РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Търговище, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500037 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Д..... АД, ЕИК *********,
чрез юриск. И.Н.-пълномощник, против решение № 549/24.11.2021 г. по ч.гр.дело №
164/2021 г. по описа на PC - Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата на ,Д....“ АД на
осн. чл. 409, ал. 1 от ГПК, за издаване на дубликат от Изпълнителен лист № 187/26.03.2021
г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
67/01.02.2021 г. по ч.гр.д. № 164/2021г. на PC - Търговище против М. Р. Т. ЕГН **********.
Считайки решението на първоинстанционния съд за неправилно, като
незаконосъобразно и необосновано, въззивникът моли за неговата отмяна и уважаване на
молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист (ИЛ). Излага следните доводи и
съображения: 1.Счита, че е представил достатъчно факти, които да наведат съда, че
първообразът на издадения ИЛ не е във владение на молителя, тъй като на първо място
молбата за издаване на дубликат изхожда от легитимирано лице - страната по делото, в
полза на която е издаден изпълнителен лист и която с молбата си навежда доводи, че
първообраза е изгубен. 2. Самото „изгубване“, като юридически факт, представлява
отрицателен юридически факт, първоинстанционният съд не успял законово да отчете, че
наведеният отрицателен факт не може да бъде несъмнено доказан със съответните средства
по ГПК, които валидно да докажат настъпилия факт на изгубване на първообраза. Именно
1
защото този отрицателен факт не би подлежал на установяване, в текста на чл. 409, ал.З от
ГПК е предвидена възможността длъжникът, противопоставяйки се на молбата за издаване
на дубликат от ИЛ да направи възражение за липсата на условия по чл. 409 ал.1 ГПК или да
отправи възражение за погасяване на дълга след издаване на изпълнителния лист; 3.
Необоснован е извода на РСТ, че ищецът не е ангажирал доказателства в подркепа на
твърдението си, тъй като по делото е приложено официално издадено от „Д....“ АД
удостоверение с изх.№ 7055/14.10.2021г., което, според въззивника, официално
удостоверява факта, че първообразът на ИЛ № 187, издаден на 26.03.2021 г., не се намира
във владение на дружеството-заявител, както и че инкорпорираното в него вземане не е
удовлетворено; 4.Ответникът по молбата, редовно призован по реда на чл. 41, ал.1 ГПК не се
явил в с.з., не взел становище по молбата, което, според въззивника, също подкрепя и
обуславя изложената теза за изгубване на ИЛ, както и че за задължението по него не е
образувано изп.производство, нито вземането е прехвърлено или погасено по друг начин,
което е напълно достатъчно да се изведе обоснован извод относно твърдението за изгубване
на първообраза на листа.
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от насрещната страна няма.
Преди насроченото с.з., в изпълнение указанията на въззивния съд в определението
по чл. 267 ГПК по разпределение на доказателствената тежест, с молба вх. № 634/24.02.2022
г. въззивникът е заявил че поддържа в.жалба, поискал е издаване на удостоверение за пред
КЧСИ, което удостоверение № 1035/09.03.22г. е представил по делото с молба вх. №
818/15.03.22 г.
В с.з. страните, редовно призовани, не се явяват.
След проверка по чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението е валидно и допустимо.
Депозираната пред РСТ молба вх. № 6801/18.08.21 г., с която на осн. чл. 409 от ГПК е
поискано издаване на дубликат от изпълнителен лист (ИЛ), е била обоснована с
обстоятелствата, че молителят е загубил издаденият му ИЛ по ч.гр.д.№ 164/21 г., без повече
пояснения и без представяне на доказателства.
Производството по чл. 409 ГПК е проведено в две с.з., тъй като в първото с.з. съдът е
констатирал неизпълнение от страна на молителя указанията по разпределената
доказателствена тежест, и е насрочил второ с.з. с повторни указания, за 26.10.21 г., в което
никоая страна не се е явила, респ. не е изпратила процесуален представител.
Цитираното във въззивната жалба „приложено официално издадено от „Д....“ АД
удостоверение с изх.№ 7055/14.10.2021г.“,за което се сочи, че официално удостоверява
факта, че първообразът на ИЛ № 187, издаден на 26.03.2021 г., НЕ Е представяно от
молителя, респ. негов пълномощник.
Ответникът, редовно уведомен на осн.чл. 41, ал. 1 от ГПК (съгласно резолюцията на
2
съда от 21.09.21 г.) не е взел становище по молбата.
За да се произнесе по същество по жалбата съдът съобрази следното:
За да се уважи молба по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на ИЛ следва да се
докаже, че: 1.изпълнителният лист е издаден и получен от страната, в чиято полза е
постановено решението и от която изхожда молбата за издаване на дубликат и
2.изпълнителният лист е изгубен или унищожен, като последните две предпоставки са
алтернативни. Тежестта за установяване в процеса на изгубването или унищожаването на
ИЛ се носи от страната, която иска издаването на дубликат от него. Доказателствените
средства в тази насока не са ограничени от процесуалния закон, т. е. това доказване може да
бъде проведено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, в т.ч. и гласни
доказателства.
Съгласно правната теория и установената съдебна практика, изгубването на
първообраза на ИЛ може да се изразява както в това държателят му да бъде лишен от
владението му вследствие действията на трети лица, така и в незнанието от молителя на
точното местоположение на изпълнителния лист в обитаваните или владени от него
помещения, вкл. когато самият съдебен изпълнител или негов служител е предал ИЛ на
трето лице, което неоснователно го задържа и по този начин препятства принудителното
изпълнение /Решение № 45/08.07.15 г. на ВКС по гр. д. № 2585/14 г., IV г. о. /.
Трайната съдебна практика приема, че когато е установено, че ИЛ е издаден и
получен от правоимащия и в продължителен период от време по този лист не е образувано
изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг
начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителният лист е изгубен /в този смисъл така Решение № 56 от 4.05.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 6964/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1138/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г., IV
г. о., ГК, решение № 681/09.11.21 г. на САС по Втд № 807/21г. и др./.
По настоящия казус:
С влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
67 / 01.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 164/21 г. на РСТ, съдът е разпоредил ответникът да
заплати на молителя сумата 1147,93 лв., представляваща задължение по Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит, сключени между страните на 16.06.2017 г., от която 1008,99 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2021 г. до окончателното й плащане и сумата 138,94 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 01.06.2020 - 29.01.2021 г., на осн. чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски 25лв.- д.такса и 50 лв.- юриск.
възнаграждение.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение, с Разпореждане № 730/26.03.2021
г., на осн. чл. 416 от ГПК съдът е постановил да се издаде ИЛ в полза на молителя, за което е
направено и съответното отбелязване върху изпълнителното основание. Видно от
3
отбелязването върху гърба на разпореждането (л 27) издаденият ИЛ № 187/26.03.2021 г. е
получен на 19.04.2021 г. от пълномощник на молителя (пълномощно-л.28). По делото не са
представени други доказателства.
Въззивният съд държи на подчертае, че не споделя становището на молителя, че тъй
като се касаело за отрицателни факти, не следвало той да представя доказателства в
подкрепа на твърденията си. Това негово становище е в разрез със съдебната теория и
практика, съгласно която молителят по чл. 409 от ГПК черпи права от твърдението, че
изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно - то съдържа в
себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че
към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се
намиране в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по
него в предвидените процесуални срокове, като доказването на отрицателния факт, на който
се позовава молителя става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които
да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния.
Дори и да беше представено посоченото в жалбата удостоверение, като изходящо от
въззивника и касаещо обстоятелство, от което тази страна черпи права, то не представлява
нито официално удостоверяване, нито може да служи като доказателство в полза на
представилата го страна
Във въззивното производство, в изпълнение указанията на съда, дадени с
определението по чл. 267 ГПК, „Д..... АД е представил удостоверение за липсата на висящи
изпълнителни дела срещу длъжника по ИЛ.
Тези доказателства не установяват безспорно, че издаденият ИЛ е изгубен, но
представляват индиция в подкрепа на твърдението на молителя (който, от своя страна, не е
изложил каквито и да било обстоятелства относно начина/времето и т.н. на изгубване на
ИЛ).
От друга страна ответникът в производството по чл. 409 ГПК не се е явил както пред
първата, така и пред настоящата инстанция, не е представил доказателства за опровергаване
наличието на предпоставките по чл. 409 ГПК, както и за наличието на образувано
изпълнително дело. Не е направил възражения за погасяване на дълга, въз основа на
обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, не е ангажирал
доказателства за плащане, както и доказателства, че ИЛ е в наличност и/или се намира в
държане на подателя на молбата за издаване на дубликат.
Съобразно възприето в трайната съдебна практика, в този случай следва да бъде
прието за установено, че правоимащият, който не е упражнил правата по листа и вземането
на който не е погасено по друг начин, е изгубил документа, обуславящо основателност на
молбата по чл. 409 ГПК.
Районният съд е достигнал до други правни изводи и друг краен правен резултат,
поради което решението му следва да бъде отменено и молбата по чл. 409 ГПК уважена.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 549/24.11.2021 г., постановено по ч.гр.дело № 164/2021 г. по
описа на PC - Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата на ,Д....“ АД, на осн. чл. 409, ал.
1 от ГПК, за издаване на дубликат от Изпълнителен лист № 187/26.03.2021 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
Да се издаде в полза на ,Д....“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.“Б...“ № 81Г,
представлявано от изп. директор С.И., ДУБЛИКАТ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ №
187/26.03.2021 г., издаден с разпореждане № 730/26.03.2021 г., въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 67/01.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 164/2021г. на PC – Търговище, против М. Р. Т., ЕГН **********, от гр. Търговище, с
постоянен и настоящ адрес : гр.Търговище, кв.“З....“, бл. .., вх. В, ет. .., ап. .., за сумата от
1147,93 лв., представляваща задължение по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключени
между страните на 16.06.2017 год., от която 1008,99 лв. - главница, ведно със законната
лихва, считано от 29.01.2021 год. до окончателното й плащане и сумата от 138,94 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 01.06.2020 год. - 29.01.2021 год., както и
направените по делото разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение – на осн. чл. 409, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5