№ 133
гр. Кюстендил, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600457 по описа за 2022 година
Адв.Г. М., защитник на подсъдимия К. Д. Д. от гр. К., обжалва с
въззивна жалба присъда № 3 от 22.03.2022г. на РС Кюстендил, постановена
по нохд № 1254/2021г., с което Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.343а ал.1 б.а пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2
вр.чл.342 ал.1 НК, като е освободен по реда на чл.78а НК от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на
1000 лв и е осъден да заплати сторените деловодни разноски.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда с искане за нейната отмяна и постановяване на нова,
оправдателна такава.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв.М. поддържа
подадената жалба и настоява същата да бъде уважена по изложените
съображения. Претендира, че в конкретния случай от страна на Д. не са
нарушени правилата за движение, посочени в обвинителния акт и в
1
обжалваната присъда.
Подсъдимият К. Д. заявява, че желае да бъде оправдан по повдигнатото
срещу него обвинение.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за
потвърждаване на присъдата.
Пострадалата от престъплението Е. Д. К. се явява в качеството на
частен обвинител. Нейният повереник пледира за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
Окръжен съд Кюстендил, след проверка на събраните в хода на
производството доказателства, намира подадената жалба за частично
основателна, по следните съображения:
Фактическата обстановка във връзка с повдигнатото срещу Д.
обвинение е изяснена в пълнота от страна на РС Кюстендил. По делото са
събрани и приобщени в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказването, като е
спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са
установени изчерпателно въз основа на проверен и приобщен от съда по реда
на НПК доказателствен материал.
На база на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
логичен и обоснован анализ на доказателствения материал,
първоинстанционният съд съобразно обвинението законосъобразно и
обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. Д. е
осъществил състав на престъпление от общ характер по чл.343а ал.1 б.а пр.2
вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 НК, както и че по отношение на него са
налице условията на чл.78а НК. Изводите на съда по същество са обосновани
и почиват на законосъобразен анализ и проверка на събраните доказателства.
Първоинстанционният съд е описал подробно и в съответствие с
доказателствата по делото установената фактическа обстановка, която
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря подробно.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства се
установява следното:
На 07.12.2019г. около 15.30ч. подсъдимият управлявал в гр.Кюстендил
2
по бул.“Македония“ лек автомобил „***с“ с рег. № *** **. Посоката му на
движение била към кръгово кръстовище с бул.“Сливница“, разположено в
близост до заведение „Роял“. По същото време в обратна посока се движила
пеш пострадалата Е. К. / родена през ***г./, с намерение да пресече кръговото
кръстовище. В района на това кръстовище не били обособени пешеходни
пътеки.
Около 15.34ч. лекият автомобил, управлян от Д., навлязъл в кръговото
кръстовище със скорост от 24.4 км/ч. По същото време пострадалата К.
навлязла от срещуположната част в кръстовището, като се придвижвала в
посока средната му част - т.нар „остров“, с пресичане траекторията на
движение на лекия автомобил. Независимо, че подсъдимият имал добра
видимост и могъл да възприеме, както посоката на движение на пешеходката,
така и обстоятелството, че тя е възрастна, Д. задействал спирачната система
на автомобила със закъснение. Въпреки че скоростта на движение на лекия
автомобил намаляла до 5 км/ч, последвал удар между предната част на
автомобила и К., която в последния момент забелязала приближаващото се
към нея превозно средство и спряла. След удара пострадалата паднала на
земята, а подсъдимият спрял автомобила и излязъл от него. Помогнал на К. да
стане от земята, качил я в автомобила и я транспортирал до Център за спешна
медицинска помощ при МБАЛ гр.Кюстендил.
Вследствие на удара, на пострадалата било причинена фрактура на
големия пищял на лява подбедрица в областта на колянната става, която
причинила трайно затрудняване движението на левия долен крайник.
След настъпилото ПТП било образувано ДП, в хода на което бил иззет
видеозапис от разположена в района на кръговото кръстовище камера за
видеонаблюдение.
Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от
страна на районния съд и се установява по несъмнен начин от събраните в
хода на производството доказателства, най – вече от показанията на
пострадалата К. и експертните заключения на в.л.Н., С., Н. и К.. По несъмнен
и безспорен начин се установява, че подсъдимия Д. като водач на МПС – лек
автомобил, е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.2 т.1 и по чл.20 ал.2
ЗДвП.
Подсъдимият, на първо място, е нарушил задължението си да бъде
3
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. Нарушил е и задължението си да намали скоростта на движение
и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Както бе посочено по – горе в изложението, още при навлизането на
автомобила в кръговото кръстовище Д. е могъл да забележи пешеходката и
посоката й на движение. Бил е длъжен да отчете навлизането на К. в
кръговото кръстовище, макар това да е сторено от нейна страна в нарушение
на разпоредбите на ЗДвП за движение на пешеходци. Д. е бил длъжен да
намали своевременно скоростта на автомобила и да спре преди да достигне до
пострадалата, като тези му действия са били възможни, предвид отстоянията
и скоростите на движение.
Както бе посочено, движението на пострадалата е извършено в
нарушение на правилата за движение, макар и обусловено от липсата на
пешеходни пътеки в района на кръстовището. Но това нарушение на
правилата не би могло да има за последица оневиняване на подсъдимия, а
следва да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
От друга страна, възражението на защитника досежно нарушението по
чл.20 ал.1 ЗДвП е основателно. Очевидно е, че в конкретния случай
настъпилото ПТП не е причинено от загубата на контрол върху превозното
средство, а от нарушаването на другите две правила. Затова и присъдата на
районния съд в тази си част е неправилна и следва да бъде отменена, като Д.
бъде частично оправдан.
Останалите възражения на защитника, включително досежно
осъждането на подсъдимия да заплати сторените разноски в цялост, не могат
да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 НПК подсъдим
може да бъде освободен от заплащане на разноски само по отношение на
обвиненията, за които е оправдан. В кокретния случай, срещу Д. е повдигнато
само едно обвинение за извършване на едно престъпление. Независимо от
частичното му оправдаване – за извършването на едно от общо три
нарушения на правилата за движение, подсъдимият следва да заплати в
цялост сторените деловодни разноски, доколкото е признат за виновен.
Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна на
РС Кюстендил не са допуснати съществени отстраними нарушения на
4
процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваната присъда.
След освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК,
на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер,
като решавашият съд е преценил да не налага и наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС“.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд намира че РС Кюстендил е
постановил присъда, която в едната си част – досежно извършването на
нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.1 ЗДвП, следва да бъде
отменена с оправдаване на подсъдимия. В останалата си част присъдата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378 ал.5 вр.чл.336 ал.1 т.3 и
чл.338 НПК Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 3 от 22.03.2022г. на РС Кюстендил, постановена
по нохд № 1254/2021г., в частта с която К. Д. Д. е признат за виновен да е
нарушил при управление на МПС правилото за движение по чл.20 ал.1 ЗДвП
и го ОПРАВДАВА по тази част от повдигнато срещу него обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5