Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 295 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.Н.Н.,***, депозирана чрез адвокат Г. Т.
от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 63/13.08.2019г. на Районен съд
– Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 383/2019г. по описа на съда. С
атакувания съдемет акт е потвърдено Наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от
началник на група към ОД на МВР гр. Шумен, с което на Н.Н.Н. за нарушение на
чл. 104а от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева; за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец и за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
един месец.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва
компетентността на издателя на процесното наказателно постановление. Застъпва
становището, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди,
че неправилно е наказан два пъти за едно и също деяние на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Сочи, че АНО не е обсъдил приложимостта на института на
„маловажния случай“ на административон нарушение. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебното решение и за отмяна на процесния правораздавателен акт.
Претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание Н. се
представлява от адвокат Т..
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, депозира писмено становище, с което оспорва основателността на
жалбата. Към него представя писмено доказателство – заверено копие от
Удостоверение на Началник сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР – Шумен.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и
основателна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 10.03.2017г.
свидетелят И.Г.– инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, изпълнявал служебните си
задължения по екскортиране на извънгабаритен товар. Свидетелят Г. се движел със служебния автомобил
в края на колоната от автомобили, които съпровождали товарния автомобил. Вследствие
на бавното движение на автомобила с извънгабаритен товар се образувала колона
от автомобили поради тесния пътен участък.
Преди с. Веселиново,
общ. Смядово, обл. Шумен, Г. забелязал, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ********, предприема и осъществява рискови маневри, като изпреварва
автомобилите, част от колоната. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя,
който отново направил опит да извърши изпреварване, този път на полицейския
автомобил, управляван от свидетеля. Г. му препречил пътя и му подал сигнал с
ръка да се върне в колоната. След като не успял да изпревари служебния
автомобил на ОД МВР-Шумен, жалбоподателят продължил да се движи зад него, като
започнал да снима колоната с мобилен телефон. Като достигнали до центъра на
с.Веселиново, Г. извършил проверка на жалбоподателя, като водач на МПС.
Жалбоподателят се държал
арогантно и агресивно по време на проверката и независимо че Г. бил в
полицейска униформа и представил служебната си карта, касаторът се обадил на
тел.112, за да подаде сигнал за лице, което се представя за полицейски служител
и му иска да представи документи за проверка. След подаване на неверния сигнал,
жалбоподателят демонстративно започнал да подава на Г. един по един
документите, които се изискват от водач на МПС за проверка. През това време до
тях се приближил свидетелят М., също полицейски служител.
След като събрал
документите, Н. излязъл от автомобила, въпреки разпореждането на полицейския
служител Г. да остане в него. Полицай Г. отново разпоредил на жалбоподателя да
се върне в автомобила, но той не изпълнил и това негово разпореждане.
Полицейските служители,
след като пропуснали колоната от автомобили, продължили екскортирането на
извънгабаритния товар. За извършената проверка на жалбоподателя Г. изготвил
докладна записка, в която описал подробно случилото се. Въз основа на нея на
20.03.2017 г. свидетелят И.П.П.полицай – командир отделение при ОД на МВР –
Шумен съставил Акт за установяване на административно нарушение № 750 Серия Г,
бл.№ 642890 от 20.03.2017г. срещу Н., за това, че на 10.03.2017 г. около 16,30
ч, на път II-73 в центъра на с. Веселиново в посока от с. Риш към гр. Смядово
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, собственост на Е.Д.Р. от гр. В. Преслав, като извършва
следните нарушения: 1. Водачът използва мобилен телефон по време на управление
на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му; 2. При съпровождане на извънгабаритен товар от служ. Г. и временно
спиране на движението, водачът Н. не изпълнява разпореждането на контролен
орган на МВР да не излиза от автомобила по време на проверката, като същия
излиза от автомобила; 3. След като на Н. му е разпоредено да влезе в автомобила
от контролен орган на МВР в лицето на служ. Г., водачът отново не изпълнява
разпореждането и остава извън автомобила, с което нарушил чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения акт и на изготвените писмени материали било издадено и процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства районният съд приел, че твърдението на жалбоподателя за липса на
компетентност на издалия оспорваното наказателно постановление орган е
неоснователно, доколкото от приобщените заповеди на министъра на вътрешните
работи се установява противното. Съдебният състав формирал и извод относно
безспорната установеност на приписаните на санкционираното лице нарушения.
Районният съд счел същите за доказани от обективна и субективна страна, поради
което потвърдил оспорения пред нега санкционен акт, примейки, че не са налице
основания простъпките да бъдат възприети за „маловажни“.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правния извод на районния съд за законосъобразност на процесното
НП. В изпълнение на дадените с Решение № 224/15.10.2018г. на състав на
Административен съд – Шумен, постановено по КАНД № 215/2018г. по описа на съда
указания, с което делото е върнато за разглеждане на друг състав на РС – Велики
Преслав, предходната инстанция е събрала необходимите доказателства,
установяващи компетентността на издателя на НП. Районният съд е събрал и
доказателства, сочещи действителната дата на издаване на постановлението, установима
от приложената справка от информационната система на наказващия орган и
придружена с Докладна записка от Р.П.. От прочита им се налага единствено
възможния извод, че началниците на групи в СПП, какъвто пост Ф.А.несъмнено
заема /видно от приложената Заповед № 8121К-4892/02.12.2015г. и от изготвеното
Удостоверение, приложеното от ответника в касационното производство/, са
надлежно оправомощени да издават постановленията от категорията на процесното.
Поради това не се споделя твърдението на касатора за липса на компететност на
издателя, с което се аргументира искането за отмяна на НП.
Съдът не кредитира и
довода, че санкционният акт страда от порок, касаещ задължителното му
съдържание – прегледът на процесното постановление налага извод, че разполага с
изискуемите от ЗАНН атрибути, касаещи описание на нарушенията, вменени на
водача, обстоятелствата при извършването им и законовите норми, възприети за
нарушени.
Правораздавателният акт
се явява законосъобразен и по същество, доколкото анализът на събрания
доказателствен материал опровергава тезата на санкционираното лице, че не е
осъществило вменените му нарушения. Този въпрос е подробно обсъден и от
районния съд, който последователно и аргументирано е дал своя отговор защо
възприема за доказани сочените от контролните органи нарушения. Правилно са
били ценени в пълнота показанията на разпитаните полицейски служители, които
еднозначно сочат, че водачът е нарушил изискванията на чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП. В унисон с фактическата обстановка контролните органи за възприели, че
водачът е извършил две нарушения на
правилото на чл. 103 от закона, отказвайки да изпълни две отделни разпореждания
на органите за контрол, с което е осъществил две отделни правонарушения,
подлежащи на самостоятелно санкциониране по реда на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради което твърденията на касатора, че е бил наказан два пъти за едно и
също нещо не следва да бъдат кредитирани. Този извод на съда бива съобразен и
фактическото описание на двете нарушения на чл. 103 от ЗДвП, които АНО е дал в
констативно-съобразителната част на постановлението – видно от изложените
мотиви, деецът не е изпълнил разпореждане на контролния орган да не излиза от
превозното средство, като след това не е се съобразил и даденото му следващо
разпореждане да влезе в превозното средство. Чрез твърденията си, чрез които се
прави опит да се обоснове незаконосъобразност на постановлението му в тази му
част, касационният жалбоподател цели да извлече благоприятни последици от
собственото си неправомерно поведение, поради което не може да бъде споделено.
До аналогичен извод за неоснователност на претенцията е достигнал и районният
съд.
Споделят се и мотивите
на предходната инстанция, в които е обсъдена неприложимостта на института на
„маловажния случай“ на административното нарушение. Провиненията на водача не
само, че не разкриват по-ниска степен на обществена опасност, но и напротив –
извършени са при ясното съзнание, че с поведението си препятства контролните
органи при съпровождането на извънгабаритния товар, инцидент с който би могъл
да причини значими вреди. Не само това – в хода на проверката е установено, че
водачът е подал и неверен сигнал до телефон 112, което обстоятелство следва да
бъде отчетено при извършваната преценка.
До аналогичен извод е
достигнал и въззивният съд, поради което решението, предмет на касационен
контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № № 63/13.08.2019г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 383/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.11.2019 г.