РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №260655/1.6.2021г.         2021г.

 

                                   Година 2021                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На тринадесети април                           Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 686 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на П.М.Л. – ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 4169248, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.         

         С жалбата се изразява становище, че ЕФ е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон, твърди се, че същият не съдържа изискуемите реквизити, дата и подпис на лицето, издало ЕФ, с посочване на длъжността му и срокът за обжалване, сочи се, че не са визирани и правата на санкционирания по чл.189 ал.5 от ЗДвП, твърди се, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, приема се, че не е ясно кога точно е издаден обжалвания ЕФ и кой е неговият издател и се твърди, че към ЕФ не са приложени снимки, от които следва да се установи извършеното нарушение, излагат се подробни аргументи относно неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на ЕФ и присъждане на разноски  съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява лично,не се представлява, като се депозира писмено становище с искане за отмяна отново на основание нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН и присъждане на адвокатско възнаграждение.

         Въззиваемата страна не се представлява в с.з., като се депозират писмени бележки, с които се изразява становище за липса на процесуални нарушения в хода на АНП, твърди се, че процесният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити и че правилно е ангажирана отговорността на въззивника, като  се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност присъждане на минимално адвокатско възнаграждение.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Обжалваният Електронният фиш  е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 18.07.2019г. в 09:43 часа, в обл.Варна, на път I-9/ извън населено място/ в посока гр.Варна,  до х-л „Траката“ е било  констатирано, че при ограничение на скоростта 40 км. в час , въведено сс пътен знак В-26, с л.а. „Мерцедес ЦЛС 400 ”  с рег.№ В 4334ВР е било извършено нарушение на чл.21 ал.2 чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като  автомобилът е  бил управляван със скорост 83 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 40 км. в час, т.е. превишението е с 43 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S 1”.В ЕФ като ползвател е вписан въз.П.Л..Същият е бил издаден, след като е анулиран първоначално издаден ЕФ серия К №2884923 срещу Марин Л., фигуриращ в системите като собственик на автомобила въз основа на подадена декларация от собственика на 10.11.2020г., съгласно която на процесната дата автомобилът е бил  управляван от жалбоподателя- факт, който в нито един момент не е бил оспорен.

          Посочено било,  че е нарушена нормата чл.21 ал.2вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и  наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като ползвател, в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП.

          В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена от  св.Ц., че техническото средство е било позиционирано на процесната дата  до х-л „Траката“ и е фиксирало движението на автомобилите, идващи от кк”Златни пясъци” и движещи се в посока града, като процесното техническо средство  е работило в самостоятелен режим и самостоятелно е фиксирало нарушението.Резултатите от проверката били отразени в протокол с рег.№ 819Р-15939/18.07.2019г.

          Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ц., като последователни и непротиворечиви, напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото и необорени от доказателства, които да са ангажирани в с.з.,  като напълно  кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на св.Ц..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, като датата на издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити и не споделя възраженията за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения в горната насока.Приложена е и снимка на нарушението, поради което и тези възражения са неоснователни.

        Въпреки горното съдът споделя възраженията, че е нарушена нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН

        Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира както случаите, в които не следва да се образува АНП, така и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Безспорно сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни- в този смисъл Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г. приема , че „съкратеното производство" за  административно  наказателна  отговорност  ,чрез  издаване на електронен фиш , въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като последните са неприложими по отношение на него. Началото на производството по издаване на електронен фиш обаче, се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и следващи от ЗАНН. Електронното изявление, обективирано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, съставлява регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент в тази насока е нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронният фиш на НП, то само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на фиша. В горния смисъл предвид обстоятелството, че в процесния случай с писмена декларация от 10.11.2020г. на  собственика на МПС е установен водачът на МПС към процесната дата, то безспорно три месечният срок за издаване на ЕФ по чл.34 от ЗАНН от откриване на нарушителя е спазен.

       Въпреки горното се констатира непълнота в законодателството, тъй като от една страна правилата по чл. 34, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 ЗАНН би следвало да са неприложими в производството по издаване на електронен фиш, по съображения, че този процесуален документ изпълнява едновременно функциите на АУАН и на НП и не е възможно да изтече определен период от време между установяване на нарушението и издаване на санкционния акт, а от друга страна липсва  изрична уредба в тази насока в  ЗДвП. Въпреки тази непълнота не следва да се приема, че е допустимо в производството по санкциониране на нарушения по ЗДвП с електронен фиш правилата за давността да не намират приложение. Противното би означавало да се приеме, че отговорността за нарушенията, които се установяват и санкционират по общия ред и чиято степен на обществена опасност може да е и по-висока от тези, подлежащи на санкциониране с електронен фиш, се погасява с изтичането на предвидената в закона давност, а тази за нарушения, установени и санкционирани с електронен фиш - не. Това би противоречало както на правната, така и на житейската логика. Вярно е, че ЕФ изпълнява едновременно функциите на АУАН и на НП и не е възможно да изтече определен период от време между установяване на нарушението и нарушителя и издаване на санкционния акт, но това важи само и единствено в случаите, в които липсва основание за анулиране на ЕФ. Настоящият случай не е такъв, доколкото АНО е анулирал издадения срещу собственика ЕФ на базата на подадена от него декларация на осн. чл.189, ал.5 от ЗДвП и при преценката за издаване на ЕФ срещу възз. е следвало да бъде съобразен срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН-а именно 1-годишен от извършване на нарушението. Безспорно към датата на издаване на ЕФ спрямо въззивникът , срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН е бил изтекъл доколкото нарушението е извършено на 18.07.2019г., а декларацията от собственика е била попълнена едва на 10.11.2020г.  и едва след тази дата е било изготвено и становище за анулиране на първоначално издадения ЕФ спрямо собственика, респективно най-рано след тази дата е издаден и обжалваният ЕФ.Предвид изтеклият срок от датата на извършване на нарушението АНО не е следвало да издава ЕФ срещу въз. П.Л., а да прекрати АНП.

         С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение  е неоснователно.

         За разлика от искането на процесуалния представител на въззиваемата страна, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно.По  делото е представен договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021г., по силата на който адв. Т.Т. се е задължил да оказва безплатна правна помощ на въз.Л. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., като е представено и пълномощно.

         

 

 

 

В посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв хипотези, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение е необходимо наличието на две предпоставки: 1. да е оказана безплатна адвокатска помощ на посочените в същата алинея лица; 2. в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

       В съдебната практика е прието, че съществуването на някое от визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв основания се доказва посредством самия договор за правна защита и съдействие и не е необходимо съдът да събира допълнителни доказателства в тази насока. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, се установява, че в производството пред първоинстанционния съд е осъществена безплатна правна помощ по отношение на  жалбоподателя и са установени предпоставки за отмяна на обжалвания ЕФ.

        При наличието на тези обстоятелства, настоящия състав намира, че АНО следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като същото следва да бъде определено съобразно Наредба № 1 от 01.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         

 

 

 

Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв предвижда специфична хипотеза, при която лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и роднини, близки или  друг юрист, разполагат с възможност да се ползват от безплатна адвокатска помощ и съдействие, като изберат конкретен адвокат, който да осъществи това. Тази възможност представлява своеобразна гаранция за ефективно упражняване на правото на достъп до съд, тъй като изборът на конкретно лице, което да осъществи защита на правата и интересите в процеса е с приоритетно значение. Освен това, посоченият законов текст на ЗАдв. не прави разграничение в зависимост от вида на делото - наказателно, гражданско или административно.Предвид фактът, че делото не се отличава с обособена фактическа и правна сложност и правната защита и съдействие се е ограничила с изготвяне на жалба срещу ЕФ и депозиране на писмено становище преди с.з., съдът намира, че следва да бъде присъдено минималното възнаграждение в размер на 300лв. за оказаната правна помощ. 

 

 

 

 

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ се явява неправилен и незаконосъобразен  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

 

 

          ОТМЕНЯ  Електронен фиш серия К № 4169248, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на П.М.Л. – ЕГН **********, е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.         

 

           ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адв.Т.Е.Т. адвокат от Адвокатска колегия- Плевен  сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата за осъществената от него процесуално представителство, защита и съдействие на въз.П.М.Л..

 

         Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: