Присъда по дело №2240/2017 на Специализиран наказателен съд

 

 

 

                               

                                   П      Р       И      С       Ъ        Д       А

 

№

 

Гр. София,  28.05.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА !

 

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН  НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,  18  състав в публично заседание  на      двадесет и осми май   две хиляди и деветнадесета година  в състав :

 

                                                  СЪДИЯ: МАРИЕТА РАЙКОВА

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

1.С.П.

 2. Г.М.

 

 

При участието на секретаря  Р.Илинова  и в присъствието на прокурор          Калин Близнаков, след като разгледа НОХ дело  2240/2017 г. по описа на    СпНС,  въз основа на закона и данните по делото ,

 

 

 

П   Р  И   С   Ъ   Д   И  :

 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Е.Д., ЕГН ********** - роден на ***г. в гр.София, българин, българско гражданство, неосъждан, семеен, образование средно, месторабота управител „А.-М." ЕООД, адрес:***, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че   в периода от неустановена дата през месец януари 2010г. до 02. май 2011г. на територията на Република България- Бургаска и Хасковска области, ръководил организирана престъпна група с участници П.П.Д.  и Ю.Л.Х.  /променено име от С. Л.Х./, създадена с користна цел и да върши съгласувано в Република България и Република Турция престъпления по чл.215 от НК /вещно укривателство/,  престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

 

 

 

ВМЕСТО ТОВА, го признава за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.10.2010 до 02.11.2010г.  на територията на Република България- Бургаска и Хасковска области се сговорил с  Ю.Л.Х. / С. Л.Х./ да вършат в страната престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и чрез който се цели да се набави имотна облага, а именно такива по чл. 215 от НК  – престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 6, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.Е.Д., с установена по делото самоличност, за ВИНОВЕН  в това, че за  периода от  07.10.2010г. до 2.11.2010г. в Република България и Република Турция при условията на продължавано престъпление, в  съучастие с Ю.Л.Х. като извършител  /променено име от С. Л.Х./, с цел да набави за себе си  и Х. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чрез транспортирането им от посредствени извършители-  шофьори от Република България, през  ГКПП-та на територията на страната  до неустановени населени места в Република Турция, чужди движими вещи -  товарни автомобили, собственост на „Б.“ЕООД за които е предполагал, че са придобити от други лица/неустановени по делото/ чрез престъпление /кражба, обсебване/, като укривателството е в големи размери - на общо стойност 324 110 лв., както следва:

            -на 07.10.2010г. като извършител в съучастие с Ю.Л.Х.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач „Волво" с per. №***, собственост на „Б." ООД, гр.София, на стойност 75900/седемдесет и пет хиляди и деветстотин /лв.  чрез транспортирането му от Република България през ГКПП "Капитан Андреево", находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила;

            -на 19.10.2010г., като извършител в съучастие с Ю.Л.Х.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „Волво" с per. № СА 1317 MB и полуремарке с per. № ***, собственост на „Б." ООД,  гр.София на обща стойност 163270/сто шестдесет и три хиляди двеста и седемдесет /лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.Свиленград, обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- Б.Д.Б., който управлявал автомобила;

 

 

 

 

 

 

- на 02.11.2010г., като извършител в съучастие с Ю.Л.Х.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „Волво" с per. № ***, собственост на „Б." ООД гр.София на стойност 84940 /осемдесет и четири хиляди деветстотин и четиридесет/лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила-престъпление по чл. 215,  ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като го оправдава в частта на повдигнатото обвинение  да е извършвал деяния в продължаваното престъпление  в съучастие с П.П.Д., за причиняването на имотна вреда до размера на 573 440 лева, както и за следните деяния:

 

            - за това, че  на 30.06.2010г. направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „БМВ" Х6 с per. №СА 9213 НВ, собственост на фирма „ Е." GmbH - Германия, на стойност 135880/сто тридесет и пет хиляди осемстотин и осемдесет/лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП „Малко Търново", находящо се в гр.Малко Търново обл.Бургаска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- М.С.З., който управлявал автомобила, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини ;

            - за това, че на 21.03.2011г. като извършител в съучастие с П.П.Д.- извършител и Ю.Л.Х.- извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „Субару" Трибека с per. № ***, собственост на „Уникредит лизинг" клон Бургас на стойност 113450 /сто и тринадесет хиляди четиристотин и петдесет/лв. с ДДС, чрез транспортирането му от Република България през ГКПП „Капитан Андреево" находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- Н.Г.Д., който управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от извършителите причини, за което и на основание чл. 54 вр. чл. 215 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК го ОСЪЖДА  на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 7000 /седем хиляди/лева.

 

                   На основание чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА така определените наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като определя едно общо, най-тежко: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ ГОДИНИ.

 

                  

 

 

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно от 03.05.2011г. до 12.03.2012г.

 

                   На основание чл.66 от НК ОТЛАГА  изпълнението на така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  с изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ.

 

 

            На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо, най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ наказанието ГЛОБА  в размер на 7000 лева.

 

 

             ПРИЗНАВА подсъдимия П.П.Д., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Пловдив, българин, българско гражданство, разведен, осъждан, образование средно, месторабота- управител на ЕТ"Р."-О., Гърция, адрес:*** за НЕВИНОВЕН в това, че    в  периода от неустановена дата на месец януари 2010г. до 02 май 2011г. на територията на Република България - Бургаска и Хасковска области, участвал в организирана престъпна група с ръководител  В.Е.Д.  и участник  Ю.Л.Х. /променено име от С. Л.Х./, създадена с користна цел /извличане на имотна облага/ да върши съгласувано в Република България и Република Турция престъпления по чл.215 от НК , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години- престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.2  от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

 

 

                   ПРИЗНАВА подсъдимия П.П.Д., с установена по делото самоличност, ЗА НЕВИНОВЕН  в това, че на  21.03.2011г. в Република България като извършител в съучастие с В.Е.Д. извършител и Ю.Л.Х. /променено име от С. Л.Х./- извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „Субару" „Трибека" с per. № ***, собственост на „Уникредит лизинг" клон Бургас на стойност 113450 /сто и тринадесет хиляди четиристотин и петдесет/лв.  в големи размери, за който е предполагал, че е придобит от другиго/неустановен по делото/ чрез престъпление,   чрез транспортирането му от Република България през ГКПП „Капитан Андреево", находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- Н.Г.Д., който управлявал

 

 

 

автомобила, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини- престъпление по чл. 215 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като го ОПРАВДАВА  по повдигнатото обвинение.

 

 

                             ПРИЗНАВА  подсъдимия Ю.  Л.  Х. /променено име от С. Л.Х./, ЕГН:**********, роден на ***г***, българин, български гражданин, семеен, неосъждан, образование -начално, безработен, адрес:***, за НЕВИНОВЕН в това, че   в периода от неустановена дата през месец януари 2010г. до 02. май 2011г. на територията на Република България- Бургаска и Хасковска области, участвал в организирана престъпна група с  ръководител В.Е.Д. и участник  П.П.Д.  създадена с користна цел /извличане на имотна облага/и да върши съгласувано в Република България и Република Турция престъпления по чл.215 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години- престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ВМЕСТО ТОВА, го признава за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.10.2010 до 02.11.2010г.  на територията на Република България- Бургаска и Хасковска области се сговорил с  В.Е.Д. да вършат в страната престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и чрез който се цели да се набави имотна облага, а именно такива по чл. 215 от НК  – престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 6, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.Л.Х., с установена по делото самоличност, за ВИНОВЕН  в това, че за  периода от  07.10.2010г. до 02.11.2010г. в Република България и Република Турция при условията на продължавано престъпление, в  съучастие с В.Е.Д. с цел да набави за себе си  и Д. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чрез транспортирането им от посредствени извършители- няколко шофьори от Република България, през  ГКПП-та на територията на страната  до неустановени населени места в Република Турция, чужди движими вещи -  товарни автомобили, собственост на „Б.“ЕООД за които е предполагал, че са придобити от други лица /неустановени по делото/ чрез престъпление /кражба, обсебване/, като укривателството е в големи размери - на общо стойност 324 110 лв., както следва:

           

 

 

 

            -на 07.10.2010г. като извършител в съучастие с В.Е.Д. извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач „Волво" с per. №***, собственост на „Б." ООД, гр.София, на стойност 75900/седемдесет и пет хиляди и деветстотин /лв.  чрез транспортирането му от Република България през ГКПП "Капитан Андреево", находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила.

            -на 19.10.2010г., като извършител в съучастие с В.Е.Д. - извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „Волво" с per. № *** и полуремарке с per. № ***, собственост на „Булгар консерв" ООД,  гр.София на обща стойност 163270/сто шестдесет и три хиляди двеста и седемдесет /лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.Свиленград, обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- Б.Д.Б., който управлявал автомобила;

- на 02.11.2010г., като извършител в съучастие с В.Е.Д. извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „Волво" с per. № ***, собственост на „Б." ООД гр.София на стойност 84940 /осемдесет и четири хиляди деветстотин и четиридесет/лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила-престъпление по чл. 215,  ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като го оправдава в частта на повдигнатото обвинение  да е извършвал деяния в продължаваното престъпление в съучастие с П.П.Д., за причиняването на имотна вреда до размера на 573 440 лева, както и за следното деяние:

                   - за това, че на 21.03.2011г. като извършител в съучастие с П.П.Д.- извършител и В.Е.Д. - извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „Субару" Трибека с per. №А 0132 КТ, собственост на „Уникредит лизинг" клон Бургас на стойност 113450 /сто и тринадесет хиляди четиристотин и петдесет/лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП „Капитан Андреево" находящо се до гр.Свиленград обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител- Н.Г.Д., който управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от извършителите причини, за което и на основание чл. 54 вр. чл. 215 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК го ОСЪЖДА  на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 7000 /седем хиляди/лева.

 

           

 

 

            На основание чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА така определените наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като определя едно общо, най-тежко: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ ГОДИНИ.

 

 

            На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Х.  е бил задържан и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно от 03.05.2011г. до 18.04.2012г.

           

 

            На основание чл.66 от НК ОТЛАГА  изпълнението на така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  с изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ.

 

 

            На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо, най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ наказанието ГЛОБА  в размер на 7000 лева.

 

            На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите  В.Е.Д. и Ю.Л.Х. следва да заплатят направените по делото разноски – по 2280.59 /две хиляди двеста и осемдесет лева и  петдесет и девет стотинки/ всеки един от тях.

 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен специализиран наказателен съд.

                                                             СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:            1.

                                                                               2.

 

 

                                                           

 

 

 

Мотиви по НОХД 2240/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд

 

                       Специализирана прокуратура е внесла в Специализиран Наказателен съд обвинителен акт срещу В.Е.Д., Ю.Л.Х. (С. Л. Х.) и П.П.Д. за това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2010г. до 02 май 2011г. на територията на Република Б.- Б. и Х. области, Д. ръководил, а Х. и Д. участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел (извличане на имотна облага) да върши съгласувано в Република Б. и Република Т. престъпления по чл.215 от НК (вещно укривателство), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години- престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК ( за Д.- по чл.321, ал.3 вр.ал.1 вр. чл.93,т.20 от НК).

 

                        На В.Е.Д. е повдигнато обвинение и за това, че  в периода от 30.06.2010г. до 21.03.2011г. в Република Б. и Република Т. при условията на продължавано престъпление, като извършител, сам и в различно съучастие с П.П.Д. -извършител и Ю.Л.Х. - извършител, с цел да набави за себе си и двамата съучастници - Д. и Х. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чрез транспортирането им от посредствени извършители- няколко шофьори от Република Б., през различни ГКПП-та на територията на страната ни до неустановени населени места в Република Т., чужди движими вещи - леки и товарни автомобили, собственост на различни юридически лица, за които е предполагал, че са придобити от други лица/неустановени по делото/ чрез престъпление /кражба, обсебване/, като укривателството е в големи размери - на общо стойност 573 440, както следва:

- на 30.06.2010г. направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „***" Х6 с per. №***, собственост на фирма „***" *** - Г., на стойност 135880 лв. с ДДС, чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП „*** Т.", находящо се в гр.*** Т. обл.Б. до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- М.С.З., който управлявал автомобила, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини ;

-                            на 07.10.2010г. като извършител в съучастие с Ю.Л.Х.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач „В." с per. №С***, собственост на „***" ООД гр.София, на стойност 75900, чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "***", находящо се до гр.С.обл.Х. до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила;

-                            на 19.10.2010г., като извършител в съучастие с Ю.Л.Х.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №***, собственост на „***" ООД гр.София на обща стойност 163270 чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- Б.Д.Б., който управлявал автомобила;

-                            на 02.11.2010г., като извършител в съучастие с Ю.Л.Х.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. №***, собственост на „***" ООД гр.София на стойност 84940 чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила;

-                              на 21.03.2011г. като извършител в съучастие с П.П.Д.- извършител и Ю.Л.Х.- извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „***" *** с per. №***, собственост на „Уникредит лизинг" клон Б. на стойност 113450лв., чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП „***" находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- Н.Г.Д., който управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от извършителите причини- престъпление по чл. 215 ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

                Съответно, на Ю.Л.Х. е повдигнато обвинение за това, че в  периода от 07.10.2010г. до 21.03.2011г. в Република Б. и Република Т. при условията на продължавано престъпление, като извършител в различно съучастие с П.П.Д.-извършител и В.Е.Д.— извършител, с цел да набави за себе си и двамата съучастници — Д. и Д. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чрез транспортирането им от посредствени извършители- няколко шофьори от Република Б., през различни ГКПП-та на територията на страната ни до неустановени населени места в Република Т., чужди движими вещи - леки и товарни автомобили, собственост на различни юридически лица, за които е предполагал, че са придобити от други лица/неустановени по делото/ чрез престъпление /кражба, обсебване/, като укривателството е в големи размери - на общо стойност 437 560, както следва:

-   на 07.10.2010г. като извършител в съучастие с В.Е.Д.- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач „В." с per. №С***, собственост на „***" ООД гр.София, на стойност 75900лв. чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "***", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител -С.Т.Б., който управлявал автомобила;

-   на 19.10.2010г., като извършител в съучастие с В.Е.Д. ЕГН:**********-извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №***, собственост на „***" ООД гр.София на обща стойност 163270лв. чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "***", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител - Б.Д.Б., който управлявал автомобила;

-   на 02.11.2010г., като извършител в съучастие с В.Е.Д. ЕГН:**********- извършител, спомогнал да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. №***, собственост на„***" ООД гр.София на стойност 84940лв., чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "***", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила;

- на 21.03.2011г. като извършител в съучастие с П.П.Д.- извършител и В.Е.Д. ЕГН:**********- извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „***" *** с per. №***, собственост на „Уникредит лизинг" клон Б. на стойност 113450 лв.чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП „***" находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител - Н.Г.Д., който управлявал автомобила, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини- престъпление по чл. 215 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

                        На П.П.Д. е повдигнато обвинение и за това, че на 21.03.2011г. в Република Б. като извършител в съучастие с В.Е.Д. - извършител и Ю.Л.Х.-извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „***" „***" с per. №***, собственост на „Уникредит лизинг" клон Б. на стойност 113450 лв., в големи размери, за който е предполагал, че е придобит от другиго/неустановен по делото/ чрез престъпление чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП „***", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- Н.Г.Д., който управлявал автомобила, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини- престъпление по чл. 215 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

 

                        В хода на делото по същество представителят на Специализираната прокуратура прави очерк на фактическата обстановка по делото, излагайки съображенията си за участието на подсъдимите в организираното престъпно сдружение, създадено с користна цел, за да вършат съгласувано в Република Б. и Република Т.  престъпления по чл. 215 от НК. Счита за безспорно даказана целта на създаване на сдружението- за извършване на престъпления по чл. 215 от НК и намерението на тримата подсъдими да набавят за себе си имотни облаги. Излага, че връзките между подсъдимите по повод извършваната престъпна дейност и връзката им с лицата, на които са предлагали и транспортирали процесните автомобили, се установява от действията по разследването и заключенията на вещите лица.  Прави категоричен извод за ръководството на процесната ОПГ от подсъдимия Д. и участието на подсъдимите Д. и Х.. Твърди, че деянията са доказани от обективна и субективна страна.  Излага, че приобщените ВДС в резултат на експлоатираните СРС относно подсъдимите, изцяло  подкрепят изводите за наличието на престъпна дейност и изясняват връзката между тях. Моли съда при индивидуализация на наказанието по отношение на подсъдимия Д. да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващо – извършеното през продължителен период от време престъпление, броя на  деянията, включени в единната продължавана престъпна дейност, както и невъзстановената част  на причинените имуществени вреди. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. предлага да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство извършването на едно деяние по чл. 215 от НК, а като отегчаващо – обремененото му съдебно минало. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Х. за смекчаващо отговорността обстоятелство сочи чистото му съдебно минало, а като отегчаващо – извършването на множество деяния по чл.215 от НК, включени в продължаваната престъпна дейност, както и невъзстановената част от причинените имуществени вреди. Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към средния размер.

 

            Защитата на подсъдимия Д. – адвокат Г., излага доводи за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения по повод внасянето на обвинителния акт от Окръжна прокуратура Б.. Твърди, че не е извършено престъпление по чл. 321 от НК, което становище се споделя също от прокурор Х. *** и от други прокурори, сред които и такива от Специализирана прокуратура. В подкрепа на твърденията си излага, че информация за наличието на ОПГ е била събрана единствено по оперативен път и не може да бъде използвана като доказателство, защото е трансформирана във ВДС от използвани специални разузнавателни средства, които съдържали само накъсани разговори. Прави възражение относно възпроизведеното от оперативните работници (свидетелите И. М., М. Г. и В.Г.), тъй като не пресъздават лично възприети факти, а разговори, които са чули и „навързали“ в логическа връзка, която не е достоверна и не е годно доказателство по делото.          Твърди, че наличието на организирана престъпна група не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изтъква забраната на чл. 177 от НПК  съдът да постанови присъдата си само на специални разузнавателни средства.  Счита за категорично доказано, че към момента на инкриминираното деяние нито един от процесните автомобили не е бил обявен за предмет на престъпление, с изключение на лек автомобил „***“, рег. № ***. Възразява срещу събраните от свидетелят Г.У. показания, определяйки го за психически негоден според заключението на извършената съдебно – психическа експертиза. Прави възражение и за липсата на обективност при воденото разследване по делото.

Излага доводи за липса на събрани доказателства, от които да се доказва вторичното престъпление по чл. 215 от НК за всички посочени автомобили, предмет на престъплението   (лекият автомобил *** не е идентичен с този, за когото свидетелстват разпитаните полицейски служители: трите броя товарни автомобили  „В.“ и полуремарке, както и автомобилът „*** ***“  не са били предмет на кражба или обсебване; показанията на свидетелите Л. противоречат на събраните по делото доказателства от изпълнителното дело на ЧСИ М. П.; акцентира върху показанията на свидетелите Б. и Г., като счита, че не са в подкрепа на обвинението) В заключение моли съда да оправдае подсъдимия В.Д. и подсъдимия Ю. Х., придържайки се към предходни мотиви в постановление  на Специализирана прокуратура, с които е приела, че от данните на оперативните работници и СРС не може да се стигне до извод за наличието на организирана престъпна група с ръководител  В.Д..

 

Защитата на подсъдимия Ю. Х. в лицето на  адвокат М. се солидализира с изложеното от адвокат Г. и направените възражения досежно обвинението. Изтъква  наличието на съществено  процесуално нарушение  относно внасянето на обвинителния акт от некомпетентен орган. Счита, че обвинението срещу подсъдимия Х. се подкрепя единствено от показанията на свидетелите И. М. и М. Г., от което следва, че съдът трябва да го оправдае. Прави разбор на свидетелските показания, изтъквайки, че не са събрани обвинителни показания, а изложеното от обвинението в обвиниетелния акт е „съчинено“ от показанията на оперативни работници без да се подкрепя от доказателствената съвкупност.

            Защитника на подсъдимия П. Д., адвокат Н., твърди, че обвинението срещу подсъдимия  по чл. 321 от НК не е доказано по категоричен и безспорен начин. Твърди, че подсъдимия П. Д. не е участвал в организираната престъпна група, а само е познавал останалите подсъдими. В подкрепа на твърдението си сочи, че разпитаните свидетелите не са познавали подсъдимия Д.. Твърди още, че обвинението по чл. 215 от НК също  не е доказано, тъй като обвинителните доказателства - показанията на служителите Г., Г. и М. не се подкрепени от други доказателства по делото.  Навежда, че показанията на свидетелите не са обективни и не е спазена законовата процедура при използване на СРС, от което следва, че по отношение на обвинението по чл. 215 от НК подсъдимия Д. също следва да бъде оправдан.

            Тримата подсъдими не вземат становище по същество на делото. При даването на последна дума молят да бъдат оправдани.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и изтъкнатите от страните доводи, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Е.Д. е роден на ***г. в гр.София, българин, българско гражданство, неосъждан, семеен, образование средно,  управител на „***" ЕООД, адрес: гр.***.;

подсъдимият П.П.Д. е роден на ***г. в гр. П., българин, българско гражданство, разведен, осъждан, образование средно, управител на ЕТ"***"-Орестиада, Г., адрес: гр.С.***;

подсъдимият Ю.  Л.  Х. (възстановено име от С. Л. Х. ***8.09.2012г.) e роден на ***г***, българин, български гражданин, семеен, неосъждан, образование -начално, безработен, адрес: ***асковска;

Тримата подсъдими били приятели от дълго време с  различен ритъм на поддържаните лични контакти.

            Лек автомобил "***" с рег.номер *** бил собственост на фирма „***" *** -Г.. На 13.06.2010г. автомобилът  бил противозаконно отнет в гр.С., Г..

На неустановена дата в периода 13.06.10г.- 27.06.10г. горепосоченият автомобил вече се намирал в неустановено по делото лице в Б., чиято цел била да го транспортира и продаде в Т.. Автомобилът  бил без документи за собственост, без други документи, които да  дават право на  разпореждане с него в Б. и извън пределите на страната. За да го изнесе лицето се свързало със св. М.З. около 27-28.06.10г. като му предложило да извърши транспортиране  до Т. срещу съответното заплащане, на което предложение З. се съгласил. Указана му била датата, на която да превози автомобила и подробностите по предаване на същия и съпътстващите го документи.

По същото време в ОД на МВР-Б., група "***", в която работел св. И.М., била получена информация за съществуващ канал за транспортиране през границата на страната ни и продажба в Република Т. на противозаконно отнети луксозни автомобили. Съществували данни, че в повечето случаи за целта се използват идентификационните белези на законно регистрирани в Б. автомобили. В хода на започналата проверка се получил и конкретен сигнал, че на 30.06.10г. през ГКПП-*** Т. е организирано преминаването  на противозаконно отнет автомобил  „***“.  Именно на същата дата 30.06.10г. св.З. се отправил към ГКПП-*** Т. с посочения лек автомобил. На пункта представил на служителите  от „ГП“ (св.Д.Н. и св.Н.Е.) своите документи и  предоставените му от неустановеното лице свидетелство за регистрация- част II с номер ***, пълномощно с рег.№ *** от 24.06.10г. с упълномощител „***" ООД гр.София  и застрахователна полица. Била извършена щателна митническа проверка на автомобила и представените документи и предвид подозрения за незаконното му извеждане  извън страната се стигнало до задържането му (същият бил предаден с протокол за доброволно предаване от св.З. ведно с горепосочените документи). В протокола св.З. собственоръчно посочил, че автомобилът му е даден от лице с имена „П. М.от град Б.“, за да отиде до летището на гр.И. и вземе някаква жена. По случая било образувано ДП № ***год. по описа на ОДМВР-Б..  Извършената същия ден техническа справка установила, че върху номера на рамата на автомобила има извършена интервенция. Изготвените  експертизи по делото потвърдили, че е променен номера на рамата на автомобила, както и че издаденото свидетелство за регистрация  е неистниско; поставените  регистрационни табели също се оказали неистински.  Установени били истинските идентификационни данни на автомобила, след което направена връзка с неговия собственик.

В хода на производството автомобилът бил предаден на 19.04.2011г. на адв.З.М. от БАК- упълномощен представител на собственика- фирма „***" *** - Г..

………..

Товарен автомобил влекач „В." с peг. №С***, товарен автомобил влекач „В." с peг. №*** МК, полуремарке „К.“ с per. №*** и товарен автомобил влекач  „В." с per. №*** били собственост на дружеството „***" ООД, гр.София с управител В.Л.. Въпросните  товарни автомобили били взети  на изплащане от “***“ и във връзка със заплащане на лизинговите вноски на 08.02.2010г. върху тях бил вписан особен залог в Централния регистър на особените залози. Поради затруднената икономическа обстановка през 2010г. дружеството преустановило търговската си дейност и   забавило  плащането на дължими вноски по част от лизинговите договори. „***“ пристъпило към изпълнение по реда на ЗОЗ и поради непредаването им от длъжника, се снабдило с изпълнителни листи спрямо него. По искане на взискателя  се стигнало  до налагане на запор върху товарните автомобили, собственост на „***" ООД, между които и товарен автомобил влекач „В." с per. №С***, товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №*** и товарен автомобил влекач марка „В." с per. №***; същите били запорирани от М. П. -частен съдебен изпълнител с per. №*** с район на действие СГС по изп.дело №*** . При опит на частния съдебен изпълнител да опише наличните товарни автомобили на паркинга на дружеството, въпросните три товарни автомобила и полуремарке не били открити там. Впоследствие  „***“ ООД било обявено в несъстоятелност като назначеният синдик се опитал да издири въпросните вещи. Изискал информация от управляващите в предходния момент дружеството, а същите направили заявление, че не знаят къде са тези товарни автомобили и ремарке; предали единствено големите талони на автомобилите, които до този момент се съхранявали в офиса на дружеството.  За съществуващата липса синдикът на „***“ЕООД подал жалба до полицията, във връзка с която било образувано досъдебно производство по чл.206, ал.1 от НК. Издирването не дало резултат и досъдебното производство (ЗМ №*** по описа на 01 РУП)било спряно.

Междувременно, на  неустановена дата до началото на месец октомври 2010г. неустановено по делото лице предало на подсъдимите В.Д. и Ю.Х. товарен автомобил влекач „В." с per. №С***, товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №*** и товарен автомобил влекач марка „В." с per. №***, като това станало на паркинга на ДАП гр.С.. Целта на това предаване била последните двама да организират транспортирането и продажбата им в Република Т. за своя сметка. На двамата подсъдими било известно, че автомобилите са собственост на „***“ООД и че нито въпросното лице, нито те двамата притежават правото да се разпореждат с тях. Съответно,  те не разполагали с  документи за собственост, с документи, които да им дават право да се разпореждат с автомобилите в т.ч. да ги транспортират, те или трето лице извън пределите на страната.

В началото на октомври 2010г. подсъдимият Х. осигурил шофьор- свид. С.Б. за транспортирането на товарен автомобил влекач „В." с per. №С*** до Република Т.. На последния изпратил чрез неустановено по делото лице пълномощно, прилежащи документи на автомобила, пари за гориво и телефонния номер за връзка със самия Х.. На 07.10.210г. Б. взел товарния автомобил от паркинга на ДАП в гр.С., където бил паркиран. Напуснал с него  Б. през ГКПП "***", след което по телефона се свързал с подсъдимия Х., с който се договорили за среща след преминаване на турския ГКПП"***". Х. чакал влекача след турския пункт със собствения си л.а."***" с рег.№ *** и заедно с процесния влекач, управляван от св.Б., пътували до гр.И., Република Т.. Там, на определен паркинг, свидетелят предал документите и ключовете на товарния автомобил на Х.. Двамата пренощували в хотел в гр.И., а  на следващия ден Х. дал на Б. пари за път и сумата от 200 евро за извършената транспортна услуга. Последният се прибрал с автобус в Б..

Св.С.Г. работел дълги години като международен шофьор към "***“ЕООД, гр.П.. На неустановена по делото дата преди 19.10.2010г. на мобилния му телефон се обадил подсъдимия Д. (от моб. телефон с № ***), с който се познавали отдавна. Последният казал на свидетеля да пита началниците си във фирмата,  дали може да ползва издаденото на "***"ЕООД разрешително за транспортна дейност до Република Т. за негов камион. Св.Г. поискал съгласието на св. И.Д.- отговорник в дружеството, който му казал, че може да се издаде такова разрешително. Д. и св.Д. разговаряли по телефон, като подсъдимият  продиктувал данните на товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №***. Съответно, Д. изготвил необходимите документи- заявка-разрешително за Т., договор за наем, с който "***"ЕООД наемала товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №*** от „***“ООД, заверено копие на лиценз за международен превоз, издадено на името на "***“ЕООД. След изготвянето на документите св.Д. ги предал на св.Г., а той- на подсъдимия Д..

В периода 13-17.10. 2010г. подсъдимият Х. отново се свързал по телефона със свид.Б., като му казал, че има още един товарен камион за транспортиране до Република Т., за което да осигури още един шофьор, който да го управлява. Св.Б. трябвало да пътува с него в камиона до гр.И., откъдето да управлява оставения там на 07.10.10г. товарен автомобил влекач „В." с per. №С*** до гр.М., където да бъдат оставени и двата камиона. Св.Б. се свързал с колегата си свид.Б.Б., който се съгласил за 200 евро да управлява товарния автомобил (влекач марка „В." с per. №*** и полуремарке с per. №***). На 19.10.10г. Б. и Б. отишли на паркинга на ДАП в гр.С., където бил паркиран процесния товарен автомобил и полуремарке, който бил отключен, с налични в него ключове и документите набавени от подсъдимия Д. от П.ската фирма. Св.Б. го управлявал, а св.Б. пътувал с него. По този начин преминали от Република Б. през ГКПП "***" в Република Т.. На българския пункт шофьорът на автомобила св.Б. бил регистриран като пешеходец от намиращия се на смяна български граничен полицай, а на турския граничен пункт коректно било отбелязано, че е влязъл в Република Т. през ГКПП "***" като водач на товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №***.

Когато двамата пристигнали в гр.И. се срещнали на паркинга  с подсъдимия Х., който ги чакал там  (същия ден пристигнал в Република Т.). Св.Б. продължил да управлява товарния автомобил с per. №*** МК и полуремарке с per. №***, а св. Б. управлявал товарния автомобил  с per. №С***, като с него в кабината пътувал подсъдимият Х.. Пътували до гр.М., Република Т., намиращ се в близост до сирийската граница. На паркинг там оставили двата камиона, като Х. им дал самолетни билети до гр.И. и предварително обещани 200 евро за всеки  за извършената транспортна услуга.  Х. останал в гр.М., като предал автомобилите на неустановено по делото лице и след получаване на  уговорената за тях сума се върнал в Република Б.. Около 10-15дни след като получил документите от св. Г., подсъдимият Д. отишъл в офиса на "***“ ЕООД в гр.П. и върнал всички предоставени му документи.

В периода 25-30.10.10г. подсъдимият Х. отново се обадил на св.Б. като му предложил да откара от Република Б. до Република Т. още един товарен автомобил „В.“  и той се съгласил. На 02.11.10г. св.Б. се срещнал с  Х. на паркинга на ДАП в гр.С., където бил паркиран товарен автомобил влекач марка „В." с per. №***. Подсъдимият  му предал ключовете и  документи за автомобила. На същата дата св.Б. напуснал с товарния автомобил  Б. през ГКПП "***". Когато пристигнал на турския граничен пункт "***" възникнал проблем с преминаването, свързан с дестинацията. При изготвянето на неистинските документи била попълнена крайна дестинация И. вместо С., за което било необходимо да се представи пред турските власти регистрационен талон част I и пълномощно за шофьора. Подсъдимият Д. обаче не бил организирал изготвянето им, поради това, че за С. не било необходимо представянето. По тази причина влекачът бил спрян и се наложило да престои около денонощие на ГКПП-то до изготвяне на нови неистински документи с коригирана крайна дестинация С., организирано от Д.. Подсъдимият Х. през същия пункт излязъл от Република Българя и изчакал пристигането на св.Б. и камиона преди преминаване турското ГКПП, за да се увери, че ще премине безпрепятствено. По телефона комуникирал непрекъснато с подсъдимия Д., който го наставлявал какво да прави св.Б. по отношение на документите и преминаването през пункта. Тъй като за изготвянето на новите неистински документи било необходимо технологично време, св.Б. оставил камиона и заедно с подсъдимия Х. се върнали в Б.. Когато били готови документите, камионът управляван от св.Б. преминал през турския граничен пункт като бил придружаван от подсъдимия Х., пътуващ със собствения си л.а."***" с рег.№ ***.  Когато пристигнали в гр.М., св.Б. предал ключовете и документите на товарния автомобил на Х. и се прибрал в Република Б. както предходния път.

 

На 22.11.10г. във 2 РПУ гр.Б. било образувано досъдебно производство №***г. по описа на управлението за използване на нелицензиран софтуер. Било извършено претърсване и изземване в рекламно студио на дружеството „ ***" ЕООД, находящо се на ул."***" в гр.Б. с управител св.Ц.Х., при което следствено действие били иззети компютърни конфигурации. В една от тях бил намерен файл- сканирано свидетелство за регистрация на МПС, част I на л.а. с per. №***, собственост на св.Х., което било обработено с нанесени данните на влекач марка „В." с per. №*** МК.

Автомобил марка "***", модел"***", рег.№***, собственост на "Уникредит Лизинг"АД бил отдаден с договор за финансов лизинг №*** на "***" ЕООД гр. Б. за срок до 25.04.2015. Лизингът не се обслужвал редовно и клиентът бил в просрочие. Поради многото неплатени лизингови вноски следвало прекратяване на лизинговия договор и връщане на автомобила. По тази причина през м.април 2011г. управителят на „Уникредит Лизинг"АД-клон Б.-св. П.М. се обадил на представляващия дружеството лизингополучател -св.Б.Б., като го помолил да върне автомобила. Същият му отговорил, че не знае къде се намира, тъй като негови служители са го дали за „рент а кар" на руски гражданин за срок от една седмица и последният не го е върнал. За изчезването на автомобила не бил  подаден сигнал до органите на МВР или прокуратурата, нито от св.Б., нито от лизингодателя и застрахователната компания.

Неустановено по делото лице, в чието владение се намирал автомобилът, се свързало със  св.Н.Д.. Договорили се Д. да транспортира процесния автомобил от Б. до Република Т.. За предстоящото  отвеждане на автомобила извън границата на страната  информация била получена в ОД на МВР Б., като със случая се ангажирал  св. М.Г.- началник група"***" в сектор „ГЖП" при ОД МВР-Б.. Информацията била предадаена и на св.Ю. ***.  Установено било, че на 21.03.11г. около 20.00ч. на ГКПП-***, посока „излизащи“, пристига въпросния  автомобил, управляван от св.Н.Д.. Автомобилът  бързо минал паспортна проверка, от което св. Ю.У. разбрал, че реално не е бил въведен от служителя в системата. По инициатива на У. колегите му от мобилната група спрели джипа пред третата бариера, която е последната преди излизането за Т.. Св. Д. видимо бил притеснен. Автомобилът бил отбит пред дежурната част на ГКПП-то. Още при извършената първоначална проверка на документите било установено, че издаденото в полза на Д. пълномощно е неистинско.По случая била образувана преписка вх.№*** год. по описа на ГПУ С., която е обединена към материалите по настоящото досъдебно производство. Автомобилът бил предаден с протокол за доброволно предаване от св.Д., а на 07.02.2012г.  е върнат на представител на собственика "Уникредит Лизинг"АД-София.

В хода на образуваното досъдебно производство (образувано на 13.01.2011г. от ОП Б. с оглед престъпление по чл.321, ал.3 вр.ал.2 и ал.1 от НК ) и предвид оперативните данни за принос на подсъдимите Д., Х. и Д. към противозаконното изнасяне на автомобили извън пределите на страната, на 02.05.2011г. се пристъпило към претърсване и изземване в обекти, свързани с  въпросните лица. Същия ден бил претърсен домът на подсъдимия Д. и  ползваният от него автомобил марка „***" с рег.№ ***, като били иззети множество мобилни телефони със СИМ карти, компютърни конфигурации /лаптопи/, както и документи, преценени от разследващите за относими към разследването.

Претърсен бил и домът на подсъдимия Д.,  ползваният от него автомобил марка „***" с рег.№ ***, както и стопанисвания от него хотелски комплекс „***" с. К. обл.Б., при които следствени действия били иззети мобилни телефони и СИм карти, както и документи. Открити били електронни билети на турски език на името на С. Л. Х. и В.Е.Д., 1 бр. пълномощно на името на П.И.Г.,  които упълномощава Л.В.Б. да управлява л.а. "***" - 4.2с рег.№*** - в оригинал, в 2 екземпляра от 04.01.2010год. заверени от нотариус Б.Н.- PC- София; ксерокопия от личните карти на П.П.Д.; С.Т.Б., К. С. К., Б.Д.Б.; документ за изпращане на пари -1500евро от 20.10.2009год. с получател М.С.З.; лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане №*** на ф-ма "***"ООД изд. от Министерство на транспорта;

На 02.05.11г. било извършено претърсване и изземване в дома на  подсъдимия Х. *** и в ползвания от него автомобил марка „Ф. " модел"П." с per. № *** , като били открити и иззети множество СИМ карти, както и мобилни телефони със СИМ карти.

С разпореждане №***г. на съдия от БОС е разрешено задържане и изземване на кореспонденцията на ел.поща с адрес ***, ползвана от обв.Д., като с протокол от 30.05.11г. кореспонденцията била иззета.

 

 Горната фактическа обстановка се извежда от следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимите В.Д. и П.Д. /л.523 от СД/, показанията на свидетелите З.М. /л.91 от СД/, П.М. /л.92 от СД и л.97,т.1 от ДП/, Д.Л. /л.93 от СД и л. ,т.1 от ДП/, св.В.Л. /л.94 от СД/, И.М. /л.96 от СД/, В.Г. /л.99 от СД/, М. Г. /л.126 от СД, л.57,т.1 от ДП/,  св. Ю.У. /л.129 от СД/, св. Н.Д. /л.131 от СД, л.66,т.1 от ДП/, св. К.С. /л.152 от СД/, св. Ц.Х. /л.153 от СД/, св. С.Г. /л.153 от СД, л.53,т.4 от ДП/, св. И.Д. /л.154 от СД, л.52,т.4 от ДП/, св. С.А. /л.198 от СД/, Н.Е. /л.198 от СД, л.5,т.7 от ДП/, Д.Н. /л.199 от СД, л.7,т.7 от ДП/, А.П. /л.199 от СД/, Т.З. /л.199 от СД/,М.З. /л.231 от СД/, Г.У. /л.232 от СД/, Л.Б. /л.233 от СД/, С.Б. /л.л.275 от СД, л.70,т.1 от ДП/, Б.Б. /л.347 от СД/, М.Д. /л.385 от СД, л.21,т.2 от ДП/, В.В. /л.427 от СД/, Решение №*** на община Х. /л.24,т.21 от ДП/Б.Б. /л.407 от СД, л.76,т.1 от ДП/, В.В. /л.427 от СД/, протокол за доброволно предаване /л.14,т.7 от ДП/, протокол за доброволно предване /л.73, т.7 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2010г. /л.32,т.7 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 21.11.2011г. /л.255, т.9 от ДП/ техническа експертиза /л.38,т.7 от ДП/, техническа експертиза /л.34,т.7 от ДП/, техническа експертиза /л.54,т.4 от ДП/, техническа експертиза /л.76,т.4 от ДП/, техническа експертиза /л.25,т.5 от ДП/, експертиза за техническо изследване на документи /л.49,т.6 от ДП/, графическа експертиза /л.5,т.12 от ДП/, графическа експертиза /л.10,т.12 от ДП/, автотехническа оценъчна експертиза /л.10,т.18 от ДП/, техническа експертиза /л.84, т.18 от ДП/, допълнителна оценъчна експертиза /л.105,т.20 от ДП/, техническа експертиза  /т.20,л.152/, техническа експертиза /л.95, т.21 от ДП/, техническа експертиза /л.41, т.24 от ДП/, съдебно-психиатрична експертиза /л.288 от СД/, протокол за разпознаване на лице /л.25,т.2 от ДП/, протоколи за претърсване и изземване /л.200-222, т.1 от ДП, л.33,т.2 от ДП/, фотоалбуми /л.40-49, т.2 от ДП, писмо от 06.04.2011 до председателя на българската делегация в смесената българо-турска гранична комисия за сектор Б- Е. и отговор /л.236-244, т.1 от ДП/, документи за закупуването на автомобил „*** ***“, рама *** /***,т.1 от ДП/, докладна записка от  13.04.2011г. /л.252, т.1 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 21.03.2011г. /л.258, т.1 от ДП/ и предадени със същия документи- пълномощно  рег.№ ***/16.03.2011г. с  заверен превод на труски език, застрахователна полица ***, полица BG *** със зелена карта, удостоверение  от 22.03.2011г. на нотариус Н. /л.259,т.1 от ДП/, писмо на „Уникредит лизинг“ изх.№ ***  и приложения /л.267,т.1 от ДП/, писмо на М-тел от 01.04.2011г./л.288,т.1/,  справка на ГПУ С.относно пътувания на св.Л.Б. /т.4, л.37 и сл. от ДП/, писмо на „***“ изх.№***  и приложения относно автомобил *** /л.51,т.6/, справка на Глобул изх.№ *** /л.80,т.6 от ДП/, документи за собственост за л.а. *** с рег.№ *** /л.88 и сл., т.6 от ДП/, писмо на Д“МОС“ рег.№ *** и рег.№ *** с приложения /л.118-121, т.6 от ДП/, справка за пътувания- М.З. /л.10, 41,т.7 от ДП/, справка Глобул,  изх.№ *** /л.62,т.7 от ДП/, справка М-тел  изх.№ ***, удостоверение от 01.07.2010г. на нотариус Б.Н. /л.79,т.7 от ДП/, писмо на „Уникредит лизинг“ изх.№ *** с приложения /л.4,т.9 от ДП/, писмо  изх.№ *** на ЧСИ М.П. /л.147,т.9 от ДП/, писмо на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Б. рег.№ РК-11487 от 03.11.2011г. /л.193,т.9 от ДП/, справка за пътувания на Л.Б., М.З. и Н.Д. на ОД на МВР Б. рег.№ 31.120.2011г. /л.202,т.9 от ДП/, справка Глобул изх.№ *** /л.242,т.9 от ДП/, справка на ГД „ГП“ рег.№ *** за задгр.пътувания на Б., Д., Б. и Б. /л.5, т.10 от ДП/, писмо на ГПУ С.рег.№ ***и рег.№ ***от 05.12.2011г.  /л.49-107,т.10 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 23.11.2011г. с приложени документи за автомобил „*** ***“ /л.15-83,т.11 от ДП/, писмо на О“ПП“СДВР от 12.12.2011г. /л.68,т.12 от ДП/, писмо на „***“ АД вх. № *** с приложения, писмо на Уникредит лизинг  от 18.01.2012г. /л.36,т.18 от ДП/, докладна записка от 10.04.2012г. относно собствеността на МПС /л.48,т.20 от ДП/, справка на МВР, дирекция „КИС“ рег.№ 3140/23.04.2012г.,  писмо на Уникредит лизинг от 07.12.2015г. /л.131,т.22 от ДП/, писмо на ОД на МВР Б. от 01.12.2015г. /л.156,т.22 от ДП/, писмо на СДВР, отдел ПП от 09.12.2015г./л.10,т.23 от ДП/, писмо на Агенция „Митници“, митница Б. от 21.01.2016г. /л.150,т. 23/, писмо на *** изх.№ 11212/25.01.2016г. с приложения /л.53т.24 от ДП/, справка  на ГПУ *** Т.  от 21.01.2016г./л.68, т.24 от ДП/, писмо на ГПУ С.рег.№ ***/18.01.2016г. /л.101,т.24 от ДП/, справки на ОП гр.Б. за сключени застраховки „гражданска отговорност“ на автомобили/л.107-148,т.24 от ДП/, писмо на Булинс изх.№ *** /л.2,т.27 от ДП/, писмо на Булстрад  изх.№ ***. /л.10,т.27 от ДП/, справка на РД „ГП“ Е. рег.№ ***/09.02.2016г. /л.10, т.29 от ДП/, документи по молба за правна помощ  до република Т. /л.148 и сл., т.29 и т.30 от ДП/, копие на изп. дело № *** на ЧСИ М. П., представено с писмо изх.№ 74350/22.11.2018г. /две папки/, досъдебно производство ЗМ №*** по описа на 01 РУП /два тома/, предоставено за послужване с писмо  от 15.02.2019г., характеристика за длъжността „Началник група  „Престъпления , свързани с МПС“, ОД МВР /л.146 от СД/, Решение на БРС относно зад.лечение на Г.У. с приложения /л.220 от СД/, писмо  от 22.11.2018г. на „В. груп Б.“ /л.435 от СД/, писмо на НАП  от 28.12.2018г. /л.457 от СД/, писмо на ТД на НАП  от 14.01.2019г. /л.469 от СД/, писмо на ТД на НАП, ТД София от 20.02.2019г. /л.487 от СД/, справка на  Агенция по вписванията  от 27.11.2015г. /л.79, т.23 от ДП/, писмо на ТД НАП София  от 28.12.2018г. /л.457,л.487 от СД/.

Обяснения по делото са дали двама от подсъдимите- В.Д. и П.Д.. Обясненията на подсъдимия Д. са лаконични и касаят единствено отричане на познанството му със свидетеля Б.Б.. Логиката на тези обяснения е твърдението на прокуратурата в обвинителния акт, че  свидетелят Б. се е познавал с подсъдимия Д. от дълги години, като били съученици в спортно училище „О.Н.“ гр.София. Този факт (че не са се познавали) съдът възприема за истинен, тъй като  и самият св.Б. отрича да е виждал който и да е от подсъдимите. От друга страна- обстоятелството дали е съществувало познанство между тях няма значение за обвинителната теза, както и самото държавно обвинение не обвързва престъплението  по чл.215 от НК относно лекия автомобил „*** ***“ с някакви взаимоотношения между подсъдим- свидетел ( в обв. акт се твърди, че Д. е получил автомобила „*** ***“ от неустановено по делото лице).

От своя страна, в обясненията си подсъдимият Д. отрича участието си в престъпления, като подробно разказва  за обстоятелствата, при които е бил ангажиран като подсъдим по делото, а от обвинителните факти дава обяснения за твърдението в свидетелски показания за среща между него и съпругата на подсъдимия Д., при която Д. й е предал определена сума пари. Такава среща има описана в показанията на полицейския служител Г. като част от  извършеното полицейско наблюдение върху подсъдимите  в хода на оперативната разработка, но срещата не е свързана с настоящото обвинение и съдът не и отдава значение освен на удостоверяваща съществуващото познанство между подсъдимите Д. и Д..

Частично се даде вяра на показанията на свидетелите Д.Л. и  В.Л.- съдружници в дружеството „***“ООД (последната й управител), което дружество е било собственик на товарните автомобили В.“ с ДК №№ ***, *** и ***, както и  полуремарке „К.“ с ДК № *** ( предмет на обвинението). Убедителни и последователни са твърденията им за дейността на дружеството, за придобитите товарни автомобили от „В.“, за неплащането на вноски по лизинга  и възникналите цялостни затруднения във финансовата дейност на дружеството. Свидетелите си спомнят, че съдия изпълнител е пристъпил към изземване на притежаваните от дружеството товарни автомобили и това е станало на паркинг в кв.Д.; не са присъствали на това изпълнително действие  и не могат да дадат сведения дали въпросните три товарни автомобила и полуремарке са се намирали на паркинга и съответно- са били иззети. Това обстоятелство по принцип не се нуждае от подкрепа чрез свидетелски показания, тъй като   от приобщените по делото документи безспорно се установява, че въпросните товарни автомобили и полуремарке не са били иззети от съдия изпълнителя, тъй като не са открити от него на паркинга, а впоследствие са обявени за общодържавно издирване по досъдебно производство ЗМ №*** по описа на 01 РУП. Твърдението на Л. обаче демонстрира незаинтеросоваността им  и липсана на желание за сътрудничество  и съдействие да бъде проследено движението на автомобилите, макар и безспорно да се установява, че те не са се разпореждали с автомобилите по законен ред в полза на трети лица. Поради тази причина съдът не ползва с доверие техните твърдения, че не са били уведомени от съдия-изпълнителя за действията му, не им е бил известен паркинга, където се намират автомобилите, както и последващите принудителни действия върху това и друго тяхно имущество.

С показанията на свидетелката З.М. се изясняват обстоятелствата  по връщане на собственика на лекия автомобил ***, който на 30.06.2010г. свидетеля З. се опитал да изведе извън страната. От тези показания се потвърждава установената с писмени документи по делото  действителна собственост на въпросния автомобил и ролята на св.М. като пълномощник на собственика.

Чрез показанията на свидетеля А.П. се изяснява, че той е бил собственика на  лек автомобил *** с ДК№ ***, чиито идентификационни данни (въпросния държавен контролен номер) са ползвани, за да бъде изведен извън страната откраднатият в Република Г. лек автомобил от същата марка, но собственост на  фирма „ ***“ ***- Г..

Показанията  и на М., и на П.  са хронологично последователни сведения от неангажирани с факти по обвинението свидетели, подкрепени и от писмени доказателства, поради което съдът ги ползва с доверие.

Сходно значение за изясняване собствеността и предхождащата история на предмета на престъплението имат показанията на св. П.М. и св. Б.Б.. В периода 2010-2011г. свидетелят М.  е бил управител на „Уникредит лизинг“, клон Б., което дружество е сключило договор  за лизинг с  „***“ЕООД, с представляващ свидетеля Б.Б. относно лек автомобил „*** ***“ с ДК№ ***. При задържането на въпросния автомобил на 21.03.2011г. полицейските власти са потърсили М. като представител на собственика. Свидетелят има ясен спомен за това обстоятелство, за сключения договор, за лизингополучателя, който не бил платил няколко вноски по лизинговия договор, както  и отсъстващите данни за издирване на този автомобил. След прочитане на показанията му по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПк свидетелят М. си е припомнил, че неплатените вноски по лизинга са били множество, както и че представителят на лизингополучателя св.Б. е твърдял конкретни обстоятелства за изчезването на автомобила. Същите обстоятелства св.Б. твърди и пред настоящия съдебен състав, а именно- за отдаването му под наем на лице; съобщава и че не е  ангажирал полицията, тъй като междувременно и в срока на договора за наем, автомобилът е бил задържан на границата на страната.

Значими за обвинението и преценени за достоверни, поради наличието на формална логика и съотнасянето им към други доказателства (събраните чрез СРС) съдът преценява показанията на свидетеля С.Б., в това число и приобщените от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК (заради липса на спомен по отношение на някои обстоятелства, добре обяснима с изминалия период от време). Пред настоящия съдебен състав свидетелят потвърджава, че е бил наеман да откара товарните автомобили „В.“ през границата на страната в Т., като в един от случаите товарният автомобил е управляван от свидетеля Благовест Б. (което съответства и на писмените справки от граничните власти, приложени по делото). Свидетелят не отрича и контактите си с подсъдимия Х. (познат му с българското си име С.), макар и омаловажено да представя приноса на Х. при извеждане на товарните автомобили. С по-голяма конкретика са показанията му от досъдебното производство, снети по реда на чл.223 от НПК, в които е подробен в ролята на подсъдимия Х., като лицето, което го е придружавало с друг автомобил при преминаване на границата,  на него е предавал ключовете и документите на автомобилите, получавал е указания какво да прави, както и че Х. му е заплащал обратното връщане в Б. и възнаграждение. Показанията не оставят съмнение, че става въпрос за подсъдимия Х., основно заради протоколираните разговори от експлоатирани СРС, които са в контекста на съобщеното от свидетеля.  Така, възникналият проблем с крайната дестинация, вписана в документите при извеждането на товарния автомобил „В.“ с ДК№ ***, за която разказва свидетелят Балждиев напълно съответства с водените разговори между Д. и Х., дискутиращи проблема (описани по-долу) Св. Б.  съобщава и за водени разговори с непознато лице,  с което е говорил по телефон по нареждане на подсъдимия Х. и което  му е дало указание  как да постъпи на турската граница  и да  чака ново разрешително. Това лице за съда няма съмнение, че е подсъдимият Д., тъй като неговите разговори с Б. по проблема също са документирани чрез СРС и имат точното съответствие на свидетелските показания.

В подкрепа на показанията на св.Б. са показанията на св.Б., който е бил ангажиран от Б. да осъществи транспортирането на  товарния автомобил „В.„  при втория случай ( тъй като Б. е следвало да придружи Б. до паркинга в И., откъдето самия той да управлява първия изведен товарен автомобил до границата със С.).

С частичен доказателствен принос съдът възприе показанията на  свидетелите  И.М. и В.Г.- полицейски служители, занимали се с оперативната разработка по локализиран канал за прекарване на автомобили, предмет на престъпление, от Б. за Т.. Показанията им са от значение по отношение  хронологията на оперативната, полицейска дейност, довела до образуване на досъдебното производство и насочване на разследването именно към автомобилите, които са обект на престъпленията по обвинителния акт. От друга страна, свидетелите  черпят  детайли за участието на подсъдимите  Д., Х. и Д. основно от резултатите от  прилагани специални разузнавателни средства, които те са експлоатирали, анализирали  и  преразказват пред съдебния състав. Очевидно е, че свидетелите са извършили логически последователна, прецизирарана полицейска дейност и анализът на експлоатираните СРС е верен (след като автомобилите, за които те са научили по оперативен път и след експлоатирани СРС са точно тези, преминаващи границата на страната на съответните пунктове и два от тях са задържани именно в резултат на оперативната информация). Въпреки това тези показания  не извеждат като доказателство оперативната информация, която свидетелите са събрали, като единствено служат   за доказателство за извършената от тях служебна  дейност като последователност, изпълнени задължения и мероприятия. Константна е съдебната практиката, че когато полицейски служители пресъздават обстоятелства, станали им известни от неустановен (несъобщен) оперативен път и/или при експлоатиране на СРС, те не възпроизвеждат лични възприятия и/или подменят информацията, събрана чрез експлоатирания способ, за който се предвижда строга регламентация, което предопределя и изключване на такъв вид показания в тези им части.

            По сходен начин съдът оценява показанията на друг полицейки служител- свидетелят М.Г., който също е бил ангажиран със събирането на оперативна информация за евентуални противозаконни действия на тримата подсъдими, както и е прослушвал записите от експлоатирани спрямо тях специални разузнавателни средства с оперативен способ „подслушване“; свидетелят Г. е присъствал на претърсването в дома на подсъдимия Д., като си спомня изземването на голямо количество мобилни телефони. Свидетелят разказва  и за лично наблюдавана от него среща между подсъдимия Д. и съпругата на подсъдимия Д.- П.Д., при която среща Д.  е предала на Д. известна сума пари за закупуване на автомобил. Въпросното наблюдение не може да се съотнесе към повдигнатите на подсъдимите обвинения, нито да се свърже с някой от автомобилите, които са им вменени в обхвата на престъплението „вещно укривателство“, поради което съдът възприема изложените данни като част от цялостната оперативна работа на свидетеля, но без принос за делото.

            Интерес представлява твърдението на свидетеля Г. ( потвърдено и от св. В.Г.), че във връзка с работата му по настоящото разследване е извършено претърсване на печатница в гр.Б., при което в една от иззетите компютърни конфигурации от печатницата е открит сканиран талон на лек автомобил на собственика на печатницата (св. Ц. Х.), върху който са били нанесени данните на товарен автомобил (в своите показания св.И.М. си спомня, че данните са били на товарния автомобил „В.“ с ДК№ ***). Макар и данни от досъдебното производство, по което е извършено претърсване на въпросната печатница, да не са приобщени по настоящото дело, съдът счита твърдението на св.Г. за истинно, след като идентично е и твърдението на св.М., св.В.Г., както и  от самия свидетел Цв.Х.  не се отрича претърсването и изземването от стопанисвания от него обект.

             С доказателствено значение са показанията на свидетеля Ю.У., който към 2011г. е бил на длъжност разузнавач в ГПУ С.. Свидетелят У. също е извършвал оперативна дейност, свързана с данните за  канал за изнасяне на автомобили и връзка с  тримата подсъдими.  У., след предварително предадена му информация от полицейските служители в гр.Б., лично е наблюдавал пристигането на лекия автомобил „*** ***“, управляван от свидетеля Н.Д. на  границата с Р Т., участвал е в задържането на автомобила, който е бил доброволно предаден от Д.. След прочитане показанията му от ДП по реда на чл.281,ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПК (поради изминатият значителен период от време  и естеството на полицейската дейност и ежедневния сблъсък с правонарушения, е била очевидна липсата на детайлен спомен) св.У. си е припомнил и потвърдил още известни му данни при опита въпросният автомобил да се изведе извън границата на страната: че автомобилът „*** ***“ е бил придружаван до границата от автомобили, управлявани, съответно, от подсъдимия Д. и подсъдимия Х.        (след осъществена среща между двамата в района на болницата в гр.С.); че след задържане на автомобила „*** ***“ лично е направил проверка на  предаденото му от св.Д. пълномощно за управление на автомобила и чрез водени телефонни разговори и справки е установил, че то е изцяло фалшиво. Показанията на свидетеля У., преценени комплексно, са убедителни и последователни, съответстват на останалите доказателствени източници ( показанията на другите полицейски служители относно задържането на въпросния автомобил, както и експертните заключения по отношение на пълномощното), поради което съдът изцяло ги кредитира.

            Обстоятелствата по задържането му при опит да напусне страната с автомобила „*** ***“ с  ДК№ ***, не се отричат от свидетеля  Н.Д. и в тази им част съответстват на останалите доказателства. Свидетелят  Д. обаче не е съвсем последователен във версията си как  се е сдобил с автомобила и защо е напускал страната с него. Първоначално  е заявил пред съда, че го е закупил от лице  от град до морето, харесвайки го по Интернет, оставил  капаро от 5000 лева на въпросния продавач, като бил придружен до там от С. (подсъдимия Х.), а впоследствие решил да пътува до Т., за да види дали с автомобила всичко е наред. След прочитане на показанията му от ДП ( по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2 от НПк) свидетелят Д. е решил, че трябва да се придържа към прочетената версия-  че всъщност не е купувал автомобила, а по поръчка на лице с *** име „Р.“ се е ангажирал да го откара в Т.; потвърждава, че и друг път е откарвал автомобил до Т.  по поръчка на трето лице, като и в двата случая  за пътуването му за среща с въпросните лица е разчитал на подсъдимия Х..

            Наличната съществена противоречивост в казаното от св.Д. не позволява да му се даде вяра на което и да е от двете твърдения как се е сдобил с автомобила, поради което съдът счита, че свидетелят не е искрен и спестява информация, която би била полезна за делото.

            Показанията  на свидетеля Ц.Х. имат връзка с твърдението в обвинителния акт, че по друго досъдебно производство (ДП №1476/2010г. по описа на 02 РПУ Б.)  са събрани доказателства с какво свидетелство за регистрация е бил изведен извън страната товарния автомобил „В.“ с рег. № *** МК.  Устнановява се ( от показанията на св.Г.,Г. и М.), че по въпросното досъдебно производство е бил претърсен офиса на рекламно студио „***“, иззети са компютърни конфигурации, в една от която е открито сканирано свидетелството за регистрация на МПС на автомобила на свидетеля Х. с наложени данни товарния автомобил „В.“. Свидетелят Цв.Х. потвърджава извършеното претърсване в офиса на рекламното му студио и наличното досъдебно производство;  

 От показанията на свидетелите С.Г. и И.Д., в контекста на експлоатираните специални разузнавателни средства спрямо подсъдимия В.Д.  (където са отразени разговори на Д. с двамата) съдът изведе обстоятелствата как подсъдимият Д. е организирал документално извеждането извън страната на товарния автомобил „В.“ с ДК№ *** и полуремарке с рег.№ ***. От показанията на тези двама свидетели се установява, че като служители на дружеството „***“ те са съдействали на Д. като са му предоставили разрешително  и ТИР карнет за товарния автомобил и ремаркето. Макар и двамата да заявават липса на спомен за конкретиката на взаимоотношенията си с Д., свидетеля  Г. не отрича да му е правил такава услуга. Свидетелят Д.  твърди, че не знае дали точно на „В.“ е предоставял разрешително ( след прочитане на показанията му от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПК), но пък резултатите от прилаганото СРС са в подкрепа именно на тези негови първоначални показания   за съществувал контак именно с подсъдимия Д.. В потвърждение на съществувалата връзка между този подсъдими и двамата свидетели са и данните в писмо на ГПУ С.рег.№ 35155/05.12.2011г., от което  се установява, че  напускащите страната товарен автомобил „В.“ с ДК№ *** и ремарке са въведени  като фирма превозвач е посочена „***“.

Съдът отдаде значение и на показанията на свидетеля М.Д., който разказва за свое пътуване до Т. заедно с подсъдимия Х. и други лица, като навръщане и преди преминаване на границата обратно Х. им е предал по  10 000 евро (с оглед  законовия лимит за пренасяне на пари през граница ) Тези показания установяват, че подсъдимият Х. е получил от лице в Т. значима сума пари. Свидетелят не си спомня кога е била датата на това тяхно съвместно пътуване в Т., съобщавайки го, че е било в края на 2010г. , но от справката на „ГП“ се установява че е било на 08.11.2010г.. Разказаните от Д. обстоятелства и датата на пътуването  добре съвпадат с водените по това време разговори от подсъдимия Х. (в експлоатираните СРС) с подсъдимия Д. за очакваните за получаване пари от неустановеното лице в Т., като за съда няма съмнение, че става въпрос за получените от неизвестния купувач пари за последният изведен на 02.11. товарен автомобил „В.“.

За процесуално недопустими съдът счита показанията на свидетелката Д., допусната като свидетел в хода на съдебното следствие  по искане на защитата. Свидетелката Д. е била защитник на подсъдимия Д. в хода на воденото досъдебно производство; с  молба от 09.08.2011г. защитникът на подсъдимия Д.- адв. Потеровq е поискал  П.Д. да бъде конституирана като защитник на съпруга си, при което с постановление на ОП Б. от 21.07.2011г. тя е била заличена като свидетел по делото /т.8/, а с постановление от 09.08.2011г. е конституирана като защитник на подсъдимия. В хода на настоящото съдебно следствие подсъдимият Д. се е отказал от защитата на съпругата си, но това не означава възстановена възможност за свидетелстване, предвид възползването на Д. от правата на предоставеното процесуално преставителство в качеството на защитник.

С частичен доказателствен принос са показанията на свидетеля М.З., който се явява лицето, опитало се на 30.06.2010г. да изведе извън страната лек автомобил „***“ с ДК№ ***. З. свидетелства как се е сдобил с автомобила и впоследствие е бил задържан при преманаване на границата. Тези показания звучат убедително и последователно и тъй като не са оборени от други доказателствени източници, съдът ги възприема за достоверни. За свидетеля З. е било отправено искане от прокурора за прочитане на показанията му от ДП, което искане съдът е отхвърлил по следните съображения:  М.З. е бил разпитан като свидетел в хода на образуваното ДП №18/2011г. по описа на ОДМВР Б. ( последващ № 64/2011), съответно на дати 02.05.2011г. и 03.05.2011г. с оглед обстоятелствата  по задържането му на границата на страната при опит да напусне с лекия автомобил *** с ДК№ *** (т.1, л.88 и сл. от ДП). В предходен момент, с постановление за привличане на обвиняем от 01.07.2010г. (по ДП 107/2010г. по описа на РПУ *** Т.) на  М.З. е повдигнато обвинение по чл.242, ал.1 от НК (касаещо същият лек автомобил), впоследствие пракратено, като с постановление от 04.11.2010г. (по ДП №433/2010г. по описа на ОДМВР Б.) на  З. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345 и чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.316,вр.чл.309, ал.1 от Нк ( за служенето с регистрационни табели и  ползването на неистински документи, отново във връзка с управлението на същия лек автомобил).  С постановление на прокурор при ОП Б. от 12.09.2011г. /т.9/ са обединени горепосочените досъдебни производства, а с постановление на прокурор при  ОП Б. от 04.09.2012г. /л.127, т.20 отДП/ наказателното производство спрямо З. е било прекратено.

Хронологията на следствените действия води до извод, че с факта на обединяване на досъдебните производства, по които свидетеля З. е свидетел и обвиняем, той е загубил качеството на свидетел и предходно дадените показания не могат да имат процесуално значение. Обстоятелството, че впоследствие обвинението спрямо него е прекратено, не „санира“ първоначалното свидетелстване .

Свидетелите Е. и Н. чрез безпристрастното си свидетелстване на независими очевидци хвърлят светлина върху обстоятелствата, при които е задържан св.З. ведно с управлявания от него автомобил „***“. Свидетелят  Н.Е.  първоначално е заявил липса на спомен за обстоятелствата, заради които е приозован. След прочитане на показанията му от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК /л.5,т.7 от ДП/ същият е потвърдил изложените обстоятелства за съмнение в истинността на представеното пълномощно, интервенция върху номера на рамата на автомобила и събрани данни за свидетеля З. за предходни негови пътувания.

Свидетелят Д.Н. *** към 2010г.) първоначално също е демонстрирал липса на спомен, което е разбираемо с оглед множеството повтаряеми дейности по проверка на автомобили, които е извършвал като граничен служител. След прочитане на показанията му по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК /л.7,т.7 от ДП/си е спомнил проверката, извършена по същия случай.

С частичен принос за изясняваните обстоятелства съдът възприе показанията на св. Е.П., който през 2010г. е бил граничен полицай на ГКПП „***“. Свидетелят накратко съобщава  за извършваната идентификация на преминаващите границата граждани, случаите, в които се извършват проверки на автомобили и сменния режим на работа на граничните полицаи.

Като негодни да послужат за изграждане на изводи по делото съдът възприе показанията на свидетеля Г.У., разпитан в хода на съдебното следствие, както и приобщени показанията му от досъдебното производство на основание чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК ( преди да бъде установена причината за невъзможност те да бъдат ползвани).  Установява се, че свидетелят страда от психично заболяване, което не позволява свидетелстването му, както към момента, така и в хода на ДП, да се възприеме за годно. С оглед данните за това заболяване съдът е назначин съдебно-психиатрична експертиза, въприета без възражения от страните. От същата се заключава, че вследствие черепно-мозъчна травма през 2007г., свидетелят У. е развил травмена болест на мозъка, а впоследствие травмена психоза с маниоподобен облик; органично разстройство на настроението с маниен облик. Вещото лице е посочило, че в периода 2010-2011г. (интересуващите съда събития и свидетелстването на лицето в ДП),  то се е намирало в състояние на протрахирано (удължено) разстройство на съзнанието и в такова състояние не е притежавал свидетелства годност. В същото време вещото лице е посочило, че към настоящ момент свидетелят е клинично здрав и с възстановена свидетелска годност.  Комплексно преценени изводите на вещото лице всъщност означават, че не биха могли да се възприемат показанията на свидетеля от досъдебното производство, макар и приобщени на формално законово основание (чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК), но не могат да се възприемат и показанията му пред настоящия съдебен състав, доколкото не могат да се потвърдят с хронологическа проследимост в спомените на свидетеля.

Без принос за производството са показанията на свидетеля К.С., снети в хода на съдебното следствие, в които същия съобщава за познанството си с подсъдимия Х. и съвместни техни пътувания до Т., които показания са общи, неангажиращи и без връзка с твърдения по обвинителния акт.  Всъщност свидетелят С. е бил въведен като свидетел по делото заради данните за негова съпричастност към извеждането на автомобили извън страната (съобразно показанията на свидетеля М. и свидетеля Г.), но същият не е въведен с конкретни факти по вменените с обвинителния акт обвинения, поради което свидетелстването му не е относимо към тях.

Сходен извод съдът прави за показанията на свидетеля С.А., който от свидетелстването на полицейските служители по делото (както и от  исканията за експлоатация на СРС) също е бил заподозрян като съпричастен към разследваната дейност. Свидетелят не съобщава факти от значение за делото, което в хипотезата на чл.121, ал.1 от НПК  има своето разумно обяснение.

Същите изводи се правят и за показанията на свидетеля Т.З., който съобщава за случай, в който е закарал в Търция лек автомобил „Ауди“ срещу възнаграждение, както и за показанията на свидетеля Л.Б., който също е прекарвал през границата на страната множество  автомобили в посока Т., предимно от луксозните марки „***“, „Порше и „***“.

Разпитите на горепосочените свидетели са обслужвали различни версии, по които са работили разследващите, но след внасяне на обвинителния акт и неговата правна рамка  и сочено авторство, те нямат в съдържаноето си доказателствен принос нито в подкрепа на обвинителната теза,  нито в подкрепа на някаква защитна позиция.

От заключението на техническа експертиза от 19.05.2011г., което съдът възприема за пълно и ясно,  е изследвана паметта на иззети от дома на подсъдимия Д. мобилни телефони и СИМ карти. Изведената информация не се установи да е от значение за провеждания наказателноправен спор.

Със сходно значение е заключението на техническата експертиза, изследвала информацията, намираща се в иззетите от дома и офиса  на подсъдимия Д. телефони и СИМ карти, като интерес за разследването представлява единствено изпратено съобщение до Д. (на един от ползваните от него телбефони)  от подсъдимия Д. със съдържание, цит.: „ след *** ще ти пуснат“- л.118, т.4 от ДП; съобщението е изпратено на 21.03.2011г. в 23.26ч. и би могло да има относимост с напускащия към този момент страната автомобил „*** ***“.

 

Без доказателствен принос съдът възприема  техническа експертиза, изследвала същият вид информация на иззети от  дома и автомобила на подсъдимия Х. подобни носители на компютърни информационни системи.

Като обективни, пълни  и с принос за разследването съдът възприе заключенията по селдните експертизи:

От заключението на експертизата за техническо изследване да документи- протокол № 2012 от 27.09.2010г. се установява, че представеното за изследване свидетелство за регистрация, част 2 № ***/25.09.2009г., издадено за лек автомобил *** с ДК№ ***, номер на рама ***, е неистинско.

От заключението на техническата експертиза- протокол №169/02.08.2010г. се установява, че представените за изследване два броя регистрационни табели  № *** са неистински и не отговарят на изискванията  на БДС ***и БДС ISO 7591 и не са издавани и поставяни от компетентните за това органи.

С експертиза-  протокол № 10-190 от 29.07.2010г. се установява, че на представения за изследване лек автомобил *** с ДК№ *** номерът на рамата е заличен и променен; установен е оригиналния номер, поставен от завода-производител, кога е произведен автомобила и какъв е производствения му номер.

От заключението на графическа експертиза- протокол № 394 от 22.11.2011г. се установява, че подписите  за „лизингополучател“ и „поръчител“ в договора за лизинг и прилежащите документи са изпълнени от Б.С.Б..

От заключението на графическа експертиза- протокол №389/16.11.2011г. се установява, че подписът, положен в пълномощното с рег.№ *** от 16.03.2011г., с което „Уникредит лизинг, клон Б.“ АД упълномощава свидетеля Н.Д. (и което той е ползвал  за да напусне страната с лекия автомобил „*** *** с ДК№ ***) не е изпълнен от посочения за негов автор нотариус Н..

С полза е и заключението на автотехническа оценъчна експертиза в частта й, с която  е дадено заключение за пазарната стойност на лек автомобил „***“ с ДК№ *** и лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ***, чиято стойност е от значение предвид наличните обвинения за престъпления срещу собствеността.

 Със значение за стойностното изражение на повдигнатите обвинения е и заключението на допълнителната оценъчна експертиза на автомобили, от което се установяват пазарните стойности  на товарните автомобили „В.“ с ДК№№№ ***, *** и ***, както и стойността на полуремарке с ДК № ***.

С техническа експертиза  от 10.12.2015г. са установени видеозаписите, направени от видеонаблюдението на трасе „излизащи МПС“ и зала за обработка на преминаващи пътници през ГКПП М.Т. на 30.06.2010г. Установява се, че в 10.20ч. границата в посока заминаване е трябвало да премине лек автомобил *** с ДК№ ***.

Със значимо за обвинението отношение би било заключението на  техническа експертиза, установила интересуваща разследващите информация в компютърни информационни системи- преносим компютър „***“, ако от доказателствената съвкупност бе ясно откъде е иззета тази вещ ( протокол № 191 от 27.09.2011г.-л.84,т.18 от ДП).  Заключението е посочило, че в паметта на въпросния преносим компютър има налични сканирани документи, интересуващи разследването:  снимки на товарни автомобили „В.“ с ДК№ СА ***, удостоверение  от 29.01.2008г. на СГС за актуално състояние на „***“ООД, свидетелство за регистрация на  полуремарке К.  с ДК № ***, лиценз № 9320 на „***“ООД за международен амтомобилен превоз на товари. В случая обаче е спорно откъде е иззет  въпросният лаптоп. Вещото лице, изготвило експертизата, е посочило, че вещественото доказателство е иззето от дома на подсъдимия В.Д., заедно  с още един преносим компютър (лаптоп) марка ***(така е посочил и разследващият в постановлението за назначаване на експертизата). От своя страна, в обвинителния акт държавното обвинение е посочило, че преносим компютър (лаптоп) марка "***", ведно със зарядно модел "***" е иззет от дома на подсъдимия П., а от обитаваните от подсъдимия Д. имоти е иззет  1бр.преносим компютър / лаптоп / марка "***", MODEL number:***, със сериен № ***, ведно със зарядно ***".  При запознаване с протоколите за претърсване и изземване е видно следното: при претърсване на 02.05.2011г. в дома на подсъдимия П.  Д., находящ се в гр.***е иззета „компютърна конфигурация в черно-червена кутия с надпис Асус“. От автомобила на подсъдимия Д., претърсен същия ден, е иззет „компютър „Н.“ ***“.  В същото време в протокола за претърсване и изземване от  дома на подсъдимия Д.,*** е посочено че е иззет „ 1 бр. преносим /компютър /лаптоп/, марка Nоkia Booket 3 G, модел RX 72“,  а от  офис на обитаван и собственост на Д. хотелски комплекс  е иззет компютър „лаптоп“ Asus, модел К 50 iN със сериен № ***.

При така съществуващите разнопосочни данни за иззети компютърни конфигурации със сходна марка и липсата на по-прецизна индивидуализация заключението на горепосочената експертиза не може да се съотнесе нито към подсъдимия Д., нито към Д..

 Без значение за делото съдът възприема заключението на техническа експертиза – протокол № 110/01.06.2010г.  /л.152, т.20 от ДП/ поради неизпълнение от вещото лице на поставената задача. Целта на възлагане на този доказателствен способ е била  да се изведе на хартиен и оптичен носител  цялата налична информация от диск, съдържащ иззета кореспонденция от електронна поща ***, която информация се отнася до автомобили (оферти, снимки, бланки на документи, документи и кореспонденция). Вещото лице е отговорило, че на диска се намират 4838 файла, представляващи имейли, но поради големия им обем информация, е невъзможно прехвърлянето им на хартиен носител, като информацията е копирана само на оптичен носител.  Понататъшно селектиране на наличната на електронен носител информация не е извършвана от водещия разследването, нито има позоваване на тази експертиза в обвинителния акт, респ. в пледоарията на държавното обвинение. След като органите на държавното обвинение не се позовават на изводи от това експертно заключение ( вероятно не са проявили професионален интерес към съдържанието на електронната поща)  за съда липсва основание да търси последващи способи за изследване на приложения по делото диск.

Изготвена по делото е и  техническа –компютърна експертиза, от която се установява, че в иззетия преносим компютър Aser Aspire, иззет от дома на подсъдимия Х., няма информация, представляваща интерес за разследването.

Съобразявайки протоколите за претърсване и изземване, доброволно предаване, свидетелски показания, данни за самоличността на свидетели, снети в протоколите за техния разпит, справки от мобилни оператори, може с категоричност да се твърди, че лицата, въведени по делото като свидетели и подсъдими, към инкриминирания период са ползвали следните телефони:

   П.Д.- ***,***, ***, ***, ***, ***;

Ю.Х.-***, ***, ***и ***;

В.Д.-  ***, ***  и ***;

Н.Д. ***;

С.Б. ***;

И.Д. ***;

С.Г. ***;

М.З. ***;

Така установеното ползване на мобилни телефони е от значение при анализа на на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства. Чрез използваните специални разузнавателни средства по законосъобразен начин са събрани данни за деятелността на  подсъдимите лица Д. и Х.. В резултат на използването им са изготвени звукозаписи, отразяващи разговори, както помежду им, така и с трети лица. Съдържанието на протоколите относно водените разговори е в подкрепа на част от обвинителната теза за осъществявано вещно укривателство, що се отнася до товарните автомобили „В.“ и полуремарке.

Специално разузнавателно средство с оперативен способ „подслушване“ е експлоатирано и спрямо тримата подсъдими. През месец октомври 2010г. подсъдимият Д. е провел  няколко разговора със свидетеля С.Г., установяващи, че Г. чрез свидетеля И. Д. подготвя документи на  подсъдимия Д. във връзка с напускане пределите на страна на автомобилите на „***“ООД.  В разговори №7  и № 8 Д. иска от свидетеля Г. да му уреди СЕМТ (многократно разрешително за товарен превоз в Европа) за следващия ден; разг.№14,15,16,17,27 са със същото значение (папка СРС В.Д.). Съответно, в тази връзка Д. води разговори и със свидетеля И. Д. (№ 18- Д. иска от Д. да му потвърди номера на товарния автомобил „В.“ с ДК№ 1125 и ремаркето към него;, №21, 22- св.Д. получава от Д. данните за ремаркето № 5578 и данните  за „***“ЕООД; в разговор № 26 Д. съобщава на Д., че документите (разрешителното) са готови и трябва да се срещнат в П.; разговорите са от 18.10.2010г., денят предхождащ извеждането от страната на товарния автомобил „В.“ с ДК№ *** и ремарке с ДК№ ***. От същите се установява, че Д. добре знае кой е действителния собственик на автомобилите  и че без да е оправомощен от него договаря снабдяването с документи, с които товарния автомобил да напусне страната.

 Интерес представляват и разговорите с подсъдимия Х.  от 02.11.2010 и 03.11.2010г., в които се обсъждат възникналите проблеми при извеждането извън страната на товарния автомобил „В.“ с ДК № ***  ( разг. № ***- установява се, че системата на турския граничен пункт не приема един от представените документи, както и че се иска представянето на големия талон за автомобила; обсъжда се и пълномощно, което св.Б. изпитва притеснения дали да представя; объсждат се съществуващи проблеми и с представения ТИР карнет, които евентуално ще наложат подсъдимият Д. също да  пътува до границата; в крайна сметка се установява, че св.Б.  трябва да изчака новата смяна от турска страна и отново да се опита да премине с автомобила; подсъдимият  Д. е изнервен заради това, че Х. не го е послушал в документите да не пише, че дестинацията на камиона е И.; след преминаването става ясно, че подсъдимият Х. ***, за да получи парите от продажбата на товарния автомобил от неустановен по делото копувач, който ще сложи свой шофьор; водят се и преговори с този копувач, евентуално парите да бъдат платени в И.). Разговорите между подсъдимите Х. и Д. са интензивни, понякога през няколко минути  и съдържанието им разкрива, че същите са лицата, които имат за цел извеждане на товарния автомобил на всяка цена през границата, както и че не разполагат с големия талон за него и не могат да се снабдят с талона по правомерен начин. Изяснява се, че подсъдимият Х. се намира на границата и е ангажиран с безпрепятственото преминаване на товарния автомобил и евентуалното преодоляване на спънки. След преминаването на товарния автомобил   през граничния пункт, подсъдимият Д. импраща номера на шасито му на неустановено лице /разг.№96,97). След като Х. изпраща на подсъдимия Д. телефона на свидетеля Б. ( разг.№64) ,  Д. и Б. провеждат разговор, в който се уточняват как да заблудят турските власти по отношение повода на извеждане на товарния автомобил и че във всички случаи трябва да убедят властите, че дестинацията им не е И., а С. и че повода е претоварване на стока от развалил се камион / разговор № 85/.

Че водените разговори се отнасят именно за напускане на страната от товарните автомобилите „В.“, посочени в обвинението, съдът изведе и след съпоставяне на показанията на св. Б. (снети по реда на чл.223 от НПК в хода на ДП), които добре съответстват като фактология  за поведението на подсъдимия Х. (С. Х.) и водения разговор с неустановеното лице за възникналия проблем при третия случай (разговор с подсъдимия Д.).

Оперативен способ „наблюдение“ е прилаган по отношение на подсъдимия В.Д., като е заснето  негово местонахождение на: 19.10.2010г. в 20.25ч.- в 20.34ч. (среща със С.М.А. в района на бензиностанция ОМВ на бул.“С. С.“, гр.Б.), на 20.10.2010г. в 15.07.ч (среща с неустановено лице на бензиностанция ЕКО на бул.“Н. П.“ в гр.София), на 29.10.2010г. в 17.20ч. (среща с неустановени лица в пицария в близост до зала „Универсиада“, гр.София),   на 02.11.2010г. в 16.20 16.21ч., 16.23 на ул.“З.С.“*** (среща със С.М.А.), на 02.11.2010г. в 13.22ч. и 13.51ч.(среща с лицето Н.Б. д. в близост до С.З.),  на 04.11.2010г. в 13.01ч.(среща с А.Д.Х. в бар-грил „Хепи“ в гр.Б.),  08.12.2010г. в 15.35ч. (с други лица в кафенето на бензиностанция ОМВ в ж.к.“С.“, гр.Б.), 14.01.2011г. в 10.11ч. (на бензиностанция Лукойл на входа на гр.А.), на 14.01.2011г. в 10.31ч. (на бензиностанция на „Лукойл“ в гр.К.), на 14.01.2011г. в 11.54 (в близост до Птицекомбинат С.З.), в 12.28ч. -среща с М.Г. Ж., П.Л. П.и подсъдимия Х. в ресторант, намиращ се покрай пътя между гр.С.З. и с.Б.; на тази среща е посочено, че се е появил свидетеля Н.Д.. За горепосочените срещи полицейският служител М.Г. (в показанията си от ДП) е свидетелствал, че се отнасят до извеждането извън пределите на страната на леки автомобили „*** Х5“ и „Ауди Q7“, за каквито подсъдимите нямат повдигнати обвинения.

     По отношение на срещата от 19.10.2010г. в 20.25ч.- 20.34ч. със С.М.А. в района на бензиностанция ОМВ на бул.“С. С.“, гр.Б., свидетелят В.Г. е посочил, че на тази среща въпросния А. е предал на подсъдимия Д. неистински талон за МПС- част първа, за товарния автомобил „В.“, който е предстояло да бъде изведен същия ден.

      Интерес представлява документираната чрез СРС среща между подсъдимите Д. и Х., провела се на 02.11.2019г. в 13.29г. близост до С.З.(папка №6), която съдът съотнася към извежданият същия ден товарен автомобил „В.“ с ДК№ ***.

Спрямо подсъдимия Х. (С. Х.) са експлоатирани специални разузнавателни средства с опертавине способ „подслушване“ (папка 8 от секретните материали), за съдържанието на които установени разговори съдът счита, че е с принос за обвинението  по отношение на товарните автомобили „В.“. Т.напр. в периода 06.11.2010г. Х. е провел множество разговори с подсъдимия Д. ( №2, 8, 15), в които се обсъжда предаването на ТИР карнета от Т. към Б., както и получаването на пари от някакво лице в Т.. Разговорите се редуват и с такива с неиустановени по делото лица, които обсъждат как да стане  връщането на ТИР карнета в Б. (№3,6,10,11,12,17,18,20,21,22,24 Установява се, че  ТИР карнета, който подсъдимия Х. очаква да бъде върнат в Б. е на фирма „Ю. сезар“.

     Спрямо Х. е приложено СРС с оперативен способ „наблюдение, проследявяване“, при което са заснети негови срещи на 12.11.2010г. с подсъдимите Д. и Д. и неустановена по делото жена в гр.Х.( папка 11 от секретните материали).

     Спрямо подсъдимият  П.Д. са прилагани специални разузнавателни средства с оперативен способ „подслушване“ (том 9 от секретните материали), като от представените на хартиен носител протоколи съдът не изведе данни, относими към обвинението. Действително, на 21.03.2011г. (когато е направен опит през границата на страната да бъде изведен лекия автомобил *** ***) подсъдимият Д. има няколко проведени разговора с подсъдимия Х. /№59, 61, 65, 67, 69, 70/, но същите не могат да се свържат като относими към вмененото престъпление. В показанията си полицейският служител свидетелят М.Г. твърди, че тези разговори са били уговорки , че по-късно вечерта автомобилът „*** ***“ ще бъде прекаран през границата, но от самите разговори такъв извод не може да се направи. Отделно от това, свидетелят твърди, че по-рано същия ден подсъдимият Д. е посетил подсъдимия Д., за да получи от него неистинското пълномощно за автомобила, но резултати от експлоатирането на такъв оперативен способ по делото няма приложени, нито има данни някой да е осъществил полицейско наблюдение на въпросната среща.

     По отношение на писмените доказателства по делото:

От представените по делото материали по изп. дело № *** на ЧСИ М. П. се установява следното: към месец август 2010г. срещу дружеството „***“ ООД е било образувано изпълнително дело от дружеството „***“ във връзка с осъждане на първото да предаде на второто  шест броя товарни камиони, сред които с рег.№ *** и полуремарке с ДК№ ***; във връзка с горното и на основание чл.521 от ГПК, съдебният изпълнител извършил принудително отнемане  и предаване на движими вещи в полза на взискателя по делото, като на 13.08.2010г. посетил база на  *** ООД, където открил и иззел множество МПС, сред които не били както въпросните две, така и  интересуващите настоящото дело  товарни автомобили В. с ДК№ *** и *** МК. Доколкото обаче  върху последните два автомобила  имало вписан особен залог в полза  на „***“  и „***“ ООД не било изплатило задълженията си, с допълнителна молба от 10.01.2011г. взискателят поискал от съдебния изпълнител  да издири  и му предаде посочените два товарни автомобила  с ДК№ *** МК и СА ***., като в тази връзка представил и заповед за незабавно изпълнение, издадена от СРС. По изпълнителното дело  не се стигнало до описване и фактическо изземване на горепосочените три товарни автомобила и ремарке, тъй като съдия изпълнителя не установил местонахождението на въпросните вещи.

Междувременно, с решение от 29.03.2013г. на ОС Перник било открито производство по несъстоятелност на „***“ООД и назначен синдик. Назначеният синдик поискал от управителя на „***“ ООД да му предадат държането на въпросните товарни автомобили и след като получил отговор, че не се знае къде се намират (предадени му били само талоните), подал жалба до 01 РПУ за издирването им. Във връзка със жалбата било образувано досъдебно производство с оглед данни за  извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Поради неустановяване извършителя на деянието, наказателното производство било спряно  с постановление на прокурор при СРп от 01.06.2017г.

От писмо–отговор на турските власти (смесената Българо-турска гранична комисия за сектор Б- Е.) се установява, че подсъдимият Х.  (към онзи момент с българските  имена С. Л. Х.) е преминавал границата на страната с Т.  за интересуващи обвинението дати, съответно на 06.10.2010г., 07.10.2010г., 19.10.2010г., 02.11.2010г. и 03.11.2010г., като във всички тези случаи преминаваното КПП от турска страна е било „***“ и е бил с автомобил с ДК№ *** . Тези данни съответстват на твърденията на св.Б., че е е бил придружаван от Х. при всяко от излизанията си извън страната.

От докладна записка от 13.04.2011г. на полицай при ГПУ С.(Ю.У.) се  удостоверяват обстоятелствата по задържането на 21.03.2011г.  на автомобил „*** ***“, управляван  от св.  Н.Д.  при опита да напусне територията на Б..

От удостоверение от 22.03.2011г. на нотариус Н. се установява, че пълномощно  с рег № 1 031 от 16.03.3011г. (с което свидетелят Н.Д. се е опитал да премине границата на страната с автомобила „*** ***“, удостоверявайки правото си за това), не е  вписано в регистъра на нотариуса и в този смисъл се касае за неистинска нотариална заверка.

 От отговора на „Уникредит лизинг“ от 22.03.2011г. и приложените към него документи  се установява, че автомобилът „*** ***“ е бил отдаден за ползване  на „***“ЕООД с представляващ Б.С.Б., че дружеството лизингодател никога не е упълномощавало свидетеля Н.  Д. да управлява посочения автомобил и че никога не е имало служител Р. Г. И. (какъвто е посочен в полномощното на св.Д. като представител на упълномощителя).

От приложените справки на ГД „ГП“ за задгранични пътувания се установяват интересуващите съда такива относно свидетелите Л.Б., М.З., Н.Д., Блатослав Б., Г.У., С.Б.. От същите се установява, че свидетелят З. е регистриран като напускащ страната на 30.06.2010г. с автоамобил *** с ДК№ ***; св. Б. е регистриран като напускащ страната на 07.10.2010г., 03.00ч с с товарен автомобил В. *** и завръщащ се на 15.10.2010г. като пешеходец, напускащ страната на 02.11.2010г. в 16.00 с товарен автомобил  В. с ДК№ *** и завръщащ се на 06.11.2010г. без товарния автомобил; свидетелят Б. има отбелязване, че на 19.10.2010г. в 01.00 часа напуска страната като пешеходец, като на турския граничен пункт е отбелязано, че влиза в Република Т. като водач на товарен автомобил В. с рег. *** МК и полуремарке с рег.№ ***; в документите на ГД „ГП“ е отбелязано че се е върнал в страната същия ден в 15.00ч. като пешеходец. Макар и напускането на  свидетеля Б. с товарен автомобил да не е било отбелязано коректно  от българските гранични власти, то е  било регистрирано коректно от българските митнически власти, като за фирма превозвач е била посочена  “***“ /л.49,т.10 от ДП/. Сходни изводи за пътуванията на горепосочените лица се извеждат от писмо на МВР, дирекция „КИС“ с рег.№ 3140/23.04.2012г. и писмо на ГПУ С.с рег.№ ***/18.01.2016г. В този смисъл са и отбелязванията в паспортите на съответните лица, копия от които са приобщени по делото с писмо на ГПУ С.,  рег.№35153от 05.12.2011г.

От писмо на ГПУ С.рег.№ 35155/05.12.2011г. се установява и че  напускащите страната товарен автомобил „В.“ с ДК№ *** и ремарке са въведени  като фирма превозвач е посочена ***

От справка на РД „ГП“ Е., рег.№ ***/09.02.2016г. /л.10, т.29 от ДП/  се установява кои от подсъдимите са напускали страната и през кои пунктове на дати, съответстващи на датите на напускане на страната на съответните автомобили по обвинението: на 30.06.2010г. Ю.Х. е излязъл  в 20 часа през ГКПП „***“ с лек автомобил „Фолгсфаген“ с ДК№***; на 07.10.2010г. в 06.00 , на 19.10.2010г. в 04.00 и на 02.11.2010г. в 15.00 ч. е излязъл със същия автомобил. Тези пътувания на Х., както и и в цялост пътуванията на тримата подсъдими в инкриминирания период се установяват и от постъпилите документи по молба за правна помощ до Република Т. по преписка №116/2016 на ВКП.

 

Съответно, от справка на митница Б. от  21.01.2016г./л.150,т.23 от ДП/ се установява, че товарните автомобили „В.“ с ДК № *** и ДК№  *** са напуснали пределите на страната през КПП „Кап.Андреево“, съответно, на 07.10.2010г. и 02.11.2010г., което е в потвърждение и на останалите писмени данни за преминаването им. Освен това писмото установява и че и двамата товарни автомобила са били в композиция с ремаркета , както и празни (без товар).

За никой от въпросните товарни автомобили „В.“ не са въведени данни за обратно влизане в страната.

От приобщените чрез молба на свидетелката З.М. писмени документи се установяват категорични данни  за собствеността на лек автомобил ***, модел Х6, с действителен рег.№ ***.

От писмо на „Уникредит лизинг“АД от 15.07.2011г. се установява кой е бил лизингополучателя на автомобила  „*** ***“ с № ***, както и че дружеството не е издавало пълномощно за управление на автомобила на св.Н.Д. и че няма служител с имена Р. Г. И.. Същото се установява и от писмо на ОД МВР рег.№ ***/03.11.2011г.

От приложената справка на Агенция по вписванията  се въвеждат данни за имущественото състояние на подсъдимите Д. и Д..

 

Неотносими към разглежданото производство съдът счита справка на ДМОПС с рег.№ ***., вътрешнонормативни документи на Регионална дирекция „ГП“, приобщени с писмо рег.№ 15131/19.08.2011г.., както и такъв вид документи, представени с писмо на МВР, дирекция „КИАД“ рег.№ I- 30115/27.10.2011г., както и приложени по делото документи, касаещи собствеността и разпоредителни действия с автомобили, извън процесните.

Поради неяснота в естеството на приложените документи и липсата на надежни реквизити съдът не взе предвид писмени документи, находящи се  на л.1-40, т.24 от ДП (касае се за писмо- отговор от Областно управление Одрин, което е непълно , тъй като  не включва описаните страници от записи на влизания и излизания, както и извлечение от данните на мобилен телефон без яснота като част от експертиза ли е това извлечение или част от друг документ). Сходни са съображенията и за писмените документи, находящи се на л.37-120, т.29 от ДП.

 

Съобразявайки събраните доказателства, съдът намери, че от правна страна безспорно се обосновава търсенето на наказателна отговорност на подсъдимите В.Д. и Ю.Х. за престъпление по чл.321, ал.6 от НК- за това,  че в периода от 07.10.2010 до 02.11.2010г.  на територията на Република Б.- Б. и Хасковска области се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и чрез който се цели да се набави имотна облага, а именно такива по чл. 215 от НК ;

както и за престъпление по чл. 215, ал.2, т.1 вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК- за това, че в  периода от  07.10.2010г. до 2.11.2010г. в Република Б. и Република Т. при условията на продължавано престъпление, в  съучастие като извършители и с цел да набавят за себе си  имотна облага, са спомогнали да бъдат отчуждени чрез транспортирането им от посредствени извършители-  шофьори от Република Б., през  ГКПП-та на територията на страната  до неустановени населени места в Република Т., чужди движими вещи -  товарни автомобили, собственост на „***“ЕООД, за които са предполагали, че са придобити от други лица (неустановени по делото) чрез престъпление (кражба, обсебване), като укривателството е в големи размери - на общо стойност 324 110 лв., както следва:

-на 07.10.2010г. са спомогнали да бъде отчужден товарен автомобил влекач „В." с per. №С***, собственост на „***" ООД, гр.София, на стойност 75900лв.  чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "***", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила;

-на 19.10.2010г., са спомогнали да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. №*** МК и полуремарке с per. №***, собственост на „***" ООД,  гр.София на обща стойност 163270лв., чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.С., обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- Б.Д.Б., който управлявал автомобила;

- на 02.11.2010г., са спомогнали да бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. №***, собственост на „***" ООД гр.София на стойност 84940 лв., чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП "Кап.Андреево", находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- С.Т.Б., който управлявал автомобила.

Съответно, заради липсата на доказателствена подкрепа, подсъдимите В.Д. и Ю.Х. следва да бъдат оправдани по повдигнатото обвинение за престърление по чл.321, ал.3 вр.ал.1 от НК ( за подсъдимия Д.), по чл.321, ал.2 вр.ал.2 от НК (за подсъдимия Х.), както и за деянията, включени в продължаваната престъпна дейност по чл.215, ал.2, т.1 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК, както следва: за подсъдимия Д.- за това, че  на 30.06.2010г. направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „***" Х6 с per. №***, собственост на фирма „***" *** - Г., на стойност 135880 лв., чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП „*** Т.", находящо се в гр.*** Т. обл.Б. до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- М.С.З., който управлявал автомобила, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини;

 за подсъдимите Д. и Х.- за това, че на 21.03.2011г. като извършители в съучастие с П.П.Д.- направили опит да спомогнат да бъде отчужден лек автомобил „***" *** с per. №***, собственост на „Уникредит лизинг", клон Б. на стойност 113 450 лв., чрез транспортирането му от Република Б. през ГКПП „***" находящо се до гр.С.обл.Хасковска до неустановено населено място в Република Т., чрез посредствен извършител- Н.Г.Д., който управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от извършителите причини.

На същите основания подсъдимият П. Д. следва да бъде оправдан по всички повдигнати обвинения.

По необходимост съдът първо ще изтъкни доводи за наличието и липсата на осъществено престъпление вещно укривателство, посочено като цел на престъпното сдружение, което от своя страна рефлектира върху изводите за съществуване на организирана престъпна група. Вярно е, че за съществуването на престъпление по чл.321 от НК не е необходимо групата да е  осъществила целта, за която е създадена и вторичните престъпления да са осъществени  и доказани по начин, че да се търси самостоятелна отговорност за тях, но в случая от изложеното в обвинителния акт и събраните доказателства се установява, че държавното обвинение извежа престъпното сдружение именно от конкретните случаи на посегателство по чл.215 от НК.

Отговорност по този член носи лице, което с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние. Вещното укривателство се явява последваща престъпна дейност, доколкото предхождащото престъпление (респ. общественоопасно деяние), извършено от друго лице, е това, довело до неправомерна фактическа власт върху веща.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.215 от НК под формата му „спомогнал да бъде отчуждена вещта“ се изразява в такива фактически или юридически действия, водещи до прехвърляне на вещта в полза  на трето лице. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се осъществява, когато чрез формите на изпълнителното деяние се стигне до такова положение на вещта, че тя не може да бъде открита, придобие се от самия деец или трето лице. Това престъпление  се осъществява при форма на вината пряк умисъл като деецът трябва да съзнава, че е била придобита чрез престъпление или общественоопасно деяние от трето лице, но тук, за разлика от другите престъпления, умисъл ще е налице и дори когато деецът само предполага, че вещта е придобита по такъв начин. Разбира се, и вероятностният отговор за някое съставомерно обстоятелство трябва да е категорично доказан, а не да почива на предположения ( р. 558/00-III и другото решение, в което има позоваване на него - 842/04-I, Бюл. 12/04); Като допълнителен субективен признак на вещното укривателство е предвидена и специалната цел- деецът да иска да набави за себе си или другиго имотна облага.

В конкретния казус относно товарните автомобили на „***“ ООД според съдебния състав категорично се касае за противозаконно разпореждане със същите от неустановено по делото лице преди да се стигне до извеждането им извън страната от подсъдимите.  Това разпореждане е станало в периода преди месец октомври 2010г., тъй като въпросните товарни автомобили не са се намирали на паркинга на дружеството, когато там се е явил съдебния –изпълнител за да извърши фактическо принудително отнемане на вещи на дружеството, нито са се намирали на друго място със знанието и съгласието на техния собственик. Те са били в неизвестност за представляващите дружеството (свидетелите Л.), които единствени са имали възможността правомерно да се разпоредят с тях. Образуваното досъдебно производство за извършеното посегателство спрямо товарните автомобили е преценено като престъпление по чл.206, ал.1   от НК, като в хода на същото автомобилите са били обявени за общодържавно издиване (безрезултатно,  заради извеждането им извън страната).

Безспорно е, че в случая има противоправно отнемане на автомобилите „В.“ от владението на техните собственици, чрез престъпление е осъществена една нова фактическа власт от прекрия извършител.

Подсъдимите  Д. и Х. са придобили товарните автомобили от неустановеното лице на паркинга на ДАП, гр.С., като подсъдимият Х. е осигурил свидетеля Б., който под тяхно ръководство да изведе автомобилите в Т. с цел продажбата им на неустановен по делото купувач                    ( известен от експлоатираните СРС с *** име „Фарук“). И при трите случая подсъдимият Х. е приджувал по незабележим за околните начин и ползвайки своя автомобил съответния извеждан товарен автомобил, с готовност да отстрани спънки при преминаването на границата;  впоследствие, след пристигането на паркинг в И., на него са давани документите и ключовете на автомобила, както и той се е грижел за снабдяването на шофьора с пари за връщането му в Б.. От своя страна  подсъдимият Д. се е грижел за цялостното осъществяване на извеждането на автомобила в Т., както и снабдяването  със съответните, придружаващи ги документи (ТИР карнет и разрешително) Особено показателна е ролята му при възникналите спънки на границата при извеждане на товарния автомобил ***.

От водените телефонни разговори по експлоатирани СРС се установява, че подсъдимите Д. и Х. са целели продажбата на товарните автомобили извън страната, като продавачът се е намирал в Република Т., а за автомобилите е била договорена конкретна сума за всеки един от тях, която подсъдимите да получат, което означава, че същите са спомогнали да бъдат отчуждени вещите, като са улеснили преминаването им във фактическата власт на трето лице.

От субективна страна подсъдимите Х. и Д. са действали с пряк умисъл по  см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са  общественоопасни последици и са ги искали. Предполагали са, че  спомагат да бъдат отчуждени вещи, придобити от другиго чрез престъпление. Предполагали са този факт, като е без значение представата им относно правната квалификация на извършеното престъпление, а именно-кражба или обсебване.

Проследяване поведението на Д. и Х. убедително указва на горното предположение и неговото обективно установяване за делото (защото макар и субективен елемент, той във всички случаи трябва да едоказан чрез фактическо проявление) Подсъдимите не са разполагали  с документално обосновани, законови причини да транспортират автомобилите в Р Т., а това са осъществили при конспиративност и ползване на документите на други транспортни фирми.  Документите на свидетеля Б. са му били представяни именно от подсъдимия Х., а от експлоатираните СРС се установява, че за набавянето им се е грижел подсъдимият Д.. Никога не е имало предаване на товарните автомобили от „***“ООД на двамата подсъдими, което обяснява, че при възникналия проблем на границата на 02.11.2010г. не е можело да бъде представен големия талон за регистрация на МПС,  който безспорно „***“ООД е съхранявало в офиса си. Възникналият този ден проблем относно дестинацията на товарния автомобил- И. вместо С., в контекста на водените разговори между Д. и Х. за решаване на проблема, води до извод, че дестинацията е формално избрана, само и единствено да улесни преминаването през граничния пункт.

За всеки нормално разсъждаващ човек би се породило  основателно съмнение, че вещите са придобити по неправомерен начин, когато се касае за товарни автомобили без документи  и съответно получаване на владението върху тях е въпрос само на фактическото им предаване ( при условие че прехвърляне собствеността на МПС  се извършва с писмен доовор с нотариално заверени подписи).

Разговорите за очаквани парични суми от подажбата на товарния автомобил (нито Д., нито Х. е бил снабден с пълномощно от *** ООД да договаря продажби за своя или тяхна сметка) говорят за съзнание на подсъдимите да облагодетелстват себе си, без този факт да бъде узнат от действителния собственик.

За престъплението е налице и квалифициращия признак „големи размери“, тъй като стойността на  предмета на престъплението е 324 110 лева т.е. над базовия минимум за този критерий съобразно Тълкувателно решение №1 от 30.10.1998г.на ОСНК, който е 70 минимални работни заплати за страната (към 2010г. МРЗ е била 240 лева).

Престъплението  по чл.215, ал.2, т.1 вр.ал.1 от НК, извършено от Д. и Х. е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от Нк, тъй като се касае за три деяния от един вид престъпление, осъществени през непродължителен период от време и еднородност на вината,  с безсъмнена връзка в последователността на осъществяването им.

По отношение на вмененото на подсъдимия В.Д. деяние, отнасящо се до опит за  вещно укривателство на лек автомобил *** с ДК№ ***, съдът счита, че отсъстват доказателства, които да покрепят обвинителната теза в тази й част. Твърдения за съпричастност към това деяние се съдържат в показанията на полицейските служители ( св.И.М., св.М.Г.), които обаче свидетелстват, че извеждат обстоятелствата по осъществяването му от извършената оперативна дейност и прослушаните записи от експлоатирани СРС.  Възпроизведените от тези свидетели факти за извършена оперативна дейност и получена чрез нея информация са производни доказателства. Производните доказателства имат значение като средство за разкриване на първични доказателства и тяхната проверка, а в някои случаи могат да заменят първичните, ако последните се окажат недостатъчни. В конкретния случай обаче изцяло отсъстват първични доказателства, които да създадат причинно-следствена връзка  между поведение на подсъдимия Д. и конкретната дейност по транспортиране на автомобила *** извън страната. Нито  от свидетеля М.З., нито от друго лице-  очевидец се твърди съпричастност на Д., нито такава може да се изведе от експлоатираните СРС, от резултатите по претърсване и изземване или други писмени доказателства. Нещо повече- към датата на осъществяване на деянието 30.06.2010г. не е било започнато експлоатирането на СРС, поради което полицейските служители няма как да са узнали оттам за предстоящото извеждане на автомобила. Свидетелят Гайданджиев твърди, че при задържането на свидетеля З. в телефона му е открит запазен СМС, с който той изпраща личните си данни на подсъдимия Д., но този факт не е обективиран по делото чрез каквото и да било процесуално-следствено дейтвие (напр. техническа експертиза или протокол за оглед на веществени доказателства). Единственото обективирано обстоятелство за контакт между Д. и З. е справката на М-тел  от 23.07.2010г. (л.66, т.7 от ДП), от която се установява, че двамата са водили  телефонни разговори през април и май 2010г. и на 29.06.2010г. и 30.06.2010г., без да е известно тяхното съдържание. Справката не установява от телефона на З. да е изпращан СМС до телефона на Д..

Сходен извод за липса на доказателствена обезпеченост съдът прави по отношение на вмененото на тримата подсъдими деяние за осъществено вещно укривателство на лек автомобил  „*** ***“ с ДК№ ***.  Данни за съпричастността им въвеждат полицейските служители  И.М. и св.У..

Очевидно е свидетелстването на У., че Д. и Х. са придружавали свидетеля Д. при опита му да напусне  пределите на страната, но този факт не е достатъчен да ги постави ролята на извършители на престъпление по чл.215 от НК по отношение на този автомобил с безспорно доказано предположение, че автомобилът е с престъпен произход. Индиция, че някой се опитва неправомерно да изведе автомобила извън страната съществува (начина по който Д. се е снабдил с него и неистинските документи, които придружават автомобила), но доказателствата не установяват по безспорен начин, че организатор на тази дейност е някой от тримата подсъдими. В случая косвените доказателства ( това, че Х. и Д. са придружавали с автомобилите си св.Д., че са водили телефонни разговори помежду си същия ден и че Д. е пуснал съобщение на Д.) са недостатъчни в подкрепа на обвинението за осъществено вещно укривателство спрямо лек автомобил  „*** ***“.

Съществен материалноправен проблем се явява липсата на доказателства, че автомобилът „*** ***“ е бил обект на престъпление. Държавното обвинение не е разследвало  убедително наличието на противозаконно посегателство. Автомобилът не е бил търсен нито от лизингодателя „Уникредит лизинг“ЕООД, нито от лизингополучателя.   Дали лизингополучателят съзнателно е предоставил държането му на трето лице,  за да го изнесе  и впоследствие обяви за обект на посегателство (застрахователна измама)  остава възможна,  но не единствена хипотеза.  Ако тази хипотеза обаче бе убедително доказана, би било възможно  извеждането на автомобила извън границата на страната да се явява част от първичното престъпление, което би довело до друго правно третиране на евентуалните извършители.

На следващо място съдът счита, че липсва организирана престъпна група, поставила си за цел извършване на престъпления по чл.215 от НК. Това престъпление по дефиниция изисква обективирано поведение и установен умисъл на поне три лица, с приемане за осъществяване  на целите на групата. Всеки от тримата трябва да действа със съзнанието, че участва в единно формирование от най-*** три лица и спомага за постигане на целите му. По делото не се установява съгласуване на волята на три или повече лица към осъществяване на вторична престъпна дейност, а само между подс. Д. и подс. Х.. Няма събрани доказателства за принадлежност на подсъдимия П.Д. към създадените престъпни взаимоотношения между подсъдимите Д. и Х., за синхронизираност на неговите действия с техните  при съзнание на Д., че принадлежи към ОПГ, чиято дейност е насочена към извършване на други престъпления. Установена е връзка  и постигнато съгласие само между първите двама за осъществената престъпна дейност по отношение на вещното укривателство на товарните автомобили „В.“, но никой от тримата не е констатиран като убедително съпричастен към  вещното укривателство на лекия автомобил „*** ***“.

Обобщавайки доказателствата, съдът счита, че подсъдимите Д. и Х. следва да понесат отговорност по чл.321, ал.6 от НК. Нормата е самостоятелен състав на престъпление, изразяващо се в сговаряне за извършване на престъпления, които са наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, при съществувала специална цел да бъде набавена имотна облага. Действията на двамата по отношение на осъщественото в съучастие вещно укривателство на товарни автомобили „В.“ установява, че между Х. и Д. е постигнато съгласие да обединят усилията си   и да спомогнат да бъдат отчуждени въпросните вещи. Снабдили са се с автомобилите от неустановени лица, възнамерявайки извеждането им извън граница с цел продажбата им, при предполагане на факта, че тези автомобили са предмет на предхождащо престъпление. Подсъдимите Д. и Х. са действали виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и пряко са целяли същите.

 

Под доводите  за допуснато процесуално нарушение заради внасянето на обвинителния акт от ОП гр.Б.:

 

Настоящото досъдебно производство е образувано  на 13.01.2011г. с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Б. за престъпление по чл.321, ал.3 вр.ал.2, и ал.1 от НК. С постановление на прокурор при същата прокуратура от 20.12.2013г. воденото досъдебно производство  (ДП 64/2011 по описа на ОСлО при ОП Б.) е било изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура. С постановление от 14.01.2014г. прокурор при  Специализирана прокуратура е отказал да приеме по компетентност  досъдебното производство, прекратил е частично наказателното производство спрямо В.Д., Ю.Х. и П.Д. за извършено престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.2 от НК, а материалите по делото е изпратил на Районна прокуратура гр.*** Т. за произнасяне  чл.215,ал.2,т.1 вр.ал.1  от НК и по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК. С постановление от 21.02.2014г. прокурор при Апелативна специализирана прокуратура е  отменил изцяло постановлението на  Специализирана прокуратура  и постаноновил изпращане на досъдебното производство по компетентност на  Окръжна прокуратура гр.Б.. В тази връзка с постановление от  27.02.2014г. прокурор при Специализирана прокуратура отказал да приеме по компетентност досъдебното производство .

С постановление от 28.03.2014г. прокурор при Окръжна прокуратура Б.  е прекратил частично досъдебното производство,  водено срещу В.Д., Ю. Хистем и П.Д. за престъпление по чл.321, ал.3 от НК и изпратил делото на РП *** Т. за продължаване на разследването  с оглед данните за престъпления по чл.215, ал.2,т.1 вр. ал.1 и по чл.316, вр. чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК. Последвало препращане на делото от РП *** Т. на РП С.. Така извършваното прехвърляне на делото между различни прокуратури довело до  служебна проверка от Върховна касационна прокуратура. В изпълнение на задълженията си по възложената служебна проверка, с постановление от 11.06.2015г. прокурор при Апелативна прокуратура Б. потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура Б.  за прекратяване на наказателното производство по чл.321 от НК. Въпросното постановление било отменено с постановление от 27.08.2015г. на прокурор при Върховна касационна прокуратура, както било и отменено постановлението на Окръжна прокуратура от 28.03.2014г. като материалите по досъдебното производство били изпратени на  ОП Б. за приключване на разследването.

Горната хронология на досъдебното производство доведе съда до извод, че в случая е спазен  пар.9 от ПЗР на ЗИДНПК (ДВ.бр.13/11.02.2011г.), според който неприключилите досъдебни производства  се  довършват от органите на досъдебното производство, пред които са висящи  преди влизане в сила на този закон, а в конкретния случай- Окръжна прокуратура Б.. В този смисъл компетентна да извърши разследването е била именно тази прокуратура, което обяснява и внасянето на обвинителния акт от същата.

По наказанието :

За извършеното престъпление по чл.321, ал.6 от НК  законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Подсъдимите В.Д. и Ю.Х. не са осъждани, както и изминалият период от време до реализиране на наказателната репресия може да се окачестви като значителен (около девет години) при все усложнената структура на разследваната престъпна дейност и наличния транграничен елемент при осъществяване намеренията на подсъдимите- обстоятелства, принесли за удължаване на производството. Отделно от това, подсъдимите не са съпричастни с поведение  към горното забавяне,  дължащо се освен на фактическата и правна сложност на разследването, така също и на  противоречиво вземани решения коя е прокуратурата, компетентна да го проведе, поради което изтеклият срок от 2010г. също е смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна- осъществена е вторичната престъпна дейност, заради която е предварителния сговор на двамата. При наличието на тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства  съдът намери, че справедливо се явява наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, което да се наложи и на двамата.

За извършеното престъпление по чл.215, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК  предвиденото наказанието е „лишаване от свобода“ от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство се съобрази вече посоченото чисто съдебно минало на двамата подсъдими и изминалият срок от извършване на престъплението до реализиране на тяхната отговорност.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство се съобрази завишената степен на обществена опасност на извършеното престъпление, което е продължавано такова, с включени три деяния и предмет на престъплението, неколкократно надхвърлящ базовия критерий „големи размери   (над 15 пъти).

При относителната тежест на горните обстоятелства съдът счете, че за това престъпление на всеки от подсъдимите Д. и Х. подходящо наказание е "лишаване от свобода“ за срок от  три години и глоба в размер на 7 000 лева.

Наказания в така посочения размер според съдебния състав ще способстват в пълна степен за постигане на целите, посочни в чл.36 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът групира наложените наказания и отреди на всеки от двамата подсъдими едно общо, най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ в размер на  три години, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини наказанието „глоба“ в размер на 7 000 лева.

Отмереното по-горе наказание „лишаване от свобода“ по отношение на подсъдимите Д. и Х.  следва бъде с  отложено изтърпяване и с максимално допустим по закон изпитателен срок от пет години.  За постигане на целите на наказанието не е наложително подсъдимите да бъдат настанени в затворническо общежитие, а поправянето и превъзпитанието им успешно могат да бъдат реализирани чрез прилагането на условна санкция. На основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за максимално установения по закон пет годишен срок, като съобрази, че това ще подейства превъзпитателно спрямо тях с оглед потенциалната възможност за активизиране на санкцията при извършване на друго общественоопасно деяние, наказуемо по углавен ред.

Наложената  глоба в размер на 7000 лева също се явява справедлива по размер, като се има предвид обществената опастност на престъплението по чл.215 от НК и в частност- засегнатия имуществен интерес в случая. Подсъдимите са в работоспособна възраст, не са ограничени от социални и здравословни тегоби, а имущественото им положение позволява определения размер да бъде адекватно средство за индивидуално въздействие  и да ги стимулира към ценностна преориентация и зачитане на закона.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от определеното  наказание „лишаване от свобода“ се приспадна  времето, през което подсъдимите са търпели ограничения на мерки за неотклонение (Д. е бил задържан и с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 03.05.2011г. до 12.03.2012г., а подсъдимият Х. е бил задържан  и с мярка за неотклонение „домашен арест“  от 03.05.2011г. до 18.04.2012г.).

 

Предвид характера на постановената присъда подсъдимите  Д. и Х. следва да заплатят направените по делото разноски – по 2280.59 всеки един от тях.

 

               С тези мотиви съдът постанови присъдата си.