Р Е Ш Е Н И Е
№3643/31.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14752 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 66936/ 16.09.2019 год. от „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез
пълномощник юрисконсулт
Е. Р. срещу С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 751.32 лева, представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от
18.12.2014 г. до 24.07.2017 г., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в
*; 220.37 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, за периода от 20.03.2015 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 4771 по
описа на ВРС за 2019 год. е
издадена Заповед № 2514/ 28.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за
предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. и К.
- В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество услуги,
поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр.
д. № 4771/2019 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение №
2514/28.03.2019 г.
Ответникът
– С.А.С.,
чрез процесуалния представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва качеството си
на „потребител“ на ВиК - услуги, а също и факта на доставка на фактурираните
количества. Възразява срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като намира,
че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. В условия на евентуалност,
релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за главницата от
391,64 лева - фактурирани В и К – услуги за периода 20.02.2015 г. – 24.03.2016
г., на основание чл. 111, б. “в“ ЗЗД. Отправя искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4771/ 2019 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експертното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, в рамките на процесния период, а също и факта на присъединяване
на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между
страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г.
Видно от приобщената на л. 75 и сл.
справка от СВп. – Варна, до 16.06.2017 год. (т. е. в рамките на процесния
период) ответникът е собственик на ап. 5, находящ се в *. Не се спори относно
присъединяването на процесния обект към водопреносната и
канализационна системи, за стопанисвани от ищеца. Видно от приложения карнетен лист за обекта е
определен абонатен № *,
чийто титуляр е ответника. Съгласно
дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва
да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или
на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до
знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист,
абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с
оглед доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представеният по
делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено като абонат или от негов
представител, относно отчета
към 22.03.2016 год.. С подписа,
положен на карнетния лист, абонатът не само удостоверява, че е запознат и е
съгласен с начисленото количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен и начислените до този момент конкретни количества
услуги в предходния период. Същевременно, отбелязванията
в карнетния лист не са оспорени по какъвто и да е начин от процесуалния
представител на ответника.
Поради
тази причина се налага извода, че представения карнетен лист установява,
че основания за начисляване на посочените в същия количества
на ВиК услуги за периода от 18.12.2014 год. до 22.03.2016 год.
Изложеното
обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребените количества ВиК услуги за процесния период, възлизащи на стойност на 391.64 лв. (сбор от
задълженията по фактурите, издадени за горепосочения период), който размер е установен
по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
От друга страна, заплащането на стойността на
доставените на абоната ВиК услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД (в този смисъл ТР № 3/ 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/ 2011 год. на ОСГК на ВКС), като вземането се погасява с
тригодишна давност. В случая, искът се счита за предявен от датата на
депозиране на заявлението – 27.03.2016
год., поради което и всички вземания с настъпил падеж
преди
27.03.22016
год. Ето защо следва да се приеме, че вземанията по фактурите,
издадени в периода 18.12.2014 год. - 22.03.2016 год., на обща стойност 391.64
лв., са погасени по давност.
На следващо място - представеният
по делото карнетен лист не е
подписан от абоната или негов представител досежно отчетите след 22.03.2016
г. В графа „подпис на абоната“, същият съдържа едитствено отбелязване на
служителя, отчитащ СТИ. В този смисъл, не може да се приеме изразено съгласие
на потребителя с начислените количества, за периода от предходния отчет - 22.03.2016
год. до 24.07.2017 год., чиято обща стойност възлиза на 359.68 лв.
Същевременно
представената от ищеца „справка за недобора”, която съдържа информация за
количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, но като частен и
изгоден за съставилата го страна, документът не е в състояние да установи
реалната консумация. Не са ангажирани и каквито и да е доказателства в
подкрепа на изложените твърдения от ищеца за осъществяван дистанционен отчет на
СТИ, чрез вписване на данните от същия в електронен карнет. Нещо повече –
представения по делото карнетен лист е хартиен, като в същия са вписвани данни
от СТИ в обекта на ответника, дори съдържа и негов подпис. Никъде по
представения карнет не е налице отбелязване за извършван дистанционен отчет или
че същия и извлечение от електронна партида.
За пълнота, следва да се отбележи, че приобщената
съдебно – счетоводно експертиза е относима единствено към размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса
на възникнало задължение на ответника за заплащане на ВиК услугите, на стойност
359.68 лв., начислени за периода 23.03.2018 год. до 24.07.2017 год.
По изложените две групи съображения, се налага извод за неоснователност на
претенцията за дължимост на главницата, изцяло, поради което и
същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 220.37лв., съставляващо обезщетение
за забава върху главниците по фактурите, издадени за задължения, начислени в
периода 20.03.2015 год. – 27.03.2019 год., поради което и следва да бъде
отхвърлена.
Разноски
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В.,
чрез пълномощник юрисконсулт Е. Р. срещу С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 751.32 лв. (седемстотин петдесет и един лева
и тридесет и две стотинки), представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от
18.12.2014 г. до 24.07.2017 г., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в *, формирана като сбор
от задължения по общо 30 фактури, както следва: фактура № **********/
20.02.2015 г., на стойност 38.21 лв., за периода 18.12.2014 г. – 18.02.2015 г.;
фактура № **********/ 24.03.2015 год., на стойност 23.88 лв., за периода
18.02.2015 г. – 25.03.2015 г.; фактура № **********/ 24.04.2015 г., на стойност
33.43 лв., за периода 25.03.2015 г. – 23.04.2015 г.; фактура № 11337883900/
26.05.2015 г., на стойност 16.72 лв., за периода 23.04.2015 г. – 25.05.2015 г.;
фактура № **********/ 30.06.2015 г., на стойност 42.98 лв., за периода
25.05.2015 г. – 22.06.2015 г.; фактура № **********/ 20.07.2015 г., на стойност
23.88 лв., за периода 22.06-.2015 г. – 20.07.2015 г.; фактура № **********/
21.08.2015 г., на стойност 38.21 лв., за периода 20.07.2015 г. – 19.08.2015 г.;
фактура № **********/ 23.09.2015 г., на стойност 23.88 лв., за периода
19.08.2015 г. – 17.09.2015 г.; фактура № **********/ 21.10.2015 г., на стойност
40.60 лв., за периода 17.09.2015 г. – 20.10.2015 г.; фактура № **********/
23.11.2015 г., на стойност 23.88 лв., за периода 20.10.2015 г. – 23.11.2015 г.;
фактура № **********/ 18.12.2015 г., на стойност 28.66 лв., за периода
23.11.2015 г. – 17.12.2015 г.; фактура № **********/ 19.01.2016 г., на стойност
26.27 лв., за периода 17.12.2015 г. – 18.01.2016 г.; фактура **********/
19.02.2016 г., на стойност 23.88 лв., за периода 18.01.2016 г. – 18.02.2016 г.;
фактура № **********/ 23.04.2016 г., на стойност 7.16 лв., за периода
18.02.2016 г. – 22.03.2016 г.; фактура
№ **********/22.04.2016 г., на стойност 31.04 лв., за периода 22.03.2016 г. -
21.04.2016 г.; фактура № **********/ 25.05.2016 г., на стойност 23.88 лв., за периода 21.04.2016 г. - 25.05.2016 г.; фактура №
**********/ 23.06.2016 г., на стойност 16.72 лв., за периода 25.05.2016 г. -
23.06.2016 г.; фактура № **********/ 22.07.2016, на стойност 32.48 лв., за
периода 23.06.2016 г. - 21.07.2016 г.; фактура № **********/ 25.08.2016 г., на
стойност 30.53 лв., за периода 21.07.2016 г. - 23.08.2016 г.; фактура №
**********/ 21.09.2016 г., на стойност 5.09 лв., за периода 23.08.2016 г. -
21.09.2016 г.; фактура № **********/ 20.10.2016 г., на стойност 30.53 лв., за
периода 21.09.2016 г. - 20.10.2016 г.; фактура № **********/22.11.2016 г., на
стойност 17.81 лв., за периода 20.10.2016 г. - 22.11.2016 г.; фактура №
**********/ 22.12.2016 г., на стойност 22.90 лв., за периода 22.11.2016 г. -
21.12.2016 г.; фактура № **********/ 19.01.2017 г., на стойност 25.44 лв., за
периода 21.12.2016 г. - 17.01.2017 г.; фактура № **********/ 23.02.2017 г., на
стойност 7.63 лв., за периода 17.01.2017 г. - 21.02.2017 г.; фактура №
**********/ 23.03.2017 г., на стойност 20.35 лв., за периода 21.02.2017 г. -
22.03.2017 г.; фактура № **********/ 24.04.2017 г., на стойност 20.35 лв., за
периода 22.03.2017 г. - 20.04.2017 г.; фактура № **********/ 25.05.2017 г., на
стойност 25.19 лв., за периода 20.04.2017 г. - 23.05.2017 г.; фактура №
**********/ 22.06.2017 г., на стойност 26.33 лв., за периода 23.05.2017 г. -
21.06.2017 г. фактура № **********/ 25.07.2017 г., на стойност 23.41 лв., за
периода 21.06.2017 г. - 24.07.2017 г. и 220.37 лв. (двеста и двадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху
главницата, за периода от 20.03.2015 г. до 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.03.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 4771 по описа на ВРС за 2019 год. е
издадена Заповед № 2514/ 28.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. И.И.,
назначена като особен представител на С.А.С., ЕГН **********, съгласно
Определение № 2853/ 17.02.2020
г. разходен касов ордер за сумата от 300.00 (триста) лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: