподателят няма качеството на платец по смисъла на ЗОПБ,
доколкото същият се явява единствено получател на сумата по договора. Страната
по договора, която получава плащането не може да се третира като допустител по
смисъла на разпоредбите на НК. Излагат се доводи и че в настоящия случай не се
касае за извършено действие „плащане“ по смисъла на закона, тъй като сключеният
договор е за заем и парите по него не се използват като платежно средство. При
условията на евентуалност се прави възражение, че се касае за маловажен случай
по смисъла на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН. Поради изложеното моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез неговия
процесуален представител, поддържа депозираната жалбата, като излага
съображения, идентични с посочените по-горе.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуалния
представител, взима становище за неоснователност на подадената жалба. Излага
съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Наложената санкция е в определения от закона размер. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От фактическа страна
съдът установи следното:
На 15.05.2017 г. между жалбоподателя С.А. в качеството на заемодател и
„ОВК Инженеринг – Пловдив“ ООД, ЕИК: *********, в качеството на заемополучател,
бил сключен договор за заем, по силата на който на дружеството била
предоставена сумата в размер на 11 000 лева, която следвало да бъде
върната в брой в срок до 31.12.2017 г. За посоченото задължение управителят на
дружеството се задължил и по запис на заповед от същата дата. На 14.07.2017 г. „ОВК
Инженеринг – Пловдив“ ООД предало в брой на С.А. част от дължимата по договора
сума в размер на 5700 лева, което било удостоверено с разходен касов ордер №
767/14.07.2017 г.
С Резолюция за извършване на проверка №
П-16001617199630-ОРП-001/16.11.2017 г. било възложено извършване на насрещна
проверка на жалбоподателя С.А.. В хода на същата били изисквани редица писмени
доказателства, въз основа на които проверяващото лице установило, че сумата от
5700 лева по договор за заем от 15.05.2017 г. била получена от жалбоподателя в
брой, а не по банков път.
С оглед изложеното на 16.02.2018 г. свидетелят Ю.Ю. съставила АУАН № F373518 срещу С.Г.А., ЕГН: **********,
за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Ю.Ю., която описва извършената проверка и сторените
при същата констатации. Съдът кредитира същите показания като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Противоречие се констатира единствено досежно обстоятелството за
размера на сумата по договор за заем, като свидетелката в съдебно заседание
заяви, че същата възлиза на 10 000 лева, а от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че е в размер на 11 000 лева.
Посоченото несъответствие според настоящия съдебен състав се дължи на
изминалото време от извършването на проверката и съставянето на АУАН. На
свидетелката беше предявен АУАН, като същата потвърди, че подписът
до
„съставил акта“ е неин и описаните констатации са така, както същата ги е
възприела при извършване на проверката. Отделно от изложеното от приобщените по
делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че предоставената
сума по договора за кредит е именно в размер на 11 000 лева.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – договор за заем от 15.05.2015 г., запис на заповед от
15.05.2015 г., разходен касов ордер № 767/14.07.2017 г., протокол за извършена
насрещна проверка от 07.12.2017 г. и АУАН № F373518/16.02.2018 г.
Относно приложението на
процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 1582/
23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна
страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 3 ал.1 т.2 ЗОПБ, съгласно
който плащанията на суми по договори, чиято стойност е над 10 000 лева,
следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Посочената разпоредба обаче не се отнася, когато суми се предават въз
основа на договор за заем. Според определението дадено в чл.240 от ЗЗД, договорът за заем е договор,
с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.Така цитираният законов текст обосновава
извод, че заемът за потребление е реален договор, чийто предмет могат да бъдат
само пари или заместими вещи. Договорът за заем е едностранен договор - от него
възникват задължение само за заемателя, тъй като той е длъжен да върне заетите
му пари или заместили вещи, а заемодателят има само право да иска тяхното
връщане. Казано с други думи, парите при заема за послужване не се използват като
платежно средство, а след като не се използват като платежно средство, не може
да се приеме, че с факта на предаване на определена парична сума в заем от
заемодателя на заемателя, независимо по какъв начин - в брой или чрез превод по
банков път, се извършва плащане по смисъл на ЗОПБ /така Решение № 672/24.04.2017 г. по н. д. № 404 / 2017 г. на
Административен съд Пловдив; Решение № 540/05.04.2017 г. по н. д. № 343 / 2017
г. на Административен съд Пловдив; Решение № 859/19.05.2017 г. по н. д. № 696 /
2017 г. на Административен съд Пловдив/.
За пълнота следва да се посочи, че не се споделят останалите възражения
на жалбоподателя. Независимо, че уговорената сума по договор за кредит е в
размер на 15 000 лева и към момента на сключване на договора е действала
разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.2 ЗОПБ /ред. ДВ бр. 16/22.02.2011 г./, която
регламентирала плащания чрез преводни нареждания при договори на обща стойност
над 15 000 лева, то към момента на предаването на паричната сума –
14.07.2017 г., който се явява и момент на извършване на нарушението, е
действала новата редакция на разпоредбата /ред. ДВ бр. 95/08.12.2015 г./ с
по-нисък праг на общата стойност на договорите, а именно 10 000 лева.
Съобразно чл. 3 ал.1 ЗАНН следва да се вземе предвид именно моментът на извършване
на нарушение при преценка на темпоралното действие на нормативния акт, въз
основа на който е подведен под административнонаказателна отговорност
нарушителят.
Също така неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че тъй
като не е „допустител“ по смисъла на чл. 3 ал.1 т.2 ЗОПБ, не следва да му бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност. Лицето, приемащо парично
плащане, има качество на „извършител“ по смисъла на посочената разпоредба,
поради което се явява и субект на нарушението /така Решение №
1554/03.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1575 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив/.
Поради всичко изложено, доколкото се касае за
договор за заем, както вече беше посочено, същият е извън предметния обхват на
ЗОПБ, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, наказателното постановление се явява незаконосъобразно като
противоречащо на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. В
този случай безпредметно се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл.
28 ал.1 б. „а“ ЗАНН.
Така
мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 336620-F373518 от 10.05.2018г. издадено Директора
на ТД на НАП Пловдив, с което на С.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл.5 ал.1 от Закона за ограниченията на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложена
административно наказание - глоба в размер на 1 425 лева /хиляда четиристотин
двадесет и пет лева/, за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС