Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5380/2020
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от “М.”
ООД, *** срещу З. “Л.И.” АД, *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 14 628, 12
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана
като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 24.02.2020г. пътно – транспортно
произшествие в с. Тополи, местност “Клисе баир” УПИ 41 - 34 при движение на
заден ход, предизвикано от М.А., водач на
товарен автомобил „Ивеко Дейли“,
рег. № ******, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от 24.03.2019г. до 23.03.2020г., при което са настъпили щети по стилажи
с мраморни плачи, както следва: 1./ Оникс Пасионе –
25, 76 кв.м.; 2./ Оникс Тра – 21, 60 кв.м.; 3./ Паломино – 41, 89 кв.м., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 28.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът “М.” ООД, че на 24.02.2020г. в складова база на дружеството в с. Тополи,
местност “Клисе баир” УПИ 41 – 34 собствените му стилажи с мраморни плочи - Оникс Пасионе – 25, 76 кв.м.,
Оникс Тра – 21, 60 кв.м. и Паломино
– 41, 89 кв.м. били счупени в резултат на поведението на водача на товарен
автомобил „Ивеко Дейли“,
рег. № ****** управляван от М.А..
Настъпилото
произшествие, участниците в него и щетите са удостоверени в нарочно съставен
протокол за ПТП от компетентните длъжностни лица.
Ищцовото
дружество уведомило застрахователя на виновния водач, който определил и
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 16 417, 24 лв., която не
е достатъчна, за да се закупят мраморни плочи от същия вид и качество, поради
което се настоява за уважаване на заявената претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. “Л.И.” АД, е депозирал писмен отговор, с който не се оспорва,
че в срока на действие на договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на водача на товарен
автомобил „Ивеко Дейли“,
рег. № ******, че
застрахователят е уведомен и извършил оглед, след което заплатил сумата от
16 417, 24 лв., както и че са погинали движимите вещи – мраморни плочи в
посоченото количество.
Застрахователят счита, че претенцията е завишена, а
платеното застрахователно обезщетение е достатъчно, за да овъзмезди вредите на
дружеството.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В първото съдебно заседание са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, на осн. чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за които са и
ангажирани допустими и относими доказателствени средства, както следва:
На 24.02.2020г., в срока на действие на
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, е настъпило
пътно-транспортно произшествие в с. Тополи, местност “Клисе баир” УПИ 41 – 34,
при което водачът на застрахования товарен
автомобил „Ивеко Дейли“,
рег. № ****** при извършване на маневра движение назад е ударил стилажи с мраморни плочи, в резултат на което те се
счупени.
Застрахователят
З. “Л.И.” АД е
определил и изплатил на “М.” ООД, в качеството на собственик на движимите вещи
застрахователно обезщетение в размер на 16 417, 24 лв., факт, който
изрично се признава от ищеца.
Въз основа на така изложеното, съдът приема,
че предявеният на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ иск е
доказан в своето основание - настъпило пътно – транспортно произшествие в срока
на действие на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, участниците в
него, обстоятелства, при които е реализирано, удостоверени, чрез съставяне на
протокол за ПТП, настъпилите щети по собствените на “М.” ООД движими вещи, причинени от
водача на застрахования автомобил, чието поведение е противоправно, в нарушение
на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и намиращо се в причинно – следствена връзка с
настъпилите щети.
По
размера на заявената претенция, явяващ се и и спорния по делото въпрос
С
исковата молба ищецът “М.” ООД е заявил частичен размер на претенцията
от 1 000 лв. от общо 13 836, 20 лв. В последното съдебно заседание,
ищецът, чрез упълномощения си представител, е предприел изменение на иска, чрез
увеличаване на неговия размер до сумата от 14 628, 12 лв., по – висок от
първоначалния от 13 836, 20 лв., чрез което процесуално действие се стига
до изменение на вида на иска от частичен в иск за целия размер на вземането,
явяващо се процесуално допустимо.
Съгласно изслушаното заключение на допуснатата СОЕ,
неоспорена от страните и кредитирана от съда, стойността необходима за
закупуване на мраморни плочи от същия вид и количество към деня на
произшествието – 24.02.2020г. възлиза на сумата от 31 046, 36 лв., както
следва: 1./ 8 423,
52 лв. за плочи Оникс Пасионе
– 25, 76 кв.м.; 2./ 4 503, 60 лв. за плочи Оникс Тра
– 21, 60 кв.м.; 3./ 12 944, 01 лв. за плочи Паломино
– 41, 89 кв.м.
Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 208, ал.1 КЗ /отм./, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество /чл. 203, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид /чл. 203, ал.3 КЗ/, по който въпрос е
постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК
/ напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК/.
В случая,
при частично или пълно унищожаване на имуществото, обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид. Действителната пазарна стойност на автомобила
инкорпорира в себе си и процент на овехтяване . В този смисъл решение № 79 от
2.07. 2009 г. по т.д. № 293/2010 г. на ВКС, І т.о., постановено по чл. 290 ГПК.
С
оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставките за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният
иск следва да бъде уважен до претендирания размер от 14 628, 12,
представляващ остатък от дължимо застрахователно обезщетение от 31 045, 36
лв., след приспадане на заплатеното от 16 417, 24 лв., определено по действителна
стойност на вредата към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид
изхода на спора в полза на ищеца “М.” ООД следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер, според
представения списък и ангажираните доказателства възлиза на 1 925, 12 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
З. “Л.И.” АД, *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “М.” ООД, *** сумата от 14 628, 12 лв. /четиринадесет
хиляди шестстотин двадесет и осем лева и дванадесет ст./, представляваща
остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на настъпило на 24.02.2020г. пътно – транспортно произшествие
в с. Тополи, местност “Клисе баир” УПИ 41 - 34 при движение на заден ход, предизвикано от М.А., водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“, рег. № ******,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица,
със срок на действие от 24.03.2019г. до 23.03.2020г., при което са настъпили щети по стилажи
с мраморни плачи, както следва: 1./ Оникс Пасионе –
25, 76 кв.м.; 2./ Оникс Тра – 21, 60 кв.м.; 3./ Паломино – 41, 89 кв.м., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 28.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението,
на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
З. “Л.И.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на “М.” ООД, *** 925, 12 лв. /хиляда
десетстотин двадесет и пет лева и дванадесет ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: