№ 11885
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110159574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание 45, ал. 1 от ЗЗД от
ищцата Е. В. И. срещу ответника Г. Ц. Д., както следва: за заплащане на сума
в размер от 5000лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на деликт, осъществен
от ответника спрямо ищцата на 01.11.2020г., около 16.30ч., в поземлен имот,
находящ се в *********, изразяващ се в нанасяне на удари в областта
гръдния кош, удар в дланта на дясната ръка и в горната част на дясната ръка,
вследствие на който ищцата изпитвала затруднения поради невъзможност да
полага труд за периода от 01.11.2020г. до края на месец декември 2020г.,
както и за заплащане на сума в размер от 5000лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - нанесени обиди
и психически тормоз от ответника спрямо ищцата на същата дата и място.
Ищцата твърди, че на 01.11.2020г., около 16.30ч., в двора на собствения
на ищцата имот, находящ се в *********, ответникът я нападнал без
причина, като й нанесъл удари в областта гръдния кош, удар в дланта на
дясната ръка и в горната част на дясната ръка, изпълващи медико –
биологичния признак на лека телесна повреда, вследствие на което ищцата
изпитала болки и страдания в областта на предмишницата и по обратната
1
страна на дланта на ръката и била в невъзможност да полага труд за период от
01.11.2020г. до края на месец декември 2020г. Твърди, че на същата дата и
място ответникът й крещял и размахвал лозарска ножица, обиждал я и я
заплашвал с думите, че ще ги ликвидира със съпруга й, наричал ищцата с
думите: „ломска циганка“, „Ще ти еба майката ломска циганко“, както и
употребил по отношение на ищцата и мъжа й следните думи: „лайнари“,
„убийци“ „крадци“. Твърди, че получила стрес и до момента, минавайки по
двора, когато видела ответника, получава уплаха и стрес и ответникът често
отново започва да я псува и обижда със същите думи и изрази, като по този
начин упражнява спрямо ищцата непрекъснат психически тормоз. На
процесната дата имотът бил посетен от полицейски служители, които
съставили протокол за предупреждение на страните да не влизат в конфликт.
Твърди, че образуваната по повод процесния случай прокурорска преписка
била прекратена поради това, че деянието съставлявало лека телесна повреда
и обиди. Сочи, че между страните се водели дела относно имотните граници
между имота на ищцата и нейния съпруг и имота на ответника.
Ответникът в срока по 131 депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че на процесната дата между
страните е осъществено вербално спречкване, като сочи, че поводът за
същото било арогантното поведение на ищцата, която при преминаване през
имота на ответника започнала да чупи клони на овощно дърво, което нейно
действие ответникът видял и поради това възникнали пререкания межди
страните. Оспорва да е употребил по отношение на ищцата посочените в
исковата молба думи и изрази, както и да е докосвал физически ищцата.
Твърди, че по повод процесния случай единствено на ищцата е съставен
протокол за полицейско предупреждение. Оспорва да е налице основание за
ангажиране на отговорността му поради липсата на осъществен деликт.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между констатациите,
обективирани в представеното съдебномедицинско удостоверение и
действията, които ответникът действително е извършил на мястото на
спречкването на 01.11.2020г. Твърди, че между страните се водели дела
относно имотните граници между двата имота. С оглед на изложеното, счита,
че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
2
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 01.11.2020г., около 16.30ч., в двор в
рамките на имотните граници на съседни поземлени имота, находящи се в
*********, между страните е възникнал конфликт.
Прието по делото е съдебномедицинско удостоверение № 758/2020г. от
УМБАЛ ***********, съгласно което на 02.11.2020г.от 10.30ч. е прегледана
ищцата, констатирано е обективно състояние, съгласно което по гърба на
дясната длан на пострадалата в областта на 4-та и 5-та метакарпални кости
имало мораво синкаво кръвонасядане с размер 5/3 см, а по задната
повърхност на дясната предмишница в средната трета имало кръгловато
синкаво кръвонасядане с диаметър 1см., като е дадено заключение, че при
прегледа на ищцата са се установили кръвонасядания на дясната ръка, които
травматични увреждания били получени в резултат от действието на твърди и
тъпи предмети и можели да се получат по време и начин, както са съобщени
от пострадалата, а именно на 01.11.2020г. около 16.15ч. била нападната от
съсед, който я ударил двукратно с юмрук по гръдния кош и извил дясната
ръка. Същото, като официален документ, се ползва с формална
доказателствена сила, т.е. той удостоверява с обвързваща доказателствена
сила извършването на обективираното в него изявление от посоченото като
издател длъжностно лице, така и доколкото е и свидетелстващ документ, се
ползва и с материална доказателствена сила, която задължава съда да приеме
за осъществили се обективираните в документа факти, т.е. лично
осъществените от длъжностното лице или пред него (действия или
изявления).
Като писмено доказателствено средство е приет и неоспорен официален
свидетелстващ документ - лист за преглед на пациент от 01.11.2020г.,
съгласно който ищцата била прегледана в 20:10ч., като била поставена
диагноза контузия на лакътя с констатирано обективно състояние болка и
оток, при направени изследвания на десния лакът. Приет е болничен лист от
02.11.2020г. на ищцата, с поставена диагноза „контузия на лакътя“, като е
предоставен 12дни календарни дни отпуск. Приет е и неоспорения официален
удостоверителен документ - амбулаторен лист № 2818/02.11.2020г., съгласно
3
който на ищцата е поставена диагноза „Контузия на лакътя“ по дадена
анамнеза за нанесени два удара в гърдите и извиване на дясна ръка от съсед.
Приети са и изписани рецепти по изписаната терапия от листа за преглед на
пациент.
Съгласно постановление от 26.01.2021г. по пр.пр. № 62/2021г. се отказва
образувано наказателно производство за престъпление от общ характер.
Приета е скица на поземлен имот № 15-1077519-17.11.2020г. на поземлен
имот с идентификатор № 32216.2291.330, за имот в *********.
Психологическото становище за емоционалното състояние на ищцата не
следва да се обсъжда, защото по същество възпроизвежда гласни
доказателствени средства, съответно експертна оценка, редът за събиране на
които е друг (с оглед принципа за непосредственост по чл.11 ГПК).
Снети са обяснения на ищцата по реда на чл.176 ГПК, в която посочва,
че е извела свои роднини през имот на съсед, който използвали за
преминаване, като оставила портата отворена и при връщането си била
обърната с гръб, когато ответникът стоял зад нея с лозарска ножица и
започнал да извива ръката, като отрича да е чупила клони на ябълково
дърво и да ги хвърля на земята, доколкото дървото се намирало в края на
имота и била недостижимо висока за нея.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели:
********* и ******* (на страната на ищцата), ********* (на страната на
ответника).
*******, съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 ГПК, свидетелства за инцидента като посочва, че в имота им бил
дошъл съсед, който след приключване на ремонта започнал да си изнася
инструментите, когато чул викове на жена си, при което видял в на около 30м
съседът им Г. (ответника) и съпругата си, която се измъквала от него и
почнала да бяга към тях и като дошла цялата била възбудена, изпотена,
държала се за гърдите и говорила почти неразбираемо като казала, че Г. я
нападнал и я ударил в гърдите и извил ръката, след което Г. дошъл при тях,
държейки лозарска ножица, с която ги сочил и заплашвал с думите „ще
видите вие какво ще стане с нея“. Съпругата му казала, че била ударена два
пъти в гърдите и била извита ръката, след което Г. казал „не два, десет пъти
ще те ударя“, след което се прибрал в имота си. Ищцата треперила, държала
4
се за гърдите, трудно дишала, била напрегната и неспокойна и съобщила, че
се задушава и се притеснявала да не излезе от ритъм. Взела валидол и други
хапчета. Майсторът си тръгнал и съпрузите решили да отидат до Пирогов,
където била изследвана и били изписани хапчета за ритъма, който влязъл в
норма. От Пирогов ги посъветвали да се обърнат към полицията, където
пуснали сигнал, откъдето им казали, че им трябва да отидат до съдебна
медицина, за да се види дали има последствия върху ищцата, като на
следващия ден отишли до съдебна медицина, където било издадено
съдебномедицинско удостоверение. След инцидента животът им се променил,
като ищцата отказвала да ходи в имота, а постепенно започнала да ходи през
деня, но спрели да им идват роднини. Започнали да ходят само двамата.
Започнала да се притеснява вечер, струвало се че чува стъпки, треперила
насън, събуждала се и не можела да спре да си представя как идвал
ответникът и я напада, размахвайки ножици пред лицето . За да бъде по-
спокойна пуснал СОТ и паник бутон, сложил камери. Помолили съседа,
който им предоставял достъп до имота, да затвори портата пред ответника,
пуснали втора допълнителна ограда между имотите, купил си електрошок и
невропаралитичен спрей. И въпреки това съпругата му не смеела да остава в
имота или с децата или внучетата им. Посетили психолог, който заради
тревожността на ищцата изписал лечение с по-силни лекарства и била на
постоянна терапия.
********, съсед в блока на ищцата, дава показания, че бил свидетел на
инцидента, като тъкмо си прибирал инструментите, когато видял как
ответникът нападнал ищцата, ударил я два – три пъти по гърдите, размахвал
лозарска ножица, хванал я за ръката, но тя се отскубнала и тръгнала да бяга,
викайки съпруга си, който изскочил , бил наблизо, след което ищцата дошла
при тях и била много притеснена. След това ответникът едва, едва вървял и се
заканил, че сто пъти ще я удари, след което се прибрал. След случката ищцата
от весел и лъчезарен човек станала вечно притеснена, изтормозена и в лошо
психическо състояние и почнала да взема хапчета.
Св*****, живееща във фактическо съжителство с ответника, чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 ГПК, свидетелства, че била в двора,
ответникът бил на 5-6 метра от нея, при което ищцата минала с роднини да ги
изпраща, след това преминала през техния имот, а не през имота на съседа,
който ползвали, в който момент ответникът я видял, че посяга да чупи клони,
5
ответникът отишъл при нея, поставил си ръката на рамото , питайки я какво
прави в имота им, след което тя му се сопнала, след което ответникът се
отдалечил, когато ищцата се сетила и без да била удряна, щипана или
натискана, почнала да вика „*******, ела, пребиха ме“. Нямало други
свидетели, ******* бил на 30-40м., нямало никакви други хора.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява
противоречие между показанията от една страна на ******** и от друга тези
на св*****. Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора,
като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички
събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за
установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са
относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на
свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. При противоречие в показанията на
свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при
възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още
и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични
или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите
събрани по делото доказателства. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да
възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо
ги изключва от доказателствения материал, защо не ги кредитира или дори и
да ги кредитира, какво възприема или не за установено. Съдът не може да
преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от
тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом
установяването им е допустимо чрез гласни доказателства.
Съдът, ценейки показанията на ******* по чл.172 ГПК, кредитира
6
същите, доколкото са последователни и логични и отговарят на останалия
доказателствен материал, конкретно последователно на посещението на
болничните заведения, сигнализиране за инцидента, така и са в унисон с
показанията на ********. По отношение на емоционалното състояние на
ищцата, съдът намира, че също следва да кредитира показанията на *******,
доколкото е логично съпруга да има най-пълни и непосредствени впечатления
по отношение на съпругата си.
Съдът не кредитира показанията на св.*****, ценени по реда на чл.172
ГПК с оглед фактическото съжителство с ответника, т.е. ценени по
вътрешното убеждение на съда с оглед всички останали доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, подхождайки към тях със завишена
критичност, съобразявайки доколко могат да са повлияни от
заинтересованост, съдът прави извод, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на св.*****, защото не съответстват в нито една част на
останалия доказателствен материал. Това е така, защото видно от приетите и
неоспорени медицински документи се установява, че на ищцата са причинени
телесни наранявания, които отговарят на описания начин, второ, показанията
на св***** противоречат на кредитираните показания на ******* и св.
Кондов, така и са нелогични в частта, в която се заявява, че след като
ответникът се отдалечил, ищцата почнала да вика, че била пребита.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на ищцата да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е претърпяла твърдените
неимуществени вреди (конкретно следва да докаже пълно и главно, че на
01.11.2020г., около 16.30ч., ответникът нанесъл на ищцата удари в областта
гръдния кош, удар в дланта на дясната ръка и в горната част на дясната ръка,
и употребил по отношение на ищцата следните думи и изрази: „ломска
циганка“, „Ще ти еба майката ломска циганко“, както и употребил по
отношение на ищцата следните думи: „лайнари“, „убийци“ „крадци“, както и
ищцата била в нетрудоспособност за периода от 01.11.2020г. до края на месец
7
декември 2020г.), в пряка причинна връзка от противоправно поведение на
ответника, от което е претърпяла твърдените неимуществени вреди (вида на
претърпените болки и страдания, както и негативни преживявания и емоции),
като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника
и при доказване на горните факти е да обори презумпцията на виновност.
Противоправно деяние е увреждането на всяко защитено от правото
благо. Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност
по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез
своите виновни действия или бездействия и се поражда при наличие на
причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и
настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат и неимуществени, каквито ищцата е
претендирала.
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за доказан механизма на деянието,
според който на 01.11.2020г., около 16.30ч., ответникът нанесъл на ищцата
два удара в областта гръдния кош, както и извил дясната ръка, като след
преустановяване на съприкосновението се заканил, че пак ще я удари.
Изводите си за така описания механизъм съдът базира върху медицинските
документи (СМУ, лист за преглед на пациент и болничен лист), от които се
установяват наличие на травматичните увреждания, съвкупно с
кредитираните показания на ******* и ********.
Съдът приема за недоказано при условията на пълно и главно доказване
употреба от ответника по отношение на ищцата на описаните в исковата
молба обидни изрази, така и приема за недоказано твърдението, че и след
инцидента, минавайки покрай двора, когато видела ответника отново
започвал да я псува и обижда със същите думи и изрази, с което упражнявал
спрямо ищцата непрекъснат психически тормоз, доколкото няма пряко
ангажирани доказателства по отношение на тези обстоятелства, вкл. в
кредитираните показания на ******* и ******** се съобщава за заплахи, не и
за употреба на обидни квалификации, вкл. за такива след инцидента.
8
С оглед на изложеното е доказан фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и искът на ищцата следва да бъде уважен, като съдът следва да определи
обезщетение за неимуществените вреди по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в Постановление на Пленума на върховния
съд № 4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие и при определяне на
обезщетението съдът следва да вземе предвид характера и степента на
вредите, както и степента на засягане на личния живот на ищцата, нейната
възраст и здравословно състояние, както и други фактори, определящи
степента на увреждане на нематериалните блага на ищцата.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Ищецът е разграничил в исковата молба отделно обезщетенията, които
претендира от деянието, но претенцията по същество представлява една –
обезщетение за неимуществени вреди от няколко деяния, които са свързани
обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време,
поради което и с оглед практиката на ВКС (Решение № 204 от 12.06.2015 г. по
гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г.; Решение № 90/12.10.2022г. по гр.д. №
4641/2021г. на ВКС и др) обезщетението се определя глобално, дори и да се
посочи конкретен размер за вредите по всяко едно от деянията, при
установяване на обективна връзка между деянията и общо причиняване на
неимуществени вреди, съдът не е обвързан от конкретно посочения размер, а
трябва да определи общо обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от
деянията.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за всички неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдания от телесните увреждания и
психически тормоз причинени на ищцата, възлиза на сумата от общо 4 000
лева. За да стигне до този извод съобрази: възрастта на ищцата, особените
9
връзки между страните (съседи), механизма на причиняване на увреждането,
вида, характера и степента на телесните увреждания с характер на леки
телесни повреди, които са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, получената непосредствено вследствие на тях аритмия,
времетраенето на търпените болки и страдания, неработоспособността на
ищцата за сравнително кратък период от време, така и съпроводилото деликта
заплашване, причинените психически стрес и страх от повторно нападение от
страна на ответника, довело до трайни тежки последици върху психическото
състояние на ищцата. От друга страна по делото липсват данни за твърдените
обидни квалификации, така и за осъществен непрекъснат психически тормоз.
В този смисъл и с оглед обществено-икономическите условия в страната към
датата на деликта, присъждането на по-голяма от горепосочената сума би
довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено
разместване.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за д.т. в размер на 400лв., адв.
възнаграждение в размер на 1300.09лв. С оглед частичната основателност на
исковете има право на разноски в размер на 680,04лв.
Ответникът претендира разноски за адв. възнаграждение в размер на
1000лв. С оглед частичната неоснователност на исковете има право на
разноски в размер на 600лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Г. Ц. Д., ЕГН: ********, **********,
съдебен адресат: адв. С. В. С., *********, да заплати на Е. В. И., ЕГН:
**********, **********, съдебен адресат: адв. *************, сумата от
4000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на деликт, осъществен от
ответника спрямо ищцата на 01.11.2020г., около 16.30ч., в поземлен имот,
находящ се в *********, изразяващ се в нанасяне на удари в областта
гръдния кош, извиване дясната ръка и заплашване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 10000лв.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Ц. Д., ЕГН: ********,
**********, съдебен адресат: адв, С. С., *********, да заплати на Е. В. И.,
ЕГН: **********, **********, съдебен адресат: адв. *************,
разноски по делото в размер на 680,04лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. В. И., ЕГН: **********,
**********, съдебен адресат: адв. *************, да заплати на Г. Ц. Д.,
ЕГН: ********, **********, съдебен адресат: адв, С. С., *********, разноски
по делото в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11