РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 18.02.2021 г. в
състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 13191 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Г.К. чрез адв. П.Б.-особен
представител срещу Решение № 20219597/08.10.2020, постановено по гр. д. № 60717/2018г.
по описа на Софийски районен съд, в частта с която е уважен срещу
жалбоподателя, предявения от „Т.С.“ЕАД по чл. 149 във връзка с чл. 153 от ЗЕ за
заплащане на сумата от 353,57 лева главница-цена на доставена и неплатена ТЕ за
периода 01.08.2015-30.04.2016г. и такса за услугата „дялово разпределение“ за
периода 01.08.2015-30.04.2016г. и законна лихва върху сумите от исковата молба
до окончателното плащане.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за наличие на право на
собственост у жалбоподателя за процесния период и съответно за наличие на
облигационна връзка.
Прави оплакване, че представения от ищеца нотариален
акт за ипотека не доказва собственост за процесния период.
Иска се отмяна на решението в частта за уважаване на
исковете и цялостното им отхвърляне.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Пред въззивната инстанция спорът се отнася само до
наличие или липса на право на собственост или на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот с титуляр въззивника-ответник.
Оплакванията в тази връзка направени в жалбата СГС
намира за неоснователни.
От представения по делото нотариален акт от 2002г. и
извършена служебна справка от СРС в регистъра на населението се установява, че
родителите на въззивника-ответник са придобили 2/3 идеални части от имота по
договор за продажба-тоест по 1/3 всеки. На 24.04.2002г. А.К.(майка на
въззивника) е починала. Следователно на 24.04.2002г. жалбоподателя е придобил
1/6 идеална част от правото на собственост върху имота по наследство от майка
си.
През 2010г. жалбоподателя заедно с баща си са учредили
ипотека върху целият имот, което означава, че към тази дата жалбоподателя и
баща му са притежавали 100 % от правото на собственост върху имота, което
обстоятелство те са и декларирали в нотариалния акт.
На 26.07.2011г. е починал бащата на жалбоподателя.
Видно от справката на СРС той няма други деца или друг съпруга. При това
положение по силата на наследственото правоприемство въззивника е станал
единствен собственик на имота.
Правото на собственост може да се придобие или загуби
само по предвидените в закона начини (правна сделка; отчуждаване, придобиване
от друго лице на оригинерно основание, погиване на обекта на собственост и пр.).
При липса на твърдения да е налице загубване на
правото на собственост от ответника-жалбоподател и липса на доказателства в
тази насока, следва да се приеме, че за процесния период ответника въззивник е
бил собственик и като такъв клиент на ищцовото дружество на основание чл. 153
ЗЕ. Същите са изводите на СРС поради което при липса на други оплаквания
решението следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото въззивника следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемото дружество разноски за особен представител в
размер на 150,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от
25,00 лева – държавна такса за въззивна инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РАЗПОРЕДИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20219597/08.10.2020, постановено
по гр. д. № 60717/2018г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която е
уважен срещу жалбоподателя, предявения от „Т.С.“ЕАД по чл. 149 във връзка с чл.
153 от ЗЕ за заплащане на сумата от 353,57 лева главница-цена на доставена и
неплатена ТЕ за периода 01,08,2015-30.04.2016г. и такса за услугата „дялово
разпределение“ за периода 01,08,2015-30.04.2016г. и законна лихва върху сумите
от исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Н.К. да за плати на „Т.С.“ЕАД сумата от 250,00
лева – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г.Н.К. да за плати в полза на бюджета на
съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси с IBAN: ***т 25,00
лева – държавна такса за въззивното дело.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.