Р Е Ш Е Н И
Е
№
1951/31.10.2019г. град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на първи октомври,
две хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2999 по
описа на съда за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от Д.Г.Г. срещу Наказателно постановление № 11-01-894/28.05.2019
г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция/АДФИ/, с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 7665,43 лева на основание
чл.255 ал.3 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/ за извършено нарушение на чл.116
ал.1 от ЗОП.
В
жалбата е посочено, че въззивникът счита наказателното
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Не приема констатациите
от наказателното постановление, счита, че в случая не е налице изменение на
договор за възлагане на обществена поръчка, а извършване на допълнителни
дейности, които са включени в договора и посочва аргументи за това. Моли съда
да отмени наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява
лично поддържа жалбата с посочените в нея основания по същество.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Посочва, че е бил извършен ремонт на помещения в сградата на
АГ болница гр.Варна, която не е собственост на Медицински университет Варна и
че такъв ремонт не е бил предмет на договора за обществена поръчка.
След преценка на доводите на въззивника и
становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз
основа на Заповед № ФК-10-237 от 12.03.2018 г. на директора на АДФИ на държавен
финансов инспектор - св.И.Ж.И. било възложено извършването на финансова
инспекция на Медицински
университет „Професор д-р Параскев Стоянов“-Варна/наричан по-нататък МУ-Варна/
за спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки през
2014, 2015 и 2016 година. Финансовата инспекция следвало да се извърши за 30
работни дни с начална дата 12.03.2018 г. и крайна дата 24.04.2018 г. С последващи заповеди на директора на АДФИ е определена
крайна дата за приключване на финансовата инспекция до 30.11.2018 г.
По
време на извършване на проверката било установено следното:
Медицински университет „Професор д-р Параскев Стоянов“-Варна/МУ-Варна/
по силата на чл.13 ал.1 от Закона за висшето образование/ЗВО/ е държавно висше
училище и юридическо лице.
Ректорът на МУ-Варна е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и
науката съгласно чл.11 ал.8 от Закона за публичните финанси и чл.2 ал.2 т.2 и
т.23 от приложение към него на Постановление № 11 на Министерския съвет от 03.02.2010
г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството
на образованието и науката и определяне на първостепенния и второстепенните
разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на образованието и науката.
Проверяващите служители на
АДФИ са приели, че МУ-Варна е „публичноправна
организация“ по смисъла на §1 т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗОП и
възложител на обществени поръчки по чл.7 т.З от ЗОП.
Стария ЗОП е отменен с Държавен вестник бр.13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., откогато действа нов Закон за
обществените поръчки.
Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОП/отменен/, възложителите
или упълномощени от тях длъжностни лица организират и провеждат процедурите за
възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях. Когато
възложителят е юридическо лице, правомощията по ал.2 се осъществяват от лицето,
което го представлява, регламентирано с чл.8 ал.З от ЗОП/отменен/.
Съгласно чл.24 ал.1 от Закона за
висшето образование, органи за управление
на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът, като по
силата на чл.32 ал.1 т.1 от същия закон ректорът представлява висшето училище и
е публичен възложител на обществени поръчки по силата на чл.5 ал.2 т.14 от
новия ЗОП.
През периода от 20.03.2012 г. до момента но
издаване на наказателното постановление ректор на МУ-Варна е бил проф.д-р К.Д.И..
На основание чл.8 ал.З от ЗОП/отменен/ с пълномощно
рег.№ 1214/24.04.2013 г. К.И. е упълномощил помощник-ректора на МУ-Варна Д.Г.
да организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки и сключва
договори за тях. Същите правомощия са дадени от И. на Г. с пълномощно рег.№
099-1271/08.06.2016 г.
По този
начин Г. е бил упълномощен да възлага по реда и условията на ЗОП обществени
поръчки за доставки на стоки, предоставяне на услуги и строителство.
С Решение № Р-100-325 от 12.04.2016 г. Д.Г. на основание чл.16 ал.8
от ЗОП/отменен/ е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Извършване на строително-ремонтни работи на кабинети, учебни зали и общи части
в сградата на Медицински колеж-Варна за нуждите на Медицински университет
Проф.д-р Параскев Стоянов“, с вид на процедурата „Ускорена на договаряне с
обявление“ и правно основание чл.84 от ЗОП.
С Решение № Р-100-651 от 26.07.2016 г. Д.Г. е обявил
класирането на участниците, на първо място Планекс
ООД, което е определено и за изпълнител на поръчката.
С
Договор рег.№ ДР-19/17.08.2016 г. между Медицински университет Професор д-р Параскев Стоянов-Варна
и Планекс ЕООД е възложена обществена поръчка с
предмет „Извършване на строително-ремонтни работи на кабинети, учебни зали и
общи части в сградата на Медицински колеж-Варна за нуждите на Медицински университет Професор д-р Параскев
Стоянов-Варна“ на стойност 638 786,21 лева без ДДС
съгласно Ценово предложение и Количествено-стойностна сметка с включени разходи
за допълнителни дейности в размер на 20 %. Тези дейности не са определени като
вид, количество и единични цени, но са включени в договорената цена. Срокът на
изпълнение на обществената поръчка е 60 дни от датата на подписване на
двустранен протокол за предаване на обекта. В Приложение № 6.1 – Генерална
сметка са посочени обектите, на които ще
се извърши ремонт:
1.
Кабинети 102-103,
210А,413,414,414А,421,422,424,426,432.
2.
Специализирани зали 206,207,208.
3.
Учебни зали 212.
4.
Подготвителни 323,428.
5.
Лаборатории 420,423.
6.
Семинарна 429.
7.
Зала А етаж 4.
8.
Зала Б етаж 4.
9.
Покрив.
10. Коридор
етаж 4.
11. Тунелна
връзка МК и ФФ, ел.табло МК и съблекалня „Акушерки“.
Със Заповед № З-100-756 от 23.08.2016 г. Д.Г. е възложил
на К.К. – експерт-инженер в МУ-Варна да осъществява
цялостен контрол по изпълнение на договора.
На 29.08.2016 г. е
подписан протокол от К.К. за предаване на обекта на
изпълнителя.
С Констативен
протокол от 26.09.2016 г. комисия в
състав трима души от МУ-Варна – инж.К.К. – контрол по
договора, К.А.А. – технически организатор Стопанска
дейност МУ и Н.К. – р-л отдел по управление на собствеността при МУ и инж.И.М.
– ръководител проект като представител на Планекс
ЕООД констатирала необходимост от изпълнение на допълнителни дейности с цел
постигане на по-високо качество и адаптация на помещенията за нуждите на
учебния процес и оптимизиране на експлоатационната им пригодност и решила да
бъдат извършени допълнителни дейности, на обща стойност 199 161,67 лева,
не е посочено дали е с ДДС. В горната лява част на бланката на протокола е
изписано „Утвърдил:…“ и под него „ПОМ.РЕКТОР:…“, като срещу „Утвърдил“ има
положен подпис, без да е посочено името и фамилията на подписалия го. От
ректора на МУ-Варна бе изискана писмена справка кой е утвърдил този протокол. С
предоставената на съда Справка № 110-1361 от 31.07.2019 г. от ректора на
МУ-Варна ни уведомяват, че протоколът е утвърден от Помощник-ректора на
университета, а на посочената дата длъжността Помощник-ректор е заемал и
продължава да заема инж.Д.Г.Г..
С Протокол № 1 от 28.10.2016 г. са приети извършени
СМР на обща стойност 429 370,68 лева, като по договор е била предвидена за
тези дейности стойност 532 306,84 лева.
С Протокол № 1 от 28.10.2016 г. са приети извършени
СМР, допълнително възложени на обща стойност 199 161,67 лева.
От Справка № 110-1362
от 31.07.2019 г. на МУ-Варна е видно, че изплатената сума от МУ-Варна на Планекс ООД по договор рег.№ ДР-19/17.08.2016 г. е в размер
на 754 238,82 лева с ДДС.
Според проверяващите служители на АДФИ всички
допълнителни дейности на стойност 199 161,67 лева без ДДС са възложени с
протокола от 26.09.2016 г. Комисията е констатирала необходимост от изпълнение
на допълнителни дейности и на основание Раздел II, чл.2, ал.4,5,6 и 7 от
договора са решили да бъдат изпълнени допълнителни дейности по приложена КСС на
същата стойност. В посочените клаузи от договора са регламентирани остойностяването
и документирането на допълнителни дейности в размер на 20 %. Съгласно чл.2 ал.8
от договора допълнителни са „дейности, необходимостта от които е възникнала в
хода на изпълнение на поръчката, не са включени в КСС и са над предвидените
количества за даден вид работа или представляват нова работа“. Допълнителните
дейности се изпълняват след представяне от изпълнителя и приемане от
възложителя на допълнителна КСС, така изготвените и представени анализни цени се одобряват от възложителя – т.25 на
Приложение № 4 към документацията за участие в процедурата и чл.2 ал.4 от
договора. Съгласно чл.52 ал.1 от договора всички съобщения между страните,
свързани с изпълнението на договора са валидни, ако са направени в писмена
форма, подписани от упълномощените представители на възложителя и изпълнителя.
Съобразно тази договореност протоколът от 26.09.2016 г. за възлагане на
допълнителни дейности бил подписан/одобрен от Д.Г. *** в качеството на упълномощено лице по чл.7 ал.1 от ЗОП
съгласно Пълномощно рег.№ 099-1271/08.06.2016 г. Част от дейностите
представляват „допълнителни дейности“ по смисъла на чл.2 ал.8 от договора. С
най голяма стойност са възложените с протокола „допълнителни дейности“ по
ремонт на помещения на сградата на СБАГАЛ „Проф.д-р Димитър Стаматов-Варна“ –
зала 1 и 2, регистратура и фоайе, които са на стойност 59 559,90 лева без
ДДС, не са в предмета на обществената поръчка, съответно не са необходими за
изпълнението на поръчката и не представляват „допълнителни дейности“, а
изменения на неговия предмет. Условията, при които могат да бъдат изменяни
договорите за обществени поръчки са регламентирани в чл.116 ал.1 т.1-6 от
ЗОП/ДВ бр.13/16.02.2016 г./. В случая според проверяващите не е било налице
нито едно от тези условия и възложените дейности представляват промяна на
предмета на договора. Чрез утвърждаване на протокола от 26.09.2016 г. Д.Г., в качеството
на упълномощено лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, без допълнително споразумение и без
наличие на законоустановените условия за това е
изменил договор № ДР-19/17.08.2016 г., като е възложил дейности, с които е променил
предмета му, с което е нарушил чл.116 ал.1 от ЗОП във връзка с чл.116 ал.5 т.3
от ЗОП.
Нарушението е извършено за първи път.
Нарушението съгласно чл.255 ал.3 от ЗОП е наказуемо
с глоба в размер на 1 % от стойността на сключения договор с ДДС, но не повече
от 10 000 лева, като следва глоба да е в размер на 7 665,43 лева,
предвид че стойността на сключения договор е 766 543,45 лева с ДДС.
Според финансовият инспектор И.Ж.И. от АДФИ на
26.09.2016 г., чрез утвърждаване на протокола за възлагане на допълнителни
дейности, е изменил договор № ДР-19/17.08.2016 г. като е възложил дейности, с
които е променен предмета му, без да са били налице условията за това.
След установяване на тези
обстоятелства св.И. съставил против въззивника акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 11-01-894 от 29.11.2018 г. В него описал констатациите си от проверката
на документацията и приел, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл.116 ал.1 във връзка с
чл.116 ал.5 т.3 от Закона за обществените поръчки. Акта бил връчен лично на Д.Г.,
като той записал като възражения: “ Възразявам! Не
съм съгласен с констатациите в акта. В акта са допуснати съществени
неточности.“
На 05.12.2018 г. Г.
депозирал до директора на АДФИ гр.София писмено възражение срещу съставения акт
за установяване на административно нарушение. В него той посочва, че в АУАН не
е описано ясно и точно нарушението, неправилно е определена датата на
извършването му, не е налице изменение на предмета на обществената поръчка, а
извършване на допълнителни дейности, необходимостта от които е възникнала в
хода на изпълнение на поръчката и при спазване на законовите и договорни
разпоредби.
Въз основа на съставеният
акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 11-01-894/2018/ от 28.05.2019 г. на директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, в което
административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка, приел, че е извършено нарушение на чл.116 ал.1 във връзка с чл.116 ал.5 т.3 от Закона за
обществените поръчки и на основание чл.255 ал.3 във връзка с чл.261 ал.2 от ЗОП
е наложил на Д.Г. административно наказание глоба в размер на 7665,43 лева.
В хода на съдебното производство бе разпитан св.И.И. - актосъставител, чиито показанията съдът кредитира като
дадени обективно и безпристрастно. И. свидетелства, че при проверката установил, че сградата на АГ
Варна е собственост на търговското дружество на Акушеро
- гинекологична болница. Тя е в
съседство със сградата, в която е възложено и извършен ремонта предмет на
договора, който проверявал. Ремонтът на АГ Варна не е бил предмет на договора
за обществена поръчка. В договорът за обществена поръчка възложените строително
монтажни работи били за точно определени кабинети в сградата на Медицинският
колеж, която е собственост на Медицинския университет. След като Г. подписал споразумителен протокол за допълнително възложени
строително монтажни работи за около 199 000 лева, това според него представлява
съществено изменение на договора и нарушение на Закона за обществените поръчки,
поради което и съставил акта за
установяване на административно нарушение. Св.И. не можа да посочи защо е
приел, че МУ-Варна притежава качеството на публичноправна
организация по смисъла на точка 21 от параграф 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗОП, според него това произтича от факта, че МУ-Варна е юридическо лице,
висше училище и второстепенен разпоредител с бюджет.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, приложените към въззивната жалба,
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е получено от Г. на
03.06.2019 г., жалбата срещу него е
подадена на 10.06.2019 г. чрез куриерска фирма Еконт
Експрес. Спазен е срокът за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Въззивната жалба е депозирана в законния срок от
легитимен субект и е процесуално допустима.
Акт за установяване на административно нарушение №
11-01-894 от 29.11.2018 г. е съставен от компетентен орган - И.Ж.И. – държавен
финансов инспектор от АДФИ – длъжностно лице на АДФИ съгласно чл.261 ал.1 от
ЗОП. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден в предвидения и приложим в случая срок, наказателното
постановление също е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Според
съда са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон от
страна на административно-наказващия орган, всяко от които води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание
за неговата отмяна:
На
първо място:
Неправилно
прилагане на материалния закон.
Административно-наказващият
орган е приел, че Г. чрез утвърждаване на протокола от 26.09.2016 г. без
допълнително споразумение и без да са налице законоустановените
условия за това е изменил договор № ДР-19 от 17.08.2016 г., като е възложил
дейности, с които е променил предмета му и е нарушил разпоредбата на чл.116
ал.1 във връзка с чл.116 ал.5 т.3 от ЗОП. Чл.116 ал.1 от ЗОП регламентира
възможностите за изменение на договорите за обществени поръчки. Макар че не е
изписано изрично текстово и цифрово която точно разпоредба на чл.116 ал.1 от
ЗОП е била нарушена от Г. с оглед посочената като връзка норма на чл.116 ал.5
т.3 от ЗОП може да се направи извода, че това е разпоредбата на чл.116 ал.1 т.5
от ЗОП, според която договорите за обществени поръчки могат да бъдат
изменяни само когато се налагат изменения, които не са съществени.
Административно-наказващият орган е приел, че е нарушена тази разпоредба, тъй
като в случая се е стигнало до изменение на предмета на договора, което според
чл.116 ал.5 т.3 от ЗОП е съществено изменение на договор за обществена поръчка.
С констативния
протокол от 26.09.2016 г. е взето решение да бъдат изпълнени допълнителни
дейности по договор № ДР-19 от 17.08.2016 г., а именно
строително-ремонтни работи и довършителни работи в кабинети, учебни зали,
лаборатории и общи части в сградата на Медицински колеж-Варна за нуждите на
МУ-Варна и доставка и монтаж на електроинсталации в зала 1, зала 2, фоайе и
регистратура на АГ.
Предметът на
основния договор № ДР-19 от 17.08.2016 г. е „Извършване на строително-ремонтни
работи на кабинети, учебни зали и общи части в сградата на Медицински
колеж-Варна за нуждите на МУ-Варна.
Предметът на
договора за възлагане и изпълнение на обществена поръчка № ДР-19 от 17.08.2016
г. по никакъв начин не е изменен с протокола от 26.09.2016 г.
Приетите
за изпълнение с протокола от 26.09.2016 г. работи представляват допълнителни
дейности във връзка с изпълнението на основния договор. Съгласно чл.2 ал.4 от
договор № ДР-19 от 17.08.2016 г. „Допълнителните дейности се изпълняват след
представяне от изпълнителя и приемане от възложителя на допълнителна КСС“. Това
условия е било изпълнено, била е представена от изпълнителя и приета от
възложителя допълнителна количествено-стойностна сметка за допълнителните дейности.
Според чл.2 ал.8 от договор № ДР-19 от 17.08.2016 г. „За целите на настоящия
договор понятието „допълнителни дейности“ има следното значение: „дейности,
необходимостта от които е възникнала в хода на изпълнение на поръчката, не са
включени в КСС и са над предвидените количества за даден вид работа или
представляват нова работа“. Посочените н протокола дейности отговарят на тези
изисквания и правилно са били определени като „допълнителни дейности“. По
силата на чл.61 от договор № ДР-19 от 17.08.2016 г. „Настоящият договор може да
бъде изменян и/или допълван в рамките на действащото законодателство само по
взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма“. Това условие също е
спазено и протокола от 26.09.2016 г. е бил подписан от двете страни.
Характерът
на протокола от 26.09.2016 г. е по-скоро допълнение към основния договор, с
което се определят допълнителните дейности, които следва да се извършат и
извършването на които е регламентирано в основния договор, а не като изменение
на основния договор, още по-малко като съществено негово изменение относно
предмета му. С него не са променени основни характеристики на договора като
предмет, цена, срок и качество. Част от извършените
при ремонта допълнителни дейности са били необходими и не е било възможно да
бъдат предвидени. Частичната замяна на дейности от предмета на договора за
обществена поръчка, когато това е в интерес на възложителя и не води до
увеличаване стойността на договора е сред възможните хипотези за изменение на
договора съгласно чл.116 ал.1 от ЗОП.
На второ място:
Нарушение
на разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН.
В
чл.53 ал.1 от ЗАНН е предвидено изискване към административно-наказващия орган
да издаде наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е
извършил деянието виновно. Това предполага в наказателното постановление
административно-наказващият орган да изложи мотиви защо е приел, че деянието е
извършено виновно. Липсата на мотиви относно вината води до невъзможност да се
прецени дали административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по
налагане на административно наказание в съответствие с целите на закона, което
е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът счита, че нарушение то чл.116 ал.1 вр.ал.5
т.3 от ЗОП не е осъществено от субективна страна.
Съгласно Чл. 261 ал.3 от ЗОП установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения
и наказания.
Според Чл. 7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, а според ал.2 на същия член непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Тъй като в случая не е предвидено
наказание за това нарушение при непредпазливо деяние, следва да се установи
било ли е налице умисъл при неговото извършване.
По силата на чл.11
от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съобразно чл.11 ал.1 от НК общественоопасното
деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на
същия член деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Г. не е извършил умишлено
нарушение на чл.116 от ЗОП. В неговото съзнание възлагането на допълнителните
дейности с протокола от 26.09.2016 г. няма да
има последици с общественоопасен или негативен
характер. Напротив – според него тези дейности ще допринесат за подобряване на
базата на МУ-Варна за създаване на по-добри условия за осъществяване на
основната дейност на университета. Г. не е искал и не е допускал, че в
резултата на извършването на тези дейности може да се стигне до някакъв общественонегативен резултат, поради което съдът счита, че
неговото деяние е несъставомерно от субективна
страна.
На трето място:
Липса в наказателното постановление
на дата на извършване на нарушението.
Съгласно чл.42
т.3 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН,
както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление следва да бъде посочена датата на извършване на
нарушението.
В настоящият случай административно-наказващият орган
е посочил единствено, че Г. е утвърдил протокола от 26.09.2016 г., но не е
посочил кога той е извършил това.
Както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, макар и подробно да са описани
обстоятелства, за които се сочи, че са такива, при които е извършено
нарушението, на практика липсват релевалентни по
смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН обстоятелства. В тази насока не става ясно
кога според наказващият орган е извършено нарушението.
По този
начин, неконкретизирайки датата на извършване на административното нарушение,
както актосъставителят, така и наказващият орган са
поставили Г. в невъзможност да научи коя е точната дата на която се твърди, че
е извършил вмененото му нарушение, за да организира адекватно защитата си.
Касае се за нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1
т.5 от ЗАНН, което е съществено, и всякога е основание за отмяна на акта,
защото от една страна води до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице, а от друга прави невъзможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда.
Посочването
на датата на извършване на нарушението трябва да е точно, недвусмислено и
небудещо съмнение. Обсъждания реквизит на акта за нарушение и на наказателното
постановление не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика
или по тълкувателен път. Датата на извършване на административното нарушение
има съществено значение, с оглед правилната преценката за спазване на сроковете
по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство, и
при липса на точно и правилно посочена дата на извършване на нарушението, не е
възможно да се извърши такава преценка. Нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН
предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ЗАНН не съдържа
аналогична разпоредба за наказателното постановление.
Датата на
извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление, но и очертава фактическата рамка на повдигнатото
обвинение. Доколкото предмет на съдебна проверка е дали е извършено
административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в
обжалваното наказателно постановление, то липсата дата опорочава издаденото
наказателно постановление и е основание за неговата отмяна, тъй като е
нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът не
приема възражението на въззивника, представено във въззивната жалба, че няма
представени безспорни доказателства дали МУ-Варна се явява публичноправна
организация, която да е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7
ал.3 от ЗОП/отменен/. Съгласно т.21 от Допълнителни
разпоредби на ЗОП/отменен/, действащ по време на откриване на процедурата
за обществената поръчка "публичноправна
организация" е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или
производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и
за което е изпълнено някое от следните условия:
а) финансирано е
повече от 50 на сто от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено
осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети
или от възложители по чл. 7, т. 1
или 3;
б) повече от
половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят
от възложители по чл. 7, т. 1
или 3;
в) обект е на
управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1
или 3;
управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да
упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
При тълкуването на
тази правна норма се стига до извода, че за да придобие едно юридическо лице
качеството на "публичноправна
организация" е достатъчно да е налице което и да е от тези условия.
Медицински университет „Професор д-р Параскев
Стоянов“-Варна по силата на чл.13 ал.1 от Закона за висшето образование е
държавно висше училище и юридическо лице.
Ректорът на МУ-Варна е второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на образованието и
науката съгласно чл.11 ал.8 от Закона за публичните финанси и чл.2 ал.2 т.2 и
т.23 от приложение към него на Постановление № 11 на Министерския съвет от
03.02.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на
Министерството на образованието и науката и определяне на първостепенния и
второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на
образованието и науката.
По
силата на чл.5 т.16 от Устройствения правилник на
Министерството на образованието и науката министърът упражнява правомощията си
в съответствие с Конституцията
и законите на страната, като контролира дейността на второстепенните разпоредители
с бюджет.
Налице е едно от условията на т.21
от Допълнителни разпоредби на ЗОП/отменен/,
поради което следва да се приеме, че МУ-Варна е имал
качеството на публичноправна организация при
откриване на процедурата за обществена поръчка.
С
оглед на изложените обстоятелства съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление страда от пороци, които водят до неговата незаконосъобразност и
като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № 11-01-894/2018/ от
28.05.2019 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция
гр.София, с което на Д.Г.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 7665,43 лева на основание чл.255 ал.3 от Закона за обществените
поръчки за извършено нарушение на чл.116 ал.1 във връзка с чл.116 ал.5 т.3 от
Закона за обществените поръчки.
Да се изпратят
съобщения на Д.Г.Г. и Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, че решението е
изготвено.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено пред Административен съд Варна
по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :