Разпореждане по дело №49/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на А. С. М. в качеството на процесуален представител на В. Д. К.. Обжалва се решение №40/23.04.2010г. по Г.д. № 197/2009г. на Районен съд-Д.. С обжалваното решение първостепенния съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан , иска на В. Д. К. , ЕГН * от Г. С. , жк Люлин - 9, Б.908 В. А .6 А. против В. К. А. , ЕГН *, от Г. Д., ул. „ Люляк „ № 8-а да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото и ненавършило пълнолетие от брака й с ответника, дете М. В. А. с ЕГН *.Отхвърлил е и иска на К. да бъде осъден В. К. А. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 40,00 лв. за детето М. В. А. с ЕГН *, чрез нея, като негова майка и законна представителка, считано от датата на влизане на решението в законна сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства, изключващи плащането, като неоснователен и недоказан.Присъдени са и съдебни разноски. Решението се обжалва изцяло.

Твърди се във въззивната жалба, че към настоящия момент е налице коренна промяна в обстоятелствата от 2005г., когато е постигнато споразумение относно упражняването на родителски права по отношение на детето.К. успява да се адаптира към пазара на труда и да реализира възможностите си, получава трудово възнаграждение позволяващо добри условия за отглеждането на детето М..

Решението на районния съд било неправилно, тъй като при постановяването му не е направен задълбочен анализ на практиката по предоставяне упражняването на родителските права. По делото били ангажирани доказателства, че бащата често употребява алкохол, през последните няколко години е сменил редица работни места, което говорело за ноговото непостоянство. Службите които заема били нискоквалифицирани, зле платени и с недотам подходяща среда, което би могло да окаже негативно влиявие във възпитанието на детето. Нещо повече-ответника бил с неуравновесен и избухлив характер, родителският му капацитет бил оспорим.

От друга страна К. разполагала с безспорен родителски капацитет за отглеждане на детето, в условията на топла семейна атмосфера.Развиват се доводи за благоприятните условия за живот, обучение и развлечение които предлага Г. С., възможностите за задоволяване на културни потребности и лечение.

Решението на съда било постановено при нарушение на материалния закон, свързана с изслушване на детето и възможността за повлияването му от чуждо мнение.

Предвид пространно развитите доводи и съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемия -А. М., в който се заема становище, че първоинстанционното решение е обосновано и правилно. В първата част на жалбата се преразказва исковата молба и тя не съдържа оплаквания срещу решението на съда. Твърденията в жалбата за наличие на коренна промяна във финансовото състояние на ищцата били несъстоятелни, тъй като решаващи за изхода на спора били интересите на детето, а не финансовите възможности на ищцата, като евентуалната промяна в начина на живот сред нови хора и различна обстановка ще окажат негативно отношение върху емоционалния свят на детето.В такъв смисъл било и изразеното становище на представителя на О. „. на Д. Г..

Неоснователни били твърденията за употреба на алкохол от страна на ответника, тъй като доказателствата в тази насока касаели възприятия на свидетелката отпреди 7-8г. Ирелевантно било също за спора дали ответника изпълнява нискоквалифицирана работа, тъй като качествата на родителя не зависят от това. Несъстоятелно било и твърдението, че ответника е с неуравновесен и избухлив характер, както и че нямал родителски капацитет. Същевременно твърденията за отличните родителски качества на майката били голословни и недоказани. Не били допуснати и нарушения на СК, свързани с изслушване на детето.

По тези съображения моли съда да потвърди решението на районния съд като законосъобразно и правилно, като в отговора не се съдържа искане за приемане на нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемия се явява лично и с А. Н. М., редовно упълномощена и заема становище за неоснователност на подадената жалба.

Представителя на Д. „., О. „. на Д. заема становище, че жалбата е неоснователна, като в интерес на детето е режима на упражняване на родителските права да не бъде промемян предвид създадената емоционална връзка между родител и дете.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид наведените във въззивната жалба и отговора доводи и оплаквания, мотивите в обжалваното решение съдът нправи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване съдебен акт, при което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови съдебният си акт, районният съд е приел inter alia : "........не е в интерес надетето да бъде откъснат от средата, в която в момента е отглеждан. По делото бяха събрани доказателства за достатъчен родителски капацитет на бащата. Същия разполага с доходи , видно от свидетелските показания , които са подкрепени от писмени доказатества. Действително, освен похвалното желание и възможностите да се грижи за детето си , майката разполага и добра работа със съответните доходи ( те са доказани от приложените удостоверения) , но това все още не обосновава нужда от промяна на режима на родителските права. Всяка промяна в случая означава откъсване на детето от средата му, с която е свикнал ( роднини , приятели , съученици) и предполага нуждата от адаптация на различно място, съпътствана от съответните социални трудности.А това определено не е в интерес на М.. Следва да се вземе предвид и мнението на детето , върху когото най - вече би рефлектирала една промяна на местожителството, а това желание е да остане да живее при баща си".

И в производството пред районния съд, а и пред въззивната инстанция страните не спорят досежно правнорелевантните факти, а по отношение тяхната интерпретация. С оглед това обстоятелство решаващия състав възприема изцяло фактическата обстановка, възприета от районния съд.

При това положение се налага правен извод, че не е налице съществена промяна в обстоятелствата, до степен налагаща промяна на установения режим на упражняване на родителските права. Факта, че през процесния период ищцата е успяла да си намери работа и "да се адаптира към пазара на труда" съвсем не е достатъчен фактор, за да обоснове такава драстична промяна в психиката на детето М.. За период от 6 години след прекратяване на брака между страните по делото то живее с баща си и този фак не се оспорва от страните. За този период между тях е създадена емоционална връзка, отделно от това детето има създадена своя собствена социална среда и социални контакти.От събраните по делото доказателства се установява, че за него се грижат баща му и неговите родители, което предпоставя обстановка на семеен уют и топлина. В този аспект обстановката, при която е определен първоначално режимът на упражняване на родителските права не е променена. Твърденията на ищцовата страна, че ответника често сменял работата си и това било индиция за непостоянството му е въпрос на интерпретация и не се споделя от решаващия състав. Подобно поведение би могло да се тълкува и като стремеж на родителя да си осигури по-добре платена работа с цел задоволяване в по-пълна степен потребностите на детето или като стремеж за осигуряване на трудови доходи и социална реализация предвид високия ръст на безработица в страната, което е ноторно известен факт, но не и като евентуален израз на негово непостоянстно. Не се доказаха и твърденията за употреба на алкохол и пр. Напротив, пред районния съд са събрани доказателства, че бащата полага дължимите грижи за възпитанието и отглеждането на детето, следи отблизо дисциплината и успеха му в училище.

Другата група твърдения в исковата молба, възпроизведени и във въззивната жалба и свързани с по-големите възможности на детето за задоволяване на здравни, духовни и пр. потребности в Г. С. са ирелевантни за формиране на решението по делото. На първо място не е доказано по делото, че възможностите за задоволяване на потребностите на детето за посещение на театрални постановки, шоу-програми и др. ще бъдат използвани от майката, на следващо място не е доказано че тези възможности са предпочитана ценност за детето пред възможността да живее в създадената си вече културна и социална среда.

В трайно установената си практика съдилищата приемат, че допскането на промяна в упражняването на родителските права следва да е свързана с трайна и значима промяна на обстоятелствата, при които веднъж е определен този режим. / в т. см. и Постановление №1 74г.което не е изгубило значение при отмяната на СК/. В контекста на това следва да се отбележи, че в конкретния случай нито има влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване на условията на живот при другия родител. В случая под условия на живот не следва да се разбират само би4товите и жилищни условия, но и социалната среда. Единствената промяна в контекста на изложеното е обстоятелството, че ищцата е постъпила на работа по трудов договор. По делото са събрани доказателства, че същата живее в жилище под наем, докато бащата н детето живее в собствено жилище, който факт създава чувство на относителна сигурност за детето. На следващо място по делото не е констатирана невъзможност на бащата да упражнява родителските си права, загубване на родителския авторитет , повторно встъпване в брак или друго основание, което да формира извод, че сегашната семейна среда на детето му влияе негативно.

При всички случай основен и водещ критерии в тази насока е интереса на детето. В случая няма основание за възприемане на подход, различен от установения в съдебната практика. Както правилно е приел районния съд, при това изводите му са основани на непорсредствени впечатления , в изключителен интерес за детето е режима на упражняване на родителските права да не бъде променян. Този извод се споделя и от въззивния състав. Подобна промяна по преценка на съда би оказала негативно отношение в съзнанието на детето и би повлияла негативно на неговата психика.

По отношение на акцесорния иск за издръжка следва да се отбележи, че неговата основателност е поставена в зависимост от съдбата на главния иск. Доколкото той е неоснователен, следва да се потвърди решението и в останалата част.

Ще следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 550 лв. пред въззивната инстанция и затова Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №40/23.04.2010г. по Г.д. № 197/2009г. на Районен съд-Д. като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА В. Д. К. , ЕГН * от Г. С. , жк Люлин - 9, Б.908 В. А .6 А. да заплати на В. К. А. , ЕГН *, от Г. Д., ул. „ Люляк „ № 8-а деловодни разноски пред въззивната инстанция инстанция в размер на 550 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: