№ /20.02.2020 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и
двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3373 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от А.Р.Х., ЕГН **********,***,
против Заповед №190324000303/18.11.2019г на мл. автоконтрольор в РУ - Провадия при
ОД на МВР-Варна, с която на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а от ЗдвП – прекратяване регистрацията на собственото
му МПС за срок от 12 месеца, като на осн.чл.172 ал.4 от ЗДвП са отнети СРМПС и
2 бр. регистрационни табели ***. Жалбоподателят релевира всички основания по
чл.146 от АПК – нищожност на ИАА поради некомпетентност на издателя му, и
незаконосъобразост поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта му. Твърди
се, че заповедта липсва яснота относно съставомерните признаци на нарушениеето,
как е констатирано и от кого, кой е извършителят и дали той е действителният
собственик на автомобила, както и че заповедта не съдържа мотиви за определяне
на ПАМ в максималния срок, което препятства проверката за съответствието й с
целта на закона. С тези аргументи настоява за отмяна на оспорената заповед. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна мл.автоконтрольор
Х.Х.в РУ Провадия към ОД на МВР- Варна се представлява от гл.ю.к.Георги
Георгиев, който оспорва жалбата, моли оспорения ИАА да бъде потвърден, и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 17.11.2019г около 23:50ч в с.Цонево,
по ул.”Христо Трендафилов” до дом №*в посока център на селото А.Х. управлявал собствения
си л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, като неправоспособен водач – без да притежава
СУМПС. За установеното административно нарушение по чл.150 ал.1 от ЗДвП
компетентните длъжностни лица съставили против А.Х. АУАН от 18.11.2019г, който
съгл.чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила. Актът
бил предявен и подписан от Х. без възражения.
Въз основа на констатациите по
АУАН била издадена и атакуваната понастоящем заповед, с която на осн.чл.171 т.2
от ЗДвП на собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№*** – жалб.А.Х., управлявал
го като неправоспособен водач, непритежаващ свидетелство за управление, била
приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 12 месеца, като на осн. чл.172 ал.4 от ЗДвП са отнети
СРМПС и 2 бр. регистрационни табели ***.
В обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че след проверка в информационните масиви на МВР е
установено, че собственикът и водач на автомобила е неправоспособно лице,
непритежаващо свидетелство за правоуправление на МПС. При тези факти
административният орган приел, че спрямо А.Х. са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП, което и сторил с
оспорената заповед.
С определение №3127/10.12.2019г
по настоящото дело е оставено без уважение искането на жалб.Х. по реда на
чл.166 ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта за ПАМ.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, въз основа на които е
издадена оспорената заповед, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от легитимиран субект – неин
адресат, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Принудителните административни
мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт,
като съгл.чл. 23 от ЗАНН
случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. На осн.чл.172
ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.171 т.2а от същия закон
се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Видно от Удостоверение изх.№365000-2455/21.01.2020г от Началник
сектор „Човешки ресурси” при ОДМВР-Варна, издателят на оспорения ИАА
мл.инспектор Х.М.Х.е назначен на длъжност „младши автоконтрольор” в група
„Охранителна полиция” към РУ-Провадия при ОД на МВР- Варна. С т.2.4. на приложената
по преписката Заповед № 365з-2747/20.07.2017г., издадена от Директора на ОД на
МВР Варна – ръководител на служба за контрол, са възложени правомощия за
издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП по чл. 171 т.2а на назначените
по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР
Варна – за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от
съответното полицейско управление. Действието на тази заповед не е обвързано
със срок. Доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й съдът
приема, че обжалваният в настоящото производство ИАА е издаден от надлежно
оправомощен и териториално компетентен административен орган. В този смисъл
възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради некомпетентност
на издателя й се преценява като неоснователно.
Разпоредбата на
чл.171 т.2а б.”а” от ЗдвП нова - ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
03.01.2018 г.) предвижда прилагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач – за срок от 6 месеца до
една година. Предвидената от законодателя материално-правна предпоставка за
прилагане на този вид ПАМ в случая е управление на МПС от неправоспособен водач
– негов собственик. От приложената към АНП Справка за нарушител от региона
относно А.Р.Х., ЕГН **********, се установява, че той никога не е придобивал
правоспособност да управлява МПС, поради което и не му е било издавано СУМПС; независимо
от това в периода 01.07.20105г – 04.07.2017г са му били наложени четири
наказания за управление на МПС на осн.чл.17 ал.1 т.2 от ЗДвП с влезли в сила
наказателни постановления. Същевременно според приобщената по делото справка от
КАТ-Варна, А.Х. е собственик на л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ ***, с прекратена
регистрация от 26.11.2019г. При горните констатации съдът намира, че в случая
са налице и двете кумулативно изискеуми материалноправни предпоставки за
прилагане на процесната ПАМ по см.чл.171 т.2а б.”а” от ЗДвП.
Доколкото прилагането на ПАМ е с
императивен характер в случаите на изчерпателно изброените от законодателя
административни нарушения по ЗДвП, и се извършва от оправомощени длъжностни
лица в условията на обвързана компетентност, то очевидно заповедта, с която
това е сторено, не противоречи на целта на закона.
Независимо от горното, съдът
споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на оспорената заповед, изразяващо се в липса на мотиви
относно определянето на срока на ПАМ, и конкретно – за максималния му размер от
12 месеца. За разлика от останалите предвидени в чл.171 от ЗДвП принудителни
административни мерки, които се налагат до отстраняване на нарушенията, в случая
законодателят е предвидил ограничено темпорално действие на тази мярка – от
шест месеца до една година. Както вече беше посочено, при прилагането на ПАМ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
налице ли са материалноправните предпоставките – той е длъжен да издаде ПАМ. По
отношение продължителността на наложената ПАМ обаче административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност и го определя по
целесъобразност в рамките на закона, поради което дължи излагането на мотиви
защо приема, че ПАМ трябва да бъде
наложена за конкретно избрания от него срок. И докато в случай, че ПАМ е
приложена за минимума от 6 месеца по закон, липсата на мотиви в това отношение
не би имала стойност на съществено процесуално нарушение, в случаите, когато се
касае за по-дълъг срок, и още повече – за максимално предвидения такъв, липсата
на мотиви е особено съществено процесуално нарушение. То представлява липса на
мотиви, касаещи продължителността на наложената мярка с оглед целта на закона,
а именно – налагане чрез властта на държавата на конкретно поведение с
неблагоприятни последици на съответния правен субект, независимо от неговата
воля. Същевременно липсата на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ,
съставлява нарушение и на императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй
като обективно лишава съда от възможност да извърши проверка за
законосъобразност на оспорения акт, и поради това е основание за
незаконосъобразност на същия по см.чл.146 т.3 от АПК. Констатираното нарушение
е особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
При този изход на делото
претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Така мотивиран и съобразно
компетенциите си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №190324000303/18.11.2019г
на мл. автоконтрольор в РУ - Провадия при ОД на МВР-Варна, с която на А.Р.Х.,
ЕГН **********,***, е приложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.”а” от
ЗдвП – прекратяване регистрацията на собственото му МПС за срок от 12 месеца, като
на осн. чл.172 ал.4 от ЗДвП са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели ***.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: