Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 507 15.04.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1883 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във
вр. с чл.144, във вр. с чл.107 от с.к., във вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „Астелс“ АД, със седалище и
адрес: гр.Ботевград, ул.“Цар Освободител“ № 37, представлявано от изпълнителния
директор М.К. против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1114
от 11.11.2020г., издаден от орган по приходите - главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Н., мълчаливо потвърден от горестоящия орган- Началника
на отдел „МДТ“ при Община Н..
Жалбоподателят оспорва издадения АУЗД, с който са
установени задължения за такса битови отпадъци за 2015г., 2016г. и 2017г.,
ведно с начислените лихви, като възразява, че не е спазено изискването за
форма, тъй като актът е бил издаден при липса на фактически и правни основания.
Оспорва размера на данъчната основа, върху която са били изчислени
задълженията, както и възразява, че е подал декларации за процесните години за
определяне размера на таксата според количеството отпадъци по реда на чл.25 от
Наредба № 11 на Община Н., които не са били съобразени от органа по приходите. Сочи
се, че от страна на дружеството са предприемани действия в годините за
снабдяване с изискуемите талони по действащата редакция на наредбата, но издаването
на талони е отказано от общинската администрация с аргумент, че дружеството има
задължения. Позовава се на съдебно решение, с което подзаконовият нормативен
акт е бил частично отменен досежно условието за издаване на талони при липса на
задължения, а процесният АУЗД е следвало да съобрази това изменение на
нормативната уредба, тъй като е издаден около година и половина след промяната.
Прилага доказателства за плащане на задължения за ТБО през годините. Ангажира
съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства. Иска се цялостна отмяна
на оспорения акт и присъждане на разноските по делото.
Първоначално делото е заведено пред АССО, който е
прекратил производството по възражение за местна неподсъдност и изпратил
жалбата на настоящия съд.
В съдебно заседание пред АС-гр.Бургас дружеството се
представлява от пълномощника си - адвокат Д.П. от САК, който поддържа жалбата и
пледира за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът – Началник на отдел „МДТ“ при Община Н.,
представя административната преписка по издаване на процесния АУЗД. В писмено
становище чрез упълномощен юрисконсулт М.В. оспорва жалба, като неоснователна и
се иска се отхвърляне на оспорването.
Административен
съд-гр.Бургас, в настоящият състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен
акт и депозирана в предвидения от закона срок.
При разглеждането й по същество, съдът съобрази
следното:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ № 76370/30.11.2011г.,
дружеството-жалбоподател е декларирало придобит недвижим имот, представляващ
земя, с местонахождение в к.к. „Слънчев бряг“, Фрегата 1, община Н., като
земята представлява УПИ VІІ,
кв.54 по ПУП на Слънчев бряг-изток с декларирана съответна стойност.
С процесния Акт за установяване на задължение по
декларация № МДТ-1114 от 11.11.2020г., съставен на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н.,
в тежест на жалбоподателя са установени размерите на задълженията за такса
битови отпадъци, както следва:
за 2015г. в размер на 1113.99лв., като е приспадната
внесена сума от 372.19лв., в резултат на което сумата за внасяне относно
главницата е определена в размер на 741.80лв. и лихва в размер на 384.81 лева
или общо 1126.61 лева;
за 2016г. в размер на 1113.99лв., за внасяне относно
главницата и лихва в размер на 474.53 лева или общо 1588.52 лева;
за 2017г. в размер на 1113.99лв., за внасяне относно
главницата и лихва в размер на 361.58 лева или общо 1475.57 лева;
От административната преписка приложена по делото се
установява, че органите по приходите са определили дължимата ТБО за всяка от
трите процесни години, съобразно заложените промили за всяка от услугите,
включени в таксата. Видно и от неоспорените констатации на вещото лице по
приетата СИЕ, стойностите са определени спрямо промилите върху обявената
отчетна стойност, а не въз основа на подадени и през трите години декларации на
дружеството.
Безспорно е по делото, че за процесните три години са
подавани такива декларации за определяне
на таксата по реда на чл.26 от Наредба № 11 за администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Н., но не са били взети предвид, тъй
като дружеството не отговаряло на изискванията на чл.26, ал.2 от с.н. за липса
на задължения към общината. Посочено е също така наличието на частични плащания
за първата година, с оглед внасяне на част от дължимата главница за 2015г.,
описана по-горе.
При оспорването по административен ред изричен акт в
законния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК от страна на началника на отдел „МДТ“ в
Община Н. не е постановен изричен акт, поради което е налице хипотезата на мълчаливо
потвърждаване на АУЗД, съгласно фикцията на чл.156, ал.4 от ДОПК, за което и по
делото липсва спор.
По отношение законосъобразността на процесния АУЗД,
съдът съобрази:
Жалбоподателят по същество не оспорва фактическото
предоставяне на услугите, включени в ТБО по събиране, извозване и обезвреждане
на битови отпадъци в депа, както и за поддържане на териториите за обществено
ползване, т.е. задължението е безспорно по основание. Спорен е неговия размер,
като страната счита, че ТБО е следвало да бъде определена съобразно подадената
декларация по чл.26 от Наредбата, според количеството отпадъци, като за целта е
декларирал ползването на един контейнер с посочената вместимост куб.м., както и
възразява, че неправилно е определена основата за облагане.
Възраженията в тази насока са ОСНОВАТЕЛНИ.
Изясни се по делото и това е видно от представените три
декларации – за 2015г., за 2016г. и за 2017г. /л.32-34 от делото/, че
жалбоподателят е поискал задълженията за ТБО за съответните години да бъдат
определени на основание чл.25, т.1 от Наредбата - според количеството битови
отпадъци и заявените съдове за съхраняването им. Това е констатирано и от
вещото лице по назначената и приета без възражение съдебно- икономическа
експертиза. В тази насока са и свидетелските показания на изслушания по искане
на жалбоподателя свидетел- Б.Гълъбова, която заяви, че и за трите поредни
години са правени постъпки в общинската администрация за снабдяване с талони,
но при подаване на декларациите от страна на служителите е отказано да бъде
изготвена заявка, по електронен път в системата на администрацията, като причина
за това е именно наличието на други задължения на фирмата към общината,
съществували към съответния момент. С категоричност е установено по делото, че
определяне на публичното задължение подадените декларации не са били взети
предвид. Безспорно е, че основание за отказа да се предоставят такива талони са
съществуващи други задължения на дружеството, като условие произтичащо от
нормата на чл.26, ал.2 от процесната наредба на община Н., съгласно действащата
редакция към онзи момент. Обаче, с Решение № 1268 от 07.07.2017г. по адм. дело
№ 852 от 2017г. на Адм.съд-Бургас посочената норма на чл.26, ал.2 от
подзаконовия акт е отменена, като материално незаконосъобразна. Видно от съдържанието
на посоченото влязло в сила решение /в сила от 01.08.2017г./, тази норма в
текста „и се издават само при липса на
задължения на лицето към община Н.“ противоречи на нормативен акт от
по-висок ранг- на закон. На практика по този начин общинският съвет е въвел нов
метод за събиране на местни такси и цени на услуги, различен от предвидения в
ДОПК и ЗМДТ ред. В тази връзка, административният орган издава мълчаливо потвърдения
от ответника АУЗД с определяне на ТБО при позоваване на това условие /липсата на други задължения/ по чл.26,
ал.2 от наредбата, което не било изпълнено от страна на дружеството,
респективно размерът на ТБО е определен не въз основа на подадени декларации.
По този начин, юридически е приложен друг метод за определяне на дължимата
такса за битови отпадъци, което обаче противоречи на законовите изисквания.
Независимо от факта дали процесните задължения /за трите календарни години
2015, 2016, 2017г./ са включени в период, през който е действала старата
редакция на чл.26, ал.2 от наредбата или след нейното отменяне, самият факт, че
така поставеното условие противоречи на норми на материалния закон от по-висок
ранг, пряко рефлектира и върху законосъобразността на процесния АУЗД. След като
нормата на наредбата, поставяща ограничителното условие е обявена за
незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт, без значение дали осъществената
промяна на нормативния акт е извършена след процесния период на определените
ТБО, начинът по който са определени противоречи на материалноправните норми с
по-висша юридическа сила. Ако се приеме тезата, че след като е действала в тази
редакция наредбата за съответните години следва да се приложи именно този ред
означава да се отрече прилагането на материалноправните норми от по-висок ранг,
а това би било абсурдно. Независимо от факта кога точно е влязло в сила решението на административния
съд за отмяна на ограничителното условие в посочения текст на чл.26, ал.2, в
случаят е от значение именно факта, че този подзаконов нормативен акт в
съответната част противоречи на норми от по-висок ранг и при това положение
прилагането му е незаконосъобразно. Този порок на подзаконовия акт засяга
несъмнено и законосъобразността на оспорения АУЗД, който на свой ред също
следва да съблюдава указанията на нормативните актове от по-висша степен, а не
да ги игнорира, какъвто е случаят. В този смисъл са и указанията в
съществуващата съдебна практика по аналогични казуси, например Решение № 15468 от 14.12.2020г. по адм. дело
№ 10239 от 2020г. на ВАС на РБ.
При тези констатации, очевидно органите по приходите
са определили размерът на задълженията неправилно, при наличие на изрична
декларация подадена от дружеството и за трите години, която въобще не е взета
предвид, поради което актът е материално
незаконосъобразен и противоречи на целите на закона.
От така ангажираните в процеса гласни и
писмени доказателства става ясно, че подаването на нарочна заявка по образец, в
която се определят вид и брой талони за съответната година, е отказано от
страна на общинската администрация, тъй като според изслушания по делото
свидетел именно наличието на задължения на фирмата-жалбоподател към общината е
била причина такава заявка да не е изготвена от съответния служител, защото се
генерира само по електронен път в общинската администрация и дружеството няма
обективна възможност само да подаде такава заявка, ако операцията не е
извършена от съответния общински служител на място. Пропускът на
администрацията да издаде талони за прилагането на този ред не може да обоснове
правомерното определяне на ТБО по реда на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, тъй като
администрацията недобросъвестно е попречила за издаването им. Без да е изключен
редът за определяне на размера на таксата по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, изчисляването
му по ал.2 от същият текст е неправомерно.
Неправомерното
изчисляване на главницата води и до незаконо-съобразно определяне на задължение
за лихви върху така посочените суми.
Видно от неоспореното по делото заключение на вещото лице, сумите за ТБО по
отношение трите процесни години, при зачитане на подадените декларации на
дружеството следва да бъде в размер на 508.27 лева за всяка от трите години
/2015, 2016 и 2017г/.
Съгласно обсъдени в заключението на вещото лице
платежни документи, на 26.03.2015г. „Астелс“АД е заплатило сумата от 2236.17
лева, като основание е посочено ТБО главница и лихва за 2014 и 2015г. за
партида 130406506001, а на
15.03.2016г. е заплатило 1140.92 лева, с посочено основание ТБО главница 2013г.
и 2016г. за същата партида. При положение, че изчисляването на дължима ТБО за
календарните 2013г. и 2014г. е извън предмета на делото, като необхванати от
процесния АУЗД, посоченото общо плащане следва да бъде съобразено именно от
общинската администрация, която да прецени дължими и платени суми за тези две
години – 2013г. и 2014г., като отчете и останалата част от плащането по
отношение на следващите години за по-голямата част от процесния период- 2015г.
и 2016г. Колкото до другите две плащания, на които се позовава дружеството,
същите са относими към имот с партиден номер 130406506002 / за сумите от
733.93 лева и 671.28 лева/, в която част заключението на вещото лице също
не е оспорено.
Обобщено, след като не е зачел подадените декларации,
органът по приходите е процедирал незаконосъобразно, като е определил
задължението по общия ред – пропорционално в промили върху основата за
облагане/таксуване. Следователно, издаденият АУЗД мълчаливо потвърден от
ответника е незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло, респективно
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
При този изход на процеса, в полза на оспорващата
страна следва да се присъдят направените и претендирани по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 525 лева за процесуално представителство по
настоящото дело, платена държавна такса в размер на 50 лева и 300 лева- внесен
депозит за възнаграждение на вещото лице или разноски общо в размер на 875
/осемстотин седемдесет и пет/ лева, които да бъдат заплатени на дружеството от
община Н..
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Астелс“
АД, със седалище и адрес: гр.Ботевград, ул.“Цар Освободител“ № 37,
представлявано от изпълнителния директор М.К., Акт за установяване на
задължение по декларация № МДТ-1114 от 11.11.2020г., издаден от орган по
приходите - главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н.,
мълчаливо потвърден от Началника на
отдел „МДТ“ при Община Н., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА община Н., представлявана от Кмета на общината, да заплати
на „Астелс“ АД, със седалище и адрес: гр.Ботевград, ул.“Цар Освободител“ № 37,
представлявано от изпълнителния директор М.К., сумата от 875 /осемстотин
седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.160,
ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: