Определение по дело №34/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 158/20.12.2011 година, постановено по гр.дело № 181/2011 година, Кърджалийският районен съд осъдил М. „Д. А. Д. Г. да заплати на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Ген.Д. 6, Б.И., вх.Б, .1, ап.2 сумата в размер на 3 031.44 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.01.2008г. до 31.07.2008г., както и деловодни разноски в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от М. „Д. А. Д. Г. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се в жалбата, че предявеният и уважен от първоинстанционния съд иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ е недопустим, тъй като иск с това правно основание бил предявен от ищеца, по повод на който било образувано гр.дело №179/2008 год. по описа на РС-Кърджали. Обстоятелството, че решаващият съд не се произнесъл по тÓка предявения иск, не лишило ищецът от правото да обжалва в определения му срок решение №68/20.07.2010 год. на РС-Кърджали, постановено по делото, невлязло в законна сила. Ищецът разполагал с възможност да защити претенцията си пред РС-Кърджали, а впоследствие и пред въззивната инстанция. На следващо място, жалбодателят счита, че първоинстанционният съд неправилно приел за доказано обстоятелството, че ищецът останал без работа поради незаконното си уволнение за претендирания в исковата молба период от време. От представените писмени доказателства се установявало, че В. Й. през този период бил неограничено отговорен съдружник и управител на СД "Й. В.В. и сие"-К., поради което не можело да се приеме, че по отношение на него били налице предпоставките за приложението на чл.225, ал.1 от КТ. Предвид изложеното, жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение на РС-Кърджали, постановено по гр.дело № 181/2011 год., като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от В. Й. против М. "Д. А. Д. -К. иск като процесуално недопустим или като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа жалбата така, както е предявена.

Ответникът по жалбата чрез представител по пълномощие я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно, да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявен отВ.Д. Й. срещуМ. „Д. А. Д. Г. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за присъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа поради незаконно уволнение от 31.01.2008г. до 31.07.2008г. в размер на 4 662.00 лв., който на основание чл. 214 ГПК е намален до 3 031.44 лв.

От фактическа страна по делото се установява, че с влязло в сила на 23.06.2011г. съдебно решение № 68/20.07.2010г., постановено по гр.д. № 179/2008 година, потвърдено по реда на инстанционния контрол с решение № 276/29.11.2010г., постановено по в.гр.д. 324/2010г. на К.О.С., последното, недопуснато до касационно обжалване с решение № 818/23.06.2011г. по гр.д. № 342/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., К.Р.С. отменил заповед № 6/30.01.2008г. на изп. директор на М. ”Ат.Д. гр. К., с която на основание чл. 195, ал.1, във вр. с чл. 330, ал.2, т.6, във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 КТ било прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия В. Д. Й. и признал уволнението за незаконно; възстановил В. Д. Й. на заеманата преди уволнението длъжност „инженер-технолог, хранително вкусова промишленост" в дружеството-ответник. По предявения в това производство, наред с уважените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за присъждане на обезщетение за времето, през което уволненият служител останал без работа, първоинстанционният съд не се произнесъл. От заинтересованата страна не било поискано и произнасяне по този иск с допълване на решението по реда и в срока по чл. 250 ГПК, каквато била и единствената възможност в това производство, от която ищецът не се възползвал. Така, искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ е предявен повторно в отделно производство, в което съдът се произнесъл с решение, предмет на настоящата въззивна проверка. Тъй като искът е предявен по време на висящността на гр.д. № 179/2008 година по описа на КРС, производството е било спряно до влизане в сила на посоченото по-горе решение по главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ , след което възобновено и приключено.

Предвид горното, доводът във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск поради предявяването му в производството по гр.д. № 179/2008г. по описа на КРС, е неоснователен. Макар и съединен с предявените за разглеждане искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, първоинстанционният с·д не се е произнесъл по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, като не е поискано и допълване на решението по отношение на този иск по реда на чл. 250 ГПК. В този смисъл е неоснователен въззивният довод, че това можело да се постигне и по пътя на въззивното обжалване. Така постановеното влязло в сила решение е формирало сила на пресъдено нещо, респ. поставило забрана за преразглеждане на спора, само по отношение на исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на уволнение на предишната му работа. Поради това е нямало пречка за повторното завеждане на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, което е станало включително в давностния срок по чл. 358, ал.1, т. 3 КТ.

По основателността на иска:

Видно от представеното заверено копие от трудова книжка и удостоверение №*82436/23.03.2011 год., издадено от НАП, ТД-П. се установява, че въззиваемият има един регистриран договор - с дружеството-въззивник, както и няма отразяване на друг трудов стаж след уволнението. От удостоверение изх.№1/16.11.2011 год. от СД "Й. В.В и сие" и заверено копие от счетоводен баланс към 31.12.2008 год. на същото дружество, неоспорени по делото, се установява, че дружеството не е реализирало стопанска дейност, респ. печалба през 2008г. и за периода от 01.01.2008г. до 31.07.2011 г. въззиваемият не е имал сключен договор за управление с дружеството и не му е начислявано трудово възнаграждение. Предвид това и на основание чл.225, ал.1 от КТ, служителят, чието уволнение е признато за незаконно в случая с влязло в сила решение, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца, чийто размер е установен от съдебно-икономическа експертизата, че е 3 031.44 лв. Този извод не се променя от обстоятелството, че въззиваемият е съдружник в СД „Й. В.В. и СИЕ” гр. К. и негов управител, след като е доказал, че не е получавал доходи през процесния период и въззивникът не е установил противното. Ето защо въззивникът дължи плащане на обезщетение в посочения размер, поради което предявеният иск е основателен и доказан по размер. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с доказателствата по делото и закона.

Предвид горното въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТРЪЖДАВА решение № 158/20.12.2011г., постановено по гр.д. № 181/2011г. по описа на К.Р.С..

ОСЪЖДА М. „Д. А. Д. Г., бул. „Б. № 53, да заплати на В. Д. Й. с ЕГН *, Г., У.Ген.Д. 6, бл.Искър, вх.Б, .1, ап.2 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.