Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

227/23.3.2016г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и първи март 2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3136/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск за делба на недвижим имот, във фазата по допускане.

 

Искова молба от П.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Д.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание делба на съсобствен имот.

Ищцата сочи, че с ответника, били съсобственици, по наследство на следните недвижими имоти :

Жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи, с обща застроена площ от 82 кв.м., гараж и стопански постройки, изградени в УПИ III-195, в кв. 20, с площ от 890 кв.м., по плана на с. **, като дворното място е одържавено с акт за държавна собственост № 3314/10.03.1962г., при граници и съседи от две страни улица; УПИ IV-196; УПИ XIII-194; УПИ II-194.

Тъй като не могли да го поделят доброволно, извън съдебно, ищецът желае същият, да бъдат допуснати до делба, между тях при следните квоти : 1/2 ид.ч. за П.Н.Й., ЕГН : **********, и 1/2 ид.ч. за Д.Н.Й., ЕГН : **********.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим, не взема становище по основателността му.

В открито съдебно заседание, страните, лично и чрез  представителите си, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като ответника на основание чл. 343 ГПК, предявява възражение за придобиване делбения имот с изтичане на предвидената давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

С НА № 111, по НД № 1386/1989г. на ШРС, бащата на страните – Н. Й. К., бил признат за собственик по наследство на процесния имот. След смъртта си оставил законни наследници ищцата и ответника, съответно дъщеря, син и съпруга, също починала – УН № 1593/16.11.2015г., на Община Шумен.

От показанията на свидетелите се установи, че имотът се ползвал за жилищни нужди от наследодателите на страните, до смъртта им, а след това само от ответника, който го посещавал в почивните дни; ищцата не била виждана от свидетелите в имота повече от петнадесет години, още приживе на родителите си и се намирала в недобри отношения с брат си, от тогава.

 

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

 

По възражението на ответника за придобиване по давност идеалните части на ищцата от делбеният имот, с което е станал собственик на целия – Съгласно константната съдебна практика (р.239/96г., Iг.о.; р.508/2003г.,Iг.о. и др.) сънаследникът/съсобственик/ владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници, като ако се ползва сам от него, е владелец на идеалната си част и държател на частите на останалите, придобива го по давност ако упражнява фактическа власт върху него повече от 10 години и отблъсне фактическата власт на останалите сънаследници, което се свързва с демонстриране пред тях, по начин, по който да възприемат волята му, за изменение основанието на владението – само за себе си(ТР № 1 от 06.08.2012г. на ОСГК ВКС). Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента – владение и срок, които са се осъществявали трайно и непрекъснато. По делото липсват доказателства за тях. Както се посочи, показанията на разпитаните свидетели, дори и да се даде вяра на тези сочещи, че само ответника посещавал имота, след смъртта на наследодателя, установяват единствено ползване, но не и владение на частите на ищцата, още по малко, то да е било с намерение, да свои целият имот и е демонстрирала това си намерение пред нея. Твърдените за извършени ремонти от ответника в жилището, не са демонстрация на такова намерение. Отделно от изложеното, от смъртта на наследодателя/майката на страните/ е изминал период по кратък от 10 години, а не е твърдяно и не се установи правно основание, годно да го направи собственик, за да се предполага добросъвестност.

 Изложеното сочи неоснователност на ответното възражение, поради което процесния имот следва да се допусне до делба между страните при равни квоти, съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА до делба между П.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, следният недвижим имот :

Жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи, с обща застроена площ от 82 кв.м., гараж и стопански постройки, изградени в УПИ III-195, в кв. 20, с площ от 890 кв.м., по плана на с. *****, като дворното място е одържавено с акт за държавна собственост № 3314/10.03.1962г., при граници и съседи от две страни улица; УПИ IV-196; УПИ XIII-194; УПИ II-194,

ПРИ  КВОТИ : 1/2 ид.ч., за П.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес *** и 1/2 ид.ч. за Д.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: