Р Е Ш
Е Н И Е № 38
гр. Сливница, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 750 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Е.М., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № №
603/17.10.2018 г., издадено от инж. Стоян Цанков Тошев- зам.-директор на
Регионална дирекция по горите София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева на основание чл.
266, ал. 1, пр. 4 от Закон за горите (ЗГ) за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1,
пр. 4 (транспортиране) ЗГ, като на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ предметът на
нарушението- 21,5 пл.куб.м. широколистни дърва за огрев от дървесен вид бук, е
бил отнет в полза на държавата, а средството-
товарен автомобил марка „Волво“, рег. № Е 0033 КР и полуремарке, рг. № Е
9718 ЕА- било върнато на собственика.
В жалбата се твърди, че при
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
обуславя отмяната му. Твърди се, че в НП не е отразен фактът, че 21,5 пр.куб.м.
широколистни дърва за огрев от дървен бук са транспортирани с превозен билет,
който е бил предоставен на контролните органи, който от своя страна съгласно
разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ППЗГ удостоверява законното транспортиране на
описаните в тях дървени материали от съответния склад до посоченото място на
доставка за срок до 12 часа от момента на издаването му. Сочи се, че АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН, тъй като не е посочено пълно,
точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото в АУАН не е описано мястото на извършване и посоката на движение на
товарния автомобил, което създава неяснота относно местоизвършването на
нарушението. Освен това в АУАН не е посочена и коя от хипотезите на разпоредбата
на чл. 213, ал. 1 ЗГ е била нарушена, като това е направено едва с НП, което от
своя страна се явява недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН
нарушителят следва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен.
Нещо повече, дадената в НП квалификация жалбоподателят счита за неправилна,
поради което нарушена се явява и разпоредбата на чл. 57, т. 5 и 6 ЗАНН. Сочи
се, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото липсва описание в АУАН
и НП на релавнтните обстоятелства, касаещи преценката за наличието на годен
предмет на нарушение, като в тежест на АНО е да докаже, че превозваните дърва
за огрев са дърва от гора или горска територия по смисъла на специалния закон.
В АУАН и НП не се съдържало описание от кое землище, от кой отдел или подотдел
е добита дървесината, с оглед което жалбоподателят счита, че АНО не е правил
преценка дали дървесината е от гора или горска територия, респ. осъществено ли
е деянието. С оглед на горното моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а при условията на евентуалност- за намаляване на наложеното му
наказание в минималния законов размер от 50 лв.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна РДГ- София се представлява от юрисконсулт Иванов, който оспорва жалбата
и моли за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя на
20.11.2018 г., а жалбата е подадена по куриер на 26.11.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
На 17.02.2014 г. жалбоподателят К.Е.М.
сключил с „ВЕТРЕН“ ООД трудов договор, по силата на който се задължил да
престира своя труд на длъжността „ шофьор, тежк. самосвал- 12 и по“.
На 27.09.2018 г. SKV Industries Ltd. направило заявка за превоз на 35
палета преработени дърва за огрев, които следва да бъдат натоварени на
28.09.2018 г. от Благоевград- Венко, и разтоварени на 02.10.2018 г. на адрес Bellani Sommerciale
S.R.L. Via Monte Ferrante 9, 24020 Solere (BG).
На 28.09.2018 г., в 13.00 часа, Венко Костадинов Думбанов,
в качеството си на управител на „Бул форест къмпани“ ООД- изпращач, издал
превозен билет № ********** по чл. 211, ал. 3 ЗГ за превозването на общо
35 бр. палета изрезки и дърва, преработени, Бук, равняващи се на 21,5 пл.м3,
която дървесина е маркирана с производствена марка 1136, регистрирана в
РДГ-Кюстендил, собственост на „Бул форест къмпани“ ООД. Като получател в
превозния билет бил посочен „СКВ Индъстрис“ ЕООД. В билета било отразено, че
материалите се транспортират с превозно средство с регистрационен № Е 0033 КР,
ремарке № Е 9718 ЕА (собственост на „ВЕТРЕН“ ЕООД, видно от свидетелства за
регистрация част I), с водач К.М.
*** къмпани“ ООД, с адрес Кюстендил, Кочериново до с. Калотина. Билетът бил
получен от жалбоподателя М. (който бил с 64 % трайно намалена работоспособност
поради заболяване захарен диабет тип II, видно от Експертно решение № 18 от 04.01.2016 г.).
На 29.09.2018 г. жалбоподателят
достигнал с управлявания от него товарен автомобил- състав от влекач с рег. № Е
0033 КР и ремарке № Е 9718 ЕА, ГКПП- Калотина, като бил спрян за гранична проверка
от неустановени по делото служители на АМ. В ремаркето били натоварени 35 бр.
палета с общо 21,5 пл.м3 дървесина, преработена и нацепена на 0,30
см, която не била маркирана с производствена марка. Тъй като служителката на
ГКПП Калотина не била запозната с нормативната уредба по ЗГ, се обадила за
съдействие на свидетелите В.С.Н. и Р.П.К.-***, които също извършили проверка на
товарния автомобил. В хода на същата свидетелите поискали на жалбоподателя
документите за превозвания дървен материал, като той им представил намиращия се
в него превозен билет, който бил издаден за същото количество дървесина. При
проверка на дървения материал обаче служителите установили, че на нито едно
дърво няма поставена марка.
За така установеното нарушение
свидетелят В.С.Н., на длъжност ГСГИ при РДГ- гр. София, в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението- Р.П.К., съставил на жалбоподателя
АУАН № 603/29.09.2018 г., за това че на 29.09.2018 г., в 11.30 часа, в РДГ- гр.
София, общ. Драгоман, с. Калотина, ГКПП- Калотина, транспортира с товарен
автомобил Волво, ДК № Е 0033 КР и полуремарке ДК № Е 9718 ЕА дърва за огрев,
бук, преработени на 0,30 см, 21,5 пл.м3 дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка, с което нарушил чл.
213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Актът бил предявен на нарушителя за запознаване, като
същият го подписал без възражения. Към акта бил съставен и констативен протокол
№ 003004, в който било отразено, че посочената в превозния билет производствена
марка 1136 не е поставена на нито едно от палетата.
Въз основа на така съставения
АУАН, на 17.10.2018 г. инж. Стоян Цанков Тошев- зам.-директор на Регионална
дирекция по горите София издал атакуваното наказателно постановление №
603/17.10.2018 г., с което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 (транспортира) ЗГ
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00
лв. за това че, съгласно образувана административнонаказателна преписка, за
извършена проверка на 29.09.2018 г., в 11.30 часа, на пътя от с. Калотина,
ГКПП- Калотина, общ. Драгоман от служители на РДГ София, е установено, че на
29.09.2018 г. лицето К.Е.М., движейки се по пътя от с. Калотина, ГКПП-
Калотина, общ. Драгоман, транспортира с товарен автомобил марка „Волво“, рег. №
Е 0033 КР и полуремарке, рег. № Е 9718 ЕА, 21,5 пл.куб.м. широколистни дърва за
огрев от дървесен вид бук, немаркирано с контролна горска марка, съответно с
производствена марка- нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1, пр. 4
(транспортирането) от Закон за горите. Със същото НП на основание чл. 273, ал.
ЗГ били отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението- 21,5
пл.куб.м. широколистни дърва за огрев от дървесен вид бук, а товарният
автомобил марка „Волво“, рег. № Е 0033 КР и полуремарке, рг. № Е 9718 ЕА били
върнати на собственика.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН №
603/29.09.2018 г., Констативен протокол № 003004 от 29.08.2018 г., разписка №
000331 от 29.08.2018 г., разписка № 000332 от 29.08.2018 г., два броя Свидетелство
за регистрация Част I, заявка от
27.09.2018 г., трудов договор от 17.02.2014 г.превозен билет № ********** от
28.09.2018 г., доклад рег. 3 РДГ14-8423/01.10.2018 г., Експертно решение № 18
от 04.02.2016 г., Заповед № РД-490199 от 16.05.2011 г.на министъра на
земеделието и храните, Заповед № 872 от 19.09.2018 г. на изпълнителния директор
на ИАГ разписка № ИДPS 1040 07C8JK G, длъжностна характеристика на В.Н. и Допълнително споразумение от 26.11.2012
г., както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите В.С.Н.
и Р.П.К..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра и на показанията
на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите
са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото, като от същите се установява времето и авторството на извършеното
деяние.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които
накърняват правото на защита на санкционираното лице.
При издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото
фактическото описание на административното нарушение не съответства на фактическото
описание на нарушението в АУАН, като не става ясно къде точно е било извършено
нарушението. В АУАН
е посочено, че в 11.30 часа, в РДГ- гр. София, общ. Драгоман, с. Калотина,
ГКПП- Калотина, транспортира с товарен автомобил Волво, ДК № Е 0033 КР и
полуремарке ДК № Е 9718 ЕА, дърва за огрев, бук, преработени на 0,30 см, 21,5
пл.м3 дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, с което нарушил чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Същевременно,
констатирайки, че контролният орган е допуснал нарушение, като не посочил
фактически твърдения относно изпълнителното деяние „транспортира“, което
предполага преместване на предмета на нарушението от място до друго, а не
неговото държане, респ. „съхранение“ на едно конкретно място, както е било
посочено в АУАН, административнонаказващият орган недопустимо, в разрез с
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, е разширил повдигнатото на жалбоподателя
обвинение за извършеното административно нарушение, като е въвел и допълнителни
факти, които даже не са съответни на установените по делото обстоятелства, а
именно че транспортът бил извършен по пътя от с. Калотина, ГКПП- Калотина, общ.
Драгоман. Такива фактически твърдения не са били въведени на жалбоподателя при
издаване на АУАН. Наред с това, в опита си да посочи конкретната форма на
изпълнителното деяние, административнонаказващия орган е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1, пр. 4 (транспортирането) ЗГ, което обаче
не е действително нарушената разпоредба, която, с оглед твърденията, а именно
извършване транспорт, е тази по чл. чл. 213, ал. 1, пр. трето, т. 1 ЗГ, доколкото
законодателят разписва различните предложения чрез отделянето им със запетая, чл.
213, ал. 1, т. 1 ЗГ дори няма четвърто
предложение. Действително законът не поставя изискване пред правната
квалификация същата да съдържа означение на предложенията от нарушена разпоредба,
но, когато такива са посочени, те следва да отговарят на въведените фактически
твърдения. В настоящия случай това не е било сторено от
административнонаказващия орган и вместо да внесе яснота е внесъл допълнителни
противоречия в описанието на нарушението от фактическа страна и съответната на
него правна квалификация.
Нещо повече, разпоредбата чл.
213, ал. 1, т. 1 ЗГ забранява извършването на транспорт на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, с оглед
което следва да се приеме, че се касае до две различни нарушения, и в тежест на
контролните органи и на административнонаказващия орган е да посочи каква точно
е формата на изпълнителното деяние- транспортиране на дървесина, немаркирана с
горска марка или транспортиране на дървесина, немаркирана с производствена
марка, доколкото изискванията към горските и към производствените марки са
различни. В настоящия случай не може да стане ясно дали жалбоподателя е бил
длъжен да транспортира дървесината с горска марка или с производствена марка,
доколкото както в АУАН, така и в НП, същите са посочени в условията на
евентуалност.
Тези нарушения съдът счита, че
ограничават в значителна степен правото на защита на санкционираното лице, като
наред с това по своето естество представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното наказателно
постановление.
В допълнение съдът намира за
нужно да отбележи, че нормата
на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗГ сочи
приложното поле на закона и дефинира кое се счита за гора и горска територия по
смисъла на закона и неговото приложно поле, а в нормата на чл. 2, ал. 3 ЗГ е
предвидено, че разпоредбите на този закон не
се прилагат за определени територии, а именно - за паркове и градини в
урбанизирани територии; за горите и земите в националните паркове и в
резерватите; за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато
не притежават характеристиките на гора по ал. 1; за площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните
пътища. С оглед на посоченото, предметът на нрушението по ЗГ не може да бъде
дървесина, придобита от посочените в чл. 2, ал. 3 ЗГ територии.
Следователно, макар вмененото нарушение да е формално и да не предвижда никакви
допълнителни съставомерни елементи, то липсата на данни в АНП, касаещи мястото
на придобиване на дървесината, при положение, че ЗГ е неприложим за определени
територии, сочи за необоснованост на НП. Въпросът къде е добита дървесината
изобщо не е изследван от АНО, а е съществен с оглед съставомерността на
деянието. Нито в АУАН, нито в НП е отразено изрично дървата откъде са придоби -
от горски, държавен, частен, или от общински фонд, за да може безспорно да се
определи с каква марка е следвало да бъдат маркирани – контролна
горска/производствена или общинска. Вида на територията, от която е добита
дървесината е от съществено значение за преценката каква точно забрана е
нарушена, респ. какво точно нарушение е извършено. Касае се за различни
хипотези, тъй като забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ е
относима към транспортиране на дървесина, добита от горски територии,
респ. експедирана от обект по чл. 206 ЗГ, а тази
по чл. 207 ЗГ–
към транспортиране на дървесина, добита извън горски територии.
На последно място съдът намира за
нужно да отбележи, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е била ангажира без да се изследва въпросът дали за установеното нарушение не е
отговорно юридическото лице от името на което жалбоподателят е извършил превоза
и на което именно юридическо лице е било възложено извършването на същия.
Законодателят в разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗГ е предвидил отговорността на
юридическите лица или едноличните търговци, като в случая съдът намира, че
незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на шофьора на товарния
автомобил, вместо тази на неговия работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 273,
ал. 1 ЗГ вещите
- предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това
чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им. Доколкото в настоящия случай нарушение фактически
е било извършено, тъй като са транспортирани 21,5 пл.м3 дървесина,
която не е била маркирана с каквато и да било марка, съдът намира, че макар и наказателното
постановление да подлежи на отмяна в частта относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя поради допуснати
съществени процесуални нарушения, същото следва да бъде потвърдено в частта, с
която предметът на нарушението е бил отнет в полза на държавата.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 603/17.10.2018 г., издадено от инж. Стоян Цанков
Тошев- зам.-директор на Регионална дирекция по горите София, в частта, с която
на К.Е.М., ЕГН **********, на основание чл.
266, ал. 1, пр. 4 ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
нарушение по чл. 213,
ал. 1, т. 1, пр. 4 (транспортиране) ЗГ,
като ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ предметът на нарушението- 21,5 пл.куб.м. широколистни дърва за огрев от дървесен
вид бук, е отнет в полза на държавата, а средството- товарен автомобил марка „Волво“, рег. № Е
0033 КР и полуремарке, рг. № Е 9718 ЕА, е върнато на собственика.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: