№ 403
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Б. П.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на адвокат А. П., упълномощена за това от осъдения А.
Й. И., за възобновяване на наказателното дело на основанията, визирани в разпоредбата на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
С искането за възобновяване се релевират доводи за допускането на съществени
процесуални нарушения от въззивния съд – липса на мотиви заради необсъждане на
наведените от защитата доказателствени възражения и оплаквания за нарушение на
материалния закон.
Твърдението за нарушение на материалния закон е аргументирано с подробни
съображения, че стореното от подсъдимия е следвало да се квалифицира като дребно
хулиганство, а не като престъпление, субсумиращо се под състава на чл. 325, ал. 1 НК.
В обобщение, претендира се за отмяна на актовете на двете инстанции и
оправдаването на подсъдимия, алтернативно – за връщането на делото за ново разглеждане.
В хода на съдебните прения пред САС адвокат П. поддържа искането по
подробно изложените в него съображения.
Осъденият поддържа подробното становище на защитника си, което не допълва.
Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането и моли
да бъде оставено без уважение, тъй като при разглеждане на делото съдилищата не са
допуснали твърдените нарушения и присъдата е правилна.
В предоставената му последна дума осъденият И. отправя искане за обективно
разглеждане на случая.
След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за
1
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС)
прие следното:
С Присъда (без номер) от 10.11.2021 г. по н.о.х.д. № 9320/2019 г. на Софийския
районен съд (СРС), НО, 116. състав А. Й. И. е признат за виновен в това, че на 14.11.2018 г.,
около 18:25 ч., в гр. София, на ул. „Ильо Войвода“ срещу № 26 извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – отправил обидни реплики към двама полицейски служители от 05 РУ – СДВР,
като им казал „Ще те смачкам, лайнар“ и „Да ви пикам на полицията“, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на власт (опитал да удари В. с двете си ръце в
областта на главата) и извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на
основание чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 54 НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Осъденият е бил оправдан за това престъплението да е извършено
и чрез уриниране на задната седалка в служебния полицейски автомобил.
Присъдата е била обжалвана от защитника на осъдения (адвокат П.) с въззивна
жалба, в която са посочени подробни съображения в подкрепа на поддържаната теза, че
случаят, дори да се приеме за доказан, следва да се квалифицира като административно
нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). В допълнение към въззивната
жалба адвокат П. е изложила множество конкретни доказателствени възражения – относно
показанията на свидетеля Б. (определени като нелогични и противоречиви от защитата);
относно показанията на В. и Н.; относно поддържаната от защитата недоказаност на оказана
съпротива от осъдения. В допълнението отново е развита подробно позицията, че проявата
на осъдения не може да се характеризира като брутална демонстрация против установения
ред.
В проведеното на 8.4.2022 г. съдебно заседание адвокат П. е заявила, че
поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея, като в пледоарията си е
акцентирала на отделни фрагменти от нея. Отново е поставила въпроса с ценените от
досъдебното производство показания на свидетеля Б., заявил, че не може да чете и не бил
чел подписания от него протокол за разпит. За пореден път е изтъкнала съображения, че
деянието не изпълва признаците на престъпния състав, тъй като тежестта на обществената
му опасност не го определя като такова заради естеството на проявата.
С Решение № 378 от 1.6.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 202/2022 г., СГС
потвърдил изцяло обжалваната присъда.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в
сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество е основателно, тъй като въззивният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, изразяващо с в това, че не е мотивирал решаващите си
изводи, игнорирайки наведените изрично доводи, на които е пропуснал да отговори.
Във връзка с наведените оплаквания, касаещи първоинстанционната присъда,
САС припомня, че предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт.
Обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е
извършена въззивната проверка.
Разглежданото решение на въззивния съд не отговаря на изискванията за
неговото съдържание, уредени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК.
Въззивната инстанция, като „втора първа“, се произнася по фактите и правото,
като задължението й в това отношение не открива отлики с дейността на първостепенния
съд.
В съдебното решение на Градския съд е изложена фактологията, която е приета
за установена и е препратено към доказателствените съображения на първия съд като съвсем
2
абстрактно са изложени принципни съображения по въпроса за кредитирането на
доказателствата. Въззивният съд обаче не е изложил никакви съображения и не е дал
отговор на поставените от защитника конкретни доказателствени възражения. Не е обсъдил
дали е (не)основателно оплакването за кредитиране на показанията на свидетеля Б. от
досъдебното производство; не е отговорил на наведеното твърдение за недоказаност на
оказвана от И. съпротива; не е мотивирал собственото си виждане за кредитиране на
показанията на свидетелите полицейски служители и не е отговорил на защитните
възражения.
Въззивният съд не е обсъдил изобщо възражението на защитата по прилагането
на материалния закон. Съдът е следвало да се мотивира защо приема за неоснователна
тезата на защитата, че деянието не е дребно хулиганство. Основното възражение на
защитника досежно съотношението между състава на административното нарушение по
УБДХ и този по чл. 325 НК е оставено без коментар. Въззивният съд е напълно свободен в
преценката си да приеме, че деянието е престъпление, а не административно нарушение, или
обратното, в неговата дискреция е да реши въпроса за квалификацията му, в зависимост от
събраните доказателства, но следва да мотивира решението си и да посочи конкретните свои
съображения в случай на отхвърляне на доводите на обжалващия.
В заключение се налага извод за основателност на оплакването в искането за
възобновяване, че от страна на въззивния съд не е осъществена дължимата проверка на
първоинстанционния съдебен акт. Оставянето без отговор на съществени доводи и
възражения на защитата всякога се приравнява на липса на мотиви. Практиката на ВКС е
константна в това отношение. Така например - в Решение № 327/2015 г. по н.д. № 687/2015
г. на ВКС, III н.о. е изведено изрично: „Поначало съдържанието на въззивното решение се
отличава от това на мотивите към първоинстанционната присъда, като една от
основните специфики е предвиденото в чл. 339, ал. 2 от НПК изискване за посочване на
основанията, поради които не се възприемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата
или протеста. Ето защо, дейността на въззивната инстанция по мотивиране на
решението й следва да бъде насочена основно към спазване на условията, визирани в чл.
339, ал. 2 от НПК, в случаите когато се потвърждава първоинстанционната присъда.
За законосъобразността и убедителността на мотивната част на въззивното
решение е необходимо преди всичко да бъде даден отговор на всички направени от
страните доводи и възражения, без оглед на това дали същите се отнасят до фактите,
доказателствата или правото. Последиците от липсата на подобно обсъждане от
страна на въззивния съд биха могли да рефлектират негативно в две посоки: 1. по
отношение правото на защита на въззивния жалбоподател и ефективното му
упражняване, доколкото същият следва да очаква законосъобразно, обосновано и
убедително обсъждане на възраженията му и 2. по отношение възможността на
следващата инстанция /в случай на касационно обжалване/ да прецени начина на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като именно този процес
подлежи на касационна проверка по смисъла на чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК. А за да се
прецени дали са спазени правилата на формалната логика при формиране на вътрешното
убеждение на въззивния съд, е необходимо същият в мотивите си да е изложил
собствените си съображения по оспорваните от страните въпроси. Тогава, когато
присъда е потвърдена, без да са налице аргументи, оборващи релевираните от въззивния
жалбоподател съществени доводи, с които се възразява срещу приетото от първата
инстанция, е налице липса на мотиви. В този случай е трудно да се приеме, че взетото
решение за потвърждаване на присъдата е в резултат от собствената оценъчна и
аналитична дейност на въззивния съд.“
Констатираният порок на съдебния акт е от категорията на абсолютните
процесуални нарушения и представлява самостоятелно основание за отмяна на решението и
възобновяване на делото, и връщането му за ново разглеждане, с оглед на което
обсъждането на оплакването за неправилно приложение на закона е невъзможно.
Така мотивиран и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3,
3
т. 2 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Решение № 378 от 1.6.2022 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 202/2022 г. по описа на СГС, НО, 2. въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждането му от друг съдебен
състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4