№ 8397
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110167013 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 360535/11.11.2024г. на СРС,
подадена от Р. И. Г. срещу „Кредирект“ ЕООД.
Ищецът Р. И. Г. чрез адв. Б. Й. – АК-София, е предявил срещу ответника „Кредирект“
ЕООД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.
146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ********/11.06.2024г. Ищецът твърди, че на 11.06.2024г. сключил
с ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на
3000,00 лева. Сумата трябвало да се върне за 18 месеца при годишна лихва от 50% и ГПР
63,02%. Според чл. 6 от Договора той следвало да се обезпечи с поне едно от предвидените
обезпечения – банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят на посочени в договора изисквания. Според чл. 6, ал. 3 от Договора представянето
на обезпечението е от съществен интерес за кредитора. При непредоставяне на обезпечение
се дължала неустойка от 5745,44 лева. Обосновава се, че договорът е нищожен, тъй като
описаната неустойка, която реално нямала обезпечителни функции и по естеството си
съставлявала скрито възнаграждение за кредитора, не била включена в изчислението на ГПР.
Поставените пред заемополучателя условия за обезпечението били неизпълними.
Задължението за оценка на кредитоспособността на заемателя било за заемодателя.
Посоченият ГПР е нереален, като обуславя и нищожност на целия договор. По начина, по
който били формулирани клаузите на договора, се осъществявало заобикаляне на закона и в
частност чл. 33 от ЗПКр. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не
се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният
иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД чрез адв. Х. – АК-
София, е подал Отговор, вх. № 20472/21.01.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Сочи, че недействителността на отделна клауза от договора не би могла
да обоснове нищожност на целия договор, а уговорената неустойка не била част от
същественото съдържание на договора. Ищецът, с когото имало сключени и други договори
1
за кредит, като е бил наясно с условията и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с
тях. Предоставена му била съответната преддоговорна информация. Неустойката била само
възможност, но не и задължение за кредитора да я претендира. В конкретния случай такава
нито била начислявана, нито била събирана. Обосновава се законосъобразност на клаузите
на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на
потребителите. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище, като предявеният иск се оспорва.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявения с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за
потребителски кредит № ********/11.06.2024г. със съдържание съобразно представената по
делото разпечатка.
Видно от същия, ответникът-заемодател е отпуснал на ищеца-заемополучател в заем
сумата от 3000,00 лева при годишна лихва от 50% и ГПР 63,02%. Съгласно погасителния
план към договора, отпуснатата в заем сума от 3000,00 лева, заедно с лихвите, следва да се
върне на 18 месечни вноски с падежи в периода 11.07.2024г.-11.12.2025г. Общо дължимата
сума за връщане е посочена като 4519,96 лева. Съгласно чл. 6 от Договора същият следва да
бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,
поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на високи
персонални и имуществени изисквания. Обезпечението следва да се предостави в срок от 2
дни от сключването на договора, като непредоставянето му, независимо от това дали
кредитът се обслужва или не, уврежда кредитора /чл. 6, ал. 5/ и той не би го сключил без
представяне на обезпечение /чл. 6, ал. 6/. Съгласно чл. 18 от Договора, ако обезпечението по
чл. 6 от Договора не бъде учредено в двудневния срок или не отговаря на поставените
условия, то заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер от 5745,44 лева,
разсрочена на вноски съгласно погасителен план. Така общо задълженията по договора за
заем стават 10278,00 лева.
2
Клаузата на чл. 18 от Договора, предвиждаща задължение за заемополучателя да
заплати неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 6 от Договора, е нищожна.
Това е така, тъй като оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на
риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143,
ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число
информация, получена от потребителя, и, ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за
кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на
съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по
недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да
провери платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Не може да се приеме, че по
този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на
длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора,
който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши съответната оценка, като или не
отпусне кредита, или го отпусне при предварително дадено достатъчно да гарантира
изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически от една страна се
създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което
противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на заемателя-
потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от
задължението, а от друга неправомерно се натоварва потребителят с допълнителни
разноски.
Уговорената неустойка е нищожна и поради противоречието ú с добрите нрави /арг.
ТР 1/2009-2010-ОСТК/. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да
върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства
на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. В настоящия случай неустойката обезпечава реално не главното
задължение по договора за кредит – да се върне заетата сума с лихва, а акцесорното
задължение за обезпечение, при това в размер, съизмерим с главницата по кредита. Дори и
заемателят да е изправна страна по основното си задължение – да връща главницата и да
плаща лихвите /ако уговорката за заплащането на тези лихви е действителна/, то договорът
предвижда кредиторът да получи и неустойката, при това без той да е претърпял каквито и
да било вреди, т.е. той реално се обогатява с допълнително и крайно чрезмерно плащане,
чиято цел е единствено да се изискат от длъжника-заемател още пари. Неустойката няма и
никаква обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като даването или недаването на
обезпечението няма абсолютно никаква връзка това дали длъжникът ще изпълни или не
главното си задължение по договора за кредит – да върне дадените му в заем суми. Оттук,
доколкото изискването за предоставяне на обезпечение няма реален обезпечителен ефект, то
се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски
за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани като
разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в
договора ГПР от 48,676% не е действителен, тъй като в него не е отчетен този разход,
привидно наречен „неустойка“. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр,
потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които
следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11
ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва
всички разходи, които трябва да бъдат отчетени при изчислението му, то това е достатъчно
3
договорът за потребителски кредит в цялост да се счита за нищожен /арг. Решение от
21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. В тази връзка, видно от заключението на
вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза при включване на
т.нар. „неустойка“ при изчислението на ГПР, същият би възлизал на 609,99%!
Допълнително следва да се изтъкне, че и клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 50%, е нищожна. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва, независимо дали възнаградителна или
компенсаторна, е ограничен единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са
свободни да уговорят размер на възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна
свобода обаче се простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска
размерът на лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от Министерския съвет, а
ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по право до този размер. Тъй като към
настоящия момент Министерският съвет не е определил такъв размер, критерият за
извършването на съответната преценка следва да намери своята опора в размера на
законната лихва (по аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо да се
равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че
противоречи на добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до
три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-
гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика
на Софийския градски съд - опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ,
опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-
ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в, опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-
СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.-
ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-
СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К, опр.3352/14.10.2021г.-
ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В,
опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-
СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-
ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.6623-
12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ,
опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-
в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-ЧЖ-ІІ-Д, и много други. Законната лихва за забава за към датата
на договора е около 13,78% годишно. Следователно уговореният размер от 50%, който
надхвърля над три пъти /41,34%/ законната лихва за забава, е в противоречие с добрите
нрави, а съответната клауза в договора е нищожна – следва да се приеме, че възнаградителна
лихва не е уговорена и такава не се дължи (арг. р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.).
Затова и предявеният по делото иск е основателен и следва да бъде уважен.
Останалите доводи, заявени от страните, не променят този извод и е безпредметно да
бъдат обсъждани.
По разноските:
4
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, която своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски по делото
в размер на 1391,12 лева. С оглед защитавания по делото материален интерес, неговата
фактическа, правна и процесуална сложност, както и съответстващата им степен на
необходим и реализиран интензитет на професионална активност, възражението за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 680,00 лева не може да бъде
споделено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, сключения между Р. И. Г., ЕГН **********, от град София,
и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, Договор за
потребителски кредит № ********/11.06.2024г.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на Р. И. Г., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1391,12 лева, представляваща разноски по делото в производството пред районния съд
(гр.д. № 67013/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5