М
О Т И В И
към присъда по НОХД
N 2087 по описа за 2018 год. на Варненския
районен съд ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.
По отношение на подсъдимия Н.Х.Т. –EГН **********, от Варненска районна
прокуратура е внесен обвинителен акт, за извършено от същия деяние по чл. 343 В
ал.2 от НК, за това, че на 02.05.2018г., в с. Булаир, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка "ГАЗ 66" с per. № В 20 12 КС, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му за такова деяние по административен ред с НП № 15-
0304-003297/02.12.2015г., на Началника на РУ - Несебър, влязло в законна сила
на 15.11.2017г. , за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление.
Тъй като горепосоченото НОХД е
било образувано въз основа на внесен обвинителен акт след проведено Бързо
производство, съгласно разпоредбата на чл.358 ал.1 т.4 от НПК съдът насрочи
предварително изслушване по делото на основание чл.370 ал.1 от НПК в
седмодневен срок от внасянето на обвинителния акт, без да провежда
разпоредително заседание.
Съдът като взе предвид, че подсъдимият Н.Х.Т. е бил
уведомен както за воденото спрямо него ДП, в което е взел лично участие, така и
за образуваното наказателно производство във ВРС, доколко е депозирал молби за
отлагане на делото с искане да упълномощи защитник, не се е явил в съдебно
заседание, след изготвяне на справки се установи, че не се задържа в Местата за
лишаване от свобода, след изготвяне на справка от мобилните оператори за актуални
телефони, контакт с подсъдимия не е осъществен, не е установен работодател,
чрез който да бъде призован, съгласно справка за задгранични пътувания,
подсъдимият е напуснал територията на страната ни непосредствено след внасянето
на обвинителния акт във ВРС, предвид неустановеното местонахождение МНО е била изменена в „Задържане под стража“,
подсъдимият е бил обявен на Общодържавно издирване и въпреки проведените
оперативни мероприятия местонахождението му не е било установено, и предвид разпоредбата на чл. 269 ал. 1 от НПК, съгласно която предявеното обвинение не изисква задължителното присъствие
на подсъдимия в с.з., съдът прецени, че разглеждането на делото в отсъствието
на подсъдимия, който очевидно се е укрил, с оглед възпрепятстване
разследването, не би попречило за разкриване на обективната истина, и предвид
наличието на предпоставките на чл. 269
ал. 3 т. 2 и т.4 б. „а“ от НПК, съдът даде ход на делото и го разгледа по общия
ред в отсъствието на подсъдимия.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо
подсъдимия Т. обвинение, като го приема за безспорно доказано, като коментира
и събраните по делото доказателства, касаещи обективната и субективна
съставомерност на деянието.. Предвид горното представителят на ВРП моли
подсъдимият да бъде признат за виновен, като моли съда да отчете наличието на
отегчаващите вината обстоятелства- предходна съдимост, налагани наказания за
престъпления против транспорта и в частност по чл.343 В ал.2 от НК, ефективното
изтърпяване на част от наказанията, фактът, че е извършил процесното деяние
малко повече от седмица след като е изтърпял ефективно наказание за същото
деяние и в този смисъл счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при строг
режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.
Защитникът на подсъдимия също счита, че деянието на Т. е доказано от обективна и субективна страна,
като моли, наказанието, което следва да се наложи, да бъде към минимално
предвидения от закона размер.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.Т. притежавал СУМПС № ********* със срок на валидност
до 31.08.2015г. за кат.В.След налагане на наказания с влезли в сила НП, на
подсъдимия били отнети всички контролни точки, поради което същият загубил
правоспособност на основание чл.157 ал.4 от ЗДвП , след което доброволно предал
горепосоченото СУМПС.Предаването било обективирано в протокол за доброволно
предаване № 819р-2516/25.02.2015г.Към дата 04.05.2018г./ респективно и към дата
02.05.2018г. подс.Т. не възстановил правоспособността си и първоначално
издаденото му СУМПС се намирало на съхранение в сектор ПП-ОД на МВР-Варна.
Предвид
горното подсъдимият се явявал неправоспособен водач на МПС. Въпреки това той
управлявал автомобили без СУМПС, за което бил санкциониран по административен
ред от органите на полицията. Това обаче не оказало възпиращо въздействие върху
него и той продължил да нарушава Закона за движение по пътищата.
На 02.05.2018г., около 13.45 часа, подс. Т. отново
управлявал МПС - т.а."ГАЗ 66" с per. № В 20 12 КС, като в
централната част на село Булаир, обл. Варна, посока
изхода за с. Голица, обл. Варна, бил спрян за
проверка от свидетелите И.А./мл. автоконтрольор/ и
колегата му Л.С./ст. полицай OOP/ при Участък - Долни чифлик
при Четвърто РУ при ОД МВР - Варна. След справка с дежурен ОДЧ и проверка в
служебен таблет двамата полицейски служители установили, че именно подсъдимият
управлява спреният т.а."ГАЗ 66" с per.
№ В 20 12 КС, като същия не притежава СУМПС. Фактът, че подс.Т. управлявал
горепосоченото МПС без да притежава СУМПС бил отразен в съставения АУАН бл. №
508925/02.05.2018г.
След
допълнителна справка в полицията се установило, че подсъдимият, на процесната
дата е управлявал въпросния товарен автомобил без СУМПС, в едногодишния срок от
наказването му за същото деяние по административен ред с Наказателно
постановление № 15-0304-003297/02.12.2015г., издадено от Началника на РУ -
Несебър, влязло в законна сила на 15.11.2017г., което станало основание за
започване на БП, въз основа на което в последствие е бил внесен ОА и е
образувано горепосоченото НОХД.
Видно от справката за съдимост,подсъдимият е
осъждан, както следва:
1. С присъда по НОХД № 4228/09г. на РС-Бургас,
в з.с. от 03.03.2010г., извършено на 19.03.2009г., по
чл.235 ал.6вр.чл.235 ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв.
2.С решение по НАХД № 239/2010г. на
РС-Несебър, в сила от 07.06.2010г., за деяние, извършено на 15.02.2007г. по
чл.343 В ал.2 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600лв.
3. С присъда по НОХД №68/2011г. по
описа на ОС-Варна, в сила от 28.02.2011г. за деяние, извършено на 28.10.2010г.
по чл.304 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три
години и глоба в размер на 500лв.
4.С определение по НОХД № 195/12г. по описа на РС-Несебър, в сила от
19.03.2012г. е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 В ал.2 вр.ал.1 от Нк,
на 13.01.12г. и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
месеца при строг режим и на основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в
изпълнение и наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наложено
по НОХД №68/2011г. по описа на ОС-Варна.
5. С определение по НОХД № 104/12г. по описа
на РС-Поморие в сила от 23.04.2012г. е одобрено споразумение, по силата на
което за деяние извършено на
13.10.2011г. по чл.343 В ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, което да изтърпи при строг режим, като с
определение по ЧНД №174/2012г. по описа на РС-Поморие, в сила от 07.06.2012г.
това наказание е било групирано с наказанието по НОХД№ 195/12г. по описа на
РС-Несебър.
6.С определение по НОХД №2881/2017г. на
РС-Варна, в сила от 14.12.2017г. за деяние извършено на 25.02.2017г. по чл.343
В ал.2 от НК, на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца при строг режим и Глоба
в размер на 800лв.Това наказание е изтърпяно на 24.04.2018г.
Видно от
изготвената справка за нарушител и допълнителни справки от сектор ПП-ОД
на МВР-Варна, подсъдимият не е
правоспособен водач, загубил е правоспособност поради отнемане на всички
контролни точки, като доброволно предаденото от него СУМПС е и с изтекъл на
31.08.2015г. срок на валидност, като многократно е санкциониран за различни нарушения
на ЗДвП, включително и такива, свързани с управление на МПС като
неправоспособен водач.С влезли в сила различни НП на подсъдимия са били отнети
общо 55 контролни точки, като последното НП, с което са му били отнети 6
контролни точки е било връчено на 02.11.2011г. и е влязло в сила на
10.11.2011г.
Съдът изцяло кредитира показанията
на св.А. , дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с установената
по делото фактическа обстановка.
Съдът не кредитира показанията на св.С.,
дадени в с.з. единствено в частта, в която същият сочи, че подсъдимият е
представил документ за самоличност, тъй като в тази им част показанията на
свидетеля се разколебаха по време на очната ставка и противоречат на
категоричните показания на св.А..В останалата им част съдът кредитира показанията на св. С., дадени в с.з.
и напълно кредитира тези, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени
в с.з., тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло всички писмени
материали по делото, тъй като същите кореспондират със събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
а именно, от показанията на свидетелите С. и А. в кредитираните от съда части,
Акт за установяване на административно нарушение, копие на НП, издадено от
Началника на РУ-Несебър, справка за съдимост, справки от сектор ПП-ОД на
МВР-Варна, както и от другите писмени материали, приобщени по делото.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343 В ал.2 от НК,
тъй като на 02.05.2018г., в с. Булаир, обл.
Варна, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка "ГАЗ
66" с per. № В 20 12 КС, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му за такова деяние по административен ред с НП № 15-
0304-003297/02.12.2015г., на Началника на РУ - Несебър, влязло в законна сила
на 15.11.2017г. , за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано лице.
Касае се за престъпление, насочено против транспорта
и в частност против реда, установен за движение по пътищата, свързан с
безопасно и правилно използуване на транспортните средства.
Изпълнителното
деяние се изразява в управление на МПС без съответно
СУМПС, в едногодишен срок от наказването на дееца по административен ред с влязло
в сила НП, за същото деяние.
Деянието е съставомерно от обективна страна,
тъй като съгласно решение №588 от 20.01.2009г. по н.д. №570/2008г. по описа на
ВКС, второ н.о., съдът е приел, че текста на чл.343в, ал.2 от НК е приложим за
всички случаи, когато лицето е било вече санкционирано по административен ред
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно: Приема се, че текстът на
чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен
режим на административно-наказателна отговорност в зависимост от основанието,
поради което водачът е лишен от свидетелство за управление. Напротив, той
легитимира еднаквата тежест на нарушението и не разграничава първоначалната
липса на свидетелство от последващата липса в
резултат на отнемане. Не се касае до две отделни изпълнителни деяния на
административно нарушение, а до поясняваща редакция, която включва отнемането
към непритежаването на съответното свидетелство. Ето защо чл.343в, ал.2 от НК е
приложим за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по
административен ред на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато то не е издавано на водача, така и в
хипотезата, когато е отнето, независимо от основанието за отнемане.
Освен гореизложеното, видно от доказателствата
по делото издаденото първоначално и в последствие доброволно предадено от
подсъдимия СУМПС е било със срок на валидност 31.08.2015г. и друго СУМПС не е
било издавано, като съгласно Решение № 70 , на трето н.о. на ВКС по НД №
204/2016г. от 07.04.2016г., след като издаденото СУМПС е с изтекъл срок на
валидност, същото не представлява изискуемият се съответен документ,
удостоверяващ правоспособност, доколкото водачът не е покрил и обезпечил
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от
съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред
оторизираните контролни органи, поради което подсъдимият може да бъде субект на
отговорност по чл.177 ал.1т.2 вр.чл.150 и чл.150 а от ЗДвП и чл.343 В ал.2 от НК.
От
субективна страна - деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не
притежава СУМПС, лично си е получил НП, с което е наказан по административен
ред за същото деяние, т.е. знаел е, че
му е наложено наказание за това,
че управлява МПС, без да е правоспособен водач и че отново управлява МПС без да
притежава СУМПС, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, но въпреки това е
желаел и след наказването му да
управлява МПС и го е сторил.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи.
Като
отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът приема множеството налагани наказания за
нарушения на ЗДвП, предходните осъждания за извършени престъпления, предимно за
престъпления по чл.343 В ал.2 от НК, за които не е реабилитиран, фактът, че е
извършил процесното деяние осем дни след като е изтърпял ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ за същото престъпление, както и фактът, че като
неправоспособен е управлявал товарен автомобил, сочещ на по-висока степен на
обществена опасност.
Причините
за извършване на деянието са
незачитане на правовия ред в РБългария и в частност правилата по ЗДвП.
Съдът, определяйки наказанието с
оглед разпоредбите на НК прецени, че на
подсъдимия Т. следва да се наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК.
Предвид наличието единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимият Т. бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.1т.2 б.“Б“ от
ЗИНЗПС да бъде изтърпяно при строг режим, тъй като от датата на изтърпяване на
предходно наложеното ефективно наказание „Лишаване от свобода“ до датата на
процесното деяние не са изтекли пет години. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и с личността на дееца, като
счита, че в конкретният случай не се касае за инцидентна проява на
противоправно поведение, а за трайно установени престъпни навици, поради което
наказанието следва да бъде определено в размер между минималния и средния такъв
и намира, че наказание „Лишаване от свобода“ за по-кратък срок не би постигнало
целите нито на специалната, нито на генералната превенция.По отношение на
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, съдът намира, че същото следва да
бъде определено към максимално предвидения от закона размер и наложи „Глоба“ в
размер на 1000лв., тъй като предходно наложеното наказание „Глоба“ в размер на
800лв. за същото деяние не е оказало нужното възпитателно и възпиращо
въздействие.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: