Р Е
Ш Е Н
И Е №
28.02.2018г,***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария Кузева като
разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№2966 по описа на
съда за 2017г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
„АГОРА“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Цар Калоян“№103,
представлявано от управителя Щ.Я.Е.Г ищецът М. Р., ЕГН **********, гражданин на
Казахстан с разрешение за пребиваване №********** с адрес град Бургас,
ж.к.“Лазур“153, вх.1, ет.6, ап.6 твърди, че с договор за покупко-продажба на
МПС рег.№1308 от 09.02.2017г на нотариус Анета Илкова с район на действие РС-Пазарджик, е закупил
от ответника моторно превозно средство , а именно : лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с ДК№РА 5408
КА, рама № JMBLYV98WEJ401233, двигател №4M41UAL4221 за сумата от 12 000 евро или левовата равностойност в
размер на 23 469.96 лв. , която сума е заплатена изцяло по банков път на
ответното дружество на датата на покупко-продажбата. Твърди се, че след
сключване на договора на 14.02.2017г
ищецът е направил постъпки за регистрация на автомобила в град Бургас, в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Бургас. При опита за регистрация и при
проверка в базата данни било съобщено на ищеца, че автомобилът е обявен за
национално издирване от „Интерпол“ Германия. Съставен е протокол за доброволно
предаване на автомобила и същият е иззет
от Я.Я., оперативен работник при Първу
РУ-Бургас. Твърди се, че на 20.02.2017г ищецът подал молба до началника на
Първо РУ-Бургас, с която поискал да му бъде върнат автомобила , предвид факта,
че същият се явява добросъвестен приобретател. На 21.02.2017г е депозирал жалба до Окръжна
прокуратура-Бургас да бъдат извършени всички необходими проверки и справки ,
след което автомобилът да му бъде върнат. С писмо от 07.03.2017г №3803/2017г на Окръжна прокуратура –Бургас
ищецът бил уведомен , че се извършва проверка по чл.84 от ЗМВР за закупения
автомобил, която ще приключи на 14.03.2017г. На 20.04.2017г ищецът поискал изрично
произнасяне по жалбата, както и да му
бъде предоставена информация в кой град, регион/ област, град/ на Германия е подадена молбата за връщане на
автомобила. С писмо изх.№3803/2017г на ОП-Бургас от 13.04.2014г. ищецът е
уведомен, че в съответствие с Решение №4/16.03.2017г на Конституционния съд на
РБ/ДВ бр.26 от 28.03.2017г са обявени за противоконституционни разпоредбите на
чл.86, ал.6, изр.първо и чл.84, ал.8 от ЗМВР в частта и „в 5 дневен срок с
постановление на Окръжна прокуратура по местопредаването
или отнемането на вещта“ и на указание на Главния прокурор Заповед
РД-02-7/28.03.2017г. по приложението на цитираното решение , прокуратурата
отказала да вземе отношение. На 04.05.2017г с писмо на началника на Първо РУ
–Бургас ищецът е уведомен, че е получено искане от компанията собственик на автомобила , заведено с
рег.№431в-27/27.04.2017г по описа на
Първо РУ-Бургас, която желае връщането на автомобила. Същият е предаден с
протокол на К.И.К.в качеството му на управител и собственик на „Плам“ЕООД ,
упълномощен представител на „ Lease
Plan Deutschland GMbH“. Проведени са телефонни разговори с представители на
ответното дружество , с което са били уведомени за ситуацията и е поискано
връщане на продажната цена, заплатена по сделката с оглед обстоятелството, че
договорът за покупко-продажба е развален
на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Въпреки това ответникът и до настоящия момент не е предприел действия по погасяване на задълженията си. Ответното
дружество продължава да бъде недобросъвестно , без да изрази желание да върне продажната цена, платена по
сделката. Въпреки многократно водените разговори с ответника, при които ищецът
изрично е изразил прекратяване на
договора и до настоящия момент ответникът не му е върнал парите по сделката. С
оглед липса на писмено уведомяване, че договорът е развален
,моля като такова да се счита подадената искова молба. Ищецът заявява,
че дължимата сума е в размер на 12000 евро или левовата и равностойност в
размер на 23 469.96 лв. ,
представляваща изцяло заплатената продажна цена
по договора за покупко-продажба на МПС от 09.02.2017г. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
исковата сума, представляваща изцяло заплатена продажна цена по развален
договор за покупко-продажба на МПС от 09.02.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски,
както и тези сторени в обезпечителното производство. В подкрепа на твърденията
си ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.
Счита, че не са налице условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на
сключения договор за покупко-продажба на
МПС, тъй като договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните, като при сключването му са
представени всички изискуеми се документи , включително и свидетелство за
регистрация на МПС в КАТ, МПС-то е предадено на купувача в деня на подписване
на договора и договорът е породил правните си последици. Поддържа се, че автомобилът е закупен на
16.09.2016г *** от П.М., италиански гражданин, след което лично ответникът го е докарал в България.На 27.10.2016г
направил застраховка на МПС-то. На 09.11.2016г.
регистрирал лекия автомобил в КАТ-Пазарджик . Свидетелствата за
регистрации и всички документи за автомобила впоследствие били предадени на ищеца
при подписване на договора за покупко-продажба пред нотариуса. Към онзи момент
ответникът разполагал с всички необходими документи , легитимиращи го като
собственик на автомобила. Притежавал и два оригинални ключа за автомобила ,
което изключва всякаква възможност
същият да е собственост на друго лице. Оспорва обстоятелството, че „
Lease Plan Deutschland GMbH“ е собственик на процесното МПС. Не се установява, че лицето К.И.К.е имал
необходимата представителна власт да
приеме автомобила. Счита, че органите на
МВР неправомерно са иззели и впоследствие предали въпросното МПС на лице, което
не е собственик на вещта, действащо без
представителна власт. Това обстоятелство не може да се вмени във вина на
ответника. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски по делото. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си , поддържа предявения иск. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените
по делото писмени бележки.
В съдебно заседание
ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като съобрази доводите на страните и
след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
Установява се от се от събраните в хода на
съдебното дирене писмени доказателствени средства /
неоспорени от страните/, че с договор за покупко
–продажба на МПС рег.№1308 от 09.02.2017г. по описа на нотариус Анета Илкова с
рег.№423 на Нотариалната камара с район на действие РС-Пазарджик ищецът е
закупил от ответното дружество следното моторно превозно средство, а именно лек
автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“ с
ДК №РА 5408 КА, рама №
JMBLYV98WEJ401233, двигател №4M41UAL4221 за сумата от
12 000 евро като сумата е изплатена изцяло по банков път в деня на
сделката / видно от неоспореното платежно нареждане на лист 10 от делото/.
Няколко дни след сключване на договора ищецът, чрез упълномощено за случая лице – свидетеля Е.М./ направил
постъпки за регистрация на автомобила в
град Бургас, в сектор“ Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Бургас. При опит да
регистрира автомобила и при проверка в базата данни му било съобщено, че
същият е обявен за национално издирване от „Интерпол“ Германия. С протокол за
доброволно предаване от 14.02.2017г. / виж лист 12 от делото/ автомобилът
е предаден на Я.Я.,
инспектор при Първо РУ-Бургас. На
20.02.2017г ищецът подал молба до
началника на Първо РУ-Бургас/ лист 13 от делото/, с която поискал автомобилът
да му бъде върнато закупеното от него МПС, тъй като е добросъвестен приобретател, предвид факта, че МПС-то има първоначална регистрация на територията на
Република България , извършена на
09.11.2016г. в „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пазарджик.
На 21.02. 2017г. ищецът депозирал жалба до Окръжна
прокуратура –Бургас/ лист 14 от делото/ да бъдат извършени всички необходими
проверки и справки, след което автомобилът да му бъде върнат. С писмо
изх.№3803/07.03.2017г. / лист 15 от делото/ Окръжна прокуратура-Бургас
уведомява ищеца, че се извършва
проверка по чл.84 от ЗМВР за закупения автомобил, която ще приключи на
14.03.2017г. На 20.04.2017г ищецът е поискал изрично произнасяне по жалбата , както и да му бъде предоставена
информация в кой град, регион/ област, град/ на ФРГ е подадена молба за връщане
на автомобила. С писмо изх.№3803/2017г
на ОП-Бургас от 13.04.2017г./ лист 17 от делото/ ищецът е уведомен, че в
съответствие с Решение № 4/16.03.2017г на Конституционния съд на РБ/ДВ бр.26 от
28.03.2017г/ са обявени за противоконституционни разпоредбите на ЗМВР/ чл.84,
ал.6, изр.Първо и чл.84, ал.8 в частта и“ в 5 дневен срок с постановление на
Окръжна прокуратура по местопредаването или
отнемането на вещта“ и на указание на Главния прокурор Заповед
РД-02-7/28.03.2017г. по приложението на цитираното решение, прокуратурата
отказва да вземе отношение. На 04.05.2017г с писмо на Началника на Първо РУ-Бургас / виж лист 19 от
делото/ищецът е уведомен, че е получено искане от компанията собственик на
автомобила , заведено с рег.№431в-27/27.04.2017г. по описа на Първо РУ-Бургас,
която желае връщането на автомобила. Същият е предаден с протокол на К.И.К.от
гр.Добрич в качеството му на управител и
собственик на „Плам“ЕООД , упълномощен представител на „
Lease Plan Deutschland GMbH“.
От
приложената по делото преписка
вх.№3994/2017г по описа на РП-Бургас, освен
горепосочените обстоятелства се установява, че по силата на сключен договор за лизинг на
06.07.2016г. лизингодателят „
Lease Plan Deutschland GMbH“ е предоставил на лизингополучателя
П.М./ италиански гражданин/ процесния автомобил. Превозното средство е било предадено на лизингополучателя на 16.09.2016г.. При опит да бъде събрана
сумата по първата лизингова вноска било
установено, че сметката на лицето е закрита, както и че същото се укрива.
Установява се, че на 16.09.2016г
законовия представител на ответното дружество е бил в Холандия, град Рурмонт,
където закупил лизинговия автомобил от П.М.. На 19.11.2016г. автомобилът е
регистриран в КАТ-Пазарджик на ответното
дружество. В прокурорската преписка се
съдържа пълномощно, по силата на което „
Lease Plan Deutschland GMbH“ е
упълномощил К.И.К., представител на „Плам „ЕООД да получи автомобила. Лизингодателят
е подал сигнал за противозаконно присвояване на вещта от лизингополучателя.
Непосредствено след това Бюро „Sirene“-Германия е въвело
сигнал в Шенгенската информационна система/ШИС/ от типа SR –сигнал за изземване и връщане на вещта като обект на престъпление.Сигналът за
издирване е въведен в ШИС от държава
–членка на ЕС/Германия/. На 14.02.2017г.
ОДМВР-Бургас е информирало Бюро
„Сирене“-Германия за процесния
автомобил и в отговор немските власти уведомяват, че този автомобил е обявен за
издирване във връзка с извършено престъпление. На 27.04.2017г в Първо РУ-Бургас
е получено съобщение от Бюро –Сирене/Германия/, че компанията собственик желае връщането на автомобила. Със Заповед
431з-333/03.05.2017г на началника на Първо РУ-Бургас, автомобилът е предаден на
Красимир Илиев Колев.В коментираната преписка се съдържа и пълномощно от
13.02.2017г с нотариална заверка на подписите рег.№1047 на нотариус Цвета
Атанасова с рег.№458 на НК с район на действие РС-Бургас, по силата на което
ищецът е упълномощил Е.М. да го представлява пред ОД на МВР –Бургас , сектор „Пътна
полиция“ като извърши регистрация на процесния лек
автомобил, подробно индивиализиран в текста на
документа. Преписката е приключила с
постановление за отказ да образуване на
наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер на територията на Република България
или такова, което е извършено от български гражданин в чужбина,.
За изясняване на спора от фактическа страна страните ангажираха гласни доказателствени средства. Свидетелят Е.М., който е приятел
на ищеца обясни, че е съдействал на ищеца при закупуването на процесния
автомобил, като първоначално разговарял с ответника по телефона относно цената на автомобила.
След това двамата се срещнали в град Пазарджик, където свидетелят огледал
автомобила, след което се обадил на
ищеца и му споделил, че по негова
преценка автомобилът е в добро
състояние. Свидетелят придружил ищеца до град Пазарджик в деня , в който се извършила
продажбата на автомобила. Този ден
свидетелят разговарял със сервиз на Мицубиши Паджеро в град
София като се интересувал за цената
на допълнителен ключ за този автомобил, тъй като автомобилът имал само
един ключ. От сервиза му отговорили,
че допълнителен ключ е на стойност
250-300 лв. Свидетелят допълни, че ищецът му казал, че вторият ключ е някъде в
Холандия следващия път, когато отиде в Холандия по куриер ще изпрати втория
ключ, което не било сторени, въпреки, че след сделката на няколко пъти
свидетелят се обаждал на ответника по този повод.Свидетелят обясни, че ищецът
го е упълномощил да извърши действия по регистрация на автомобила в КАТ-Бургас.
В КАТ-Бургас му обяснили, че автомобилът не може да бъде регистриран,
тъй като след извършване на проверка се установило, че този автомобил е обявен
за издирване. Свидетелят допълни, че оставили автомобила в КАТ и повече
свидетелят не видял този автомобил. Обадил се на ответника и му обяснил за
възникналия проблем при регистрацията на автомобила. Поискали му документи, с
които той е купил колата от Холандия. Ответникът им изпратил по вайбър копие от инвойс фактура.
Съдът дава кредит на доверие на показанията на този свидетел като
последователни, наситени с конкретика, непосредствени
и в съзвучие с обсъдените по-горе писмени доказателства.
По делото като свидетел на
ответната страна бе разпитана Йорданка Пеева. Свидетелката Пеева обясни, че
законовия представител на ответното дружество е неин наемател. Лично свидетелката публикувала обявата за продажбата на процесния
автомобил. Няколко дни след продажбата
на автомобила Я. казал на свидетелката, че трябва да праща някакви документи на
купувача в Бургас. Изпратил им това ,
което има във връзка с автомобила. Няколко дни по-късно Я. бил много разтревожен и споделил със
свидетелката, че купувачът има проблем с регистрацията на автомобила в
КАТ-Бургас. Колата била взета и
купувачът искал Я. да му върне парите. Според свидетелката автомобилът е
с два ключа. Единият ключ бил даден на
купувача в момента на продажбата, а другият останал в дома на продавача
Свидетелката видяла втория ключ в една панерка на етажерката в кухнята. Свидетелката допълни, че доколкото разбрала вторият ключ е следвало да се изпрати по-късно,
защото по време на продажбата е имало само един ключ. Свидетелката обясни ,че е
придружила Я. *** във връзка с регистрацията на автомобила ,
тъй като същият имал нужда от преводач
от английски на български език . Свидетелката разясни, че в КАТ –Пазарджик
искали фактурата за закупуване на автомобила и някаква декларация. Съдът цени
показанията на свидетелката Пеева, тъй като същите са в синхрон с останалия доказателствен материал, освен в частта им досежно наличие на
втори ключ за автомобила. В тази част
показанията и не се кредитират като
некореспондиращи с останалите ценени гласни доказателствени
средства, а и като лишени от житейска логика. Житейски неправдоподобно е втори комплект ключове да стои в панерка в
кухнята при условие, че автомобилът не е
във фактическа власт на лицето, държащо
ключовете.
Въз основа на така
очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.189 във вр.
с чл.188 от ЗЗД.
Задължение за продавача
съобразно чл.187 от ЗЗД е да предаде на купувача вещта, като съгласно нормата на чл.188 от ЗЗД , продавачът е длъжен
да прехвърли на купувача собствеността , без същата да е обременена с вещни
права или тежести на трети неучастващи в сделката лица, освен ако купувачът
знае за тях и не се противопостави , като приеме да закупи вещта на „риск“. В
противен случай продавачът ще отговаря за евикцията,
която купувачът ще претърпи. Отговорността за евикция
принципно е уредена в чл.188 от ЗЗД. Съгласно визираната правна норма
продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права
по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача в две
хипотези – реална / осъществена съдебна евикция/ и евентуална/ предстояща евикция/.
В първата хипотеза третото лице е предявило правата си и купувачът вече е
отстранен от вещта, която е купил. Във втората хипотеза правата на третото лице
са само предявени по съдебен ред или предстоят да бъдат предявени и противопоставени на купувача , тоест за последния съществува
реална заплаха от отстранявана. И в двата случая става въпрос за пълно
неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост.Отговорността на продавача се свежда до правото на купувача да развали договора за продажба по
реда на чл.87 от ЗЗД и да търси обезщетение за вредите , които претърпява от
неизпълнението/ чл.189, ал.1 от ЗЗД/. Без значение за правото купувача да развали договора е
обстоятелството дали третото лице вече е предявило правата си и купувачът е
отстранен от вещта или третото лице не е предявило претенциите си по съдебен
ред, но съществува такава възможност / в този см.Решение №162/17.06.2013г. по
гр.д.№1317/2012, трето г.о. на ВКС/.
Фактическият състав на
приложимата материално правна норма включва при кумулативна наличност следните
предпоставки:1/ валидно сключен между ищеца и ответника договор за
покупко-продажба с предмет – правото на собственост върху процесния
автомобил, 2/ наличие на самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху
същата вещ и 3/ купувачът да е добросъвестен/ не е знаел, че предмета на
договора принадлежи на трето лице/.
Безспорно се установи от
анализа на доказателствената съвкупност, че на 09.02.2017г
страните са сключили валиден договор за покупко –продажба на процесното
моторно превозно средство, с нотариална заверка на подписите и въз основа на
него ищецът е заплати на ответника продажната цена 12 000 евро/ с левова
равностойност 23 469.96 лв./
Безспорно се установи и втория
елемент от фактическия състав на материално правната норма на чл.189 от ЗЗД.
Установи се от подробния анализ на материалите, съдържащи се приложената прокурорска
преписка, наличие на противопоставими
права на трето лице по отношение на този автомобил. Процесният
автомобил е бил обявен за издирване в Шенгенската информационна система по
подаден сигнал от компетентния за това
орган бюро Сирене-Германия, който от своя страна бил сезиран от компанията
собственик на автомобила „ Lease
Plan Deutschland GMbH“. В хода на проверката било установено наличието на този
автомобил на териотрията на Република България. Сектор Сирене-ДОМС е информирал бюро Сирене-Германия за изземването на автомобила по надлежния
процесуален ред от ищеца по делото. След размяна на надлежна писмена
документация автомобилът , чрез надлежно упълномощен представител, е върнат на собственика. Съдът намира, че
данните, почерпени от прокурорската преписка в достатъчна степен доказват права
на трето лице върху вещта, като
установени по надлежен ред в рамките на
полицейското сътрудничество между държави, подписали споразумение ШИС .
Съдът приема, че ищецът е бил добросъвестен купувач- същият не е знаел за наличие на
права на трето лице по отношение на процесния
автомобил. При условие, че базата данни
на Шенгенската информационна система, съдържаща сигнали за издирвани
лица, загубени и откраднати вещи и за забрана за влизане на територията е достъпна само за полицейски служители със
съответните оперативни функции , с оглед
изпълнение на служебните им задължени във връзка с опазване на
обществени ред и сигурност, ищецът не би
могъл да прави каквито и да било справки
в тази насока. Ищецът като купувач на въпросното МПС не е могъл и не е бил
длъжен да полага допълнителни усилия ,
за да брани правото си на собственост върху закупения от него и впоследствие отнет му от надлежни органи на власт автомобил като установява въз основа на какъв документ за собственост в
чужбина / в конкретния случай в
Холандия/ се е легитимирало като собственик лицето,явяващо се праводател на праводателя на ищеца. Достатъчно в случая е, че ищецът не е могъл
нито да ползва, нито да се разпорежда с автомобила , нито дори да го
регистрира.
При това положение за него
възниква потеставативното право да развали договора
за покупко-продажба на МПС, сключен на 09.02.2017г.и да иска връщане на
платената по договора цена. Съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил правото си по чл.87, ал.1 от ЗЗД като това е
станало с подаване на исковата молба, в която се съдържа
изрично волеизявления на ищеца в
тази насока. Волеизявлението на купувача за разваляне на договора е достигнало до знанието на
продавача по този договор/ ответника по делото/ с връчване на препис от
исковата молба, което е станало на 18.09.2017г. Договорът следва да се счита развален
от този момент, от който за ответника
възниква отговорност за неизпълнението му, която отговорност се изразява във
възстановяване на претендираната
сума от 12 000 евро. Тук е момента
да се отбележи, че без правно значение за отговорността на продавача по чл.189
от ЗЗД е дали същият е бил добросъвестен или не,
тоест дали е знаел или не, че вещта
принадлежи на трето лице. Както бе посочено по-горе от значение е единствено
добросъвестността на купувача по договора.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приеме, че предявения иск
е основателен и следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 12 000 евро, представляваща изцяло заплатена
продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 09.02.2017г, с нотариална заверка на
подписите рег.№1308 по описа на нотариус Анета Илкова , рег.№423 на НК с район
на действие РС- Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба -02.08.2017г до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
Предвид изхода да делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 3073.80 лв., сторени
по делото –съдебно деловодни разноски.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АГОРА“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Цар Калоян“№103,
представлявано от Щ.Я.Е.Г да заплати на М. Р. с ЕГН **********
гражданин на Казахстан с Разрешение за пребиваване №**********, валидно до
31.12.2024г, с адрес *** сумата от 12 000 евро/ дванадесет
хиляди евро/, представляваща представляваща изцяло
заплатена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 09.02.2017г, с нотариална заверка на
подписите рег.№1308 по описа на нотариус Анета Илкова , рег.№423 на НК с район
на действие РС- Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба -02.08.2017г до окончателното изплащане
на сумата
ОСЪЖДА АГОРА“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Цар Калоян“№103,
представлявано от Щ.Я.Е.Г да заплати на М. Р. с ЕГН ********** сумата от 3073.80 лв., сторени по делото
съдебно –деловодни разноски.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: