№ 26
гр. * , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203295 по описа за 2020 година
, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Т. Щ. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*“ № 42, ет. 4, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 18, чрез адв. Н.К., АК-*, против
Наказателно постановление № */ 31.03.2020 г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-*, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че водачът изобщо не е бил на мястото на твърдяното произшествие в този момент.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски. В
представено писмено становище прави подробен анализ на фактическата обстановка.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.*, надлежно призован не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 29.07.2020
г., а жалбата е депозирана на 05.08.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 22.02.2020 г. св. А.М. управлявал служебен автомобил в гр. *. Около 11,20 часа се
движил по ул. „* I“ в посока ул. „*“, по която и от двете страни имало паркирани
автомобили. На около 50 метра след ресторант „Романс“ забелязал лек автомобил марка
„Тойота Приус“ с рег. №*, който излизал отляво надясно от паркираните автомобили, като
при движението си назад осъществил съприкосновение с лек автомобил „Ауди“ с рег. №*.
Лекият автомобил марка „Тойота“ бил управляван от жалбоподателката Щ., като до нея
седял мъж. Щ. продължила движението си по улицата. Св. М. я последвал ЗА КРАТКО,
записал номера на автомобила й, след което се върнал до ударения автомобил марка „Ауди“
и оставил бележка за случилото се. Малко след това с него се свързал собственика на лекият
автомобил „Ауди“- Георги Тепалков, който му заявил, че щетата не е сериозна. Тепалков
депозирал жалба в ОДМВР-* на 24.02.2020 г. На 27.02.2020 г. случаят бил проверен от св. *-
мл. автоконтрольор от Сектор „Пътна полиция“, който заснел автомобилът марка „Ауди“.
За констатираното св. *, съставил АУАН с бл. № * за извършени две нарушения по
ЗДвП- по 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя,
които го подписал.
Въз основа на АУАН, на 31.03.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на св. М. в частта, в която посочва, че е
възприел лекият автомобил, управляван от жалбоподателката. Това изглежда житейски
логично, тъй като се поставя въпросът по какъв друг начин е могло да бъде установен
регистрационният номер на управлявания от Щ. автомобил, при това при категорични
посочване на марката на автомобила от страна на свидетеля. За същия не съществува
основание да се приеме, че е предубеден. Съдът обаче не кредитира показанията му в частта,
в която посочва, че нямало как тя да не е усетила удар, тъй като това представлява
субективна оценка, а не е твърдение за факт. В тази връзка съдът не кредитира показанията
на св. Н. Щ. и св. *, тъй като са налице предпоставки за предубеденост на същите. Св. Щ. е
съпруг на жалбоподателката, а св. Дамянова е нейна дългогодишна приятелка. Също така,
св. Дамянова не е била през цялото време с жалбоподателката на гробищния парк, което не
изключва възможността последната да се е върнала обратно през това време. Освен това,
изложеното от тях противоречи на изложеното от св. М., за когото вече бяха изложени
мотиви за кредитиране на неговите показания.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
2
Наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази
част. От анализа на установения механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е видно, че при извършване на маневрата движение назад жалбоподателката
не се убедила, че пътят зад управляваното от нея превозно средство е свободен. В резултат
на това управляваният от нея лек автомобил, се ударил в друг автомобил, което се
потвърждава от изложеното от св. М., че и двата автомобила се разтресли. Като не е
изпълнил задължението си, преди да предприеме маневрата движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, жалбоподателката е нарушила разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗДвП и е осъществила състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от същия
закон. Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно
наказание глоба от 20 лв. Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление в частта относно наложеното на жалбоподателката
административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като не са налице
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в
неизпълнение на задължението на водача без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съдът намира, че това нарушение е останало недоказано от субективна страна. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало
знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците и окаже съдействие. От ангажираните по делото
доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателката е усетила да
е настъпило съприкосновение. Свидетелят М. посочва, че управляваният от Щ. автомобил
веднага е потеглил, което чисто житейски не води по безспорен начин до извода, че същата
е осъзнала, че има настъпило съприкосновение. Не води до такъв извод и твърдението, че
главите на водача и на спътника му се ударили в седалките, тъй като това може да се дължи
и на едновременното рязко задействане на спирачната система на автомобила в момента на
съприкосновението. Съмнението за наличието на съзнание за настъпилото съприкосновение
се засилва и от невъзможността да се приеме по несъмнен начин, че виждащата се на
снимките вдлъбнатина е именно нанесената от Щ. щета, т.е. че ударът действително е бил
толкова силен. Както бе посочено, съдът приема, че е налице съприкосновение между двата
автомобила, което е достатъчно да обоснове отговорността по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
Не може да се приеме обаче за несъмнено доказано, че вдлъбнатината на задната броня е
именно причинената щета, тъй като на първо място св. М. посочва, че собственикът на
пострадалия автомобил му казал, че щетата не е сериозна. На следващо място, жалбата от
страна на собственика на ударения автомобил е била подадена на 24.02.2020 г. (л. 7)- два
дни след инцидента, което също сочи, че не се е касаело за сериозна щета. Накрая, снимките
на ударения автомобил са изготвени едва на 27.02.2020 г. От всичко изложено не може да се
установи какви точно са били по вид нанесените щети по ударения автомобил, поради което
не може и да се приеме, че те са били от такова естество, че е нямало как Щ. да не усети
съприкосновението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
3
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (Решение № 2282 от
22.12.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено
в тази част.
От страна на жалбоподателката е направено искане за присъждане на разноски, като
по делото (л. 50) е представена разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. В случаите на частично уважено и частично отхвърлено обжалване, съгласно
препращащата норма на чл.144 от АПК, приложение намират общите правила на чл.78 от
ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Свидетелство, че именно това е
законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК, съгласно която разноските за общия
представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от
оспорването. В този смисъл е и Определение № 439 от 23.02.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 338
/ 2021 г. на XIII състав на Административен съд – *. С оглед изложеното, предвид
обстоятелството, че постановлението е потвърдено по отношение на едно нарушение и
отменено по отношение на второто, следва в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени
разноски в размер на 150 лв., т.е. наполовина. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-* да заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на
150 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗАНН, *кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */ 31.03.2020 г., издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, В ЧАСТТА , в която на М. Т. Щ. с ЕГН:
**********, гр. *, ул. „*“ № 42, ет. 4, АК-*, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */ 31.03.2020 г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, В ЧАСТТА, в която на М. Т. Щ. с ЕГН:
**********, гр. *, ул. „*“ № 42, ет. 4, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева.
4
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на М. Т. Щ. с ЕГН: **********, гр. *, ул. „*“ № 42, ет.
4, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5