М О Т И В И
Обвинението
срещу подс.С.В.С.
е по чл. 148, ал. 1 т. 1 , т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че през
периода 04.08.2016 година – 06.02.2017 в град Стара Загора е казала нещо
унизително за честта и достойнството на К.Ц.И. в нейно присъствие като обидата
е нанесена публично и чрез печатно произведение както следва :
-
На 04.08.2016 година в град Стара Загора е
казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Ц.И.
в нейно присъствие – плешив травестит, курва -
като обидата е нанесена публично
-
На 15.09.2016 година в град Стара Загора е
казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Ц.И.
в нейно присъствие – грозен плешив травестит К., вмирисан плешив боклук – като
обидата е нанесена публично.
- На
06.02.2017 година в град Стара Загора е
казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Ц.И.
в нейно присъствие – травестит, боклук – като обидата е нанесена публично.
плешив травестит, курва -
като обидата е нанесена публично.
Обвинението
срещу подс.С.В.С.
е по чл. 144, ал. 1 НК за това, че през периода 04.08.2016 година – 06.02.2017
в град Стара Загора се е заканила на К.Ц.И. с престъпление против нейната
личност / ще я размаже/ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и я ОПРАВДАВА по
обвинението по чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В наказателното
производство е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от
частният тъжител С.С. против подс. К.И. за сумата 1 500 лева обезщетение
за причинените неимуществени вреди / за престъплението по чл. 148 НК / и граждански
иск за сумата 1 500 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди /
за престъплението по чл. 144, ал. 1 НК /.
Подсъдимата в с.з. не се признава за виновна. Защитникът
и адвокат С. пледира за оправдателна присъда и да бъдат отхвърлени гражданските
искове.
Частният
тъжител чрез повереника си адвокат М. поддържа обвиненията и предявеният
граждански иск срещу подсъдимата .
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимата С.С.
от съжителството си със св. З. .н имала малолетно дете – Л..След като двамата
прекратили съвместното си живеене св. .н заживял на съпружески начала с
тъжителя К.И..
На 04.08.2016
г. подс. С. отишла пред жилищния блок в град Стара Загора, където живеели
тъжителката И. и св. З. .н за да вземе детето Л. от бащата.Пред входа на
жилищния блок се срещнали подсъдимата и тъжителката в резултата на , което
възникнал конфликт. Подс. С. казала на тъжителката И., че ще я размаже и
казала, че е „ плешив травестит „ и „ курва”. След като взела детето
подсъдимата го качила в автомобила и се отдалечила от мястото./ показанията на
св. З. .н, св. В. С./
При една от
срещите на детето Л. с бащата / св. .н/ същото било подстригано, което ядосало
подс. С..На 15.09.2016 година подсъдимата в профила си в социалната мрежа „
Фейсбук” публикувала за тъжителката И., че е „грозен плешив травестит К.,
вмирисан плешив боклук”.
Тези
публикации станали достояние на неограничен брой посетители, включително и на
тъжителката. / показанията на св. З. .н,заверени копия на разпечатки от
публикации, обясненията на подсъдимата /
На 06.02.2017
година около 19.00 часа тъжителката И. заедно със своя приятелка / св. Д. Н. /
се прибирала към домът си в град Стара Загора. Пред входа на жилищния блок се
срещнали с подсъдимата В. С.. Последната започнала да отправя към тъжителката
думите, че е „травестит, боклук” и ще я размаже. В този момент пред блока
слязал св. З. .н с детето Л., което било предадено на подсъдимата./ показанията
на св. З. .н, св. Здравка И.,св. Д. Н. /.
Описаната
фактическа обстановка се установява от доказателствата, установени с
доказателствени средства - показанията на свидетелите конкретно посочени
по-горе, писмените – разпечатки от публикации, които от части кореспондират с
обясненията на подс. С..
С оглед
ниската възраст на детето Л. и обстоятелството, че в основата на конфликта са
отношенията между нейните родители съдът не разпита детето в качеството на
свидетел.
Подсъдимата
С. не оспорва авторството на деянието на 15.09.2016 година и фактите в тази
връзка. Същото се установява и от показанията ан св. .н и заверени копия на
публикации.
Подсъдимата
обаче твърди, че не е извършила деянията на 04.08.2016 г. и 06.02.2017 година.
В същата насока са и показанията на св.и.В.. В тази част съдът не дава вяра на
тези гласни доказателствени средства .
Подсъдимата и св. В. твърдят, че не е имало никакви срещи с тъжителката И.-
единият път последната е била на терасата /04.08.2016 г. / , а другият път е
минала покрай тях / 06.02.2017 г. /.
Обясненията и показанията се опровергават от останалия доказателствен
материал.
От
показанията на св. З. .н и св. В. С. се
установява, че на 04.08.2016 г. пред жилищния блок са се срещнали тъжителката и
подсъдимата, възникнал е конфликт ,който те са възприели пряко и непосредствено
и са чули отправените обидни думи. Показанията и на двамата свидетели из цяло
кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие, което ги прави
убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те опровергават из цяло показанията
на св. В. и обясненията на подсъдимата в тази част.
Видно
от показанията на св. З. .н, св. Здравка
И.,св. Д. Н. се установява, че на 06.02.2017 г. също е имало конфликт между
тъжителката и подсъдимата.Този конфликт и отправените обидни думи също са възприети пряко и непосредствено от
тях. Показанията на тези свидетели са в пълно съответствие, не съдържат
противоречие, което дава основание да се приемат за убедителни и да се
кредитират с доверие. Те опровергават из цяло показанията на св. В. и
обясненията на подсъдимата в тази част.
Всички
тези преки доказателствени средства установяват преки доказателства, които са в
съответствие и образуват едно хомогенно цяло даващо основание да се направи
единствено възможния извод относно главният факт в процеса / има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор / - подс. С. е извършител на престъплението
обида, което се претендира в тъжбата.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. С. е
осъществила от обективна и субективна страна
състава чл. 148, ал. 1 т. 1 НК във вр. с чл. 146, ал. 1 НК и не е
осъществила състава на чл. 144, ал. 1 НК.
По
обвинението по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка следва извода,
че подс. С. с три отделни деяния е осъществила изпълнителното деяние на чл.
146, ал. 1 НК – същата в присъствието на пострадалата е отправила обидни думи
по неин адрес / грозен плешив травестит К., вмирисан плешив боклук , курва,
боклук/, с което е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителката.
Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и
достойнството на личността и с оглед общоприетият им смисъл съдът ги приема за
обидни.
Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в настъпването на
съставомерните обществено опасни последици – пострадалата се е почувствала
обидена и засегната.
Подсъдимата С. с три отделни деяния през един непродължителен период от
време е осъществила състава на едно и също по вид престъпление / обида / ,
деянията се намират по между си в обективна и субективна връзка, извършени са
при еднородност на вината / пряк умисъл / , при сравнително една и съща
фактическа обстановка като всяко следващо деяние представлява от обективна и
субективна страна продължение на предходното, което дава основание на съда да
приеме, че е извършено едно просто престъпление при усложнена фактическа
обстановка и подсъдимата следва да понесе НО за едно продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Макар и в тъжбата да не е прецизирана правната
квалификация същата не обвързва съда, поради което няма процесуална пречка при
изложените и установени факти и обстоятелства да се приложи чл. 26, ал. 1 НК.
Обидите са разгласени на обществено място , чрез публикации в социалните
мрежи и са станали достояние на широк и неограничен кръг от хора. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че е осъществен и квалифициращият признак на
чл. 148, ал. 1 т. 1 НК.
От установената
фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимата следва извода,
че към момента на деянието е действала с пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните последици и е
искала настъпването им. Знаела и съзнавала, че употребява обидни думи по адрес
на пострадалата, разбирала е съдържанието и смисъла на думите.
Фактическата обстановка не дава основание да се приеме, че обидата е
разпространена чрез печатно произведение. Това означава обидните думи да са
разгласени чрез вестници, списания, литература или по друг подобен начин.
Настоящият казус не е такъв , поради което по обвинението по чл. 148, ал. 1 т.
2 НК подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана.
ПО
ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ. 144, ал. 1 НК.
Установената фактическа обстановка и доказателствения материал дават
основание да се приеме, че подсъдимата С. е отправяла към тъжителката думите
„ще те размажа” . В конкретните условия на време , място и обстановка подобни
думи не могат да възбудят основателен страх за осъществяване на престъпление
против личността.Това мотивира съдът да приеме, че не е осъществено
изпълнителното деяние закана с престъпление против личността на пострадалата.
Деянието
не е извършено и умишлено. Целта на подсъдимата е била да засегне честта и
достойнството на пострадалата. Думите „ ще те размажа „ са казани между
обидните думи, но подсъдимата не е целяла, да предизвика основателен страх у
тъжителката, а единствено да я унижи.
Следователно подсъдимата не е съзнавала обществено опасния характер на
деянието и не е предвиждала обществено опасните последици, от което следва, че
не е осъществен и субективният елемент / умисъл / от състава на престъплението.
Изложените до тук съображения мотивират съда да приеме, че не са
осъществени в пълнота обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК
следва да бъде призната за невиновна и оправдана.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Подс. С. към момента на деянието е
неосъждана,до момента не е освобождавана от НО с приложение на чл. 78 А от НК,
за престъплението се предвижда наказание глоба и друго по-леко, няма причинени
имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което съдът няма алтернатива и същата следва да бъде освободена от
НО и на основание чл. 78 А от НК да и се наложи административно наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни / липсват негативни характеристични
данни/, мотивът за извършване на престъплението / отношенията между дъщеря и,
бившият и съжител и настоящата му съжителка / . Доказателства за отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимата следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и с оглед
постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена
и с имотното и състояние.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието
си подсъдимата С. е причинила неимуществени вреди на пострадалата изразяващи се
в болки и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същата дължи
обезщетение.На основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се
определи по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
следните обстоятелства :
-
Характера и вида на разгласените обидни твърдения –
конкретно посочени по-горе.
-
Формата на вина – пряк умисъл.
-
Начина на разпространение на обидите твърдения – чрез
социалните мрежи, пред множество хора, на публични места.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 1 000 лева.В тази част искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, а в останалата част до 1 500 лева да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Няма
предявена искова претенция за обезщетение за забава, поради което и съдът не го
присъжда.
Съдът по-горе мотивира , че не е извършено
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, от което следва че
липсва противоправност на деянието, поради което не са изпълнени в пълнота
предпоставките на чл. 45 ЗЗД.
Следователно предявеният граждански иск за сумата 1 500 лева се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимата следва да заплати на тъжителя направените по
делото разноски в размер на 552 лева /възнаграждение за повереника, държавна
такса / и държавна такса в размер на 50 лева за уважената част от гражданския
иск.
Причини –
Незачитане правата на личността и влошени междуличностни отношения .
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: