Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3670 31.10.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7802 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ
и член 224, ал. 1 от КТ и член 11, ал. 1 от Вътрешните правила за работната
заплата на ОП „Организация и контрол на транспорта“ град Пловдив.
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Г.Т.М., с ЕГН: **********, чрез адв. Х. Р., срещу Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община
Пловдив, ЕИК 0004715040325.
Предявени са искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 102/12.03.2018г. на директора на
ОП „ОКТ“ ***. Б. К., с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 12.03.2018г. и като
такова да се отмени; да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „********* **********“ в ОП „ОКТ“ при Община Пловдив; да се заплати
обезщетение за периода в който е останала без работа и за периода в който е
работила на по-ниско платена работа в размер на общо 3326,20 лева за периода
12.03.2018г. до 12.09.2018г.; да й се заплати обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2018г. за 11 дни в размер на 267,14 лева и да й се заплати
сумата от 300 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати
резултати за м. декември 2017г., определени със заповед на Кмета на Община Пловдив
и директора на общ. предприятие на основание приетите Вътрешни правила за
работна заплата. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника,
възникнало въз основа на трудов договор № 68/22.08.2008г. , като с ДС № 9/31.01.2012г.
е преназначена на длъжността „********* **********“ с ОМВ 590 лева за
неопределен срок.
Със Заповед № 102/12.03.2018г., връчена същия ден
на ищцата, труд. правоотношение с ищцата било прекратено на осн. член 330, ал.
2, т. 6 от КТ, поради извършени системни нарушения на трудовата дисциплина в
периода 07.12.2017г.-10.01.2018г., описани в седем броя констативни протоколи,
а именно на : 07.12.2017г., 11.12.2017г., 13.12.2017г., 15.12.2017г.,
02.01.2018г., 05.01.2018г. и 10.01.2018г., с твърдението, че ищцата е
отсъствала от работното си място – стаята на четвъртия етаж в сградата на общ.
предприятие, в различни периоди от време. Изготвени били и докладни записки от
****** - ************** А. Г.и от А. Б. - ****** в ** „***“.
Ищцата счита, че заповедта за наложеното й
уволнение е незаконосъобразна, т.к. не било наложено в двумесечния срок от
откриването му; описаните нарушения на трудовата дисциплина не били описани
точно като вид нарушения и не бил посочен законовия текст за налагане на
наказанието. Твърди се също така, че ищцата не е извършила вменените й
провинения и нарушения, че е била на работа, като не е напускала работното си
място за посочените периоди от време.
Ищцата сочи, че са й били поискани писмени обяснени
и дадени такива на 22.01.2018г., в които били посочени за неверни твърденията
за отсъствието й от работното място за посочения период от време, т.к.
възложените й трудови задължения не можели да бъдат изпълнявани само от стаята,
където било работното място. Обяснено е детайлно и подробно положението, че
дейността й като технически сътрудник е свързана с обработка на цялата входяща
и изходяща кореспонденция на предприятието, приемане на пратки от куриери, като
някои от тях охраната пускала на четвъртия етаж, а за други я викала на първия
етаж. Посрещала клиенти от входа на сградата на първия етаж, поради създадения
пропусквателен режим на сградата, в която се помещава и администрацията на
Община П. Обработвала изходящата документация, разпределяла документацията за
изпращане по пощата, до общината, като към 10.30 часа предавала на
специалистите по контрол на информацията
от отдела за организация и контрол на транспорта цялата изходяща поща,
отговаряла на служебния имейл, отговаряла на публикувания телефон за връзка с
предприятието, с директора и за информация при сигнали, жалби и оплаквания за
транспорта, за уличното осветление, пътни знаци, маркировка, светофари. В
предприятието нямало телефонна централа и се налагало да носи телефона до
служителя, отговарящ по конкретния въпрос, като се качвала до 6 етаж или
отивала в съответната стая на 4 етаж, за да осъществи свръзката между клиента и
служителя. Когато имало обаждане от гражданин за загубен багаж в транспортното
средство се качвала до 6 етаж, където е Центъра за управление на трафика и им
предоставяла телефона, макар там да имало друг телефон, който обаче служел за
свръзка с КАТ и ЕВН България и
гражданите не го знаели. Около 14:30-15,00ч. служители
„*******“ от отдел „Организация и контрол на транспорта" предоставяли на
М. кореспонденцията от
Общината, след което ищцата я прочитала и завеждала входящата и изходящата
поща в електронен регистър. След което документите били занасяни за резолюция
на входящата документация и подпис на изходящата.
След подписване на изходящите писма и резолиране на
входящите, започвала да копира входящата кореспонденция и да я предоставя
на служителите от различните отдели за отговор, като е носила до съответния
отдел, до стаята на конкретния служител на четвъртия или шестия етаж. В
предприятието имало гише на първия етаж за издаване на разрешителни за
извършване на таксиметров превоз, като понякога *********** К. Ш. молила М. да
слезне, за да вземе от нея етаж разрешителните и да ги качи за подпис на
Директора, тъй като месец декември бил най-натоварения месец за предприятието.
През целия месец декември почти винаги М. слизала, за да взема документите,
качвала ги с готовите разрешителни за подпис при Директора, след което ги
сваляла на 1 етаж.
При отсъствие от сградата на служители от отдел
„Безопасност надвижението", ищцата почти ежедневно приемала документация
от клиентите,
която разглеждала, копирала и попълвала заявления за временна организация
на движението или пропуски за Архитектурно-исторически резерват „Пловдив",
за да не връщат хората.
Много често се е налагало да се качва на 6 етаж, за да
разпечатва
схеми за временна организация на движението, тъй като там бил
единствения цветен принтер в предприятието. Също така вадела справки от
програмата за видео наблюдение и ги обработвала допълнително на 6 етаж.
Сочи, че през работното време, на служителите се
полагат две
физиологични почивки, през което време също напускала стаята, но понякога не е
можела да ги ползва точно в определения час, защото ако има обаждане и носи
телефона до съответния служител, или поради други служебни задължения се е
налагало да извършва някакви дейности, поради което тази почивка я ползвала
по-късно.
Понякога се случвало да се уговарят срещи или
назначават комисии за организация на движението, без да бъде уведомена, при
което се налагало да напусне работното си място, за да разбере от други
служители на кой етаж трябва да се проведе срещата или комисията и да заведе
комисията до заседателната зала на 6 етаж. М. твърди, че е напускала сградата
около 18:00ч., въпреки, че работното й време е от 8,30ч. до 17:15ч., с обедна
почивка от 12,00-12,45ч., като през цялото работно време не е напускала
мястото си на работа - сградата на ОП „ОКТ" Община Пловдив.
Относно изложеното от ответника, че
******-***********я в ОП „ОКТ"
Община Пловдив, не бил получил от ищцата присъствена форма 76 за месец Декември
2017г., сочи, че такова задължение не се включва в трудовата й функция, като
въпреки това и след преназначаването й от длъжност „********** ********, ******
****“ на длъжност „********** *********“ продължила да попълва форма 76 до Юни
2017г., но с оглед възникнал проблем с
тази документация, *********** Н. К. започнала изготвянето на присъствената
форма.
В заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание били посочени други телефони за връзка с различните
отдели в ОП „ОКТ" Община Пловдив,
но видно от сайта на Община Пловдив, в
раздел Администрация-Общински
предприятия и от там ОП „Организация и контрол на транспорта" нямало посочен телефон за контакти, както и
отделни телефони за различните отдели.
Видно от разпечатката от публичния регистър Булстат към Агенция по
вписванията, само телефонът на Директора на ОП „ОКТ" - 032/628701 е
бил публикуван, като явно и
този телефон е бил предоставян от служителите.
Ищцата твърди, че не й е била връчвана
длъжностната характеристика за длъжността „********* **********“, а само за
длъжността „****** ******, ***** ******“. Твърди, че е останала без работа поради извършеното уволнение, както и че е
работила на по-ниско платена работа, като претендира съответното за това
обезщетение в посочените размери. Твърди, че не са й платени обезщетението за
ПГО от 11 дни, както и доп. възнаграждение за постигнати резултати. Претендира
разноски и зак. лихва върху главниците, считано от подаване на ИМ в съда до
окончателното им изплащане.
Към исковата молба се прилагат писмени
доказателства и се иска разпит на свидетели.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на
17.05.2018 година, от който в законоустановения
срок, на 15.06.2018 година, е депозиран
писмен отговор. С отговора се взема становище за неоснователност на исковете.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО
и че последно ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен
дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно
извършено, да е спазена процедурата по изискване на обяснения от служителя
преди налагане на наказанието, същото да е наложено с мотивирана писмена
заповед в преклузивния срок за налагане на наказанието, заповедта да е издадена
от оправомощено лице и наложеното на ищеца най-тежко дисц. наказание да
съответства на тежестта на констатираните нарушения. Твърди се от формална
страна всички изисквания за законосъобразно провеждане на дисц. процедура са
спазени и възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни.
Основание за налагане на дисциплинарно наказание е
виновно неизпълнение на трудовите задължения - неизпълнение
на
правила, отразени в закона, подзаконовата нормативна база, правилника за
вътрешния трудов ред, колективния трудов
договор и индивидуалния трудов договор,което е нарушение на трудовата дисциплина. В Правилника за вътрешния трудов ред на ОП
ОКТ, утвърден със Заповед№52/12.02.2015г. на директора на предприятието -раздел
VII "Работно време,почивки и отпуски"-чл.19,ал.1 било регламентирано работното време за служителите, а именно: начален час 8.30 ч.,обедна почивка от 12 до 12.45 ч. и край на работното
време -17.15ч., като не били
предвидени физиологични почивки в рамките на работното време, както твърди ищцата в исковата молба. За ищцата било обособено работно място - бюро в стая пред кабинета на Директора на ОП
„ОКТ" на Община Пловдив, на ет. 4 в
сградата на
предприятието.
Твърди се, че в периода от 07.12.2017г. до 10.01.2018г. Г.М. е извършила системни нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1, т. З от КТ, които били констатирани в съставени 7
констативни протокола и една докладна записка,
подписани от директора и различни
служители на ОП „ОКТ", станали свидетели на извършените нарушения. В три
от констативните протоколи било установено безпричинно отсъствие от работното място за повече от 1 час – констативен протокол №1/07.12.2017г., констативен протокол № 2/11.12.2017 г. и констативен протокол № 4/15.12.2017г.,
а в останалите четири (№ 2/11.12.2017г, №
3/13.12.2017г, № 5/02.01.2018,№ 6 от 05.01.2018г., № 7 от 10.01.2018 г.)
били описани отсъствия на ищцата от работното й място с различна продължителност. Във всички тези
случаи на отсъствие на ищцата от работното й място не били възлагани
задачи, предполагащи отсъствието й. Налице била и докладна записка от
А. Б.-служител в ОП „ОКТ" от 04.01.2018г. за още две установени отсъствия
от работното място, а именно:
на 04.01.2018г. и на 10.01.2018г.
В докладна записка от 08.01.2018г., изготвена от А. Г. - *******-
************ в ОП „ОКТ", директорът на предприятието е уведомен за
друго
нарушение на трудовите задължения на ищцата, а именно: неподаване
в срок на присъствена форма 76 за м. декември
2017г. на счетоводителите, с което била възпрепятствана тяхната работа. Твърденията
на ищцата в исковата молба, че не е напускала мястото
си на работа - сградата на ОП ОКТ, по никакъв
начин не означавало,че са налице неизвършване на нарушения на трудовата
дисциплина.
В гореописаните констативни
протоколи, в искането за писмени обяснения, отправено й от работодателя, както и в заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, са описани отсъствия
от работнотой място - бюрото пред кабинета на Директора на ОП „ОКТ", на
ет.4, в сградата, находяща се на бул."Шести септември" № 274. Нещо повече, в
писмените обяснения, предоставени
с вх. № 133/22.01.2018г. самата Г.М. признава, че именно това е работното й място.
Твърди се, че работодателят е спазил изискването на
чл.193, ал.1 от КТ – преди да наложи съответното дисциплинарното наказание да
приеме дадените от ищцата писмени обяснения и извършил преценка на събраните в
хода на дисциплинарното производство доказателства. Видно от заповедта за
налагане на дисциплинарното уволнение, е проведено детайлна оценка и събиране
на показания от други служители на предприятието, чрез които да се провери
истинността на дадените от ищцата писмени обяснения.
В трудовото досие на Г.М., съхранявано в ОП „ОКТ"
била налице връчена и подписана от
ищцата длъжностна характеристика за длъжността „******* ********- ******
*******“. Според ответника и двете длъжности са определени в структурно звено в
предприятието „Финансово-счетоводен отдел", и двете длъжности са в пряка
йерархична подчиненост на директора на ОП„ОКТ". И за двете длъжности
задълженията на служителя са идентични, т.е. не е налице промяна в задълженията
на служителя, поради което ищцата е била наясно със задълженията си.
Относно предявения иск за
заплащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск се твърди, че
обезщетението е било начислено в заплатата на ищцата за м. март 2018г., като е
било извършено прихващане между дължимото на ищцата обезщетение и дължимата от същата за получени средства за
работно облекло през януари 2018г. в размер на 283,37 лева.
Относно предявения иск за заплащане на доп.
възнаграждение от 300 лева се излагат твърдения, че съгласно член 11 от
вътрешните правила за работна заплата на
ответното предприятие доп. възнаграждения се определят със заповед на директора
по мотивирано предложение на ръководителите на звена, като работодателят няма
нормативно задължение да изплаща доп. възнаграждение за постигнати резултати,
както и че за ищцата не е определяно такова възнаграждение.
Предвид дотук изложеното се моли исковете да се
отхвърлят. Претендират се разноски, направени са доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът
да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената
заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава
изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена,
че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно
от нарушенията, за които същото е наложено,
и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между
страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства доп.
споразумение № 9/31.01.2012г. към трудов договор № 68/22.08.2008г. се
установява, че ищецът е работил при ответника на длъжността „*********
**********“ за неопределено време с ОТВ от 590 лева. На ищцата не е връчена
длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, такава е връчена за
заеманата от нея преди това длъжност „******** ****** – ****** ******“. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, при
сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или
служителя длъжностна характеристика. С нея изрично се регламентират правата и
задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената
работа, произтичащ от заеманата длъжност, конкретизира се обема и кръга на
изискванията към работника или служителя за изпълнение на длъжността, неговите
трудови функции и задължения. Задължението на работодателя за осигуряване на
дл. характеристика и връчването й на служителя е с оглед на основното му
задължение да осигури на служителя условия за изпълнение на работата съгласно
член 124 от КТ, така че служителят да е запознат с възложената му работа, за да
може да изпълни съответното му задължение по изпълнение на възложената задача.
От представената заповед за
налагане на дисциплинарно уволнение се установява, че ищцата е наказана за
системни нарушения, изразяващи се в неуплътняване на работното време, поради
отсъствието й от работното си място в продължение на един час на следните дати:
07.12.2017г., 11.12.2017г., 13.12.2017г., 15.12.2017г., 02.01.2018г.,
04.01.2018г., 05.01.2018г. и 10.01.2018г., без да са й възлагани задължения,
които да налагат отсъствието на ищцата от работното й място. Освен тези
нарушения ищцата не била изпълнила задължението си да изготви присъствена форма
76 и да я предаде на счетоводния отдел.
От изисканите обяснения на
ищцата, дадени пред работодателя на 22.01.2018г., се установява, че причината
за отсъствията от работното й място са възложени от работодателя й трудови
задължения като – носене на обработената от нея входяща и изходяща
кореспонденция, приемане на пратки от куриери, посрещане на клиенти от входа на
сградата на първия етаж, отговаря на публикувания телефон за връзка с
предприятието , с директора, и за информация при сигнали, жалби, оплаквания за
транспорта, уличното осветление, пътни знаци, маркировка, светофари на телефон
032/628701, което налага занасянето на телефона до съответния служител в друга
стая, на същия или на шестия етаж.
Около 14:30-15,00 часа куриерите
от отдел „Организация и контрол на транспорта" предоставяли на М. кореспонденцията
от Общината, при което ищцата я прочитала и завеждала входящата и изходящата
поща в електронен регистър, а след това тези документи били занасяни за
резолюция на входящата документация и подпис на изходящата. След подписване на
изходящите писма и резолиране на входящите, започвала да копира входящата
кореспонденция и да я предоставя на служителите от различните отдели за отговор, като е носила такава до
съответния отдел в стаята на конкретния служител на четвъртия или шестия етаж.
От съдържанието на представените констативни протоколи за установяване на
нарушенията правят впечатление обстоятелствата, че освен констатираното
отсъствие на ищцата от работното й място, свидетелите са констатирали и
обстоятелството, че на ищцата не са били възлагани задачи, предпоставящи
отсъствието й от работното й място. Този извод би бил оправдан само ако на
свидетелите е било известно, че в периода на отсъствие на ищцата
не са били възлагани задачи, които да обуславят отсъствието й от
работното място. Още повече, защото по делото няма данни ищцата да е напускала предприятието и е могла да бъде
потърсена.
От изслушания свидетел на ищцата М.П., без родство със страните, работник в
ответниковото предприятие се установява, че в периода декември 2017 и януари
2018 година е помолил ищцата да му помогне за изготвянето на статистика за
трафика на денонощието, възложена му от инж. В., на което ищцата се отзовала.
Свидетелят сочи, че директорът на ОП „ОКТ“ бил наясно с оказаната от нея помощ
още през м. януари, без да възрази срещу това, като дори поискал и него да
снабдяват с тези справки. Този свидетел казва, че по време на работа ищцата
разнася документи и писма по етажите и кабинетите, налага й се да носи телефона
от нейния кабинет по другите стаи, като остава там до приключване на разговора,
през което време няма как да бъде в стаята си. А що се отнася до изготвянето на
присъствена форма 76 свидетелят отговаря, че тя се изготвя от М.Т..
От разпитаната свидетелка на ответника Х.И., работеща в същото общинско
предприятие, се установява, че тя е подписала два от констативните протоколи –
№ 1 от 07.1.2017г. и № 6 от 05.01.2018г. , но и че не е била в кабинета на
ищцата във времето, в което е отбелязано да я няма на работното място, като е
била извикана от директора за съставяне на протокола.
От разпитания свидетел на ответника А. Б., се установява, че ищцата му е
носила входяща кореспонденция, но за това няма точен час, както и че е носила
телефона в стаята му, за да осъществява разговор с клиенти, но и че е забеляза
честото отсъствие на Г. от работното й място в периода декември и януари, както
и че за това директорът й направил забележка. Свидетелят казва, че не е знаел
причината за отсъствието й, че не е я търсил по телефона, защото не й бил
началник. Относно съставения констативен протокол от 11.12.2017г. казва, че го
е подписал, и че отразеното в него е вярно.
От представената трудова книжка на ищцата се установява, че след
прекратяване на ТПО с ответника на 12.03.2018г., на 14.03.2018г. е започнал
работа в „Транс Ауто Лукс“ ЕООД с основна заплата от 510 лева.
По делото е изслушано заключение на вещото лице З.М., което не е оспорено
от страните, от което се установява, че за периода от 12.03.2018г. до
12.09.2018 г. обезщетението по член 225, ал.2 от КТ е в размер на 246,21 лева,
а на това по член 225, ал. 1 от КТ е в размер на 3079,99 лева, както и че на ищцата не е било заплатено доп. ТВ за четвъртото
тримесечие на 2017 година. Относно
размера на удържаната от работодателя сума за облекло от обезщетението за ПГО
вещото лице посочва, че размера на сумата, която следва да бъде възстановена е
283,37 лева, като тази сума е била прихваната с дължимото и начислено на ищцата
обезщетение за ПГО в размер на 267,14 лева.
Срока за налагане на дисц. уволнение е спазен - двумесечен от откриване на
нарушенията, доколкото видно от
представените болнични листове от работодателя, ищцата е била в болничен за периода 19.01.2018г. до
11.03.2018г., през който период от време сроковете не текат.
Заповедта е издадена от овластено лице, описани са нарушенията и са
посочени нормите на КТ, към които релевират, както и какво нарушение на
трудовата дисциплина представляват.
Представените от работодателя констативни протоколи за извършени нарушения
на трудовата дисциплина от ищцата и докладни записки представляват частни
писмени документи, които съставляват доказателство единствено относно
изявлението на издателя им, като при оспорването им от насрещната страна,
изложените в тях факти и обстоятелства
следва да бъдат доказани от издалата документа или ползващата се от този
документ страна, в случая работодателят,
с всички допустими по ГПК доказ. средства.
От изслушаните свидетели на ответника само св. А. Б. категорично казва, че
е бил свидетел на отсъствие на ищцата на посочените дати и час в констативни
протоколи – 04.10.2018 и 10.01.2018г., възприемайки го лично и непосредствено.
Свидетелят обаче не изяснява въпроса дали нейното отсъствие се дължи на
причини, произтичащи от трудовите й функции и доколкото не са налице данни
ищцата да е напускала сградата, в която работи, след като той и всички
свидетели единодушно казват, че работата на ищцата е свързана с излизане от
кабинета й за разнасяне на документация, носене на телефон по другите стаи и
пр. Освен това следва да бъде взето под внимание и казаното от свидетеля П.,
който свидетелства относно това, че ищцата в периода декември и януари му е
помагала при изготвянето на справки, като за това директорът е знаел преди да й
наложи наказание, без да й направи забележка, като дори е поискал да бъдат
изготвяни такива справки и за него. В този смисъл, с оглед на събраните по
делото доказателства, не се установява
несъмнено и безспорно извършени от ищцата трудови провинения на посочените дати
и часове, изразяващи се в неуплътняването на работното време, доколкото то
представлява специфична форма на частично неизпълнение на основното задължение на работника или
служителя да се постави на разположение на работодателя през определено работно време за изпълнение
на съответната работа. Разпитаните свидетелите не са изяснили важните по делото
обстоятелства, а именно: дали отсъствието на ищцата от работното й място е
свързано с неизпълнение на служебните й задължения, т.к. мястото на работа на
ищцата е в сградата, където се помещава общинското предприятие, като няма данни
тя да го е напускала. Също така липсата на подписана от уволнената служителка
длъжностна характеристика за заеманата длъжност също създава неяснота относно
съдържанието на трудовите й задължения и начина по който те следва да бъдат
изпълнявани, за да се прави преценка релевантна преценка относно тяхното
изпълнение или неизпълнение, както и дали работникът използва цялото си работно
време за изпълнение на възложената работа съгласно член 126 от КТ.
С оглед на изложеното искът за отмяна на заповедта за налагане на дисц.
уволнение ще се уважи като основателен и доказан, а като последица от неговото
уважаване ще се уважи и акцесорния иск за възстановяването на ищцата на
предишната й работа.
По предявените искове с правно основание член 225, ал. 1 и 2 от КТ.
Трудовото правоотношение с ищцата, прекратено с оспорената заповед е
възникнало като безсрочно, поради
което ищцата има право на обезщетение за периода на оставането й без работа
поради уволнението и за периода, в който е работила на по-ниско платена работа,
поради уволнението за срок не по –дълъг от шест месеца, но не и за периода,
след който ТПО с работодателя й, при когото получава по-ниско ТВ е прекратено,
доколкото не е налице причинно-следствена връзка между уволнението и оставането
й без работа.
Видно е от представената трудова книжка на ищцата, че след прекратяване на
ТПО с ОП на ОКТ на 12.03.2018г., ищцата е работила 7 работни дни в „Транс Ауто
Лукс“ ЕООД, за периода 15.03.2018г. – 25.03.2018г. с начислено и платено БТВ от
170 лева, при уговорено 510 лева, а това което би получила при предишния
работодател за тези 7 работни дни възлиза на 212,90 лева, като разликата между двете възлиза на 42,40 лева.
Ищцата е претендирала обезщетение в размер на 33,95 лева, като ще й се присъди
обезщетение по член 225, ал. 2 от КТ в заявения размер от 33,95 лева.
Последното начислено и получено от ищцата за пълен работен месец БТВ е за
м. април 2014г. в размер на 582,70 лева, като обезщетението за оставането й без
работа след прекратяване на ТПО в рамките на 3 работни дни от 12.03.2018г. до
14.03.2018г. вкл. й възлиза на сумата от 87,41 лева /3 работни дни по 29,14
лева/582,70:20 р. дни /, до който размер ще се уважи иска за оставането й без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода 12.03.2018г. до
14.03.2018г.
По предявения иск с правно основание член
224, ал. 1 от КТ.
От изслушаното заключение на вещото лице М. се установява, че размерът на
начисленото обезщетение за платен годишен отпуск е 267,14 лева, като от това
обезщетение е удържана сума от 283,37 лева, представляваща сума за облекло, за
която не е налице законна пречка. Удръжката е извършена по силата на издадена
заповед № 16/10.2018г. на директора на ОП на ОКТ на основание Правилника за
вътрешния трудов ред. Заповедта е приложена по делото, като съгласно нейното
съдържание при напускане служителят възстановява получената сума за облекло,
установена пропорционално на неотработените месеци/или дни за годината.
Размерът на подлежащата на възстановяване сума за облекло е изчислен от вещото
лице и е 283,37 лева. Ето защо искът за заплащане обезщетението за неползван
платен годишен отпуск следва да се отхвърли, като неоснователен.
По предявения иск за заплащане на
доп. възнаграждение за четвъртото тримесечие в размер на 300 лева.
Видно от представената заповед № 799 от 14.12.2017г. на директора на ОП на
ОКТ за ищцата не е предвидено получаване на доп. възнаграждение, предвид
суверенната преценка на работодателя, че ищцата няма постигнати резултати в
работата си. Тази преценка на
работодателя не подлежи на съдебен контрол, доколкото не е свързана с нормативно установено задължение.
По изложените съображения искът на
ищцата за заплащане на доп. възнаграждение в размер на 300 лева ще се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се
присъдят по съразмерност разноски за адв. възнаграждение в размер на 528,24
лева.
На осн. член 78, ал. 8 на ответника ще се
присъдят разноски по съразмерност за юрк. възнаграждение в размер на 180 лева
изчислено съобразно определените възнаграждения по НЗПП за защита по трудови
дела /от 50 до 100 лева/ плюс явяването в две и повече съдебни заседания /80
лева/.
Ответникът следва да
заплати по сметка на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 210 лева за
държавни такси по съразмерност съобразно уважените искове, както и сумата от
100 лева за ССЕ.
Въз основа на изложените по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Г.Т.М., с ЕГН: **********, извършено със
Заповед № 101/12.03.2018г. на директора на ОП на ОКТ с ЕИК 0004715040325
със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274, с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 12.03.20218г. ЗА НЕЗАКОННО
И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Т.М., с ЕГН: ********** на заеманата
преди уволнението длъжност „********** *********“ в Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 да заплати на Г.Т.М., с ЕГН: ********** обезщетение по член 225, ал. 1 от КТ за периода
12.03.2018г. до 14.03.2018г. в размер на 87,41 лева, както и обезщетение по
член 225, ал. 2 от КТ за периода от 15.03.2018г. до 25.03.2018г. в размер на
33,95 лева, като отхвърля иска по член
225, ал. 1 от КТ за разликата от 87,41лева до пълния предявен размер от 3292,25
лева, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Т.М., с ЕГН: ********** против
Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325
със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „6-ти септември” № 274 искове за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 267,14 лева за 2017 и 2018 година,
както и за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за м.
декември 2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 да заплати на Г.Т.М., с ЕГН: ********** разноски по съразмерност в размер на 528,24
лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Т.М., с ЕГН: ********** да заплати на Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 разноски по съразмерност от 180 лева за юрк.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК 0004715040325 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември” № 274 да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 210 лева държавна такса върху
уважените искове и 100 лева за експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
АНЕТА ТРАЙКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.