Р Е Ш Е Н И Е
№ 142 14.12.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На първи декември година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Прокурор: Николай Казаков
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 150 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Глава ХІ
от АПК във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на
П.Ц.П. ЕГН ********** ***, чрез а.. Л.И. *** със съдебен адрес:***, кантора № 1
против ОД на МВР – Търговище с адрес: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ №
36, представлявана от директора Н. Н. за причинени неимуществени вреди в
размер на 7 000 лв., от действия и бездействия на длъжностни лица по повод
на адм. дейност при прилагане на ПАМ и отнемане на СУМПС, проверка за наркотици,
личен обиск и задържане за 24 часа, както и бездействие – отказ да бъде върнато
СУМПС, както и за имуществени вреди от 3 250, 09 лв. от прекратено
трудово правоотношение от 11.06.2019 г. до 18.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 17.05.2019 г. (датата на задържането) до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 17.05.2019 г. е бил
спрян от патрул на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Търговище – свид. И. И. и свид. М.
Б. за рутинна проверка, заедно с още три автомобила. Независимо от
категоричното заявление на ищеца, че не употребява наркотици на последния е
направен полеви тест за наркотици, който е показал резултат – „невалиден“. След
направен повторен тест за наркотици с резултат - положителен за употребата на
метадон, ищецът заявил желание да даде кръвна проба за наркотици. Ищецът е бил
отведен в „МБАЛ – Търговище“ АД, където той е дал кръв и урина за изследване. Същия
ден на ищеца е била издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1292-000170,
както и АУАН, а СУМПС му е било отнето. След това ищецът е бил задържан за 24
ч. в РУ на МВР – Търговище, при което се обадил на баща си да отиде и да
прибере автомобила. По случая е било образувано ДП № 329/ 2019 г. на РУ на МВР
– Търговище. Дадената проба от ищеца за химико-токсикологическо лабораторно
изследване е била изпратена в МБАЛ – Варна при ВМА и е била отрицателна, но ДП
не е било прекратено. По разпореждане на наблюдаващия прокурор е била изпратена
и втората контролна проба до НИК – София за допълнително независимо изследване. Резултатът отново е бил отрицателен за наркотични
вещества и техни аналози, но ДП независимо от това не е било прекратено. Ищецът е подал молба до началника на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Търговище за преразглеждане на случая и връщане на СУМПС, тъй като
са били излезли отрицателните резултати от изследваните проби в гр. Варна. След
излизане на отрицателните резултати от изследваните проби в гр. София ищецът
сезирал РП – Търговище и ОП – Търговище с искане за прекратяване на ДП. Едва на
12.12.2019 г. ДП е прекратено, като същото е водено за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК. Според ищеца той не е бил привличан като обвиняем,
дори не можел да получи информация по случая, тъй като му е било казано, че не
е страна в производството и не може да получи информация.
Като неимуществени вреди ищецът сочи,
претърпени болки и страдания от арогантно и подигравателното отношение на
служителите в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Търговище по време на тестването му
за наркотици, задържането и отнемането на СУМПС за периода от 17.05.2019 г. до
18.12.2019 г. извършения личен обиск, задържането под стража, последвалия
натиск от разследващия полицай да се признае за виновен в извършването на
престъпление, от негативното отношение на неговите родители след случая, както
и от отношението на жената, с която съжителствал на семейни начала и майка на
детето му. Последната е била силно повлияна от случилото се и го заплашила, че
ще си вземе детето и ще го напусне защото не иска да живее с наркоман. Тази
сума ищецът определя на 7 000 лв.
За имуществени вреди ищецът сочи, че от прекратяването
на трудовото му правоотношение поради отнемането на СУМПС следва да бъде
обезщетен в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода на
прекратяване на трудовото правоотношение от 11.06.2019 г. до връщането на СУМПС
на 18.12.2019 г., която възлиза според ищеца на 3 520, 09 лв., от които за
м.юни за 14 работни дни 373, 38 лв., за м. юли
до м. ноември по 560 лв. и за 13
работни дни за м. декември – 346, 71 лв., като за изчисленията е взет последния
пълен работен месец – м. май, където за 21 работни дни брутното трудово
възнаграждение е 560 лв., или по 26, 67 лв. дневно.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, явява се лично и с а.. Л.И. ***, който поддържа исковата молба и
изразява становище за уважаване на предявените искове. В дадения от съда срок представя и подробни писмени
бележки в същия смисъл.
Ответникът по иска – ОД на МВР - Търговище,
редовно призован се представлява от гл.юрк. Ж., редовно упълномощена. Същата
оспорва исковете, поддържа представения писмен отговор и изразява становище, че
не са налице незаконосъобразни актове, действия или бездействие на органи или
длъжностни лица от състава на ОД на МВР – Търговище. Относно отнемането на
СУМПС, то същото е отнето във връзка с прилагането на ПАМ по ЗДвП. Издадена е
заповед за прилагане на мярката, която не е обжалвана и е влязла в сила. Ищецът
не може да претендира за вреди, настъпили в следствие на тази заповед. Срокът,
за който е задържано СУМПС е в пряка зависимост от приключване на наказателното
производство. Не може да се търсят вреди от адм. дейност, след като няма
отменен адм. акт. По отношение на спирането на ищеца за проверка на пътя,
служителите от сектор „ПП“ са младши автоконтрольори и видно от представените
характеристики на същите, те могат да спират водачи, ако констатират нарушение
на правилата за движение по пътищата. Видно от представения АУАН и показанията
на двамата полицейски служители, те са констатирали, че ищецът управлява
автомобила си без поставен обезопасителен колан, като това е поводът за
спирането му. Съставен е АУАН и е издадено НП за това нарушение. Поведението на
ищеца е усъмнило служителите за употребата на наркотици. Съставен е протокол за извършената проверка. Пробата
за наркотици е положителна. Относно това както е било поведението на страните
по време на проверката сведенията са изключително противоречиви. Полицейските
служители твърдяха, че по-скоро водачът се е държал агресивно. От страна на
ищцовите свидетели се твърди друго, но пък те не са били свидетели на
проверката. Относно твърдените неимуществени вреди, то същите са недоказани.
Видно от доказателствата по делото, против ищеца е било образувано наказателно
производство по случая, което е приключило м. декември миналата година.
Невъзможно е да се отграничат неимуществените вреди във връзка с наказателното
производство, приключило с постановление за прекратяване, за вредите от което
се води гражданско дело, за което са представени доказателства по делото, от
вредите които може да са настъпили в следствие на това, че ищецът е проверен за
употреба на наркотици. Не възможно е да се отграничат негативните изживявания
свързани с едното, от тези при другото. Представен е амбулаторен лист за преглед
от 12.12.2019 г. при психиатър, като това е датата на която е прекратено НП.
Направлението за специалист, с което е насочен ищецът е издадено на същата
дата. Това, което е описано в амбулаторния лист като негативни преживявания е
твърде отдалечено от стресиращия стимул, ако приемем че извършената проверка на
пътя на 17.05.2019 г. е причина за тези негативни изживявания. По-скоро може да
се свърже с воденото наказателно производство. Другите страдания – представения
амбулаторен лист за констатиран псориазис не може да се свърже с проверката на
пътя и някакви негативни изживявания. За претендираните неимуществени вреди
няма основание да бъдат присъждани на ищеца. Няма длъжностна характеристика за
длъжността, която е заемал – снабдител-доставчик, от която да е видно, че има
изискване за заемане на тази длъжност притежаване на СУМПС. Освен това няма
гаранция, че ищецът е щял да заема тази длъжност за целия период до м. декември
2019 г. той е имал възможност да започне работа на друго място и да получава трудови
доходи. Поради това няма основание да бъде присъждано обезщетение за
имуществени вреди. Няма незаконосъобразни действия от служители на ОД на МВР –
Търговище, които да обуславят имуществена отговорност за имуществени и
неимуществени вреди, причинени на ищеца. Поради това предявените искове са
неоснователни и недоказани.
По делото е конституирана като
контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура –
Търговище. Процесуалният и представител дава заключение, че исковете са неоснователни
и недоказани. В случая не е налице
незаконосъобразна заповед за извършване на действия от полицейските органи,
която да е отменена. Касае се за правомерни действия от полицейските органи,
които са действали съобразно съответните правила в подобни случаи, като са
извършили съответната проверка, отнели са СУМПС и др. Това, че в последствие е
прекратено наказателното производство не води до хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ.
В този смисъл искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ако
все пак следва да се уважи иска, то той е прекомерно завишен и следва да бъде
намален многократно.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, приема че исковата молба е допустима. От фактическа
страна приема за установено следното:
На 17.05.2019 г. ищецът П. е бил спрял
от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Търговище при управление на личния
му автомобил на ул. „Братя Миладинови“ на пресечката с ул. „Христо Ботев“ в гр.
Търговище за проверка поради липсата на поставен обезопасителен колан, за което
му бил съставен АУАН бл. № 752805 (стр. 88 от делото). При спирането му
полицейските служители направили и полеви тест за употребата на наркотици на
ищеца, тъй като според обясненията на свид. И., П. е бил видимо неспокоен и с неясен
поглед, а и за него имало оперативни данни, че употребява наркотици. Първата
проба е била невалидна, поради което е била направена втора проба, която е дала
положителен резултат за метадон. За положителния резултат на ищеца П. е бил
съставен втори АУАН бл. № 752806 (стр. 100 от делото) и протокол за извършена
проверка за наркотични вещества и техните аналози (стр. 101 от делото). Ищецът П.
оспорил резултата от пробата за употребата на наркотици и му бил издаден Талон
за медицинско изследване бл. № 0044109 (стр. 102 от делото). Поради
положителната проба за метадон на ищеца П. е била издадена и Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-1292-000170 от 17.05.2019 г. (стр. 103 от делото), с
която на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП му е било отнето СУМПС, от мл.
автоконтрольор свид. М. Б..
На същия ден на ищеца П. е била издадена
и заповед за задържане на лице (стр. 108 от делото) и му е бил извършен личен
обиск според представения протокол (стр. 109 от делото).
На същата дата 17.05.2019 г. на ищеца е
било прекратено трудовото правоотношение с „Фуудс енд кетъринг кидс“ ЕООД, ЕИК
********* на длъжността „снабдител доставчик“ с основна заплата 560 лв., като
на същата дата (17.05.2019 г.) е бил сключен нов трудов договор с „Фуудс енд
кетъринг плюс“ ЕООД ЕИК ********* на длъжността „снабдител доставчик“ с основна
заплата от 560 лв., който е прекратен на 11.06.2019 г. според представената
справка от ТД на НАП – Варна, офис Търговище (стр. 133 от делото).
Ищецът оспорил по адм. ред пред директора
на ОД на МВР – Търговище Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1292-000170 от
17.05.2019 г., за което му било изпратено писмо рег. № 363000-15449/ 10.09.2019
г. (стр. 104 от делото), в което било посочено, че горепосочената заповед е
издадена законосъобразно съгласно чл. 171, т.1, б.б от ЗДвП и чл. 16 от ЗАНН.
Ищецът П. оспорил по съдебен ред пред АС
– Търговище отказ на директора да се произнесе по негова молба за отмяна на
горепосочената заповед за прилагане на ПАМ като било образувано АД № 281/ 2019
г., което е било прекратено поради оттегляне на жалбата на 27.12.2019 г. според
представеното определение № 2/ 02.01.2020 г. (стр. 107 от делото).
На 12.12.2019 г. ищецът посетил
лекар-психиатър според представения амбулаторен лист (стр. 27 от делото). На същата
дата е било прекратено образуваното ДП № 329/ 2019 г. на РУ – Търговище, видно
от представеното постановление за прекратяване на наказателно производство
(стр. 228 от делото).
На 21.01.2020 г. ищецът посетил
лекар-дерматолог според представения амбулаторен лист (стр. 28 от делото).
По делото са разпитани в качеството им
на свидетели Н. Д. К., И. М. Й., И. Н. И. и М. М. Б..
Според показанията на свид. К.: Във
връзка с инцидента с П.Ц., кога и как се случи, разказва следното: Всичко се
случило месец май 2019 г. На ул. „Хр. Ботев“ го е спрял патрул на полицията,
след което, са били спрени още 4-5 коли едновременно. Правили му тест за
наркотици само на него. Първият тест е излязъл невалиден. Съответно са изискали
по телефона да донесат нов тест, който показва вече положителна проба за
метадон. Те са приятели с П. и си говорели, споделяли си. Той му споделил, че
по време на проверката и при последвалите събития полицаите са се държали
арогантно спрямо него. Карали са го да се признае за виновен в последствие.
След като вторият тест е излязъл положителен, той сам е предложил да даде
кръвна проба и урина, защото е знаел, че нищо няма и е искал да докаже, че е
невинен. В следствие на отнемането на
книжката му и последвалото го обвинение със семейството му се влошили доста
нещата. Жената, от която има дете и живее с него, му е казала, че ще го напусне,
и че с наркоман не иска да живее. Той имал проблеми, отдръпнал се бил. Преди
всеки ден излизали, а след това почти не се виждали. Тежко го приел. Ходил по
психиатри, защото е бил депресиран, според свидетеля. Доколкото знаел, му били
изписани от психиатъра някакви лекарства, но не знаел точно какви, за този
стрес, който е преживял. Той му сподели, че и майка му и баща му са се били
отдръпнали, но все пак като хванат детето ти с нещо такова. Родителите му са били
хора с професии, които ги знаят в града, това си е било излагация. Разчуло се било
в града за случката. Говорело се, че са го хванали с наркотици. Говорело се за
метадона, че е някакъв прецедент, който е направо за книгите. След като му взели
книжката, П. го уволнили от работа. Работата му е била свързана с шофиране.
Нормално е било. След като нямаш документ за правоспособност, всеки работодател
би постъпил по същия начин. Това му повлияло, тъй като той все пак имал малко
дете и трябвало да се храни, а си е и петно в досието това нещо. Книжката му е
била необходима освен за работа и да си кара детето на ясла всеки ден, както и
за нормалните неща, за които трябва един автомобил на едно семейство. Жената, с
която живеел нямала книжка. След като му е била отнета книжката, това довело до
ситуация, че няма семеен превоз. Доколкото П. му бил разказвал, в дирекцията са
му казали да се признае за виновен, и че е употребил. Те са приятели и си
споделяли, а това е голямо нещо в неговия живот, което се било случило. Дали се
е възстановил П. от случилото се – минало е време, но все пак не е същата
работа. По-отдръпнат бил. По-рядко се виждали. Преди това всеки ден са били
заедно. Доколкото знаел имал и някакви кожни проблеми по главата, които настъпили
след случката на база стрес. П. е ходил на дерматолог и са му били казали, че е
от стрес този проблем. Той тръгнал по психиатри около месец след случката.
Доколкото му е споделял е продължил да ходи, а не е еднократно. Имал е не само
едно посещение. С жената, с която живеел
са били от около пет години заедно. Извън този случай, не знаел П. да е ползвал
наркотици. Той работел във фирма за разнасяне на детска храна. Сега не работел
там. Преди да го уволнят е работил около година. Казва, че П. му е споделял, че
някаква госпожа в дирекцията го е карала
да се признае за виновен. Известно му е било, че срещу него се води наказателно
производство във връзка с този случай, което било нормално.
Според показанията на
свид. Й.: За случката с П. може да каже следното: Миналата година май месец ги
спряли полицаите. Били 4-5 коли, които ги били спрели. Свидетеля си бил в негова
кола, не са били в една и съща кола с П.. Свидетеля го спрели, защото говорел
по телефона. Бил виновен, признал се за виновен. Полицаите се държали арогантно
и с него, със свидетеля. Единият е бил с хендсфри и му казал, че щом той си е
купил хендсфри, да си купи и той. С П. се заяждали и се държали арогантно с
него. При спирането полицаите му взели документите и му казали да излезе от
колата. Всички били навън от колите си и чакали. Към П. полицаите имали
по-специално отношение. С него се държали арогантно. Не знаел за какво точно са
го били спрели. Изкарали го наркоман. Носели тестове за наркотици. Той е бил
свидетел там само един тест като докарали. Зарадвали се, че е виновен, и че
тестът е положителен. После той си тръгнал. След две –три седмици се видели с П.
на „Борово око“ и го попитал какво става. Тъй като с него са били приятели от
много години, той му казал, че са му правили тест. Единият е бил невалиден,
другият е бил валиден. Той сам бил поискал да даде кръвен тест, за да докаже
невинността си. Ходил бил в болницата и кръвната му проба е била отрицателна.
Разказал му бил, че имал проблеми със семейството. Споделил му, че по време на
даване на кръвната проба полицаите нещо са се заяждали с него, джобили го били.
Намирал отношението на полицаите за арогантно, защото имали неуважително
отношение. Свидетелят се признавал за виновен, а той му се репчел и му казвал
да си купи хендсфри. Смятал, че отношението им не е било нормално.
Видно от сведенията на
свидетеля И.: На 17.05.2019 г. е била извършена проверка на ищеца. На
процесната дата ищецът е бил забелязан с автомобила си да се движи по ул.
„Братя Миладинови“ в посока ул. “Христо Ботев“. Там единственият възможен завой
е на ляво или движение направо. Водачът е избрал да завие наляво. Има знак В2
т. нар. „СТОП“, на който той спрял. Бил с отворено до долу странично стъкло на
вратата на водача. Между тях и него нямало препятствие, което да им попречи да
забележат, че водачът не използва обезопасителен колан съгласно чл. 137,
управлявайки МПС от категория М1. Същият е бил спрян и му е бил съставен акт за
неизползването на обезопасителен колан. Същият е отрекъл медицински причини за
неизползването на такъв. По предварителни оперативни данни между колегите,
визирал инструктажите, които се правят при постъпване и при отстъпване на
дежурство по пътен контрол и охрана на обществения ред, името на ищеца е било няколкократно разменено като водач, вероятно
употребяващ наркотични вещества или техни аналози. Освен това, неспокойните му очи
и неясния поглед са породили не толкова съмнението, но създали впечатлението,
че е употребил наркотични вещества, което довело до използването на
техническото средство „Drager Drag Chek
5000“, което го ползвали съгласно методически указания от 20.07.2010 г.,
издадени от тогавашния главен секретар – К. Г. Първата проба е била невалидна.
Водени от това, че каквото и да е техническото средство, показанията трябва да
имат своята категоричност т.е. отрицателен или положителен, е била извършена
втора проба, което е залегнато и позволено в същите методически указания.
Втората проба показала положителен резултат на метадон. В това няма нищо лошо,
ако водачът към него момент е бил на метадоново лечение, но това е контролирано
вещество и може да се провежда лечение, но няма право да управлява МПС. За
положителния резултат, съгласно методическите указания, залегнати в т. 4 и т.
5, е бил съставен АУАН, било е отнето СУМПС, контролния талон, а автомобилът не
се сещал дали е бил негова собственост или не. Бил му издаден талон за
медицинско изследване, т. е. водачът пожелал да се възползва от правото си да
даде кръв и урина. От там водачът е бил освидетелстван в МБАЛ – Търговище, след
което водачът е бил задържан в районното управление. Към момента на проверката
на място са били свидетеля, колегата му Б. и началникът на групата Д. Р., който
е донесъл техническото средство, което не е било с тях. Били го оставили да се
зарежда. Не помнел колко автомобила са били спрели за проверка, тъй като е минало
доста време. Нямало е други лица с ищеца по време на проверката. Преди него
друг автомобил, дори да са били спрели, не знаел дали е бил с него или не. А
след него автомобили не са били спирали. Може да е имало автомобил, който е
минал преди него и не е бил спрян за проверка, или минавайки след него, не е
бил категорично спиран за проверка, но може да е бил случаен свидетел на
случващото се. По отношение на
проверката за употреба на наркотици, съгласно методическите указания, в тях не
е залегнат вариант, в който тестът да е невалиден. На екрана на устройството
изписвало за някои субстанции (съвсем хипотетично) например положителен за
кокаин, за хероина можело да е отрицателен, а за марихуаната можело да е
невалиден. Можело да има три различни показания техническото средство. Тествали
го били до категоричност – или положителен или отрицателен. В т. 4 пишело, че
се прекратява проверката когато има положителен или отрицателен резултат. В
случая, ако не направели втори тест изпадали в хипотезата, че не работят по
методическите указния, което би довело до наказателна отговорност за тях,
прикривайки евентуално престъпление. Все едно не са били изпълнили задълженията
си по служба. При проверка за алкохол се процедирало по същия начин, като там
има отделни методически указания. Тествало се докато покаже нула цяло и нещо,
или докато покаже положителен резултат. Възможно е невалидността на теста за
проверка на наркотици да се дължи на поведението на проверявания, като например
недостатъчно слюнка, за да бъде взета качествена проба. Полицейският орган нямало
как да влияе на качеството на отделената слюнка и това колко тампонът с
тест-касетата ще бъде напоен. С издаването на талона на водача е било обяснено,
че може да даде кръвна проба и урина и той самият бил проявил желание да го
направи. Дори и те да били пропуснали да му издадат талон, той сам е изявил
желание, което е и негово право. Поведението на водача по време на проверката е
било нормално. Не били възникнали конфликти. Говорили си били общи неща, които
по никакъв начин не променили хода на проверката. Тестът е бил положителен на
наркотичното вещество метадон и ищецът е бил запознат с това. Дали в този ден е
имало тествани и други водачи за наркотични вещества може да се изясни като се
направи справка-разпечатка от уреда. Свидетелят няма спомен. В конкретния
случай, за да са направили тест за наркотици на П., причината е била, че е имал
разширени зеници в ясен, светъл ден, неспокойно поведение, ведно с разменените
оперативни данни между колеги, както е казал и по-рано. Казвал оперативни
разменени данни, но без категоричност и сигурност. Колко са били разширени
зениците на ищеца не помнел. Описал го бил в издадения протокол. Каквото е бил
описал в протокола, такова го бил възприел към момента. Не бил предлагал на
ищеца или на негов роднина конкретен адвокат.
Според показанията на
свидетеля Б.: На 17.05.2019 г. заедно с колегата му И. спрели за проверка
ищеца. Бил е забелязан от ул. „Братя Миладинови“ да се движи бял автомобил, в
който водачът е бил без поставен обезопасителен колан. Те са били на ул.
„Христо Ботев“. Когато автомобилът е приближил, колегата му го спрял, за да
бъде взето отношение спрямо нарушението. И. И. е съставил акт за това, че не е
бил поставен обезопасителен колан. След това са извършили проверка на водача с
техническо средство за употреба на наркотични вещества. Първата проба е била
невалидна. Наложило се да се направи втори тест. На втория тест е излязъл
метадон. Водачът е бил запознат с резултатите от техническото средство и това,
което е било отчетено. Обяснили му били, че когато тестът е невалиден, трябва
да се направи втори тест. Казали му били, че има възможност да даде кръв и
урина за изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване. Нямало
други хора заедно с жалбоподателя по време на проверката. Господинът е бил сам
в автомобила. На проверката са били двама полицаи. Пробата е била невалидна
когато на екрана на самото техническо средство се изписва невалиден тест. Била
е направена втора проба с втора касета. Не са били спрени други автомобили тогава, в момента на
проверка. Същият ден са били спирали други автомобили. Имали са оперативни
данни между колеги, с които си общували и си предавали информация, че
въпросният господин употребява наркотични вещества. Помежду си били приказвали.
По време на проверката когато го били спрели можел да каже, че е бил малко
агресивен към тях. Това е било провокирано според него, от обстоятелството, че
не му е било приятно, че са го спрели и че са му съставили акт. Не помнел дали
го бил питал, той или колегата му, дали е употребявал наркотични вещества. Бил
е съставен протокол във връзка с извършената проверка. Не помнел кой е съставил
протокола.
По делото е
представено копие от ДП № 329/ 2019 г. по описа на РУ – Търговище при ОД на МВР
– Търговище (стр. 134 до 231 от делото). От материалите на същото е видно, че дадените
от ищеца проби в СО при „МБАЛ – Търговище“ АД от кръв и урина са били
изследвани в ВМА МБАЛ – Варна, където е била изготвена съдебно-химическа
експертиза № Е-065/ 05.06.2019 г., дала заключение за отрицателен резултат от
наличието на наркотични вещества (стр. 169 до 171 от делото). След
постановление от наблюдаващия прокурор по делото е била назначена повторна
химическа експертиза в НИК – София за наличните по делото кръвна проба и урина
взети от ищеца П.. Повторната химическа експертиза от 11.11.2019 г. (стр. 190
до 192 от делото) е дала заключение, че в изследваните проби от кръв и урина,
взети от ищеца П. не се установява наличието на метадон и/ или неговите
метаболити, както и на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.
Съдът като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда и при условията на чл. 154, ал.
1 и чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК и счита, че исковата молба разгледана по същество е неоснователна и
недоказана при следните съображения:
Отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/.
Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
Всъщност
спорът по делото се свързва именно с наличието на тези два от
кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на
държавата фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на
твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и доколко същите са пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност
В конкретната хипотеза се претендират
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно адм.
дейност. Относно имуществените вреди, причинени от прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца на 11.06.2019 г. до 18.12.2019 г. поради отнемането на СУМПС на 17.05.2019 г. в размер
на 3520, 09 лв. Отнемането на СУМПС на ищеца П. е извършено със Заповед №
19-1292-000170 от 17.05.2019 г. за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1,
б. б във вр. с чл. 172, ал. 2 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е ИАА,
който подлежи на оспорване по реда на АПК, като решението на адм. съд не
подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Отделно от това ЗДвП
предвижда и предварително изпълнение на заповедта с нормата на чл. 172, ал. 6
от ЗДвП. Вреди от ИАА могат да бъдат търсени, ако актът бъде отменен като
незаконосъобразен по адм. или съдебен ред. Горепосочената заповед за прилагане
на ПАМ е връчена на ищеца П. на 17.05.2019 г., обжалвана е по адм. ред
неуспешно и е влязла в сила. Поради това не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за имуществени вреди от отнетото с ИАА
– заповед за прилагане на ПАМ СУМПС и
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
По отношение на претенцията за неимуществени
вреди:
Няма спор в правната теория и практика, че
обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим
съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за
присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по
справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията.
Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване,
а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на
незаконосъобразна административна дейност, рефлектираща в правната сфера на едно
лице, т.е вредоносният резултат не се презюмира. В конкретния случай в тежест
на ищеца е да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с настъпилите вреди от спирането на ищеца на 17.05.2019 г. като
водач на МПС, направения му полеви тест за употреба на наркотици, отнемането на
СУМПС, последвалия личен обиск и задържане в РУ-Търговище за срок от 24 часа.
В случая по делото остана недоказано, с
изискуемата от закона категоричност и несъмненост, твърдението, че ищецът е
претърпял подобни на описаните в исковата молба душевни тревоги и страдания,
вследствие на горепосочените действия на служителите в сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Търговище, които по някакъв начин да
са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго
отражение върху неговите морални устои. В тази връзка на доказване подлежат
конкретните проявления на изпитваните негативни чувства и емоции. Освен това не
всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по-висока степен на интензивност и то тогава, когато това
увреждане се проявява в по-голяма степен от нормално възприетото. Описанието на
проявленията следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността
на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от
неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните
възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания.
Такова пълно, главно доказване по делото не бе проведено.
Изцяло неоснователно се явява твърдението за
накърнени нематериални блага на ищеца за периода от 17.05.2019г.
до 18.12.2019г., тъй като едва малко преди посочената дата (на 12.12.2019 г.) е потърсил специализирана
медицинска помощ и респ. сочените в исковата молба негативни
изживявания и промени в психо-емоционалното състояние на ищеца П. не могат да бъдат в причинно-следствена връзка от незаконосъобразната
административна дейност на служителите в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Търговище. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка
болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът
намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не
сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или
състояния, които да се определят като неимуществени вреди за ищеца. Същите не
сочат на накърнени в такава степен нематериални блага,
подлежащи на справедливо обезщетяване.
По тези съображения съдът намира, че не са доказани
всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по
смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
предявените обективно
съединени искове от ищеца П.П. против Областна дирекция на МВР – Търговище следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид на изхода от делото и направена
претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника
по делото, на основание чл. 10, ал. 2 във вр. с ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва да
бъде осъден да заплати разноските му по производството в размер на юрисконсулско
възнаграждение от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.Ц.П. ЕГН **********
***, чрез а.. Л.И. *** със съдебен адрес:***, кантора № 1 против ОД на МВР –
Търговище с адрес: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ № 36, представлявана
от директора Н. Н. за причинени неимуществени вреди в размер на 7 000
лв., от действия и бездействия на длъжностни лица по повод на адм. дейност при
прилагане на ПАМ и отнемане на СУМПС, проверка за наркотици, личен обиск и
задържане за 24 часа, както и бездействие – отказ да бъде върнато СУМПС, както и
за имуществени вреди от 3 250, 09 лв. от прекратено трудово правоотношение
от 11.06.2019 г. до 18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 17.05.2019 г. (датата на задържането) до окончателното изплащане на
сумите КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.Ц.П. ЕГН ********** *** да
заплати на ОД на МВР - Търговище направените пред настоящата инстанция разноски
по производството в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: