Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260271
В ИМЕТО НА НАРОДА
28.09.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 33 по описа за 2020
година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2039499, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Т.С.С., ЕГН **********, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 600.00 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К № 2039499, издаден от ОД на
МВР – Пловдив, с който на Т.С.С., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 600.00
/шестстотин/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т.С.С.,
редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, а в жалбата си и чрез адв. Р. прави искане за отмяна на ел. фиш като
незаконосъобразен.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш е
издаден за това, че на 26.04.2018г. в 14:20 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург” до № 63, е заснет с ATCC TFR1-M № 529, при при разрешена скорост
50 км/час, отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/час, лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. номер ****,
който се движил с установена стойност на скоростта 98 км/час и превишена
стойност на скоростта 48 км/час. Ангажираната отговорност за установеното
нарушение в процесния електронен фиш е на жалбоподателя Т.С.С., собственик на
регистрираното МПС. Прието е, че с това е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При така изложената по делото
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Изложената фактическа обстановка
Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Протокол № 2-32-17/19.05.2017г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система TFR1 – M 529/26.04.2018г.
Съдът кредитира цитираните
писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и
допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При извършената служебна проверка Съдът
констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4
от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити
няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното
място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140
км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в случая
жалбоподателката не е изпълнила
задължението си на процесното място и време да управлява конкретното МПС до не повече от 50 км/ч, като въпреки
това й задължение позволената скорост на движение на МПС е била превишена с 48
км/ч. Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда, че за
превишаване на разрешената скорост, в населено място над 40 км/ч, е предвидена
глоба в размер от 600 лв.
Правилно нарушението е
квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е
ясно и точно описано.
Правилно на жалбоподателя е било
наложено административно наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран
размер от 600 лева за така установеното нарушение, който размер не подлежи на
ревезиране от страна на Съда.
Нарушението е установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към
датата на нарушението. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835. Освен това мобилната система за видеоконтрол „TFR-1М” e
била проверена, с оглед Протокол № 2-32-17/19.05.2017г., в който е
констатирано, че същата съответства на одобрения тип.
Безспoрно установени по делото,
видно от приложения снимков материал, са и заснетият участък от пътя, където е
било извършено нарушението, географските координати, действащото ограничение,
както и посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ въпросния
заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на констатираното
нарушение.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е
допустимо на база заснемане с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, каквото е в настоящия случай. Посоченото води до извода, че
електронният фиш, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е
законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за видеоконтрол.
На следващо място обжалваният
електронен фиш е издаден след измененията
на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018г. След
измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ
бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018г. отпадна изискването, предвидено в чл.7,
ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г. /при указване на мястото на
контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му да се документира със снимка/.
В съставения и приобщен по делото
като писмено доказателство протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. е посочено, че от мобилната система за видеоконтрол са свалени общо 27 бр.
статични изображения, като първото статично изображение е с № 15532, а
последното с № 15558. От изложеното се установява, че видеоклип № 15550 е
заснет в посочения времеви интервал с начален час 10:00 ч.
и краен час 16:00 ч., поради което и представеният видеоклип е доказателство за това, че същият е неразделна
част от съставения протокол, доколкото съставеният протокол удостоверява
заснемането на нарушения в същия времеви
интервал, като последният удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с
мястото, на което е заснет процесният автомобил, следователно всички необходими
реквизите в така посочения протокол са налице.
Обжалваният електронен фиш
правилно е издаден по отношение на жалбоподателя Т.С.С., като се има предвид,
че същата се явява собственик на регистрираното МПС, с което е извършено нарушението,
което обстоятелство не се оспорва, като не бяха подкрепени с никакви
доказателства и твъреднията в жалбата й че на процесната дата не е шофирала
МПС-то понеже е била извън страната. Освен това, жалбоподателката няма данни да
се е възползвала от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП, каквото обстоятелство и не се твърди.
Всичко гореизложено обосновава
неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ