Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № …

гр.Никопол, 10.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното гр.д. N 229 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Иск с правно основание чл. 150 от СК.

 

В НРС е постъпила ИМ от Н.Ю.О. ***, с ЕГН: **********, като баща и законна представителка на малолетното дете Д.Н.Ю., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв.Б. - ПлАК против С.А. ***, с ЕГН: **********, с правно основание на предявения иск с правно основание на предявения иск чл.143 от СК. – иск за издръжка.В ИМ се посочва, че страните са съжителствали на семейни начала от което съжителство имат родено едно дете Д.Н.Ю., ЕГН: ********** род.на ***г.Твърди, че преди повече от пет години са разделени.През всичките тези години за детето се бил грижил само той и живеело при него в ге.Никопол.Майката не се била обаждала и не го била виждала и не изпращала пари за отглеждането му. Поради което моли съда да  предостави упражняването на родителските права на него, като на ответницата и се определи режим на лични контакти с детето. и допусне да се издаде задграничен паспорт и да даде разрешение да напуска страната.Това било в интерес на детето.Освен това се иска ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лв., от една година назад преди завеждане на ИМ.

        Ответника по делото и неговия особен представител е представил отговор в срока по чл.131 ал.2 от ГПК, в който се твърди, че е съгласна родителските права да се предоставят на бащата, да се разреши да се издаде задграничен паспорт на детето и да се разреши детето да напусне страната и да пътува в Европейския съюз с баща си.Има само възражения за размера на издръжката, желае да е в минимален размер, и не за едно година на зад, а от датата на завеждане на ИМ , тъй като имала и друго дете, но не представя доказателство за това и била безработна.Не представя доказателства за твърденията си.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на  ГПК,  поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено е, че  страните са родители на детето Д.Н.Ю., ЕГН: ********** род.на ***г.

Безспорно е между страните и това е видно от приложеното препис от Решение N 34/23.04.2013г. по гр.д.N 159/2013г.на НРС, че упражняването на родителските права върху роденото от брака дете е било предоставено на ищеца, като е определена месечна издръжка в размер на 80.00 лв.

От Д“СП“ гр.Никопол във връзка с искане за изготвяне на доклад е предоставена информация, че не могат да извършат такъв, тъй като детето Д. и неговия баща Н. от около 2 години живеят в чужбина.Информацията била получена от Ю.А.О. – баща на ищеца Н.О..За тези си твърдения Д‘СП“ гр.Никопол не са приложили други доказателства относно обстоятелството къде живее детето.Такива доказателства не са приложени и от нито една от страните по делото.       

По делото не са представени доказателства за доходите както на ищцата, така и на ответника. 

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК „минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от минималната работна заплата, която от 01.01.2018г. е в размер на 510 лв. или 127.50 лв., т.е. към настоящия момент определената издръжка е под така предвидения минимум и следва да бъде увеличена.

Съдът приема, че от момента на присъждане на издръжката на детето Д. с N 34/23.04.2013г. по гр.д.N 59/2013г.на НРС е изминал един период повече от 5г. години през който са се увеличили нуждите на детето от храна, облекло и  учебни пособия, с оглед възрастта му към момента е на 12 години, и като се вземат предвид и инфлационните процеси в страна за изминалия период, същото се нуждае от месечна издръжка в размер на 300 лв., която следва да се осигурява от родителите им съобразно възможностите им.Съдът като взе предвид, че по делото няма данни за реализираните месечни доходи на майката, счита, че може да заплаща месечна издръжка за детето си Д. в размер на 130 лв.месечно, считано от подаване на исковата молба – 11.04.2018г.

Относно твърденията на ищцата, че има още две деца и не може да заплаща такъв размер на издръжката, следва да се отбележи размера на издръжката на непълнолетно дете е нормативно определена, определен е нейния минимум и съдът при определянето на нейния размер не може да слезе под този минимум, под този минимум.За присъждане на минимален размер на издръжката е без значение дали, другия родител има финансови затруднени, други деца, които следва да издържа, какъвто е настоящия случай.

Относно твърденията на процесуалния представител на ответницата, че съгласно чл.142 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, която я дължи, следва да се отбележи, че на същия член ал.2 изрично е записано, че минималната издръжка е ¼ от минималната работна заплата.А също така в чл.143, ал.2 изрично е записано, че „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“ Т.е. съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК само ако се претендира издръжка в значителен размер над нормативно определения минимум, но не и около минимума какъвто е настоящия случай.

Относно Твърденията на процесуалния представител в писмената защита, че съгласно чл.17 от Регламент (ЕО) N 2201/2003г.на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата свързани с родителска отговорност, от 27.11.2003г., прогласявал, че българския съд, не е длъжен да разглежда предявени искове за определяне на родителска отговорност за детето, когато детето живее в друга държава членка на ЕС, следва да се отбележи на първо място, че съгласно чл.1, т.2, бук. „Д“ от цитирания Регламент  изрично е записано, че този Регламент не се прилага за задълженията за издръжка.В същото време в предходните разпоредби същия Регламент е записано, че: „Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на този регламент, тъй като те се уреждат от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета. Компетентните по смисъла на този регламент съдилища имат общата подсъдност да се произнасят относно задълженията за издръжка посредством прилагането на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета, според който „2. по делата за издръжка, в съдилищата в мястото, където получаващият издръжка има местожителство или живее преимуществено. Или ако делото е вторично с производство относно правното положение на лице, в съда който, съобразно собственото си право, е компетентен да разглежда това производство, освен ако тази подсъдност се основава единствено и само на националността на една от страните.“

Предвид гореизложеното съдът счита, че компетентен да се произнесе по предявения иск за увеличение на издръжка.

Налице са налице основанията на чл.150 от СК и ответницата следва да бъде осъден да заплаща на ищеца бащата Н.Ю.О., като баща и законен представител на непълнолетното дете Д.Н.Ю., ЕГН: ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер от 130 лв., , считано от 30.01.2013г. – датата на подаване на ИМ до настъпването на законни предпоставки за изменяването и или прекратяването и в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и заплащане.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на НРС държавна такса върху  размер на присъдената издръжка в размер на 187.20 лв.

Налице са основанията на чл.242 ал.1 от ГПК и следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.А. ***, с ЕГН: ********** да ЗАПЛАЩА на  Н.Ю.О. ***, с ЕГН: ********** като баща  и законен представител на детето Д.Н.Ю., ЕГН: ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 130.00 лв, считано от 11.04.2018г. – датата на подаване на ИМ до настъпването на законни предпоставки за изменяването и или прекратяването и в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА С.А. ***, с ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ по сметка на НРС сумата от 187.20 лв. - държавна такса върху  размер на присъдената издръжка.

ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.    

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист, като се направи надлежна бележка върху съдебният акт.        

 Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

В частта в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и подлежи на обжалване пред ПлОС, с частна жалба в  седмичен срок от връчване на съобщението за допускането му.                                               

 

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: