Определение по дело №229/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е по
искане на адв. К. и адв. Н. и двамата от АК – С., защитници на Х.А.Х. -
обвиняем по досъдебно производство № 1572/2021г. по описа на РУ на МВР –
С., вх. № 1986/2021г., пор. № 233 / 2021г. на ОП - С..
В искането се твърди, че на обв. Х. е повдигнато обвинение по чл. 342,
ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. с б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК и до настоящия
момент той не бил предприемал действия по искане за промяна на така
определената му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, тъй като
считал, че такова негово поведение ще се счете за опит да попречи на
разследващите органи да съберат всички относими към предмета на доказване
доказателства. Към момента обаче всички доказателства, които обвинението
счело за необходимо да събере били събрани. Тъй като императивната
разпоредба на чл. 65, ал. 4 от НПК повелявала, че съда следвало да се
произнесе по искането, след като прецени всички обстоятелства, свързани със
законността на задържането, при произнасянето си във връзка с мярката за
неотклонение „задържане под стража”, съдът трябвало да отчете опасностите,
посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК и целите, отразени в чл. 57 от НПК. При
преценката им следвало да бъдат отчетени единствено реалното
съществуване на посочените опасности, като се правело извод за наличието
им въз основа на доказателствата в конкретното производство и
процесуалното поведението на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Твърди се, че в конкретния случай не била налице нито една от
хипотезите, посочени в чл. 63, ал. 2 от НПК, тъй като от събраните по
досъдебното производство доказателства не можело да се заключи, че
съществувала реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Очевидно било, че обвиняемият не попадал в нито една от
възможностите, предвидени в горепосочената разпоредба, за да продължава
да бъде третиран с най - тежката мярка за неотклонение - „Задържане под
стража“. Той не бил извършил повторно или при условията на опасен рецидив
престъпленията, за които бил привлечен като обвиняем. Не бил привлечен
като обвиняем за престъпление, за което се предвиждало наказание не по-
малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Не бил привлечен като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Не
бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление и не бил
осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на
лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко
наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК. Обв.
Х. бил привлечен за тежко умишлено престъпление, но не бил осъждан за
друго такова, каквато била императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от
НПК, за да бъде счетено, че следвало да бъде приложена. Той не бил осъждан
към датата на извършване на деянието. Почти пети месец престоявал в ареста,
изпълнявайки безропотно наложената му мярка за неотклонение. Твърди се
още, че от доказателствата по делото не можело да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият извършил деянието, за което му било
1

повдигнато обвинение, а именно, че умишлено е причинил смърт и телесна
повреда на пострадалите лица. Изложеното в пълна степен се отнасяло и до
целите, посочени в чл. 57 от НПК. Съгласно ТР № 1 от 25.06.2002г. по тълк.
д. № 1 / 2002г. на Върховен касационен съд, ОСНК: Наказателно -
процесуалният кодекс не допускал задължително „Задържане под стража.”
Съдът трябвало да отчита опасностите, посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК и
целите, отразени в чл. 57 от НПК. При преценката си той бил длъжен да
отчита единствено реалното съществуване на посочените опасности, като
правел извод за наличието им въз основа на доказателствата в конкретното
производство и процесуалното поведението на привлеченото към наказателна
отговорност лице. В случая обвиняемият бил с известен постоянен адрес.
Съдействал добросъвестно на разследващите органи за изясняване на
обективната истина по случая, а след задържането му до настоящия момент
не били извършвани никакви действия с негово участие, поради което и
продължаването на престоя му в ареста било неоправдано. Искането е на
основание чл. 65, ал. 4 от НПК, след като съдът прецени изложените
аргументи и събраните по делото доказателства да постанови Определение, с
което да измени взетата по отношение на обв. Х.А.Х. мярка за неотклонение
„Задържане под стража” в по - лека, а именно „Домашен арест” или „Парична
гаранция”.
В с.з. обвиняемият се явява с единия от защитниците си – адв. Н., който
поддържа направеното искане по съображенията, изложени в него. Допълва,
че от задържането на обвиняемия до настоящия момент са изтекли шест
месеца, през които не е правено искане за изменение на мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“. Обвиняемият оказал пълно
съдействие на органите на прокуратурата и на досъдебното производство; дал
обяснения и по допълнително повдигнатото му обвинение. Представени били
относими към доказателствата по делото документи във връзка с
управлявания от обвиняемия автомобил. Обвиняемият имал постоянен адрес,
бил с установена самоличност. След задържането му освен допълнително
повдигнатото обвинение, не били извършени никакви действия с негово
участие, поради което защитникът счита, че продължаване на престоя му в
ареста с най-тежката мярка за неотклонение било неоправдано. Предявени им
били материалите по разследването и направили процесуални искания, като с
постановление от 13.05.2022г. наблюдаващият прокурор уважил единствено
искането за назначаване на тройна авто-техническа експертиза и им
предоставил възможност да поставят въпроси, като по този начин счита, че
абсолютно всички доказателства, които трябвало да бъдат събрани, вече са
събрани. Моли съда след като прецени изложените обстоятелства и всичко,
което се съдържа в приложеното досъдебно производство, на основание чл.
65, ал. 4 от НПК да измени взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на обв. Х. в по-лека, а именно „Домашен арест“ или
„Парична гаранция“.
Представителят на ОП – С. в с.з. изразява становище, че искането за
2

изменение на взетата по отношение на обв. Х. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение. По отношение на обв. Х. било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. с б. „б“, предл. 1, вр. с ал.
1 от НК, за което било предвидено наказание лишаване от свобода в размер
от 10 до 20 години. Спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с определение № 246/24.11.2021г. по ЧНД №
435/21г. на ОС – С., което определение било потвърдено от АС - Бургас с
определение № 192/01.12.2021г. по ВЧНД № 240/2021г. Твърди, че към
настоящия момент разследването било приключило. В момента предстояло да
бъде назначена тройна авто-техническа експертиза във връзка с уважено
искане по реда чл. 229 ал. 3 от НПК, направено при предявяване на
разследването. Прокурорът счита, че към момента били събрани
необходимите възможни доказателства, които изяснявали обстоятелствата по
предмета на доказване - в рамките на 6 м. били разпитани множество лица в
качеството на свидетели, голяма част от които очевидци на настъпилото ПТП;
били назначени повече от 10 съдебни експертизи, заключенията по всички от
които били изготвени и приобщени към материалите по делото; приобщени
били и всички необходими и относими писмени доказателства. Във връзка със
събраните допълнителни доказателства по отношение на обвиняемия било
повдигнато ново обвинение с постановление на разследващия орган от
04.05.2022г., като освен настъпилия престъпен резултат - причиняване на
смърт на пострадалото лице П.Д.Д., към диспозитива на обвинението било
включено и причиняването на телесната повреда на друго пострадало лице -
на Десислав Петров Досев, за когото изготвената съдебно медицинска
експертиза установявала, че в резултат на настъпилото ПТП е получил две
средни телесни повреди. Прокурорът твърди, че основно в направеното
искане за изменение на мярката за неотклонение, като основание било
посочено липсата на хипотеза от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НПК, която
да обосновава наличие на предвидената в съответния законов текст законова
презумпция и очевидно, така посоченото основание за изменение на взетата
по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение не било налице,
доколкото спрямо него било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, с предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 г..
Т.е. налице били фактическите предпоставки, за да се счита, че в случая била
налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, обуславяща приложимост на
законовата презумпция при преценка на наличието на реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Тази констатация
била направена както при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение от страна на първоинстанционния съд, така и от страна на
въззивния съд, който се произнесъл във връзка с обжалваното определение за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В мотивите и на
двата постановени съдебни акта, били изложени съображения за наличие на
законовата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК. Към настоящия момент
3

не били настъпили нови обстоятелства, налагащи изменение на първоначално
формираните изводи за тежестта на мярката за неотклонение, която следвало
да бъде взета по отношение на обвиняемото лице. С оглед на изложените
съображения моли съда да потвърди взетата по отношение на обв. Х. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
В правото си на лична защита и последна дума обв. Х. моли да бъде
изменена мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
Счита, че не бил извършил умишлено убийство. Нямал никакъв умисъл; дори
между него и пострадалите не било имало никакъв физически контакт;
направил всичко по силите си да им помогне - звъннал на тел. 112 и стоял до
последно на местопроизшествието; оказал необходимата първа помощ, която
можел да направи. Пострадалите говорели по телефона и карали с
несъобразена скорост. Присъстващите свидетели видели всичко, което той
направил до последния момент. Счита, че повдигнатото му обвинение не
отговаряло на посочения текст от закона. Заявява, че не смята да се укрива
или да въздейства на следствието. Твърди, че не бил извършил някакво тежко
престъпление, за да се укрива. Не искал да се случи така. Извинил се през
деня на пострадалите и им казал, че не иска никакви конфликти с тях, а те
дошли, преследвали го и го гонили. Разбрал, че починалото момче било под
въздействие на наркотични вещества или опиати и то и баща му били
основните провокатори. Не бил предизвикал никого, а точно обратното – той
им казал да не се занимават с него. Другото, което видял на мястото било, че
след като станало ПТП бащата постоянно местел момчето на седалката,
дърпал го и почти го бил преместил на другата седалка, за което и той и
полицаят, който бил на ПТП му правили няколко пъти забележка да не го
пипат. Обвиняемият твърди, че ще съдейства на следствието и нямал
намерения да се укрива. Адресът му бил посоченият по делото - гр. С., ул. „
Русчо Симеонов“ № 10, където живеел със семейството си - майка му, баща
му и сестра му. Не бил конфликтна личност. С това, което се говорело за него
по новините, му било създадено име в града и в обществото на лош човек, на
престъпник, едва ли не бил най-големият убиец. Тежало му за случилото се.
Не искал нищо подобно да се случва и нямал никакъв умисъл, просто така се
случило. Моли да му бъде изменена мярката за неотклонение Задържане под
стража“ в по-лека - „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Досъдебно производство № 1572 / 2021г. по описа на РУ на МВР – С.,
вх. № 1986 / 2021г., пор. № 233 / 2021г. на ОП - С. е образувано на
21.11.2021г. за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК за това, че на
21.11.2021 год. в с. Крушаре, община С., при управление на МПС са
нарушени правилата за движене по пътищата и по непредпазливост е
причинена смъртта на П.Д.Д. от гр.С..
В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от
4

22.11.2021г. в качеството на обвиняем е привлечен Х.А.Х. от гр. С. за
престъпление по чл.342, ал. 3, б. „В“ предл. 1, вр. ал. 1 от НК - за това че на
21.11.2021г., в с. Крушаре, общ. С., на ул. „Демир Славов“, при управление на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР 5011 СХ, нарушил правилата за
движене по пътищата, а именно: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно преводно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч за МПС от категория „В“
– в населено място 50 км/ч.“ и чл. 23 ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“ и умишлено причинил смъртта на
П.Д.Д., ЕГН: **********.
От 16:30 часа на 22.11.2021г., когато му е предявено обвинението, обв.
Х. е задържан за срок не повече от 72 часа, до довеждането му пред Окръжен
съд – С..
С влязло в сила на 01.12.2021г. определение № 246 / 24.11.2021г. по
ЧНД № 435 / 2021г. на СлОС отношение на обв. Х. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Определението е потвърдено с
определение № 192 / 01.12.2021г. по ВЧНД № 240 / 2021г. на АС – Бургас.
До настоящия момент са изминали почти 6 месеца (без 2 дни), през
които обв. Х. не е правил искания за изменение на мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека.
С постановление на разследващия орган от 05.05.2022г., (предявено на
10.05.2022г.) на обв. Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 342,
ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. с б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК - за това че на
21.11.2021г., в с. Крушаре, общ. С., при управление на лек автомобил
„Мерцедес“ ЦЛС с рег. № ВР 5011 СХ, нарушил правилата за движене по
пътищата, а именно: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно преводно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч за МПС от категория „В“ – в
населено място 50 км/ч.“, като управлявал автомобила със скорост
надвишаваща разрешената за населено място от 50 км/ч. , а именно със 107
км/ч. и чл. 23 ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“ като се движил на технически несъобразена дистанция но
движение зад л.а. „Опел Астра“ с рег. № СН 6217 КА и умишлено причинил
смъртта на П.Д.Д., ЕГН: **********, като с деянието са причинени и
последиците по буква „б“ на чл. 342, ал. 3 от НК, а именно умишлено
причинена средна телесна повреда на Десислав Петров Досев, ЕГН:
**********, изразяваща се в „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“ и в „проникващо нараняване на черепната кухина“.
Предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода е за
5

срок от 10 до 20 години.
Обвиняемият Х. е на 26г., български гражданин, със средно
образование, неженен. В момента не работи. В периода 2014г. – 2020г. е
живял и работил в Германия. Не е осъждан. Няма висящи наказателни
производства. Няма криминалистически регистрации. Има настоящ адрес в
гр. С., ул. „Русчо Симеонов“ № 10, на който живее с родителите и сестра си.
По делото са приобщени гласни, писмени и веществени доказателства,
всичките относими към предмета на доказване по делото. Разпитани са
множество свидетели – Д.Д., Хюсмен Е., Стефан Черкишлийски, Илиян
Илиев, Димо Станков, Ралица Пашова, Ванеса Вълкова, Яница Димитрова,
Димитър Башалов, Ангел Балкански, Галя Иванова, Ирина Иванова, Пенко
Пенков, Коста Христов, Атанас Тенев, Калоян Лазаров. Приложени са
протоколи за извършени процесуално – следствени действия с приложени
фотоалбуми към тях. Приобщени са писмени и веществени доказателства.
Изготвени са заключения на назначените по делото съдебно – медицинска
експертиза на труп на постр. ПП.Д.; съдебно –медицинска експертиза по
писмени данни за свид. Д.Д., автотехническа експертиза; оценителна
експертиза; експертиза за химическо определяне концентрацията на алкохол
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози от обв. Х.;
експертиза за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози от свид. Е.; експертиза
за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози от постр. ПП.Д.; съдебна
химикотоксикологична експертиза за обв. Х.; съдебна химикотоксикологична
експертиза за свид. Е.; съдебна химикотоксикологична експертиза за свид.
Д.Д.; съдебна химикотоксикологична експертиза за постр. ПП.Д.; съдебно
техническа експертиза № 2022 / ИКУ – 27/09.02.2022г.; фоноскопна
експертиза.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за установени въз основа
на наличните по делото данни и всички събрани до момента доказателства.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Налице са основания за изменение на взетата по отношение на обв. Х.
мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Съгласно чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото производство съдът следва
да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният съд е
обсъдил всички въпроси, свързани с определянето й. До момента са
извършени множество процесуални действия по разследването, като не са
събрани доказателства, които да опровергават обвинението до степен да
отпадне каквото и да е предположение за съпричастността на обв. Х. към
извършване на деянието.
Установено е от събраните доказателства, че обвиняемият се е движил с
6

превишена скорост и технически несъобразена дистанция зад управлявания
от свид. Д.Д. автомобил, провокиран от поведението за саморазправа на
пострадалия П.Д.Д., който бил употребил наркотични вещества амфетамин и
метамфетамин; че е последвал удар между предната дясна част на
управлявания от обвиняемия автомобил и задната лява част на управлявания
от свид. Д.Д. автомобил, като в момента на удара, свид. Д.Д. е провеждал
разговор по мобилния си телефон със свид. Башалов; че след удара
автомобилът на свид. Д.Д. е продължил движението си напред и наляво
завъртайки се около вертикална ос в посока, обратна на часовниковата
стрелка и се ударил в крайпътно дърво, намиращо се в ляво от платното за
движение; че обвиняемият веднага се обадил на тел. 112 и останал на
местопроизшествието; че в резултат на получените тежки травматични
увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и
настъпилите усложнения е настъпила смъртта на постр. ПП.Д.; че свид. Д.Д.
при възникналото пътнотранспортно произшествие е получил травматични
увреждания, които според медикобиологичните им характеризиращи
признаци представляват две средни телесни повреди - „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ и „проникващо нараняване на
черепната кухина“ и една лека телесна повреда – „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
В настоящото съдебно производство по принцип, а и предвид
незавършеността на разследването (прокурорът е уважил направеното от
обвиняемия и неговите защитници искане за назначаване на тройна съдебна –
автотехническа експертиза, като предстои назначаването и изготвянето й),
съдът няма процесуална възможност да извърши подробна съпоставка и
анализ на събраните доказателства така, както е длъжен да стори това когато
постановява присъда и решава въпросите по чл. 301 от НПК, основните от
които са - дали е извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и
извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление, каква е
правната му квалификация и подлежи ли подсъдимия на наказание. Само
решаващият съд може да се произнесе по тези въпроси, поради което следва
да бъде отбелязано, че на няколко места в заключението на автотехническата
експертиза вещото лице извън компетентността си е определило поведението
на обвиняемия като „умишлено“.
Към настоящия момент не са налице данни, обосноваващи наличието
на реална опасност обв. Х. да се укрие или да извърши престъпление,
интензитетът на които да налага продължаване на задържането му. В този
смисъл, предвид изложените доводи от защитата и обвинението, съдът не
може да обсъжда дали е налице някоя от хипотезите, предвидени в чл. 63, ал.
2 от НПК, предполагащи наличието на реална опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши престъпление, тъй като те подлежат на обсъждане само
при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в производството по чл. 64 от НПК, но не и в това по чл. 65 от НПК
каквото е настоящото.
7

Безспорно обвинението е за престъпление с висока степен на
обществена опасност, но само на основата на този показател не може да се
обоснове необходимост от продължаване на задържането на дееца, доколкото
за същото законът изисква да е налице висока степен на интензитет на риска
от реализиране на поне една от опасностите по чл. 63, ал. 1 от НПК (в този
смисъл са делото Жециус срещу Литва, по 34578/97 г.; делото Лижков срещу
България, по ЗЗ977/96 г.).
От датата на задържането на обв. Х. – 22.11.2021г. със постановление
на прокурора за 72 часа, респ. от 24.11.2021г. – с определение на съда, до
момента са изтекли почти шест месеца (при максимално възможен срок на
задържането от осем месеца, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК), в
рамките на който период разследващият орган е проявил достатъчна
активност да обезпечи делото с доказателства, необходими за правилното му
решаване, а обвиняемият не е правил искане за изменение на мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“, въпреки че разполага с процесуална
възможност да направи това по всяко време на досъдебното производство.
Също така през този период от време освен предявеното ново обвинение на
обвиняемия на 10.05.2022г., задължителното провеждане на разпит след това
и предявяването на разследването от същата дата, други процесуално
следствени действия с участието на обвиняемия не са извършвани.
Разследването по делото е към своя край, поради което и липсва опасност
същото да бъде препятствано от поведението на обв. Х., който до настоящия
момент по никакъв начин не е възпрепятствал разследването.
Обществената опасност на обв. Х. не е висока, тъй като той не е
осъждан, както и спрямо същия не се водят други наказателни производства;
няма криминалистически регистрации; няма противообществени прояви;
характеристичните му данни са добри; след пътнотранспортното
произшествие веднага се е обадил на тел. 112, а след това е оказал пълно
съдействие на разследващите органи. Т.е. отсъстват фактически данни, извън
релевантните такива за деятелността, предмет на обвинението, на основата на
които да се направи извод, че той е лице с трайно установени престъпни
наклонности и престъпен динамичен стереотип на поведение. Налице са
доказателства също за наличие на настоящ адрес на обвиняемия, на който
живее с родителите и сестра си.
Съобразявайки горните данни, явяващи се сред относимите такива по
силата на чл. 56, ал. 3 от НПК към преценката за вида на мярката за
неотклонение, която следва да търпи обвиняемото лице, съдът намира, че
интензитетът на опасностите по чл. 63, ал. 1 от НПК е съществено намалял и
че следващата по тежест мярка за неотклонение – „Домашен арест“, при
ефективно приложено електронно наблюдение, би изиграла своята ефективна
роля в постигане на целите по чл. 57 от НПК. Ограниченията, които
произтичат от тази по-лека мярка за неотклонение (забрана обвиняемият да
напуска жилището си без разрешение на съответния орган) се явяват
пропорционални на защитата на законоустановената цел, като същевременно
8

не се явяват по-големи от действително необходимите за целите на воденото
наказателно производство и гарантират защита на обществения интерес.
С оглед изложените съображения съдът измени взетата по отношение
на обв. Х. с влязло в сила на 01.12.2021г. определение № 246 / 24.11.2021г. по
ЧНД № 435 / 2021г. на СлОС мярка за неотклонение „Задържане под стража“
в „Домашен арест“ , която да се изпълнява на настоящия му адрес - гр. С., ул.
„Русчо Симеонов“ № 10.
Съдът постанови на основание чл. 62 ал. 6 от НПК контролът по
спазване на мярката за неотклонение Домашен арест да се осъществява чрез
средство за електронно наблюдение.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Номер на акта:	161
Дата:	20 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200229
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	17 май 2022 г.

Определение по дело №229/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите