Р Е Ш
Е Н И Е №…….
гр. София, 11.01.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито
заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 13521 по описа за 2020 год. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на “З.А.Д.ОЗК - З.” АД – длъжник по
изпълнително дело № 20199210400486 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на
действие СГС срещу Разпореждане от 07.01.2020г. с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира присъдeните разноски с постановление от 17.06.2019г. в размер на
допълнителен адвокатски хонорар от
462.25 лева, с ДДС, към
първоначално претендирания хонорар от 240 лева, с ДДС.
Жалбоподателя счита, че претендираният
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Излагат се доводи за неправилно определяне на дължимата
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като се твърди, че при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от
тарифата трябва да бъде включено единствено вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, не и адвокатското възнаграждение. С оглед изложеното моли таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ да бъде намалена. Претендира разноски в настоящото производство,
за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взискателят
“ДЗИ - О. З.” ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат А.Б., е депозирал писмен отговор по
подадената от длъжника жалба. Излага доводи за неоснователност на същата.
Претендира разноски в настоящото производство.
ЧСИ С.П., в подробно изложените от него мотиви по чл. 436,
ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Съдът, като взе предвид становището на страните и
представените по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20199210400486 по
описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ е образувано на 15.04.2019 г. по молба на
взискателя “ДЗИ - О. З.” ЕАД, чрез пълномощника адвокат А.Б. за събиране на
сумата от 7 502.28 лева, непогасена част от регресно вземане, възникнало с
плащане на застрахователно обезщетение, за вреди на лек автомобил “Мерцедес Е
200”, с регистрационен номер ********в следствие на ПТП, реализирано в гр.
Пловдив на 02.12.2013г. по вина на водача на МПС “ДАФ” с регистрационен
номер ******РА Д.К.К., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахованата
при длъжника, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2016г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 1 305.09 лева за периода от
20.05.2014г. до 03.02.2016г.
С молбата за образуване, от 15.04.2019г., взискателят “ДЗИ -
О. З.” ЕАД, чрез адв. Б. е възложил на ЧСИ С.П. да образува изпълнително дело,
за да събере присъденото му по изпълнителния лист вземане, да изпрати покана
за доброволно изпълнение, както и да възложи в тежест на длъжника разноските по
изпълнението и адвокатското възнаграждение в размер на 240 лева,
с ДДС.
Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени
изпълнителен лист от 09.04.2019г. по гражданско дело № 5990 по описа за 2016
година на Софийски районен съд, 54 състав в полза на “ДЗИ - О. З.” ЕАД и
пълномощно, удостоверяващо представителната власт
на адвокат Б..
На 15.04.2019г. с постановление в кантората на ЧСИ С.П. е
образувано изпълнително дело № 20199210400486 с взискател “ДЗИ - О. З.” ЕАД
срещу “З.А.Д.ОЗК - З.” АД.
В хода на
изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
10297/16.04.2019г. до длъжника “З.А.Д.ОЗК
- З.” АД, връчена на 17.04.2019г. В поканата за
доброволно изпълнение наред с вземането по изпълнителния лист в размер на 7
502.28 лева, непогасена част от регресно вземане - главница и мораторна лихва в
размер на 1 305.09 лева за периода от 20.05.2014г. до 03.02.2016г. са
инкорпорирани и неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обрезщетерния и т.н.), както и 240.00 лева с ДДС - разноски по
изпълнителното дело и 1 158.79 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 16.04.2019г.
Видно от приложените по делото документи, установява се, че не е било извършено плащане в 14 дневния срок за доброволно изпълнение, с оглед на което на
14.06.2019г. в кантората на ЧСИ С.П. е депозирана молба от пълномощника на “ДЗИ
- О. З.” ЕАД за извършване на справка относно притежаваните от длъжника банкови
сметки.
На 14.06.2019г. ЧСИ С.П. е разпоредил да се извърши справка
от БНБ относно декларираните банкови сметки на длъжника. След извършена
справка, съдържаща актуална информация с банкови сметки на името на длъжника за
периода 31.10.2016г. - 18.06.2016г., пълномощникът на взискателя с молба до ЧСИ
С.П. е поискал да
бъдат наложени запори по сметките на длъжника в “Общинска банка” АД, както и да
бъде уведомен за изпращането на запорното съобщение. Моли на основание чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да бъде присъединен за събиране допълнителен адвокатски хонорар
в размер на 462.25 лева, с включен ДДС.
С постановление от 17.06.2019г. ЧСИ С.П.
присъединява за събиране по изпълнително дело 20199210400486
претендирания допълнителен адвокатски хонорар в размер на 462.25 лева,
с включен ДДС.
Изготвена е сметка за размера на дълга № ********** от
25.06.2019г.
На 27.06.2019 г. е постъпило възражение от длъжника “З.А.Д.ОЗК
- З.” срещу присъденото с постановление от 17.06.2020г. допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 462.25 лева към вече претендирания с молбата за
образуване на изпълнителното дело хонорар в размер на 240 лева с ДДС. Предвид твърденията
за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно предвидените размери в
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения се иска хонорарът да бъде намален до размера на 240 лева, съобразно чл. 10,
т. 1 на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
както и да бъде коригиран размерът на начислената по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
С Определение № 29353 от 12.12.2019г. на СГС, ГО по ч.гр.д.
№ 9710/2019г. изпълнително делото № 20199210400486 по описа на ЧСИ С.П. е
върнато на ЧСИ, тъй като съдебният изпълнител не е администрирал жалбата, преди
да изпрати делото на Софийски градски съд, както и за да се произнесе за
изменението на определената такса по т.26 от ТТРЗЧИ. Производството по делото е
прекратено.
С Разпореждане от 07.01.2020г., на основание чл.78, ал.5 от ГПК ЧСИ С.П. отказва да редуцира размера на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
При установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая съдът е сезиран с жалба против Разпореждане от
01.07.2020г. по изпълнително дело 20199210400486, с което ЧСИ отказва да редуцира присъединения за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на
462.25 лева с ДДС, до размера на 240 лева за целия претендиран хонорар.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
По обжалвания
размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и искането да бъде
намален до сумата от 240 лв., настоящият съдебен
състав намира следното:
По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е
въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от
взискателя чрез пълномощник адв. А.Б., за чиято представителна власт са ангажирани
надлежно доказателства.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
С оглед тези разяснения съдът приема, че в конкретния случай, предвид представените копие на фактура с № ********** от 16.04.2019 г.
и копие на фактура с № ********** от 07.06.2019г., е доказано плащането от взискателя на претендирания адвокатски хонорар
в размер на 702.25 лева с ДДС /585.21 лева без ДДС/.
Претендираното адвокатско възнаграждение за
извършени допълнителни действия във връзка с изпълнение по чл. 10, т. 2 от
Наредба №1/2004 г. съдът приема за недължимо, доколкото видно от изложеното в
молбата за образуване на изпълнително дело, в същата не е бил посочен способ на
принудително изпълнение. Последващо подадената молба с искане за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника не може да бъде приета като
допълнително действие и основание за определяне на допълнително адвокатско
възнаграждение, доколкото определянето на начина на изпълнение е
задължителен реквизит от молбата за образуването на делото, по аргумент от чл.
426, ал. 2 ГПК и касае нейната редовност. С посочването на способа с допълнително подадената молба фактически е било
извършено привеждане на молбата за образуване на изпълнително дело в съответствие
с изискванията за редовност в приложение на чл. 426 ГПК във вр. чл. 129 ГПК.
Други действия от страна на
пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на паричните вземания не са
предприемани.
Претендираното адвокатско възнаграждение на
основание чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. съдът намира за недължимо, като
размерът на разноските следва да бъде редуциран със сумата от 462.25 лева, с ДДС.
С оглед гореизложеното, частната жалба
предмет на разглеждане в настоящото производство съдът намира за основателна и
следва да бъде уважена изцяло.
С атакуваното постановление от 17.06.2019г. не е
бил определен размерът на дължимата пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, поради което жалбата за редуциране на същата, поради липса на предмет,
следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските сторени в настоящото производство в общ размер от 265 лв., от които 25 лв. – внесена държавна такса и 240 лв. – адвокатско възнаграждение. В този смисъл намира
възражението на ответната страна по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за основателно, като същото следва да бъде редуцирано до установения минимум съгласно чл. 10, т. 5 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200 лв. и включен ДДС
от 40 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.01.2020г. на съдебния изпълнител по изпълнително дело №
20199210400486 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на действие СГС, с което е отказал да редуцира присъдeните разноски с постановление
от 17.06.2019г. в размер на адвокатското възнаграждение от 462.25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба в частта за редуциране
размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О. З.“ЕАД, ЕИК ********, да заплати на „ЗАД ОЗК – З.“АД, ЕИК********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 265
лв. – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.