№ 2110
гр. Пловдив, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на Едноличен търговец
„Индекс-6 – Л.А.“, ЕИК: *********, представляван от Л.П.А.,
ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.П., бул. "Х.Б." № 77, ет.2, против
Определение № 4628/28.04.2022 г. постановено по гр.д. № 5527 по описа за
2022 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с., с което е прекратено
производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост
на исковете.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
обжалваното прекратително определение. Излагат се доводи за правния
интерес на ищеца от предявяването на установителен иск, който се
обосновава с оспорения от ответника устен договор. Поддържа се, че
решението на съда със СПН е обуславящо спрямо спорното обусловено право
и е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Посочва се, че правният
интерес за доказването на устния договор е непосредствено свързан от
доказване неистиността на показанията свидетеля - управителя А.П., което се
приема от решаващо значение за гражданското правоотношение по
установителния иск. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното
определение и да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд.
Препис от частната жалба е връчен на ответника в
първоинстанционното производство - „АМП“ ООД, който не е взел
становище.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
1
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Индекс-6 – Л.А.“,
ЕИК ********* срещу „АМП“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване наличието на устен сключен договор за
изработка на „Управляващо устройство на опаковъчна машина за твърдо и
меко фолио за САЛВАМЕД гр. Сандански“ за цена 7000 лева и иск по чл.
124, ал. 5 ГПК за установяване неистинността на показанията на свидетеля
инж. А.П..
Изложените от ищеца твърдения са, че в искова молба по гр.д.№
14379/2013 г. на РС - Пловдив, молби - уточнения, инцидентен установителен
иск, молби - становища, писмени защити и въззивна жалба е основал
претенцията си на три идентични договора /два писмени и един устен/ с
предмет изработка на „Управляващо устройство на опаковъчна машина за
твърдо и меко фолио за САЛВАМЕД гр. Сандански“. По отношение на
устния договор се сочи, че неговото установяване е обуславящо спрямо
предмета на иск по гр.д.№ 14379/2013 г. на РС - Пловдив и от неговото
съществуване/несъществуване зависи отмяната на решението по посоченото
дело на осн.чл.303, ал.1, т.2 ГПК. За доказването на устния договор предявил
инцидентен установителен иск, който не бил приет за разглеждане в
производството. В производството по гр.д.№ 14379/2013 г. на РС - Пловдив
били изслушани показанията на св.А.П., поддържани от ищеца като
неистински, въз основа на които с постановеното по делото Решение №
2007/08.06.2015 г. била отхвърлена претенцията на ищеца, основана на устния
договор.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира предявеният иск по
чл.124, ал.1 ГПК за недопустим по следните съображения: С иска по чл.124,
ал.1 ГПК ищецът претендира установяването на устен договор за изработка
на „Управляващо устройство на опаковъчна машина за твърдо и меко фолио
за САЛВАМЕД гр. Сандански“ за цена 7000 лева като обуславящ за отмяна
на влязлото в сила решение по гр.д. № 14379/2013 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, доколкото с последното са отхвърлени обективно кумулативно
съединените искове, предявени от ЕТ „Индекс 6 – Л.А.” срещу „АМП” ООД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение от общо в размер
на 22 000лв по три договора, включително по претендирания устен договор.
Съгласно т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000г., ОСГК със
сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото, а според мотивите на т.2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д.
2
№ 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, белезите, индивидуализиращи материалното
правоотношение и съответното субективно материално право, представляват
обективни предели на СПН, тоест юридическите факти, от които спорното
право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и
неговото правно естество /правна квалификация/.
Според Определение № 154 от 04.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 1416 по описа за
2022 година на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване
Определение № 52/11.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 17/2022 г. на Окръжен съд
Пловдив, VI гр.с., дадените указания в цитираните тълкувателни решения са
прилагани последователно в съдебната практиката на ВКС и се заключава, че
след като с влязло в сила решение е била отхвърлена претенцията на ищеца
поради недоказано сключване на устен договор между страните, повторно
заведеното дело за съществуване на това правоотношение следва да бъде
прекратено служебно от съда, като недопустимо.
В аспекта на изложеното настоящият въззивен състав намира, че е
налице сила на пресъдено нещо относно спорното правоотношение, предмет
на предявения установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на
установено, че съществува устен договор за изработка за цена 7000 лв,
поради което намира приложение разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК и
производството по него следва да бъде прекратено поради недупостимост на
същия. Следователно се споделя крайният извод на районния съд за
недопустимост на иска по чл.124, ал.1 ГПК, поради което производството по
него правилно е било прекратено.
По предявеният иска по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на
неистинността на показанията на свидетеля инж. А.П., съдът намира
следното: Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение е допустим в
случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е
прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 5 (деецът да е
амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на
престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта); или е спряно на някое от
основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 (налице е висящо дело, разглеждането на
което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната
истина), или чл. 26 НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в
съучастие) и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Установителният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се предявява единствено тогава,
когато в посочените по-горе случаи, не може да бъде установено
престъплението по редовния наказателнопроцесуален ред и да бъде
постановена съответна присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала
задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние
за гражданския съд, разглеждащ споровете във връзка с посочените
3
последици. С решението по такъв иск се установява престъплението (с
обективните и субективните му признаци), извършено от дадено лице, както
би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното
преследване причини (в този смисъл ТР № 20/1968 г. по гр. д. № 8/68 г.,
ОСГК).
В процесния случай, видно от уточняваща молба с вх.№
33419/27.04.2022 г. в първоинстанционното производство и представеното
Постановление от 08.09.2020 г. по пр.преписка № 7641/2020 г. по описа на
Районна прокуратура гр.Пловдив, образувано по жалба на ищеца срещу А.П.
с твърдения за осъществено от последния престъпление по чл. 290, ал. 1 НК,
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е прекратил
преписката на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК по съображения, че липсват
данни за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер. Изложеното
обстоятелство изключва възможността по гражданскоправен ред да се
установява обратното, т. е. престъпният характер на деяние, което е отречено
да осъществява състав на престъпление.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав споделя изводът
на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК,
като правилно производството по него е било прекратено с обжалваното
определение.
На основание изложените доводи обжалваният съдебен акт следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4628/28.04.2022 г. постановено по
гр.д. № 5527 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с., с което е
прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради
недопустимост на исковете.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4