Решение по дело №435/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       15.02.2019г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На двадесет и осми януари                                                        Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Цветелина Малинова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00435 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.108 ЗС.

С исковата молба, както и след изменение на исковете в съдебно заседание на ПРС от 10.09.2018г., са предявени обективно и субективно съединени искове от „ВА-83" ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Света Троица" ЗЗЗБ, ет. 8, ап. 30, представлявано от управителя В.А.А., срещу Я.М.М., с ЕГН:********** ***,  и М.П.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, aп. А, с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м. при граници съгласно нотариален акт: улица, Роса Кирилова Стоименова, общинско място и Вита Костадинова, а по скица: УПИ IV-1320, 1334, ПИ- III СОНС, улица, УПИ II-1109, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението му на ищеца. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот след като го е придобил чрез правна сделка- покупка, извършена с Нотариален акт № 006, том II, peг. № 5508, дело 147 от 2017 г. на нотариус Моню Монев, per. № 462 от НК, с район на действие РС-П., от праводателя му Л.Й.С. с ЕГН **********.

В законоустановения срок ответникът Я.М.М. е подал отговор, с който е оспорил иска, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът оспорва, че праводателят на ищеца Л.С. е реализирала учреденото и право на строеж и така е придобила собствеността върху процесната жилищна сграда. Ответникът твърди, че процесната сграда е придобита по приращение от тогавашните собствениците парцела Е. и Мариела Балджиеви в режим на СИО. Ответникът твърди, че Нотариален акт за учредяване право на строеж №96/1997г. в полза на Л.С. не е породил правни последици поради липса на предмет, тъй като правото не е било достатъчно индивидуализирано. Освен това по повод Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 24.07.2008г. с нарочна декларация Л.С. е декларирала, че не е упражнила правото си на строеж и че сградата е собственост на Е.Б..

В законоустановения срок ответникът М.П.М. е подал отговор, с който е оспорил иска, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът изцяло се присъединява към оспорванията на исковата молба, направени с отговора на другия ответник Я.М.М..

В законоустановения срок ответникът по първоначалния иск Я.М.М. е предявил и насрещен иск срещу ответника „ВА-83" ЕООД, с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника по насрещния иск, че Я.М.М. притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м. Ищецът по насрещния иск Я.М.М. твърди, че е собственик на процесния имот след като го е придобил по силата на постановление за възлагане на процесния имот от 26.07.2017г. на ЧСИ С.Б. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Б..

В законоустановения срок ответникът по насрещния иск „ВА-83" ЕООД е подал отговор, с който е оспорил допустимостта на същия иск, като иска производството по същия да бъде прекратено. Алтернативно се иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. Същият твърди, че представената декларация от Л.С.,  с която последната е декларирала, че не е упражнила правото си на строеж и че сградата е собственост на Е.Б., не е в предписаната форма с нотариална заверка на подписа, като не е вписана в службата по вписванията, поради което и не е породила правни последици.

С определение на ПРС от 03.04.2018г. ПРС е конституирал „БАНКА ДСК“АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“19, и Е.Г.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, в качеството им на трети лица- помагачи на страната на ответника Я.М.М..

Третото лице- помагач „БАНКА ДСК“АД изразява становище, че главният иск е неоснователен, тъй като собственици на процесния имот са ответниците Я. и М. Минчеви. Ответниците са придобили процесния имот на валидно правно основание- публична продан по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Б..

Третото лице- помагач Е.Г.Б. не е изразил становище по делото.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От фактическа страна:

С Нотариален акт №174 от 28.07.1997г. на нотариус към ПРС Е.Б. и съпругата му Мариела Бакърджиева са придобили чрез покупка правото на собственост върху празно дворно урегулирано място с площ от 800,00кв.м., представляващо парцел IV- 1409 в кв.72 по плана на с. Р..

С Нотариален акт за учредяване право на строеж от 20.10.1997г. на нотариус към ПРС Е.Б. и съпругата му Мариела Бакърджиева са учредили безвъзмездно в полза на Л.С. право на строеж на двуетажна жилищна сграда  с площ от 120 кв.м. върху собственото им дворно урегулирано място, представляващо парцел IV- 1409 в кв.72 по плана на с. Р..

Видно от удостоверението за идентичност на Община П.  описания в нотариалния акт имот е идентичен с имот ***, кв. 72 по действащия план на с. Р., П. община.

С разрешение за строеж №148 от 03.07.1998г. на Главния архитект на Община П. е разрешено на Е.Б. да изгради в горепосочения имот жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект. Разрешението за строеж е издадено на основание Нотариален акт №174 от 28.07.1997г. на нотариус към ПРС в полза на собственика на дворното място Е. Б.. На 13.08.1998г. с протокол на Кмета на с.Р. е определена строителната линия и ниво за застроена площ от 86,00кв.м.

Видно от Акт- образец 15 от 11.06.2008г. строителните документи предвиждат сграда със застроена площ от 93,62кв.м. и разгърната застроена площ от 195,35кв.м.

Видно от удостоверение №114/16.07.2008г. на Община П. е удостоверено, че строежът е изпълнен съгласно утвърдените проекти, поради което и е въведен в експлоатация част от строеж със застроена площ от 93,62 кв.м. и разгърната застроена площ от 195,35кв.м. Удостоверението е издадено в полза на собственика Е.Б..

Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 24.07.2008г. по нот. д.№396/2008г. на нотариус Р. Манов кредитополучателите Е. и Мариела Балджиеви учредяват договорна ипотека върху следния недвижим имот:  ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ от 800,00кв.м., ведно с построената в същия имот триетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 195,35кв.м. Ипотеката е учредена в полза на кредитора „БАНКА ДСК“АД за обезпечение на кредит в размер на 300 000,00лв. от кредитополучателите.

По повод учредяване на ипотеката Л.Й.С. е подписала декларация, че се отказва от учреденото в нейна полза право на строеж, като е декларирала, че не е упражнила правото си на строеж, а извършеното строителство в процесния имот е осъществено от сина и Е.Б.. Не се спори делото, че процесната декларация е приложена по нот. д.№396/2008г. на нотариус Р. Манов, като не е вписвана в Служба по вписванията към ПРС.

Не се спори по делото, че поради неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжниците Е. и Мариела Балджиеви кредиторът им „БАНКА ДСК“АД е образувал изп.д.№462/2011г. на ЧСИ  С. Бадев. По същото изпълнително дело е извършена публична продан в периода 20.06.2017г.- 20.07.2017г. на процесното УПИ, ведно с построената в същата масивна жилищна сграда на три етажа.

С постановление от 26.07.2017г. на ЧСИ С. Бадев е възложил на ответника Я.М. процесния УПИ, ведно с построената в същия имот в груб строеж масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и три етажа,  с разгъната застроена площ от 195,35кв.м. Не се спори по делото, че ответниците Я. и М. Минчеви са съпрузи към момента на придобиване на процесния имот.

С Нотариален акт №6 от 15.09.2017г. на нотариус М. Монев, Л.С. е продала на ищеца „ВА-83" ЕООД  правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м.

Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.А.Ц., както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание застроената площ на първия етаж е 122,42кв.м., на втория етаж е 109,35кв.м. и на таванския етаж е 96,14кв.м. или общо разгънатата застроена площ е в размер на 327,91кв.м. Видно от експертизата под плочата на кота нула има изграден сутерен, състоящ се от няколко помещения, които обаче нямат нужната височина за самостоятелен етаж, поради което и не са включени в разгърнатата застроена плащ на сградата. Видно от същите обяснения проектът на сградата не предвижда тавански етаж, като са предвидени два етажа и покрив. Съгласно същото заключение строителните документи предвиждат сграда с разгърната застроена площ от 195,35кв.м., за тази част от сградата има технически книжа. Застроената площ над 195,35кв.м. е в отклонение от строителните книжа.

Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.А.Ц. в процесния поземлен имот няма възможност за застрояване на свободното място с нова сграда в обема, съгласно отстъпеното право на строеж.

Не се спори по делото, че след завеждане на делото ответниците Я.М.М. и М.П.М. са били въведени във владение на процесните имоти, които са им възложени по изпълнителното дело.

От правна страна:

 Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. За уважаването на този иск е необходимо наличието на три кумулативно предвидени предпоставки:

            - ищецът да е собственик на вещта

            - ответникът да я владее

            - владението да е без правно основание

            Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС при оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

          Ищецът основава правото си на собственост върху процесната сграда на сделка- покупка от Л.С. с Нотариален акт №6 от 15.09.2017г. на нотариус М. Монев. От своя страна праводателят Савова се е легитимирала като собственик на сградата въз основа на учреденото и с Нотариален акт от 20.10.1997г. на нотариус към ПРС право на строеж от собствениците на поземления имот Е.Б. и  Мариела Бакърджиева.

Съгласно Решение №345/16.09.2010г. на ВКС по гр.д.№ 139/2009г., четвърто отделение, обемът на суперфицията определя и обема на правото на собственост върху изградената в чужда земя постройка. Следователно, ако учреденото право на строеж не съдържа уточнения за обема на построеното, то се отнася до всичко, което ще построи суперфициара върху чуждата земя, разбира се, при съобразяване с предвижданията на застроителните планове и другите императивните изисквания на строителните правила и норми при проектирането и изграждането на сградата. Когато ограниченото вещно право се отстъпва с договор, тогава съконтрахентите са тези, които го индивидуализират чрез покриващите се насрещни волеизявления. Ако те са неясни, тогава се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД, а когато изобщо липсва постигнато съгласие, то не може да бъде заместено от съда, а валидността на сделката се преценява евентуално според разпореденото в чл. 26 ЗЗД.

В процесния случай видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж от 20.10.1997г. на нотариус към ПРС праводателите са учредили в полза на Л.С. право на строеж на двуетажна жилищна сграда съгласно утвърден строителен план. В самия нотариален акт обаче в документите, послужили за издаване на същия дори не е споменат такъв строителен план.  Процесното право на строеж е учредено при действието на ЗТСУ /отм./.  А съгласно Решение № 208 от 30.III.1995г. на ВС по гр. д. № 115/95 г., I г. о.,  действителният обем на учреденото вещно право на строеж, следва да се изясни чрез волята на страните при учредяването му. Когато волята на страните, изразена в нотариалния акт, е била обемът да се установи по утвърден архитектурен план, то този план е неразделна част от нотариалния акт, защото указанията, дадени в него, са елементи от акта.

Поради това и съдът намира, че доколкото в процесния случай въобще липсва строителен план, то и в съответствие с горепосоченото Решение №345/16.09.2010г. на ВКС валидността на сделката следва да се преценява според разпореденото в чл. 26 ЗЗД. При договора, с който е учредено вещно право на строеж, самото то е предмет на постигнатото съгласие, поради което и няма как суперфицията да създава задължения за страна по облигационното правоотношение да индивидуализира обекта /предмет на договора/. Ако такъв липсва, какъвто е и настоящия случай, то тогава и договор няма.

Освен липсата на предмет, съдът намира, че процесният договор за учредяване право на строеж съставлява една привидна сделка, тъй като още към момента на сключването му липсва съгласие на страните за настъпване на типичните правни последици на договора. Този извод на съда се потвърждава и от последващите действия на страните, които третират процесния договор за учредяване право на строеж като едно правно нищо.Третото лице Е.Б., в качеството си на собственик на процесното място, напълно е игнорирал правото на строеж, и се е снабдил с разрешение за строеж и други строителни книжа на свое име, в качеството си на собственик. При извършване на строителството Е.Б. се е снабдил с удостоверение за въвеждане в експлоатация на своя строеж, а впоследствие е ипотекирал сградата в полза на „БАНКА ДСК“АД като обезпечение за свое задължение. Правоимащата Л.С. е подписала декларация, приложена по нот. д.№396/2008г. на нотариус Р. Манов, че се отказва от учреденото в нейна полза право на строеж, като е декларирала, че не е упражнила правото си на строеж, а извършеното строителство в процесния имот е осъществено от сина и Е.Б.. Съдът цени процесната декларация като извънсъдебно признание на Л.С. за привидността на процесната сделка.

С Решение №384/02.11.2011г., на ВКС по гр.д. 1450 /2010г., първо отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че съдът може да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност – форма, предмет и без да има позоваване на нищожност.

Когато договорът, с който е учредено вещно право на строеж (суперфиция), респ. е прехвърлена собствеността върху съществуваща постройка отделно от земята, е нищожен, той не поражда целените с него правни последици, включително вещно-прехвърлителен ефект. Поради това, за приобретателя по такъв нищожен договор никога не е възниквало ограниченото вещно право на строеж, респ. той никога не е имал право да построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, както и да ползва същия с оглед ползването на сградата. В този смисъл е и Решение № 248 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2012 г., IV г. о., ГК.

Предвид гореизложеното и доколкото съдът намира, че няма валидно учреден договор за право на строеж, то и ищецът не е собственик на процесната сграда.

Съгласно Решение № 295 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2013 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, когато самостоятелен обект е построен в сграда без да е предвиден в одобрените за изграждането й строителни книжа, както и извън отстъпеното право на строеж, въпреки, че е изпълнен вместо предвиденото по проект,  той става собственост по приращение на собственика на терена. Поради това и съдът намира, че дори процесното право на строеж да бе валидно учредено, то доколкото е построено нещо различно и като архитектурен проект и като площ, то собственикът на земята би бил собственик и на построеното на основание приращение по чл.92 ЗС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че притежава правото на собственост върху процесния имот, поради което и искът с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на процесния имот на основание покупка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Доколкото ищецът не е доказал правото си на собственост, то следва да бъде отхвърлен и иска за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесния  имот.

По насрещния иск:

С Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016г., ОСГК, ВКС е обобщена съдебната практика по въпроса за другарството на съпрузите по дела за собственост относно имоти - съпружеска имуществена общност. Прието е, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими /по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата/, но не са задължителни другари. Законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове, естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите, независимо дали участват като активна или като пасивна страна, като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. Предявяването на искове за собственост, респективно отговарянето по тях, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление /в този смисъл е и последващата практика на ВКС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ответникът Я.М.М. притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, на основание постановление за възлагане на процесния имот от 26.07.2017г. на ЧСИ С.Б. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Б.. Предвид изложеното и насрещният иск следва да бъде уважен като основателен.

            По разноските:

            С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 3401,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 101,00лв. за държавна такса, сумата от 3000,00лв. за възнаграждение на експертиза и сумата от 3000,00лв. за адвокатско възнаграждение.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от „ВА-83" ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Света Троица" ЗЗЗБ, ет. 8, ап. 30, представлявано от управителя В.А.А., срещу Я.М.М., с ЕГН:********** ***,  и М.П.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, aп. А, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м. при граници съгласно нотариален акт: улица, Роса Кирилова Стоименова, общинско място и Вита Костадинова, а по скица: УПИ IV-1320, 1334, ПИ- III СОНС, улица, УПИ II-1109, на основание правна сделка- покупка, извършена с Нотариален акт № 006, том II, peг. № 5508, дело 147 от 2017г. на нотариус Моню Монев, per. № 462 от НК, с район на действие РС-П..

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от „ВА-83" ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Света Троица" ЗЗЗБ, ет. 8, ап. 30, представлявано от управителя В.А.А., срещу Я.М.М., с ЕГН:********** ***,  и М.П.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, aп. А, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м. при граници съгласно нотариален акт: улица, Роса Кирилова Стоименова, общинско място и Вита Костадинова, а по скица: УПИ IV-1320, 1334, ПИ- III СОНС, улица, УПИ II-1109.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО иск, предявен от Я.М.М., със снета по делото самоличност, срещу „ВА-83" ЕООД, със снета по делото самоличност, че Я.М.М. притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на два етажа с РЗП 195.35 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ ***, кв. 72 по плана на с. Р., П. община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м. на основание постановление за възлагане на процесния имот от 26.07.2017г. на ЧСИ С.Б. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Б..

ОСЪЖДА „ВА-83" ЕООД, със снета по делото самоличност, да заплати на Я.М.М., със снета по делото самоличност, сумата от 3401,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 101,00лв. за държавна такса, сумата от 300,00лв. за възнаграждение на експертиза и сумата от 3000,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „БАНКА ДСК“АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“19, и Е.Г.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, в качеството им на трети лица- помагачи на страната на ответника Я.М.М..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: