Решение по дело №753/2018 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

              №1517                                            19.04.2019 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети март  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 753 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва:

От първоначалния ищец по делото П.С.С. срещу „Уелтйенс България” ЕООД са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 121а, ал. 4 от КТ, чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. 

Насрещните искове, предявени от „Уелтйенс България” ЕООД срещу П.С.С. са с правно основание чл. 206 от КТ.

Ищецът П.С.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника а. С.М. е предявил срещу „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет. 3, оф. 1, представлявано от у. Х.У. обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми:

- 1285, 50 евро (хиляда двеста осемдесет и пет евро и петдесет евроцента) – неплатени командировъчни пари за 30 дни през м. 09.2017г., по 42, 85 евро на ден,

- 1328, 35 евро (хиляда триста двадесет и осем евро и тридесет и пет евроцента) - неплатени командировъчни пари за 31 дни през м. 10.2017г., по 42, 85 евро на ден,

- 1020, 60 евро (хиляда и двадесет евро и шестдесет евроцента) – частично неплатено трудово възнаграждение за м. 09.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро,

 - 1416, 98 евро (хиляда четиристотин и шестнадесет евро и деветдесет и осем евроцента)  - неплатено трудово възнаграждение за м. 10.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро,

ведно със законната лихва върху всички главници от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

Предявен е и насрещен иск от „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: ********* срещу П.С.С., ЕГН: ********** за осъждането му да му заплати сумата от 2 963, 34 лева (две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) – обезщетение за причинени от работника на работодателя вреди, в размер на трикратното му брутно трудово възнаграждение (987,88 лева), за които е реализирана ограничената му имуществена отговорност с налагане на заповед № 34/20.11.2017г., оспорена от П.С., които вреди са в размер на стойността на наложената на работодателя заради виновното поведение на работника глоба в размер на 4000 евро, с левова равностойност 7823,23 лева, но не повече от трикратния размер на брутното му ТВ – 2963, 34 лева, за това, че в периода 12.07.2017г. - 18.07.2017г. в К.Б. не е заплатил дължимите пътни такси поради това, че не е захранил с ток устройството, на база на данните от което се заплащат таксите.

Първоначалният ищец П.С.С. твърди да е работил по ТПО с ответника „Уелтйенс България” ЕООД в периода 04.09.2015г. – 20.11.2017г. на длъжност „ш. на т. а./м. п.”, въз основа на тр. договор № ………., с ОМВ 431 лева, като е било уговорено 8-часово работно време при петдневна работна седмица. В трудовия договор на ищеца било уговорено, че освен основно месечно възнаграждение има право и на командировъчни пари съгл. Прил. № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ. Ищецът изпълнявал трудовите си задължения, като извършвал международни превози на товари в следните държави: Б., Ф., Г. и Х.. С ДВ бр. 105/30.12.2016г. била приета разпоредбата на чл. 121а от КТ, с която били регламентирани отношенията между работника и работодателя при изпращане на работници в чужбина, като бил установен принципът, че командированият работник за срока на командироването има право да получи същите минимални условия за работа, каквито получават работниците за същата работа в приемащата държава, вкл. и трудово възнаграждение. По този начин била транспонирана Директива 96/71/ЕО.

Във връзка с тази нормативна уредба за командироването на ищеца през 2017г. работодателят издал Удостоверение № .. от 27.03.2017г. за командироване на шофиращ или плаващ работник в рамките на изпълнение на услуга от транспортна фирма със срок на валидност до 27.07.2017г. със следните условия за командироване: 22, 85 евро разходи за храна; 20 евро; 9,76 евро почасово трудово възнаграждение – минималното за Ф., и Удостоверение № .. от 25.08.2017г. за командироване на ш.или плаващ работник в рамките на изпълнение на услуга от транспортна със следните условия за командироване: 22, 85 евро разходи за храна; 20 евро – за квартира; 9,76 евро почасово трудово възнаграждение – минималното за Ф.. В тези удостоверения бил посочен представител на предприятието във Ф. – М.К, като с издаването на удостоверенията работодателят е установил условия на командирования работник в хипотезата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ.

ТПО било прекратено  със Заповед № 34-П/20.11.2017г. на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, на 20.11.2017г., с изтичане на подаденото от работника едномесечно предизвестие, подадено на 20.10.2017г.

Ищецът твърди съвестно да е изпълнявал трудовите си задължения, но да не са му били платени всички дължими суми по трудовото му правоотношение.

Твърди да не са му платени командировъчни пари в размер на 2163, 85 евро, както следва – 1285, 50 евро за 30 дни през м. 09.2017г., по 42, 85 евро на ден, и 1328, 35 евро - неплатени командировъчни пари за 31 дни през м. 10.2017г., по 42, 85 евро на ден.

Сочи се, че дори да се приеме нормата на чл.121а от КТ да не е приложима за ищеца, то на ищеца се следвали командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а работодателят с издадените удостоверения определил командировъчните му пари в по-висок от наредбата размер – по 42, 85 евро на ден.

Също така се твърди за месеците септември и октомври на ищеца да не е платено в пълен размер тр. възнаграждение за изработените в чужбина часове, по 9, 92 евро на час, които при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден за 21 работни дни или 168 раб. часа през м. 09.2017г. възлизали на 1666, 76 евро или 3309 лева, а след приспадане на дължимите данъци и осигуровки нетната сума за получаване възлизала на 2676, 24 лева. От тази сума за м. 09.2017г. на ищеца била заплатена 680, 98 лева и оставала дължима 1995, 26 лева или 1020,16 евро.

За м. октомври 2017г. за 22 работни дни или 176 часа по 9, 92 евро на час се дължало БТВ от 1745, 92 евро или 3414, 72 лева, а след приспадане на дължимите данъци и осигуровки нетната сума за получаване възлизала на 2771, 39 лева, или 1416, 98 евро, изцяло неплатено.

Отказът да заплати тези суми на ищеца работодателят мотивирал с издадена от него заповед, с която твърдял да е ангажирана имуществената отговорност на ищеца в размер на 5083, 32 лева за незаплатени пътни такси в Б. в периода 12-18.07.2017г. поради това, че е допуснал устройството за заплащането им да не е захранено с ток и да не работи. Твърди се с писмо от 04.12.2017г. ищецът изрично да е оспорил тази заповед и наложената му с него санкция, поради което извършването на компенсация, респ. прихващане с насрещните вземания на работника за ТВ и командировъчни било недопустимо.

С исковата молба се излагат и твърдения, че сумите по заповед № 34/20.11.2017г. не се дължат, тъй като ищецът не е допуснал небрежност при изпълнение  на задълженията си. Относно това устройство сочи, че не му е вменено като задължение да следи за неговата изправност и работа. На сочените от работодателя дати го е поставял в запалката на автомобила, индикаторът на устройството е показвал зелена светлина, което означавало, че е включено. Обстоятелството, че не е работело, не можело да се вмени във вина на ищеца, като това, че е било неизправно по други причини се доказвало и от факта, че в определени периоди от време на същите дати то е работело и е подавало сигнал, следователно е било дефектирало по други причини.

Сочи се номер на банкова сметка, ..

С оглед на горното се моли исковете да се уважат, претендират се законна лихва и разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, както и насрещна искова молба за сумите по заповед № 34/20.11.2017г. за ангажиране имуществената отговорност на ищеца.

С отговора се признава съществуването на ТПО между страните и прекратяването му, на посочените от ищеца дати, но се оспорва процесните суми да се дължат на ищеца, като се моли исковете като изцяло неоснователни да се отхвърлят.

Оспорва се в процесния период ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения изцяло във Ф., поради което се твърди дължимото му възнаграждение за работа в тази държава за месеците септември и октомври да е в много по-нисък размер. Сочи се, че цитираното от ищеца удостоверение за дейности от 25.08.2017г. е издадено за спазване нормативните изисквания за превози на територията на Ф., но в никакъв случай не представлява доказателство ищецът да е полагал труда си изцяло там, както и че за целите месеци септември и октомври възнаграждението му и командировъчните се определят на база същото. Твърди се за месеците септември и октомври 2017г. ищецът да е бил командирован да изпълнява задълженията си на територията на ЕС, като Ф. е била само една от държавите, на чиито територии е извършвал превози, като е извършвал такива и в Г.. Твърди се командироването на ищеца да е извършено със Заповед № 34-5/28.03.2017г. да извършва превози на територията на държави-членки на ЕС, като всеки отделен превоз е извършван на база на подадена заявка и е узнаван маршрута дни или часове преди съответния превоз. Твърди се през м. септември ищецът да е полагал труд във Ф. два часа, за които са му начислени 32, 86 лева, а за октомври – 6 часа – 101, 10 лева, като тези суми били начислени към тр. му възнаграждение и съответно заплатени. за м. септември му били начислени 88 часа за работа в Г., а за октомври – 80 часа за работа в Г.. За работата му извън Ф. му се дължали следните суми – основно тр. възнаграждение по трудов договор, и командировъчни пари по 27 евро на ден съгл. Прил. № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ. Така дължимото нетно ТВ на ищеца за м. септември възлизало на 680, 98 лева, а за октомври – 770, 49 лева. Тези суми му били платени, както му били платени и командировъчни в размер на 195, 58 лева – левовата равностойност на сумата 100 евро, на 20.10.2017г.

Останалите командировъчни по 27 евро на ден не му били заплатени, а били удържани от работодателя, тъй като същият имал насрещно вземане срещу работника за сумата 5083, 82 лева, за което вземане работодателят е предявил насрещен иск.

Работодателят е предявил срещу работника иск за осъждането му да му заплати сумата от 5083, 82 лева, за която е издадена заповед за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника № 34/20.11.2017г., като след уточнение на иска сочи, че от сумата по заповедта претендира само сумата от 2963, 64 лева – трикратния размер на БТВ за м.10.2017г., който възлиза на 987, 88 лева, представляваща обезщетение за причинени на работодателя вреди – глоба в размер на 4000 евро, наложена заради това, че ищецът в периода 12.07.2017г.-18.07.2017г. в Б. четирикратно не е захранил с ток устройството за заплащане на пътни такси, което е довело до спиране на сигнала и неподаване на данни, за което на работодателя е наложена имуществена санкция по 1000 евро за всяко отделно нарушение.  

В тази връзка се твърди, че със Заповед № 34-5/28.03.2017г. е командирован ищецът да извършва превози на територията на държави-членки на ЕС. На 06.10.2017г. на работодателя бил връчен акт за налагане на имуществена санкция от компетентните органи на К. Б, обл. В. в размер на 4000 евро, по 1000 евро за 4 отделни нарушения за това, че в периода 12-18.07.2017г. П.С. като работник – водач на товарен автомобил .. по националната пътна мрежа на Б не е заплатил съответните пътни такси: за 103,93 км. по А13 на 12.07.2017г., за 33,824км. по А27 на 17.07.2017г., за 26, 43 км. по А26 на 17.07.2017г. и за 44,025 км. по А7 на 18.07.2017г.

Твърди се тези такси да се заплащат, като изминатото разстояние се отчита чрез автоматично цифрово устройство с вградена джипиес система, като задължение на работника – водач на товарния автомобил е да го поддържа постоянно захранено с ток. Пътните такси се начислявали на изминато разстояние, като докато работи устройството, свети индикатор със зелена светлина. Единствената функция на водача била да го държи постоянно включено, като устройството имало вградена батерия и зарядно устройство. При изчерпване на заряда на батерията устройството подавало светлинен и звуков сигнал, след което се изключвало. Преди да се изключи, следвало да бъде включено да се зарежда към запалката на товарния автомобил. Ако устройството е изправно, на панела свети зелена светлина, ако е неизправно – червена, и тогава водачът е длъжен да спре незабавно, тъй като при неработещо устройство следват налагане на парични санкции. В конкретния случай белгийските власти са установили движение на камиона по време, по което устройството не подава сигнал, и са наложили санкцията.

Работодателят във връзка с наложената санкция извършил проверка и установил, че на посочените дати за посочените километри, за които е наложена санкция, устройството не е подавало сигнал, тъй като не е било захранено с ток. Това било установено чрез справка от производителя. Работодателят счита за недостоверни изложените в исковата молба твърдения, че устройството е преустановило работа от само себе си, и после се е оправило, тъй като същите противоречали както на събраните от него данни, така и на дадените от самия ищец обяснения, които му били изискани в тази връзка.  В писмените си обяснения водачът твърдял, че устройството е било в изправност и със зелена светлина, а в исковата молба – че е било неизправно. Нямало как обаче то да бъде неизправно само в определени периоди, които съвпадали с тези, в които е нямало ток. Ето защо се твърди единствената причина устройството да не е работило да е била, че работникът не го е включвал своевременно в запалката на автомобила, за да захрани батерията с ток.

Твърди се ищецът да е извършил и още едно такова нарушение – на 24.07.2017г. в 16:21:26 часа на територията на Б., Ф, ищецът да се е движил, без това устройство да е включено, за което на работодателя била наложена имуществена санкция от 1018 евро. За тази санкция работодателят бил уведомен най-напред, но не ангажирал отговорността на ищеца. Твърди се заплащането на пътните такси във всяка от съответните държави да е задължение на водача, като с бездействието си същият е причинил вреди на работодателя в размер на 4000 евро, за което била ангажирана ограничената му имуществена отговорност в размер на 5083, 32 лева с издадената заповед № 34/20.11.2017г. Тъй като ищецът е оспорил същата, работодателят предявява иск да бъде осъден същия да му заплати сочените вреди, като уточнява, че претендира не цялата сума от 5083, 32 лева, а от същата претендира само сумата от 2963, 64 лева – трикратния размер на БТВ за м.10.2017г., който възлиза на 987, 88 лева.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск, с който оспорва същия като неоснователен.

Насрещният ответник оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не е извършил противоправно поведение, което да е причинило вреди на работодателя му. Твърди изрично да е оспорил издадената заповед за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност. За случая му били изискани обяснения, които изцяло съответствали на изложеното в ИМ. Твърди да е нямал задължения, съгласно длъжностната си характеристика, да следи за работата на процесното устройство, както и че на посочените дати е поставял същото в запалката на камиона, за да се зарежда. През цялото време индикаторът е светел със зелен цвят, което значело, че устройството работи. Твърди, че обстоятелството, че то е работело на посочените дати и на определени периоди е прекъсвало води до извод, че е дефектирало и има прекъсвания в подаването на сигнала. Отделно се твърди на ищеца да не е възлагано да работи с това устройство, да не му е извършван инструктаж за работа със същото, поради което няма как да е допуснал небрежност при работа с него. Също така се твърди работодателят да не е понесъл сочените  вреди, тъй като глобата е била заплатена от трето лице. Оспорва се и претенцията по размер, като се твърди ищецът да отговаря еднократно до размера на уговореното трудово възнаграждение – 431 лева, като липсва основание за размера на ТВ да се прилага фикцията на чл. 121а от КТ и отработените часове в чужбина да се включват към него. За база следвало да послужи уговореният, а не фингираният размер на ТВ. Липсвало основание да се приеме и, че ищецът отговаря до трикратния размер на трудовото му възнаграждение и отговорността му да е отчетническа по смисъла на чл. 207 от КТ, тъй като не му било възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме насрещната претенция за изцяло или частично основателна, прави искане да извърши съдебно прихващане между присъдените на ищеца и на насрещния ищец вземания, до размера на по-малкото от тях.

С допълнителна молба ищецът твърди, че през м. септември е работил 12 дни в Б., 9 дни в Г., 1 ден във Ф. при часови ставки 9, 92 евро на час, и през октомври 2017г. – 16 дни в Б., 7 дни в Г., 2 дни във Ф., при същата ставка, като се твърдо тя да е уговорена с представеното по делото удостоверение за командироване. Заявява се, че часовете работа в Г. за септември 2017г. са 88, за октомври – 80, че има отработени часове и в Б., където МРЗ не е фиксирана със закон, че в Г. мин. часова ставка е 8, 84 евро за 2017г., а във Ф. – 9, 76 евро, месечно – 1480, 27 евро. Същият с нова допълнителна молба оспорва дължимостта на имуществената санкция с аргумент, че работодателят е имал възможност да оспори наложената му глоба, но не се е възползвал от тази възможност, поради което не може да ангажира имуществената отговорност на водача.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си и моли същото да се възприеме от съда. Всяка от страните е представила писмена защита, в която подробно излага аргументите си в подкрепа на своето становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатения остатък от трудовото възнаграждение, следва ищецът да установи, че в периода, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение, е съществувало трудово правоотношение между страните, че е полагал труд, и размера на дължимото му трудово възнаграждение; в кой период ищецът е полагал труд в чужбина, размерът на дължимото му на това основание възнаграждение за този период; че е полагал труд в страни-членки от ЕС, че му се дължи заплащане на такова възнаграждение, на основание на какъв акт за всяка отделна държава, времетраенето на работата във всяка от посочените държави, размера на възнаграждението за положения във всяка от тях труд. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. 

За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер за всеки от  двата месеца. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.

За да се уважи насрещният иск по чл. 206 от КТ, следва насрещният ищец да установи, че наложената глоба е в причинно-следствена връзка с поведението на работника, че последният с поведението си е причинил на работодателя сочените вреди и техния размер, основанието, на което работникът отговаря в трикратния размер на брутното си ТВ, и размера на същото, както й че са налице предпоставките в КТ за реализиране на ограничената имуществена отговорност на служителя по предвидения в КТ ред.

По възражението за прихващане, направено от първоначалния ищец, на вземанията на двете страни – предмет на предявените първоначални и насрещни искове, до размера на по-малкото от тях, следва да се установи, че всяка страна дължи на другата определена сума на посочените по-горе основания, и техния размер, след което съдът да извърши прихващане между същите до размера на по-малкото вземане.

От приложените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № 35/04.09.2015г., длъжностна характеристика, удостоверение за командироване на шофиращ или плаващ работник в рамките на изпълнение на услуга от транспортна фирма, валидно за Ф., за периода 27.03-27.07.2017г., и същото такова за периода 25.08.2017г. – 23.12.2017г., се установява, че ищецът е започнал работа при ответника на 04.09.2015г. по безсрочно ТПО, на длъжност „ш. на т. а. (м. п.), на пълно работно време, с ОМВ 431 лева, като е започнал работа на 04.09.2015г. За периодите 27.03-27.07.2017г. и 25.08.2017г. – 23.12.2017г. му е било издадено удостоверение за командироване на шофиращ или плаващ работник в рамките на изпълнение на услуга от транспортна фирма, валидно за Ф., в което е отбелязано, че при командироване във Ф. разходите на ден за храма са 22, 85 евро, при необходимост разходите за настаняване – 20 евро, ставка на брутно почасово заплащане по време на командировката – 9, 76 евро. Подобно удостоверение е представено и за територията на Б., за периода 25.08-23.12.2017г., с посочени разходи за храна 22, 85 евро на ден, за квартира при необходимост – 20 евро на ден, брутно почасово заплащане – 9, 92 евро.

Ищецът е представил разпечатка за минималните ставки, работно време и отпуски в страните от ЕС и  ЕИП за 2017г., в която е посочено, че за А. минимална часова ставка няма, за Б. МРЗ не е фиксирана със закон, за Г. е 8, 84 евро на час, за Ф. също няма минимална и се определя с КТД„ за Ф. е 9,76 евро на час, 1480, 27 евро на месец, за Х. е 3276 куни бруто. Ищецът е представил справка за калкулация на брутна и нетна заплата.

В длъжностната характеристика на ищеца е посочено, че основните му задължения са да осъществява превоз на товари и стоки, следи за нормалната работа ан двигателя, спазва правилата за безопасност на движението, явява се на работа, без да е употребил алкохол и други упойващи вещества, осъществява дейността си по превозване на стоки и материали само след получаване на необходимите документи, отчита периодично средствата, изразходени за гориво, смазочни материали, др. консумативи за автомобила, полага необходимите грижи за нормалното функциониране на МПС, спазва правилата на движение, грижи се за запазване на поверения му товар по време на почивките, спазва графика на доставянето му, спазва правилата за движение по пътищата, изпълнява и други възложени му задачи, свързани с изпълнение на длъжността. Възложено му е да познава КТ, ПВТР, Правилата за ЗБУТ, нормативните изисквания към обслужването, другите вътрешни актове.

Представена е и от ищеца, и от ответника Заповед № 34/20.11.2017г., с която от работодателя му е наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 5083, 82 лева. В мотивната част на заповедта е посочено, че на 06.10.2017г,.  в дружеството е постъпило съобщение за наложена имуществена санкция в общ размер на 4000 евро за това, че в периода 12.07.2017г. – 18.07.2017г. водачът управлява товарен автомобил .. по националната пътна мрежа на Б., като не е заплатил съответните пътни такси – за 103, 93 км по А13 на 12.07.2017г., 33, 824 км по А27 на 17.07.2017г., 26, 43 км по А26 на 17.07.2017г. и 44, 025 км на 18.07.2017г. по А7. Работодателят е извършил проверка, поискал е и получил писмени обяснения от работника на 17.10.2017г. и справка от фирмата производител на устройството за заплащане на пътни такси, с което е оборудван камиона, която справка потвърдила, че на тези дати, часове и минути устройството не е било захранено с ток. В заповедта е посочено, че заплащането на пътните такси е професионално задължение на всеки м. ш., че с бездействието си работникът е причинил сериозни имуществени щети на предприятието на стойност 4000 евро или 7823, 23 лева, поради което на осн. чл. 210 КТ, вр. с чл. 203, ал. 1 от КТ и 206, ал. 1 от КТ на ищеца е наложена имуществена санкция в р-р на 5083, 82 лева. Разпоредено е заповедта да се връчи на ищеца и след изтичане на едномесечен срок от връчването й да се извършат удръжки на посочената сума от ТВ на ищеца.

Със заповед № 34-II от същата дата ТПО между страните е прекратено по чл. 326, ал. 1 от КТ по инициатива на работника с едномесечно предизвестие, като е разпоредено да му се изплатят обезщетения по чл. 220 и 224 КТ.

Представени са обясненията на ищеца от 17.10.2017г.,  с които същият твърди в периода 12-18.07.2017г. машината за таксите в Б. да е била в изправност, да е светела зелено и да не е спирала да работи, а ако е имало проблем, е щяла ад светне в червено и да издава звуков сигнал. Счита същата да е работила и да не е имало проблеми с нея.

Ищецът на 04.12.2017г. е входирал оспорване на заповедта за имуществена отговорност, с което е посочил, че на твърдените дати устройството е било включено в запалката на автомобила и е светело в зелен цвят, поради което ищецът е нямало как да разбере, че то не е работило. Доказателство в тази връзка било обстоятелството, че се касаело само за определени километри, а не за цялото време на шофиране в Б. в този период. Счита, че се касае за дефект на устройството, за който следва да отговаря производителя. счита, че не е допуснал небрежност, оспорва санкцията по основание и размер, като евентуално счита, че ако следва да отговаря, то отговорността му е ограничена до размер на едно БТВ от 431 лева. Също така се оспорва обстоятелството, че вече са му извършени удръжки от дължимите суми за ТВ и обезщетения за командировъчни за месеците септември и октомври 2017г. при невлязла в сила заповед. Със самото оспорване ищецът е отправил искане до работодателя ТПО да му се прекрати. Поканил е работодателя и да му изплати дължимите суми за ТВ и командировъчни за м. септември и октомври 2017г. в едноседмичен срок. Оспорването е получено от работодателя на 04.12.20127г.

Работодателят е представил заповед за командировка от 28.03.2017г., с която е командирован ищеца като ш. на т. а. за 3 месеца в чужбина, на територията на ЕС, да извършва международни превози при условията на единична езда, със служебен товарен автомобил рег. № .., с пътни разходи за сметка на работодателя, дневни такива по 83, 80 лева, която сума включва и квартирните пари.

Представена е справка от у. т. на ответника за изработени часове във Ф. през октомври 2017г., в която е посочено за ищеца часовете да са 06:00 – шест часа. Представена е справка и за м. септември 2017г. – 1:30 часа – 1 час и 30 минути.

С фиша за м. 09.2017г. на ищеца е начислено ТВ нетно за получаване 680, 98 лева, в която сума са начислени 2 часа във Ф. и 88 часа в Г., основното Тв и ДТВ за работа на официален празник, а с фиша за м. 10.2017г. – 770, 49 лева нетно ТВ, в която сума са включени основното такова, 6 часа във Ф. и 80 часа в Г.. Представят се потвърждения за плащане от Прокредит Банк (България) ЕАД, че сума 680,98 лева за септември 2017г. е платена на ищеца по банков път на 25.10.2017г., сума 195, 58 лева също за септември 2017г. – на 20./10.2017г., и 770, 49 лева за м. 10.2017хг. – на 10.11.2017г.  

Представя се от работодателя декларация, в която е посочено, че изхожда от ищеца, от 11.11.2016г., с която С. декларира да е инструктиран за следното – изискванията на Регламент ЕО № 561/2006 на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. за работно време и почивки на водачите, за Регламент ЕИО № 3821/85 на Съвета за контролните уреди, за изискванията за работа с дигитален тахограф, за това, че при неспазването на процедурата за работа с такъв тахограф имуществената санкция ще е за негова сметка, под т. 6 е декларирал да е запознат и инструктиран с начина на работа с бордово устройство Multiservice Toll Box за заплащане на пътни такси в Б. и Ф., за това, че шофирането извън регламентираните пътни настилки е забранено, за повишените мерки за безопасност през есенно-зимния сезон, какви удостоверения е получил, вкл. и такова за командироване във Ф..

Тази декларация е оспорена от ищеца, представена е в оригинал от ответника, като от заключението на извършената ССЕ на в. л. И.Ч. се установява, че и ръкописно изписаното име, и подписът, положен от името на ищеца в оспорената декларация (оригинал л. 177 от делото), изхождат от ищеца. Това заключение се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Представено е в заверен превод уведомление от данъчна служба на Ф. за нарушение на разпоредбите за тол таксите. Същото е от 24.07.2017г., адресирано до насрещния ищец за това, че на 21.07.2017г. по А14, 81,325 км автомобил .. е управляван без заплатени ТОЛ такси и без включено устройство, което да регистрира изминатите километри, за което е наложена санкция от 1018 евро и е напомнено, че съгл. чл. 3.3.1.0.13 от данъчния кодекс на Ф. собственикът на МПС-то трябва да сключи договор, а водачът да се увери, че цифровото рег. устройство функционира правилно и може да записва изминатите километри, които се показват на екрана на устройството, като при проблеми в записването им незабавно да се свърже с доставчика на услуги. Посочено е, че ако глобата не се плати незабавно, следва сваляне рег. табели на МПС и конфискацията им, а за сумата незабавно ще се издаде изп. лист. Представено е още едно уведомление със списък за установените нарушения от Данъчно облагане В за установени нарушения и регистрирани глоби от 05.07 до 06.09.2017г., адресирано до работодателя. С него се уведомява работодателят, че дължимите глоби за нарушения по повод неотчитане и незаплащане такса на километър са 4 такива по 1000 евро, всички за МПС рег. № .., установени на следните дати: 12.07.2017г., 06:07:12 часа, А13, км 103, 93; 17.07.2017г., час 12:10:19, А27, км 33.824; дата 17.07.2017г., 16:10:46 часа, А26, км. 26, 43 и на 18.07.2017г. в 10;55:05 часа, на А7, км. 44.025. Посочени са номерата на издадените документи, с които глобите са наложени.

Представена е от ищеца в превод информация относно бордовото устройство за заплащане на ТОЛ такси в Б., че всяко превозно средство над 3,5 тона трябва да се оборудва с такова устройство, което отчита изминатите километри, кои са доставчиците, каква е цената му, и уведомление от Здравна каса Х, че ищецът дължи доплащане на 30 евро за ползвани здравни услуги през м. април 2017г.

Представена е информация от работодателя, в превод на български език, за това, че тол устройството за заплащане на процесните такси е с доставчик Axxes, че дружеството, осигуряващо поддръжката на устройството – Fleet service team, и връзката му със сървърите е проучило случая и е установено следното: мултисървиз устройството не е било включено в бордовото захранване от 10.07.2018г. в 18:28:25 часа, след това е преминало към захранване от вътрешна батерия. Същата на 11.07.2017г. в 15:00:27 часа се е изтощила и след няколко предупреждения устройството се е самоизключило. Същото не е било включено към захранване до 23.07.2017г., когато в 10:50:16 часа е включено към бордовото захранване, но междувременно б.в. са констатирали пет на брой нарушения в периода 12-21.07.2017г., всички извършени от автомобила, в който това устройство е било монтирано – товарен автомобил рег. номер ... Даден е съвет ад се подаде жалба срещу наложените глоби, като е отправена молба да се сканират и изпратят на доставчика, който поддържа устройството, за да направи отново сравнение. Също така сочат, че в периода 11.07-24.07.2017г. за този рег. номер автомобил няма извършвани транзакции, тоест изобщо не са отчитани и заплащани пътни такси за него. Посочено е, че след още една проверка ще дадат нов отговор.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля В.Т., на длъжност с. Ч. р. в ответното дружество, се установява, че ищецът е работил при тях около две години като м. ш. В момента, в който били въведени ТОЛ таксите в Б. и Ф.,  всички ш. били инструктирани в офиса, а тези които били командировани, били инструктирани по телефона каква е процедурата, за да започнат да работят така, че да си отчитат пътните такси. Била им раздадена кратка инструкция от 2 стр., с кратко съдържание, с едно-две изречения и  снимки как работи устройството. Основното в инструкцията било, когато свети зелено, могат да карат, няма проблем и като свети червено - има проблем, трябва да спрат и да се обадят в офиса. Уточнява, че устройството е много просто и лесно за работа. За да работи, трябвало да бъде захранено с ток, също като мобилните телефони, като принципът на работа бил същият. Първо трябвало да е включено в елзахранването, след като се види зелен сигнал това означава, че устройството работи и се отчитат правилно пътните такси и няма проблем. Ако свети червено това означава, че има ток, но има проблем с връзката и пак трябва да спре.  В случая с П. се оказало, че не е светило нищо, нито зелено, нито червено. Обяснява, че принципът на работа на устройството е подобен на мобилен телефон – телефонът може да работи както включен в ел. захранването, със зарядно, така и самостоятелно с вградената батерия. Основно следвало да бъде включено в ел. захранването на автомобила, но можело да работи и самостоятелно с батерия, докато батерията не се изтощи. В случая работодателят бил склонен да повярва на П.С., че той е направил всичко както трябва, докато не получили от доставчика на услугата и-мейл, в който точно и ясно с представени доказателства им посочили, че на 10 юли 2017 г. в 18 ч. 28 мин. и 25 сек. устройството е минало на самозахранване, това е батерията. На следващия ден – 11.07.2017 г. в 15.27 сек. батерията се е изтощила и устройството се е изключило, не е работило и чак след повече от десет дни, на 23.07.2017 г. в 10.50 ч. устройството отново е включено. През това време били наложени и глобите. Периодът, в който устройството не работело, според подадената информация, бил от 10.07. до 23.07, а глобите били наложени в периода 12.07.- 21.07, всички дати – през м. юли 2017г. Свидетелката ползва записки при показанията си – представената по делото кореспонденция между работодателя и Флийд Сървиз Тийм А, относно Мулти сървиз тоолс, като уточнява, че се касае за устройството, монтирано в управлявания от С. автомобил с рег. № ... Запитването било изпратено след получаване на съобщението за втората глоба в размер на 4000 евро, преди това получили единична такава в размер на 1000 евро, която платили и му направили забележка, защото помислили, че е случайност. Но след получаване на глобата в размер на 4000 евро работодателят започнал да разследва случая и установил, че машинката не е била захранена, поради което сметнал, че след като това е по вина на ищеца, той следва да понесе своята част от отговорността за причинените на дружеството загуби. Причината да няма други глоби и в по-висок размер била, че ищецът в този период, в който машинката не е била включена, от 10.07. до 23.07.2017 г., той не е шофирал само в Б., а машинката била за Б.. Свидетелката уточнява, че в камиона има извод за 12 волта, в който е следвало тази машинка да се включи, но този извод в повечето камиони бил един, а шофьорите го ползвали и за зареждане на личното си оборудване – лаптопи, таблети, телефони, и на моменти изключвали захранването на ТОЛ устройството. В някои автомобили имало отделно захранване, но за някои това била само запалката. Самата машинка се поръчвала от доставчика на услугите, от Б., и идвала в офиса, слшд което ги монтирали в камионите. „Мулти сървиз“ бил доставчикът на услугите, който, доколкото свидетелката била запозната, бил оторизиран  да поддържа тол системата. Първо изискали обяснения от П.С., който твърдял, че машинката е работила и че е светила зелено, но след като получили информация от оторизираната фирма, които били категорични, като им предоставили с прикачен файл и приложение, информация в колко точно часа е спрял токът, нямало как да прехвърлят вината на друг.

Свидетелката сочи, че понякога от доставчика им изпращат сигнали, че машинката не отчита – когато обаче няма връзка, машинката е включена, но няма връзка чрез интернет. При такива проблеми спирали водача и проверявали, но когато нямало ток, доставчикът на услуги не можел да разбере, че има проблеми, че този камион някъде се движи и не могат да ги уведомят точно в този момент. Подобни случаи много рядко са имали, а за такава сума и за такава голяма стойност не са имали. Другите случаи са били, когато водачът е уведомявал, че лампичката свети червено, тогава се обаждали на доставчика, оправяли проблема и шофьорът тръгвал. Досега обаче не са имали друг проблем като този, да не е била захранена машинката с ток.

По делото е изслушано заключение на допуснатата СТЕ на в. л. С.М., от което се установява, че от представените по делото разпечатки от дигитален тахограф, представената догитална карта на водача и извършените проверки в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да се установи следното: Върху дигиталната карта няма информация за период, по-ранен от 14.04.2018г., т. е. в същата информация за процесния период няма. При ответника и в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ такава информация също липсва, тъй като е изтекъл нормативно установеният период за нейното съхранение. От разпечатките от дигитален тахограф само шест са относими за процесния период, за следните дати – 01.09.2017г., 29.09.2017г., 01.10.2017г., 12.10.2017г., 23.10.2017г., 31.10.2017г. От разпечатките обаче е невъзможно да се установи в кои държави се е движил автомобила, управляван от ищеца – рег. № ...

Относно устройството за заплащане на ТОЛ такси, ответното дружество е било клиент на услугата за заплащане на тол такси в Б. на „Мулти сървис технолоджи солюшън“ – MSTS Toll Solutions, устройството, с което се отчита заплащането им се нарича OBU – On Board Unit, с производител Axxes, по данни на MSTS Toll Solutions и Axxes, в периода 11.07.2017г. от 15:00:27 часа до 23.07.2017г. в 10:50:16 часа, белгийско време, OBU устройството на камиона, управляван от ищеца рег. № .. не е било свързано с тол системата на Б. поради изтощаване на вградената батерия, като устройството е изключено от елзахранването на автомобила на 10.07.2017г. в 18:28:25 часа. Вещото лице описва режима на работа на устройството, видно от обясненията, устройството има дисплей, на който се показва дали същото има връзка с тол системата, дали отчита правилно, колко заряд има батерията. Ако устройството показва червена светлина, то не функционира и водачът трябва да се обади на посочените тел. Номера за връзка. При проблем със самото устройство или липса на такова водачът разполага с три часа, за да закупи такова. От заключението на в. л. М. е видно, че преди да се изключи поради изтощаване на батерията, устройството е работило нормално, и е продължило да работи в момента, в който отново е включено към елзахранването. Устройството е функционирало нормално, в периода 11-23.07.2017г. не е работило, защото е било изключено поради липса на елзахранване, преди и след това е функционирало нормално и е ползвано за отчитане и заплащане на тол такси в Б..

В с.з. в. л. М. е пояснило, че за да работи устройството, то следва да бъде ел. захранено с ток с напрежение 12 волта, а откъде ще бъде захранено зависи с какви възможности разполага автомобила – може от запалката, може от друго място, от което да му се подадат 12 волта ток. По принцип е предвидено да се захранва с кабел от запалката на камиона. След процесния случай дружеството е предприело мерки да осигури постоянна връзка на устройството със захранването и водачът да не може да го изключи, но стандартно устройството е предвидено да се включва в запалката. Вещото лице сочи, че е възможно да има прекъсване на захранването от запалката, но няма как водачът да не разбере това. Самото устройство има вътрешна батерия, дисплей, звукова и светлинна сигнализация и в случай, че водачът го наблюдава, каквито задължения има, не може да не разбере, че има проблем със захранването. В конкретния случай устройството е индикирало, че минава на захранване от вътрешната батерия, подало е звуков и светлинен сигнал, че тя се изтощава, след което поради липса на ток се е самозиключило и дисплеят е изгаснал – нещо, което не е могло да остане незабелязано от водача. След подаване на захранване на 23.07.2017г. устройството отново се е включило и е започнало да изпраща информация на системата. Показва, че в един момент външното захранване е отпаднало по някаква причина, около един ден горе-долу е работило на батерия, след което е било  изключено в този период, който е посочен и в заключението, след което при включването и при подадено външно захранване се е включило и пак изпраща информация на системата. Принципът на работа на устройството е подобно на мобилните телефони. Устройството, когато е изключено също подава информация и операторът знае изключено ли е, извън обхват ли е. Тук е нещо подобно, направили са го непрекъснато да се подава информация, най-вероятно през джи-ес-ем системата, и е направено точно с тази цел – подава информация и за това кога се самоизключва, кога се включва и т.н. Има фирма, която произвежда устройствата. Това е Аxxes и тя е доставчик на устройствата, т. к. е от типа „мултибокс” може да работи с няколко толсистеми едновременно на различни държави. Тази фирма Аксес ги предоставят на фирмата, която се казва МSТS и тя е фирмата, която има договор с ответника, и всъщност ответникът е получил услугите от МSТS. Аксес са производителят, комуникацията с устройството става през Аxxes. Информацията се обменя между Аxxes и МSТS и по този начин стига до ответника. И двете фирми са частни. Когато камионът премине пред камера, по номера се проверява от съответната служба дали в момента камионът има активно устройство и дали е платена съответната такса и се подава информацията. Ако няма работещо устройство и няма платена такса, се издават наказателни постановления и се налагат глоби по предвидения при тях ред. Не е предвидена директна връзка, т. е. превозвачът да получава в реално време информация от устройството. Технологично е напълно възможно тези съобщения да стигат до потребителя. В случая, не е стигала. Теоретично може да получава и-мейл или ес-ем-ес, когато устройството е изключено, но в случая това не е ставало. Устройството е направено така, че да индикира по сравнително ясен начин дали работи или не. Ако свети зелена светлина то работи, всичко различно от зелена светлина означава, че има някакъв проблем и че устройството не работи. Според инструкцията на устройството, водачът би трябвало лесно да разбере дали работи или не. Няма как да свети зелено на устройството, ако е изтощена батерията. Даже, когато работи, излиза индикация на екрана с цялото изминато разстояние, натрупва парите и показва като таксиметров апарат. Когато е изтощена батерията, няма индикация на екрана, устройството е изгаснало изцяло, нито някаква светлина свети, абсолютно нищо не показва, като един изключен телефон, или телевизор изглежда. То издава и звукова сигнализация, когато е изтощена батерията, няма как да работи.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.С., от която се установява, че вещото лице не може да отговори на въпроса какво е минималното възнаграждение за часовете работа в различни държави от ЕС за процесните два месеца, поради липса на данни както за броя на тези часове, така и за държавите, в които е работил ищеца. В с.з. в. лице С. уточнява, че е изискала информация от ответника за отработените часове в чужбина, но поради непредоставянето й няма как да отговори на този въпрос. В. лице се е запознало с приложените справки за отработени часове във Ф. от приложените справки. Изискало е от ответника информация дали има изготвени справки и за другите страни, но й е отговорено, че такава не е била изготвяна, поради което не може тепърва да се изготви и предостави, както и че нямат други командировъчни заповеди, извън приложените по делото. По тази причина в. лице не може да даде отговор на въпроса за размера на тр. възнаграждение на ищеца за часовете работа в Б., Г., Ф..

Вещото лице е изчислило командировъчните пари в два варианта.

Във вариант, на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, Приложение № 3 към чл. 41, ал. 1 – при единична езда 810 евро или 1584, 22 лева за м. септември 2017г. – 30 дни по 27 евро, и 837 евро за м. октомври 2017г., или 1637, 03 лева – 31 дни по 27 евро.

В случай, че се изчислят съгл.  заповедта за командировка № 34-5/28.03.2017г., същите са в размер на 83, 80 лева на ден с включени и дневни, и квартирни пари. Тогава сумата за м. септември 2017г., за 30 календарни дни би била 2514 лева, а за октомври – за 31 дни – 2507, 80 лева.

При така установените факти, съдът достигна до следните изводи:

По исковете на първоначалния ищец за заплащане на неплатено ТВ за отработените часове в чужбина на осн. чл. 128, т. 2 от КТ, както и по иска по чл. 215 от КТ за заплащане на командировъчни:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че в периода, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение, е съществувало трудово правоотношение между страните, че е полагал труд, и размера на дължимото му трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. За да се уважи искът за заплащане на възнаграждение за работа в чужбина в страни-членки на ЕС на осн. ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО и чл. 121а КТ следва ищецът да установи, че е полагал труд в страни-членки от ЕС, че му се дължи заплащане на такова възнаграждение, на основание на какъв акт за всяка отделна държава, времетраенето на работата във всяка от посочените държави, размера на възнаграждението за положения във всяка от тях труд.

В случая между страните не се спори, и се установява от представените от ответника фишове и платежни нареждания, че начисленото на ищеца тр. възнаграждение за м. септември 2017г. – 680, 98 лева, и за октомври 2017г. – 770, 49 лева, са били заплатени на ищеца по банков път, както и му е платена сума 195, 58 лева за м. септември 2017г. за командировъчни. Няма спор, че други суми за тр. възнаграждения и командировъчни на ищеца не са заплащани.

Ищецът, при носена от него доказателствена тежест, не установи в кои държави – членки на ЕС е бил командирован в процесния период, какви курсове е изпълнявал, с каква продължителност, колко часа е отработил на територията на Ф., колко – на Г. и колко – на Б.. Трудовото му възнаграждение за процесните два месеца е начислено, изплатено, като във фишовете и представените от работодателя справки е отразено за кои държави колко часа следва да бъдат изплатени по минималните за тези държави часови ставки. Приетите от работодателя суми за дължими часове са начислени и изплатени по банков път, като ищецът не доказва часове в повече, изработени в посочените от него държави, за които да не му е заплатен положеният труд. Само за пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

С нормата на чл. 121а от КТ, в сила от 30.12.2016 г. в българското законодателство се транспонира ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и се урежда командироването на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, като със същата във вътрешното ни законодателство се транспонират разпоредбите на горецитираната директива. Тази разпоредба на КТ безспорно е приложима по отношение на всички командировки, отговарящи на описаните в нормата условия, за периода след влизането й в сила, т. е от 30.12.2016г. насетне. Ищецът претендира заплащане на възнаграждение, определено при условията на чл. 121а от КТ, за периода 01.09.2017 г. - 31.10.2017г., за който период тези правила са приложими. Досежно приложимостта им по отношение на ищеца обаче, съдът намира следното:

Съгл. чл. 121а, ал. 1 от КТ, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) в предприятие от същата група предприятия; както и когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) предприятие от същата група предприятия. Според ал. 2 изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: 1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; 2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България. Съгл. ал. 4, в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Съгл. ал. 6, когато в съответствие с изискванията на ал. 5 работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа по ал. 2, т. 2, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът или служителят има право на: 1. неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими при спазване на условията на ал. 5; 2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон; 3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски; 4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване. Според ал. 8, условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет. Такава в случая е приета, и това е Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г.

В конкретния случай съдът намира, че нито една от гореизброените хипотези не е налице. Ищецът е командирован да извършва превози от името и за сметка на своя работодател, в полза на същия, които превози са международни и се извършват в чужбина. На практика нормативният ред в случаите при командироване на шофьори са специфични и те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ в раздел Раздел IV. Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Следователно за шофьорите, които не са командировани да извършват услуга в полза на друга транспортна фирма, не се прилага режима на чл. 121а от КТ, доколкото на практика няма приемаща страна в държавата членка, на която те да предоставят съответната услуга. Услугата се извършва в полза на българския работодател, който ги командирова и техните разходи се определят по реда на НСКСЧ, като се имат предвид и специфичните ставки за този вид персонал в Приложение № 3, както и по реда на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/.

Единствено изключение е предвидено за каботажните превози, съгл. съображение седемнадесето от преамбюла на Регламент № 1072/ 2009, което изрично предвижда, че разпоредбите на Директива 96/71 се прилагат за предприятията, извършващи каботажни превози. Според дефиницията по чл.2, т.6 от Регламент № 1072/ 2009 понятието „каботажни превози” означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава-членка в съответствие с посочения регламент. По делото липсват доказателства през процесния период ищецът да е извършвал каботажни превози на територията на държава – членка на ЕС. По делото липсват каквито и да било доказателства ищецът да е извършвал вътрешни превози след разтоварването (каботажни превози) в позволения едноседмичен срок по чл.8, § 2 от посочения регламент, на територията на която и да е от изброените в исковата молба държави, за да може по отношение на този превоз да се приложат гореописаните правила, транспонирани в чл. 121а от КТ и приетата съгл. ал. 8 от същия наредба. Приемане на обратното би означавало да бъдат приложени различни национални законодателства по отношение на съществуващото правоотношение между международното транспортно предприятие и неговия мобилен персонал, в зависимост от това до коя държава са транспортирани пътниците или товарите, какъвто не е смисълът на Директива 96/71 и вътрешните норми, в които същата е транспонирана, а да се изравнят условията на заплащане на работници/служители в една държава членка и изпратени в същата държава такива от друга страна – членка на ЕС, които трайно извършват там същата работа, а получават по-ниско възнаграждение.

С оглед на горното съдът намира, че за съответните часове работа или престой в определена държава – членка на ЕС, които не се установиха нито като брой, дни, нито като часове, нито като продължителност на престоя,  на ищеца не се следва минималното за същата тр. възнаграждение, поради което този иск, за заплащане на сумата  1020, 60 евро (хиляда и двадесет евро и шестдесет евроцента) – частично неплатено трудово възнаграждение за м. 09.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро, и сумата 1416, 98 евро (хиляда четиристотин и шестнадесет евро и деветдесет и осем евроцента)  - неплатено трудово възнаграждение за м. 10.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на командировъчните пари:

Не се спори между страните, че в процесните два месеца – септември и октомври 2017г. ищецът е бил командирован в чужбина, в държави-членки на ЕС, да изпълнява тр. си задължения, както и, че е изпълнявал възложените курсове. Не се спори и, че командироването на ищеца е извършено със Заповед № 34-5/28.03.2017г. за срок от три месеца, след изтичане на срока командировката на ищеца е продължила, но нова заповед не е издавана. В така представената по делото заповед са уговорени дневни командировъчни пари в размер на 83, 80 лева, като в тази сума по необходимост се включват и квартирните пари. Не се спори, че и след изтичане на тримесечния посочен в заповедта срок, ищецът е продължил да изпълнява курсове на територията на ЕС със същото превозно средство – товарен автомобил рег. № ... Не се спори, че за двата месеца – септември и октомври 2017г., на ищеца са изплатени командировъчни пари в размер на 195, 58 лева, на 20.10.2017г., командировъчни за м. септември 2017г., представляваща левова равностойност на 100 евро, и останалата сума му е удържана на основание Заповед № 34/20.11.2017г. за реализиране ограничената имуществена отговорност на работника, за сума в размер на 5083, 82 лева, която обаче заповед в срок е била оспорена от същия. Спорен по делото е останал въпросът какъв е размерът на командировъчните пари, доколкото ответникът с представените от него доказателства за начислено ТВ за пълни отработени месеци септември и октомври 2017г. е признал, че ищецът  през целите два месеца е бил в командировка и е изпълнявал тр. си задължения в чужбина, поради което и командировъчни му се следват, за броя календарни дни, включени в съответния месец.

От една страна, ищецът се позовава на заповедта за командировка, тъй като, въпреки, че срокът й от 3 месеца е изтекъл, не се спори, че ищецът е продължил да бъде командирован, в същите държави, нова заповед за следващ период не е издавана и отношенията между страните не са регулирани по друг начин. Съгласно заповедта, дължимите на ищеца командировъчни пари, са, както следва - за м. септември 2017г., за 30 календарни дни 2514 лева, а за октомври – за 31 дни – 2597, 80 лева, общо 5111, 80 лева. От друга страна, работодателят се позовава на разпоредбата на чл. чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, според която за единична езда дължимата сума дневни пари е 27 евро на ден, като същевременно сам твърди, че командировката на ищеца през процесния период е осъществена на основание Заповед № 34-5/28.03.2017г.

В конкретния случай съдът намира, че възнаграждението в минималния определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размер се дължи само в случай, че в командировъчната заповед командировъчните пари са определени под предвидения в наредбата минимум или не са определени изобщо. В случай, че работодателят е определил по-висок размер на командировъчните пари в заповедта за командировка, то на ищеца се дължи този по-висок размер, който в случая е по 83, 80 лева на ден, като за м. септември 2017г., за 30 календарни дни се дължат 2514 лева, а за октомври – за 31 дни – 2597, 80 лева, общо  5111, 80 лева. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че ищецът се командирова за три месеца, не води до извод, че с изтичането им ищецът вече няма право да получи командировъчни в размера, определен в заповедта. В случая работодателят не е прекратил командировката на ищеца и сам твърди той да продължава да е командирован на основание същата заповед и в процесния период. Ето защо до издаване на нова заповед, респ. до прекратяване командировката на ищеца, независимо от нейната продължителност, за процесните два месеца на ищеца се дължат командировъчни пари в размерите, посочени от работодателя – по 83, 80 лева на ден. Неоснователна е претенцията на ищеца размерите им да се изчислят на база представените две удостоверения за командироване, в които размерът на командировъчните е почти същия като в заповедта и разликата се получава при конвертиране на валутата, тъй като същите са с определен срок на валидност, който е изтекъл, и само за определени държави, като не се установи ищецът да е шофирал именно в тях. Ето защо приложима е самата заповед, съгл. която командировъчните пари, които се дължат на ищеца, са по 83, 80 лева на ден, или за м. септември 2017г. - 2514 лева, или в евро, както ги претендира ищеца – 1285, 39 евро, а за октомври – за 31 дни – 2597, 80 лева, а не както е допуснало техническа грешка в. лице – посочило е 2507, 80 лева, или в евро, както ги претендира ищеца – 1327, 83 евро. Доколкото ответникът е заплатил на ищеца само сумата от 195, 58 лева, или 100 евро, за м. 09.2017г., то за септември остава дължима сумата 2318, 42 лева, или 1185, 39 евро, за която искът ще се уважи, като искът за командировъчни за м. 09.2017г. за разликата над тази сума до претендираната 1285, 50 евро (хиляда двеста осемдесет и пет евро и петдесет евроцента), е неоснователен. За м. 10.2017г. искът следва да се уважи за сумата 1327, 83 евро. Неоснователен е и иска за  разликата над 1327, 83 евро до 1328, 35 евро (хиляда триста двадесет и осем евро и тридесет и пет евроцента) за командировъчни за м. 10.2017г.

По насрещния иск по чл. 206 КТ, вр. с чл. 210, ал. 3 от КТ за сумата от 2963, 64 лева – имуществена отговорност трикратния размер на БТВ на ищеца, за причинени на работодателя вреди – наложени глоби на стойност 4000 евро за това, че през м. 07.2017г. устройството за отчитане на ТОЛ такси в Б. не е работило, тъй като работникът не го е захранил с ток, съдът намира следното:

Съгл. разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от КТ за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Съгл. ал. 2, когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Съгл. ал. 3 отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.

В конкретния случай се установи, че със Заповед № 34/20.11.2017г. на работодателя е ангажирана имуществената отговорност на ищеца за сумата от 5083, 82 лева, за това, че в периода 12.07.2017г. – 18.07.2017г. водачът управлява товарен автомобил .. по националната пътна мрежа на Б., като не е заплатил съответните пътни такси, за което на работодателя са наложени глоби на обща стойност 4000 евро, по 1000 евро за всяко установено нарушение, като незаплащането им е станало по вина на водача, тъй като в този период устройството не е било захранено с ток, а отговорността да следи за правилното функциониране на устройството и да заплаща пътните такси е на работника. Същият своевременно е възразил срещу заповедта, и е завел настоящото дело, по което като насрещен е предявен и искът на работодателя, в размери, по –ниски от посочените в заповедта, за сумата от 2963, 64 лева, която работодателят определя на трикратния размер на БТВ на ищеца.

По делото са събрани писмени, гласни и експертни доказателства, от които безпротиворечиво се установи, че пътните такси в Б. се заплащат посредством устройство, което се закупува от превозвача, монтира се в товарния автомобил, същото отчита изминатите километри по пътната мрежа на Б. и пътищата, за които се заплащат такси, подава информация, след което превозвачът заплаща дължимите такси. Липсата на такова устройство или нефункционирането му се санкционират, тъй като това препятства заплащането на таксите. Установи се, че в управлявания от С. товарен автомобил е монтирано такова устройство, и че същият е попълнил декларация, подписът и саморъчното изписване на имената в която са негови, че е инструктиран за правилата на работа с бордовото устройство за заплащане на пътни такси в Б.. Безспорно се установи, че през м. юли 2017г. устройството е функционирало нормално, на дата 10.07.2017г. в 18:28:25 часа е било изключено от захранването на камиона, преминало е на вътрешна батерия, същата на 11.07.2017г. в 15:00:27 часа се е изтощила и устройството се е изключило, то е било изключено от захранването до 23.07.2017г. в 10:50:16 часа, когато е започнало да функционира нормално, да отчита изминатите километри и да подава информация за дължимата такса. Инструкциите за работа с устройството, с което ищецът декларира, че е запознат, са подробни, адресирани до водачите и с тях подробно се разяснява какви са последствията, ако устройството остане без заряд и какви глоби се налагат на превозвачите. И от показанията на свидетеля, и от заключението на в. лице се установява, че не е възможно водачът да не разбере, че устройството е изключено, тъй като същото има дисплей, който свети и показва изминати километри и начислени суми, когато батерията пада, устройството издава предупредителен сигнал и се изключва. В инструкциите към водачите е обяснено, че водачът следва да следи не само това устройство да работи, но и да излъчва зелен светлинен сигнал, което е индикация за връзка с мрежата, посочено е, че при чревен сигнал такава връзка няма, водачът следва да спре и да се обади на посочените телефони за връзка. Безспорно е установено, че водачът в периода 11.07.2017г. – 23.07.2017г. е оставил устройството изключено, в този период е бил засечен пет пъти от камери на територията на Б., че управлява без работещо устройство, и на работодателя са наложени общо 5 глоби за този период, 4 по 1000 евро и една – 1018 евро. Същите са били заплатени, за да може да продължи товарният автомобил да ползва пътната мрежа на Б..

С оглед на горното съдът намира, че водачът с поведението си е причинил вреди на работодателя на обща стойност 5018 евро – размера на наложените глоби за периода 11-23.07.2017г., тъй като същият е бил задължен, но не е следил за работата на устройството, допуснал е същото да се изключи и да стои 12 дни без захранване, като е бил инструктиран, че е негово задължение да следи за работата му. Неоснователни са възраженията, че работодателят е имал възможността да оспори така наложените глоби, но не го е направил. В случая е безспорно установено нарушението и че същото се дължи на изключено устройство, информацията е потвърдена и от производителя на устройството, и от доставчика на услугите за Б., като право на преценка на работодателя е да прецени дали да извърши допълнителни разходи по оспорването на наложените глоби или да плати незабавно същите, за да не бъде спрян автомобилът от движение, каквато санкционна последица е предвидена в случай, че не бъдат платени. В конкретния случа от значение са следните обстоятелства – на работодателя да са причинени вреди, такива се доказаха, техният размер се доказа, установи се, че вредите са причинени поради неизпълнение задължението на водача да следи за работата на устройството. Ангажирана е имуществената отговорност на ищеца като ограничена такава, издадена е заповед, оспорена е същата и искът е предявен от работодателя. Ето защо всички предпоставки за ангажиране ограничената имуществена отговорност на работника са налице.

Досежно размерът на тази отговорност обаче, съдът намира, че работодателят неоснователно претендира същата да бъде в размер на три,  а не на едно БТВ. От една страна, същият се позовава на нормата на чл. 206от КТ, общата хипотеза на ограничена имуществена отговорност, като не е посочил на какво основание претендира ищецът да отговаря в троен, а не в единичен размер на брутното си ТВ. В общия случай, по реда на ограничената имуществена отговорност работниците/служителите, които не са причинили вредата умишлено, или деянието не е престъпление, а просто поради неизпълнение на служебни задължения, отговарят в размер на едно брутно ТВ. В трикратен размер отговарят лица на ръководни функции, съгл. ал. 2 на чл. 206 от КТ, каквато обаче ищецът няма. Третата хипотеза на отговорност в троен размер е предвидена в нормата на чл. 207 КТ – когато вредата е причинена от работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. В случая ищецът не е ръководен служител, не е причинил вредата умишлено, и не е работник или служител, на когото е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Не се касае и за вреди, причинени от липси, съгл. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Ето защо не са налице предпоставки за ангажиране нито на пълната отговорност на ищеца, нито на ограничената такава в троен размер. Ето защо ищецът отговаря в размер на едно брутно ТВ. Същото, видно от фишовете за заплати за месеците септември и октомври, е, както следва – за септември -  873, 13 лева, от които 463 лева ОМВ и 410, 13 лева – допълнително възнаграждение за работа на официални празници и за отработени часове в Г. и Ф., и за м. октомври – 987, 88 лева, от които ОМВ – 463 лева, и 524, 88 лева доп. възнаграждение за отработени часове в Г. и Ф.. Спорен въпрос по делото е дали тези доп. възнаграждения се включват в базата по чл. 228, ал. 1 от КТ за определяне размера на обезщетението. Съгл. чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Съгл. чл. 17, ал. 1 от Наредбата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. В случая спорно е дали заплатените часове работа във Ф. и Г. представляват ДТВ с постоянен характер или възнаграждение над основната заплата според системата на заплащане на труда, и дали следва да се включат в БТВ, база за изчисляване на обезщетението. В случая съдът намира, че същите не представляват ДТВ с постоянен характер, доколкото се дължат само, ако лицето е шофирало определен брой часове в определени държави. Този брой часове и тези държави всеки месец са различни, видно от самите фишове и справки на работодателя, като видно от същите, такова ДТВ по чл. 121а КТ за последните два месеца е заплащано на ищеца само за две държави – Ф. и Г., и всеки месец броят отработени часове в тях е различен. Следователно, това не е ДТВ с постоянен характер и би се получило от ищеца само при изпълнение на точно определени предпоставки – само в случай, че има курсове до Г. и Ф., че отговаря на условията за заплащане на ДТВ за каботажни превози в тези държави, като тези превози всеки месец са различни. Ето защо това възнаграждение не подлежи на включване в вазата за изчисляване на обезщетението, по чл. 228 КТ, и в тази база се включва само сумата от 463 лева основно месечно възнаграждение. Ето защо насрещният иск е основателен само за тази сума, в размер на едно БТВ, и за разликата до 2 963, 34 лева (две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е направил искане, при уважаване и на двете насрещни претенции, да се извърши прихващане между вземанията на двете страни до размера на по-малкото от тях. В случая искането е основателно. Всяка от страните дължи на другата определена сума, като обезщетение във връзка със съществувалото ТПО между тях, вземанията са изискуеми, установени по основание и размер. Ето защо следва да се извърши прихващане между дължимата на ищеца сума за командировъчни за м. септември 2017г., в размер на сумата 2318, 42 лева, или 1185, 39 евро, с насрещното вземане на ответника за 463 лева – обезщетение за вреди, като след извършеното прихващане на ищеца ще се присъди за командировъчни за м. септември 2017г. сумата от 1855, 42 лева, или 948, 66 евро. Също така на първоначалния ищец ще се присъдят командировъчни пари за м. 10.2017г. в размер на 1327, 83 евро. За разликите над тези суми исковете за командировъчни следва да се отхвърлят, като се отхвърлят и исковете на първоначалния ищец за заплащане на тр. възнаграждение по чл. 121а от КТ.

Претендирана е законна лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане, която следва да бъде присъдена.

Насрещният иск ще бъде отхвърлен, в една част като неоснователен, а за сумата 463 лева поради извършено прихващане.

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, като първоначалният ищец прави искане същите да бъдат компенсирани от съда.

Ищецът по първоначалните искове претендира разноски и представя доказателства за направени такива, както следва – 1500 лева по предявените от него искове и 700 лева по насрещния иск, по който е ответник. С оглед изхода на спора по първоначалните искове, без да се отчита извършеното от съда прихващане, което ще бъде отчетено при компенсиране на разноските, му се следват разноски, както следва - 746, 41 лева, а по насрещните такива -  590, 63 лева, общо  1337,04  лева (хиляда триста тридесет и седем лева и четири стотинки).

Ищецът по насрещния иск претендира разноски и доказва извършени такива, както следва – по насрещния иск – 150 лева депозит за вещо лице, 118, 55 лева ДТ, като разноските за адв. възнаграждение са общо уговорени в размер на 1430 лева. Доколкото са предявени три иска – два първоначални и един насрещен, и не е уговорена сума, дължима за всеки от тях, то по 1/3 от това възнаграждение се полага за всеки от исковете, или за защита срещу исковете на първоначалния ищец – 955, 33 лева, и 476, 67 лева за представителство по насрещния иск, общо разноски по насрещния иск – 745, 22 лева. С оглед изхода на спора по първоначалните искове му се следват разноски в размер на 459, 95 лева за адв. възнаграждение, а по насрещните такива – общо 108, 14 лева, общо разноски на работодателя – 568, 09 лева (петстотин шестдесет и осем лева и девет стотинки).

При извършване компенсация на разноските на страните, на първоначалния ищец се следват разноски, по съразмерност и компенсация, в размер на 768, 95 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), а на другата страна разноски не следва да бъдат присъждани.

 Предвид дотук изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът по първоначалните искове следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважената част от същите, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на сумата 196, 65 лева (сто деветдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки). В негова тежест ще се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда в размер на 150 лева (сто и петдесет лева). Разноските за САТЕ от бюджета на съда също в размер на 150 лева не следва да му бъдат възлагани, тъй като искът по чл. 121а от КТ е отхвърлен.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет. 3, оф. 1, представлявано от у. Г. Б., чрез пълномощника а. И.Н., със съдебен адрес:***, оф. .. да заплати на П.С.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника а. С.М., със съдебен адрес:*** следните суми: сумата от 948, 66 евро (деветстотин четиридесет и осем евро и шестдесет и шест евроцента) - неплатен остатък от командировъчни пари за м. септември 2017г., сумата от 1327, 83 евро (хиляда триста двадесет и седем евро и осемдесет и три евроцента) – неплатени командировъчни пари за м. октомври 2017г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждането на исковата молба – 12.01.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 768, 95 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация, като

ОТХВЪРЛЯ иска за командировъчни пари за м. септември 2017г. за разликата над сумата от 948, 66 евро (деветстотин четиридесет и осем евро и шестдесет и шест евроцента), с левова равностойност 1855, 42  лева, до сумата от 1185, 39 евро (хиляда сто осемдесет и пет евро и тридесет и девет евроцента), с левова равностойност 2318, 42 лева (две хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки), като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: ********* в размер на 463 лева (четиристотин шестдесет и три лева) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от работника, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за които е реализирана ограничената му имуществена отговорност с налагане на заповед № 34/20.11.2017г., и за разликата над сумата от 1185, 39 евро (хиляда сто осемдесет и пет евро и тридесет и девет евроцента) до пълния предявен размер от 1285, 50 евро (хиляда двеста осемдесет и пет евро и петдесет евроцента), като неоснователен; иска за командировъчни пари за м. октомври 2017г. за разликата над сумата от 1327, 83 евро (хиляда триста двадесет и седем евро и осемдесет и три евроцента) до пълния предявен размер от 1328, 35 евро (хиляда триста двадесет и осем евро и тридесет и пет евроцента), като неоснователен; както и исковете за осъждане на „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на П.С.С., ЕГН: ********** сумата от 1020, 60 евро (хиляда и двадесет евро и шестдесет евроцента) – частично неплатено трудово възнаграждение за м. 09.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро, и сумата от 1416, 98 евро (хиляда четиристотин и шестнадесет евро и деветдесет и осем евроцента)  - неплатено трудово възнаграждение за м. 10.2017г. при почасова ставка 9, 92 евро, представляващи възнаграждение по чл. 121а от КТ за отработени часове в чужбина, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет. 3, оф. 1, представлявано от у. Г.Б., чрез пълномощника а. И.Н., със съдебен адрес:***, оф. срещу П.С.С., ЕГН: **********, чрез пълномощника а. С.М., със съдебен адрес:*** иск за осъждането му да му заплати сумата от 463 лева (четиристотин шестдесет и три лева) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от работника, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за които е реализирана ограничената му имуществена отговорност с налагане на заповед № 34/20.11.2017г., оспорена от П.С., които вреди са в размер на стойността на наложената на работодателя заради виновното поведение на работника глоба в размер на 4000 евро, с левова равностойност 7823, 23 лева, за това, че в периода 12.07.2017г. - 18.07.2017г. в К. Б. не е заплатил дължимите пътни такси поради това, че не е захранил с ток устройството, на база на данните от което се заплащат таксите, като погасен чрез прихващане със сумата от 2318, 42 лева (две хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки), равностойна на 1185, 39 евро – неплатени командировъчни пари за м. септември 2017г. на П.С.С., а за разликата над сумата от 463 лева до пълния предявен размер от 2 963, 34 лева (две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Уелтйенс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет. 3, оф. 1, представлявано от у. Г Б, чрез пълномощника а. И.Н., със съдебен адрес:***, оф.  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 196, 65 лева (сто деветдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) – дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.  

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП