Р Е Ш Е Н И Е
№ 1/2.1.2020г.
Град Пловдив, 02.01.2020 г.
Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в
публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора М. Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2559 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 143
от 22.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”,
с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
дружеството разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. за водовземане от подземни
води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 3 612,82 лева и
лихва за забава в размер на 1 200,02 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона.
Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен актът.
Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото
на спора са изложени в писмени бележки, представени на 11.12.2019 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, оспореният акт е законосъобразен и
вземанията са доказани по основание и размер, поради което следва да бъде
потвърден.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставено право на водовземане от
подземен воден обект – протерозойски водоносен хоризонт, пукнатинни води –
Централен родопски комплекс, каптирани естествени извори „Св. Илия“ и „Магрян“,
находящи се в имоти № 006128 и № 000292 в землището на село Гълъбово, община
Куклен, област Пловдив, с цел на водовземането – питейно-битови водоснабдяване
на с. Гълъбово, с разрешен годишен воден обем – 40 997 куб.м, със срок на
действие на разрешителното – 25 години, считано от датата на влизане в сила на
разрешителното.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. са подадени справки и декларации по
чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както следва:
на 27.01.2014 г. за иззетото през 2013 г. количество вода, от които 40 940 м3
за с. Гълъбово (л.57-58); на 30.01.2015 г. за иззетото през 2014 г. количество
вода, от които 35 117 м3 за с. Гълъбово (л.64-65); на
26.01.2016 г. за иззетото през 2015 г. количество вода, от които 27 727 м3
за с. Гълъбово (л.70-71); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г. количество
вода, от които 30 177 м3 за с. Гълъбово (л.78-80); на 30.01.2018 г.
за иззетото през 2017 г. количество вода, от които 46 680 м3 за с.
Гълъбово (л.88-92).
С констативен № ПВ2-253 от 29.08.2017 г. (л.48) е
обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г., с който е констатирано, че за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода и за дължимата
такса върху тези количества, както следва: за 2011 г. – 27 410 куб. м вода и
дължима годишна такса в размер на 548,20 лева; за 2012 г. – 26 300 куб.м вода и
дължима годишна такса в размер на 526 лева; за 2013 г. – 40 940 куб.м вода и
дължима годишна такса в размер на 818,80 лева; за 2014 г. – 3 117 куб.м вода и
дължима годишна такса в размер на 702,34 лева; за 2015 г. – 27 727 куб.м вода и
дължима годишна такса в размер на 554,54 лева; за 2016 г. – 30177 куб.м вода и
дължима годишна такса в размер на 8 603,54 лева. Дължимата такса за 2011
г. е изчислена съгласно чл.2, ал.2 от Тарифата за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн. ДВ, бр.65 от 2000
г., в сила от 01.01.2001 г., отм. от 01.01.2012 г.), а дължимите такси за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(обн., ДВ. Бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от
01.01.2012 г., отм. от 01.01.2017 г.), определяща единичен размер на таксата
водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02
лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане в
размер на 3 753,42 лева, която не е платена по сметка на БДИБР.
С констативен протокол № ПВ2-133 от 14.05.2018 г. (л.46)
е обективирана проверка по декларация по чл.194б ЗВ и констатирано, че за 2017
г. иззетото водно количество по процесното разрешително е 46 680 куб. м, а
таксата съгласно чл.11, ал.1 и чл.12, ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., в
сила от 01.01.2017 г.) е в размер на 933,60 лева (при единична цена 0,02 лева).
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-338 от
07.06.2019 г. (л.43) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати
доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194,
ал.1, т.1, б.“б“ ЗВ като титуляр по разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г., в размер на 3 612,82 лева ведно с
дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по
чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по
издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-338(1) от
21.06.2019 г. (л.41) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е
уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство
за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса
за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 143 от 22.07.2019 г. – предмет на
настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
подземни води по разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2017 г. в размер на 3 612,82 лева и лихва за периода на забава
в размер на 1 200,02 лева.
С оглед приложените към жалбата платежни нареждания за
платени такси за водоползване, включващи и плащане на такси за 2013 г., е
допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства.
Вещото лице е извършило проверка на представените с
жалбата платежни нареждания и на закритите с тях задължения на дружеството-жалбоподател
за 2013 г. Вещото лице е установило, че в счетоводството на дружеството е
заведена общата сума за такса водоползване за 2013 г. в размер на
1 569 880,14 лева и платените общо 630 000 лева, в резултат на
което от счетоводството на дружеството не може да се установи по кои конкретни
разрешителни е платена сумата 630 000 лева. От проверката в БДИБР вещото
лице е установило, че е водена аналитична отчетност, постъпилите суми за 2013
г. са разпределени с контролен лист и списък по конкретно посочени разрешителни
и по процесното разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. няма отнесени суми за
погасяване на задължението за такси за 2013 г. Според вещото лице неплатените
такси за 2013 г. – 2017 г. са в същите размери, установени с оспорения акт и не
са платени. Според вещото лице лихвите в акта за всяка главница и за всеки
годишен период са правилно изчислени.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти от значение за настоящия спор. Вещото лице единствено
потвърждава правилността на установените размери на главниците за неплатени
такси за водоползване за процесния период, както и размерите на лихвите за
забава. Т.е., дори със заключението на вещото лице дружеството-жалбоподател не
можа да установи твърдението, че задълженията му за такса за водоползване за
2013 г. – 2017 г. са погасени изцяло или частично поради плащане, доколкото в
счетоводството на дружеството не се водят аналитични партиди за всяко издадено
разрешително за водовземане и защото не се представиха безспорни писмени
доказателства, установяващи плащане на дължимите такси по процесното
разрешително.
Предвид установената от вещото лице липса на
аналитични записвания в счетоводството на дружеството-жалбоподател по отделните
разрешителни за водовземане, следва да се приеме, че дружеството само се е
поставило в неблагоприятно положение и не може по безспорен начин да докаже
плащане (частично или пълно) чрез извадка от счетоводните си регистри.
При така установените факти, съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
В производството по издаване на оспорения акт не са
допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта.
Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и по този начин са
спазени правилата на чл.26 АПК. На дружеството-жалбоподател е било гарантирано
правото на защита в пълен обем и то е имало възможност да направи всичките си
бележки, искания и възражения, да представи всичките си писмени доказателства.
Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в производството по издаване на
оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е
представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните
задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия
спор и за преценката за законосъобразността на оспорения АУПДВ. В този смисъл
съдът намира, че дори и в производството по издаване на акта да не са спазени
всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се
квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е
бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на въпроса за размера на
публичните задължения са били изяснени и волеизявлението на органа не е било
повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации
по чл.194б ЗВ за периода 2011 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и
констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно
на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на
установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.
Не се споделя възражението за нарушение на формата на
акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период,
за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и
размера на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за
издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на
водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав не
съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води
до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено
разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните
задължения, самото разрешително № 31510092 от 04.09.2008 г. е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението за заплащане на
таксите по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно
са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на
водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не
е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания в определянето на неплатените такси и лихвите върху
тях, доколкото заключението на вещото лице по допуснатата по искане на
дружеството-жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза също установи пълно
съответствие между счетоводните записвания в счетоводството на БДИБР и
установените с оспорения акт публични задължения. Вещото лице установи също, че
при издаване на оспорения акт административният орган е взел предвид
извършените през годините частични плащания на таксите за водовземане, като по
последното плащане от 2013 г. в размер на 630 000 лева, не са отнесени
суми за погасяване на задълженията за такси по процесното разрешително. Т.е.,
твърдението на дружеството-жалбоподател за частично погасяване остана
недоказано.
При съпоставка на подадените от дружеството справки за
използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не
констатира разлики. Разлики не са установени и от съдебно-счетоводната
експертиза. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен
обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР,
номерата им са посочени в приложенията към констативните протоколи № ПВ2-253 от
29.08.2017 г. и № ПВ2-133 от 14.05.2018 г. и въз основа единствено на тези
декларирани от самото дружество иззети количества вода, са изчислени
задълженията по години. В този смисъл са без правно значение за настоящия спор
фактите, дали съществуват ли на място при кладенците водомери, дали тези
водомери работят и дали декларираните количества вода съответстват на данните
от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите –
титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в
констативните протоколи № ПВ2-253 от 29.08.2017 г. и № ПВ2-133 от
14.05.2018 г., въз основа на подадената
от самото дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Други данни не са представени и на вещото лице при изготвяне на заключението
му, нито самото вещо лице е установило различни осчетоводявания на ползвани
количества вода.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.,
и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от
отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за целия период от 2013 г. до 2017 г. е 0,02
лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
И по отменената, и по действащата тарифа единичният
размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0,02 лв./куб.м, поради което дори да
е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е правилно
определен. Случаят обаче не е такъв, защото правното основание е правилно
посочено.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б, ал.1 ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по
години, като размерът им е идентичен с установения от административния орган. В
този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за
неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
Неоснователни са възраженията във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.15,
ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от
2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март
на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се
дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2013 г. – 2017
г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на басейновата
дирекция да издава нарочен акт.
Размерът на законната лихва е правилно определен
съобразно чл.1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г. Същият извод е направило и вещото
лице от съдебно-счетоводната експертиза, който извод не е оборен.
Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна
промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за
директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да уведомява
писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за
заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради
което неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата,
направено в жалбата в тази насока.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против акт за установяване на
публично държавно вземане № 143 от 22.07.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: