Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
осми май година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
Прокурор:
Антон Стефанов
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 14627 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 1, предл. 1 ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени
са искове от Л.В.Л. против П.на Р.Б., с правно основание чл. 2, ал.1, т. 1,
предл. 1 ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на следните суми: 45 600 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, от които: 600 лева вследствие на незаконно задържане под
стража в ареста на 05 РУП - МВР гр.София на 12.01.2011 год. и в ареста на
Окръжен Следствен Отдел при Окръжна П.- гр. Пловдив за период от 72 часа,
считано от 13.01.2011 год., и 45 000 лева за незаконно повдигнато обвинение в
престъпление по чл. 304а, предл. 1, алтернатива 1, вр. е чл. 304, ал. 1, предл.
1, алтернатива 2, вр. с чл. 93, т. 1, б.“б“, предл. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за
което ищецът бил оправдан с влязла в сила на 08.07.2015 год. Присъда № 8 от
22.06.2015 год., постановена по в.н.о.х.д. № 47/2015 год. по описа на
Апелативен съд - гр.Пловдив, ведно с обезщетение за забавата в размер на 6612.42
лева, считано от 08.07.2015 год. - до 24.11.2016 год. - датата на завеждане на
исковата молба в съда, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане; сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, състоящи се в заплатени от него разноски за адвокатско
възнаграждение. Претендира присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство.
Твърди
се в исковата
молба, че на 12.01.2011 г. Л.В.Л. е бил задържан за 24 часа в арестите на 05
РПУ-София по нареждане на Дирекция "Вътрешна
сигурност"- МВР във връзка с образуваното срещу него досъдебно
производство. На следващия ден е преведен в арестите на
ОС„ИН"- гр.Пловдив. С постановление
№ 305/2011 г. от 13.01.2011 г. на Окръжна прокуратура-Пловдив е задържан за 72
часа в сектор „Арести" на ОС"ИН" гр.Пловдив във връзка с
образуваното сл.дело № 8/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Пловдивска окръжна прокуратура. В ареста е престоял 4 дни. Посочва, че му е
опредЕ.парична гаранция в размер на 3 000 лева и на 16.01.2011г. е
освободен от ареста.
Навеждат
се твърдения, че с постановления за привличане на обвиняем от 13.01.2011 г.,
15.01.2011 г., 24.08.2011 г., 13.12.2011 г., 06.11.2012 г., 09.01.2013 г. на
следовател в СО-ПОП, по сл. дело №
8/2011г. по описа на СО-ПОП, ищеца Л.Л. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 1-ва, вр. с чл.304,
ал.1, предложение 1-во, алтернатива 2-ра, вр. с чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, вр. с
чл.20, ал.3 от НК.
Навеждат
се твърдения, че с постановление № 305/11 от 29.08.2011 г. на Пловдивска
окръжна П.е прекратено частично обвинението му по сл.дело № 8/2011 г. по описа
на Окръжен следствен отдел за това, че през времето от началото на месец
декември 2010 г. до 12.01.2011 г. в гр.София е посредничил да се извърши
престъпление по чл. 304а, ал.1,предложение I- 1во, вр. чл.304, ал.1, предложение
1-во-престъпление по чл.305а, вр. с чл.304а, ал.1,предложение
1-во, вр. с чл.304, ал.1, предложение
1-во от НК.
Заявява, че с
обвинителен акт № ПД175/11 г. от 27.12.2011 г. е внесено обвинение по чл.304а, предл.
1-во, алт.6-та, вр. чл. 304 ал.1, предл.1-во,алт.1-ва,
вр. чл.20, ал.З от НК. Образувано е НОХД № 2340/2011 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, НО, приключило с осъдителна присъда, която е
обжалвана пред Пловдивски Апелативен съд. Въззивната инстанция е отменила
присъдата с Решение № 127 от 09.07.2012г., постановено по ВНОХД № 245/2012 г. и
връща делото на Пловдивска окръжна П.за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
Посочва, че след връщане на делото е изготвен нов
обвинителен акт ПД № 104/13 от 11.07.2013 г., с който е
повдигнато обвинение срещу ищеца за извършени престъпления по чл.304а, предложение
1-во, алтернатива 1-ва,вр. с чл. 304,ал.1, предложение I-во, алтернатива І-ра,
вр. чл. 93, т.1, буква"б",предложение 1-во, вр. с чл.20,ал.З от НК.
Навеждат се
твърдения, че ищецът е обвинен в това, че през периода от началото на месец
декември 2010 г. до 16.10.2010 г. в гр.София и в гр.Пловдив като подбудител в
съучастие с В.М.П./като подбудител/, който умишлено го е склонил да извърши
престъплението, с Х.А.М.като подбудител, който умишлено е
склонил В.М.П.да извърши престъплението и с О.С.Г.като извършител, умишлено е
склонил О.С.Г.да предложи подкуп-дар, представляващ сумата 1000 лева на
длъжностно лице по чл.93,т.1, буква"б",пр.1 от НК-старши инспектор П.М.Ц.,
заемащ отговорно служебно положение- началник група „Антотранспорт" в
Сектор "Управление на собствеността и социалните дейности /УССД/ при
ОД-МВР -Пловдив, за да не извърши действие по служба, като допусне и осигури безпрепятствен
достъп на граждани в района на Сектор „УССД" и до намиращия се там автобус
марка"Мерцедес 0303 Д".
Посочва, че обвинителният
акт с приложените материали от досъдебното производство са внесени в Пловдивски
окръжен съд, който е образувал НОХД № 913/2013 г. и е започнала отново фазата
на съдебното производство. Постановена е
осъдителна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, отменена от ВКС при
касационно обжалване. При повторното разглеждане на делото от Пловдивския
Апелативен съд след връщането на делото от ВКС, е образувано ВНОХД № 47/ 2015
г.,приключило с Присъда № 8/22.06.2015 г.,с която Л.В.Л. е оправдан по
повдигнатите срещу него обвинения.
Сочи,
че поради образуваното сл.дело № 8/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел
при ПОП и привличането му като обвиняем с повдигнато обвинение за подкуп в
съучастие с други лица, по предложение на Директора на ГДПЗЗН -МВР, министърът
на вътрешните работи е образувал срещу ищеца дисциплинарно производство със
заповед рег.№ 431/19.01.2011 г. Със същата заповед е отстранен временно от
служба и е разпоредено да му се изземат личната карта и личното оръжие. Дисциплинарното
производство е приключило със становище от ДС за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение". Ищецът сочи, че със заповед рег.№ К- 5241/
26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
Твърди,
че с влязло в законна сила Решение № 10180/11.07.2011 г. на ВАС по адм.д. №
9651/2011 г., уволнението му е признато за незаконосъобразно.
Посочва,
че честото му призоваване за повдигане на нови обвинения- общо 7 пъти и за
участие в съдебните дела е било свързано с разходи и неудобства. Имал
е разходи и за осигуряване на адвокатска защита по водените дела пред ПОС, ПАС и
ВКС, която е била задължителна с оглед на тежестта на повдигнатите срещу него
обвинения. Вследствие на образуваното срещу него наказателно производство и
периодичното повдигане на нови обвинения през периода м. януари-2011 г.- месец
януари 2013 г., Л. е изпаднал в стрес, който се е усложнила от започналото
срещу него дисциплинарно производство и наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение". Сочи, че получил безсъние, главоболие и аритмия.
Сочи си, че през
времето, когато е бил отстранен от служба, Л. се е изолирал от средата му. Бил
е сринат психически и е получил здравни проблеми. Поради изпадане в състояния
на пристъпно сърдечно мъждеене, хипертонични кризи и невровегетативни състояния
е приеман за лечение в МБАЛС-База II от 21.05.2014 г. до 22.05.2014 г., 26.09.2014
г. - 29.09.2014 г., 11.06.2015 г.- 15.06.2015 г., 16.09.2016 г. Твърди се още,
че поради чести бъбречни кризи, предизвикани на нервна основа, се е наложило
два пъти да му бъдат направени оперативни интервенции. Задържането му под
стража, отстраняването от работа и дисциплинарното уволнение от служба в МВР, повдигнатото
срещу него обвинение за престъпление от общ характер му нанесли психотравма,
довела до посттравматично стресово разстройство.
В
срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от П.на Р.Б., в който ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че претенцията за
неимуществени вреди е прекомерна по размер и не съответства на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика и обществено - икономическите условия в
страната. Сочи, че твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му
състояние следствие на воденото срещу него наказателно производство, не били
подкрепени с доказателства. Оспорва пасивната легитимация по иска за репариране
на неимуществени вреди за времето, през което ищецът е останал без работа
поради дисциплинарното му уволнение от системата на МВР. Твърди още, че сумата
от 1800 лева заплатено възнаграждение на двама адвокати за процесуално
представителство по водените срещу ищеца наказателни производства, не било
доказано от последния да е действително заплатена, като сочи, че по договор за
правно съдействие № 006763, нямало дори доказателства за реално осъществена
адвокатска помощ. Оспорва акцесорната претенция за лихва в размер на 6612.42
лв., като излага, че съдът се произнася само относно началния момент на
дължимост, а окончателния размер се изчислява към датата на погасяване на
основното вземане. Поддържа също, че началният момент на дължимост на обезщетението
за забава е датата на влизане в сила на присъдата - 08.07.2015 год., а не по
ранен момент.
С влязло в сила определение
№13972/25.05.2017г. постановено по делото, производството в частта по иска за
имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 22 794лв., за периода
11.01.2011г. – 01.02.2013г. , в който ищецът е отстранен от служба е прекратено
и изпратено на АССГ по подсъдност./л.126-л.127 от делото/
На
основание чл.232 ГПК, производството е частично прекратено по предявения иск за
мораторна лихва за сумата от 196.04 лева за периода от 22.06.2015г. до
08.07.2015г., поради оттегляне на иска. Прието е уточнение на исковата
претенция за мораторна лихва, съобразно посоченото от ищеца, като същия се
счита предявен върху претендираната главница от лихва от 08.07.2015г. до
24.11.2016г. за сумата 6 416.37 лева.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. С. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – Антон Стефанов от СГП
поддържа възраженията наведени в отговора.
По делото като контролираща
страна е осигурено участие СГП.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът Л.Л.
е работел като началник на четвърта оперативна дежурна група на сектор
„Оперативно управление на пожарогасенето и аварийно-спасителната дейност“ към
отдел „Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност“ към ПБС – Център при СДВР,
категория „В“.
Видно от приетите постановления за привличане на обвиняем от 13.01.2011
г., 15.01.2011 г., 24.08.2011 г., 13.12.2011 г., 06.11.2012 г., 09.01.2013 г.
на следовател в СО-ПОП, по сл. дело №
8/2011г. по описа на СО-ПОП, ищеца Л.Л. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 1-ва, вр. с чл.304,
ал.1, предложение 1-во, алтернатива 2-ра, вр. с чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, вр. с
чл.20, ал.3 от НК. /л.84-
л.95 от делото/.
Видно от Постановление от 13.01.2011 г.
на Окръжна П.– Пловдив ищецът Л.Л. е задържан за срок от 72 часа в сектор
„Арести“ при ОС „ИН“, гр.Пловдив. /л.78- л.79 от делото/.
С постановление
от 25.08.2011 г. на Окръжна П.– Пловдив е прекратено частично обвиненията по
сл. дело № 8/2011 г. на ОСО при Окръжна П.гр. Пловдив срещу ищеца Л.Л. за това,
че през времето от началото на м.12.2010г. до 12.01.2011г. в гр.София е
посредничил да се извърши престъпление по чл.304а, предл. І, вр. с чл.304,
ал.1, предл. І от НК – престъпление по чл.305а, вр. с чл.304а, предл. І, вр. с
чл.304, ал.1, предл. І от НК. /л.80-л.83 от
делото/.
С постановление от
16.01.2011 г. на Окръжна П.гр.Пловдив е отказано изготвяне на искане по чл.64,
ал.1 НПК до окръжен съд – гр.Пловдив за постановяване мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемите по сл. дело № 8/2011 г. на СОС при
ПОП. Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева. /л.76-л.77 от делото/.
С обвинителен
акт № ПД 175 от 27.12.2011 г. е повдигнато обвинение на ищецът Л.Л. за това, че
в началото на месец декември 2010г. до 17.12.2010г. в гр.София и гр.Пловдив
като подбудител, в съучастие с В.М.П./като подбудител/ и с О.С.Г./като
извършител/ умишлено е склонил О.С.Г.да предложи подкуп-дар представляващ
сумата от 1 000 лева на полицейски орган – П.М.Ц. – старши инспектор,
началник група „Автотранспорт“ в сектор „УССД“ при ОД МВР-гр. Пловдив, за да
извърши действие по служба – да осигури безпрепятствен достъп на външни лица до
автобус марка „Мерцедес 0303Д“ и намиращ се в сектор „Управление на
собствеността и социалните дейности“ при ОД на МВР-гр.Пловдив – престъпление по
чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 6-та, вр. с чл.304, ал.1, предложение
І-во, алтернатива 1-ва, вр. с чл.20, ал.3 от НК. /л.69-л.75 от
делото/.
С обвинителен
акт № ПД 104 от 01.07.2013 г. на Окръжна П.– Пловдив ищецът Л.Л. е обвинен за
престъпление по чл.304а, предложение 1-во, алтернатива 1-ва, вр. с чл.304,
ал.1, предложение 1-во, алтернатива 2-ра, вр. чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, вр. с
чл. 20, ал.3 от НК, за това че през периода от началото на месец декември 2010
г. до 16.12.2010 г. в гр. София и в гр.Пловдив като ПОДБУДИТЕЛ в съучастие с В.М.П.(като
подбудител), който умишлено го склонил да извърши престъплението, с Х.А.Х.(като
подбудител), който умишлено склонил В.М.П.да извърши престъплението, и с О.С.Г.(като
извършител), умишлено склонил О.С.Г.да предложи подкуп - дар представляващ
сумата от 1000,00 (хиляда) лева, на длъжностното лице(по чл.93,т.1,б.”б”,пр,1
от НК) - старши инспектор П.М.Ц., заемащ отговорно служебно положение -
Началник на група "Автотранспорт" в Сектор "Управление на
собствеността и социални дейности" („УССД”) при ОД МВР - Пловдив, за да не
извърши действие по служба, свързано със задължението му, съгласно т.Ш,
задължение 26- то от Типова длъжностна характеристика - да спазва установения
ред, регламентиран с Инструкция рег.№ 1з-1625 от 19.10.2007г. на Министър на
вътрешните работи за организацията на охраната и пропускателния режим на
обектите в МВР, като допусне и осигури безпрепятствен достъп на граждани в
района на Сектор „Управление на собствеността и социални дейности" при ОД
на МВР-гр.Пловдив и до намиращия се там автобус марка „Мерцедес 0303 Д" с
номер на двигател 48293050679740 и номер на шаси 37319513217922, зачислен в
щата на ОД на МВР - гр.Пловдив с per. № *******, в нарушение на установения с
чл.13 от Инструкция рег.№ 1з-1625 от 19.10.2007г. на Министър на вътрешните
работи за организацията на охраната и пропускателния режим на обектите в МВР
ред - без издаване на еднократен пропуск и табелка „Посетител”, без вписване в
книгата за пропускателния режим и без придружител при влизане и излизане. /л.59-л.68 от делото/.
С присъда № 40
от 11.04.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, НО по НОХД № 2340 по описа за 2011
г. ищецът е признат за виновен и осъден на 10 месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 8 000 лева. /л.55-л.58 от делото/.
С решение № 127
от 09.07.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 245 по
описа за 2012 г. е отменена присъда № 40 от 11.04.2012 г., постановено по НОХД
№ 2340/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд и е върнато делото на Окръжна П.–
Пловдив за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. /л.49-л.54 от делото/.
С присъда № 117
от 14.11.2013 г. на Пловдивски окръжен съд, НО, по НОХД № 913 по описа за 2013
г. ищецът Л.Л. е признат за виновен и е осъден на 10 месеца лишаване от свобода
и глоба в размер на 3 000 лева. /л. 45-л.48 от делото/.
С решение № 410
от 03.07.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 85 по
описа за 2014 г. е потвърдена присъда № 117, постановена на 14.11.2013 г. по
НОХД № 913/2013г. по описа на ПОС./л.38-л.44 от делото/.
С решение № 505
от 11.02.2015г. на ВКС, ІІІ НО, постановено по наказателно дело № 1684/2014г. е
отменено решение № 410 от 03.07.2014г., постановено по ВНОХД № 85/2014г. по
описа на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав. /л.33-л.37 от делото/.
С присъда № 8 от
22.06.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановена по ВНОХД № 47 по
описа за 2015 г. ищецът Л.Л. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението
по чл.304а, пр.1, алт. 1-ва, вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.2-ра, вр.чл.93, т.1,
б.“б“, пр.1, вр.чл.20, ал.3 НК./л.30-32 от делото/.
По делото е
представена заповед рег. № К-431 от 19.01.2011г. на Министъра на вътрешните
работи, с която е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца, като със
същата заповед е временно отстранен от длъжност. /л.20 от делото/. Видно от
представената по делото Заповед рег. № К-5241 от 26.05.2011 г. на Министъра на
ВР на ищецът Л.Л. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. /л.21-л.22
от делото/.
По делото е представено и решение № 16550 от 27.12.2012 г. на ВАС, петчленен
състав – ІІ колегия, с което е оставено в сила решение № 10180/11.07.2012г.,
постановено по адм. дело № 9651/2011г. по описа на ВАС, тричленен състав, с
което е отменена заповедта, с която ищецът е дисциплинарно уволнен.
/л. 28-л.29 от делото/.
По делото са
представени и приети Епикриза с ИЗ: №36576 за проведено лечение на ищеца
в МБАЛСМ ПИРОГОВ-Секция по спешна и детска урология от 08.11.2011г. до
10.11.2011г.; Епикриза с ИЗ: №1096 за проведено лечение на Л.Л. в МБАЛСМ-Секция
по спешна и детска урология от 11.01.2012г. до 12.01.2012г.; Амбулаторен
лист№000282 за преглед на Л.Л. от 02.02.201Зг. д-р Д.С.С.УИШ300002701; Лист за
преглед в Спешно отделение№005715 на Л.Л. от 11.09.2013г. д-р М.М.П.УИН2300006608;
Амбулаторен лист№001851 за преглед на Л.Л. от 17.09.2013г. д-р Д.С.С.УИШ300002701;
Епикриза с И3№2015 за проведено лечение на Л.В.Л. в IV МБАЛС-База II от
21.05.2014г. до 22.05.2014г.; Епикриза с ИЗ№3694/512 за проведено лечение на Л.В.Л.
в IV МБАЛС-София -База II от 26.09.2014г. до 29.09.2014г.; Епикриза с И3№2193
за проведено лечение на Л.В.Л. в IV МБАЛС-База II от 11.06.2015г. до
15.06.2015г.; 9. Епикриза с И3№
3142/289 за проведено лечение на Л.В.Л. в IV МБАЛС-База II от 16.09.2016г. до
19.09.2016г. /л.96-л.105 от делото/.
От заключението
на приетата СМЕ с в.л. гл. ас. д-р С. Р. – специалист уролог, се установява, че
наличните заболявания на Л.Л., са трудно лечими, взаимозависими органно
свързани системи: сърдечно¬съдова, бъбречна функция, нервна система, със
съпътстващите възможни усложнения и са независещи от обстоятелства и време. Вещото
лице сочи, че стресът, условията на живот и качеството на медицинските грижи оказват
влияние. Вещото лице посочва още, че посттравматично стресовото разстройство се
определя като тревожност, която може да се развие след преживяносъбитие или
изпитание, заплашващо или водещо до тежки физически травми. Вещото лице
уточнява, че макар този въпрос да не е в неговата пряка специалност – урология,
има такива елементи водещи до физически симптоми с разгръщане на клинична
картина - заболявания на сърдечносъдовата система и бъбречна функция.
В о.с.з. д-р Р.
заявява, че в момента на прегледа не е установил ищецът да има урологично
заболяване. Това, което е обследвал по документи установил, че има в миналото
хоспитализации, свързани с урологично заболяване.
Заключението на СМЕ с в.л. д-р С. Р., съдът възприема, като обективно и
компетентно.
От
заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза, извършена
от д-р Е.М., се установява, че в представената медицинска документация не са
регистрирани психиатрични и психологични консултации. Ищецът потвърждава, че не
е търсил специализирана помощ. Посочва още, че от самоотчета му може да се
допусне, че е преживял емоционален стрес при започване на наказателното
производство срещу него и последвалото уволнение, но няма данни този стрес да е
довел до дезадаптивни реакции и други психични разстройства. Към настоящия
момент ищецът не страда от психично заболяване. Персистират последици в
психологичен план, които причиняват субективен дискомфорт, но не нарушават
възможностите му за справяне в ежедневиет. Наведен е извод, че при Л. няма
данни за развитието на Посттравматично стресово разстройство.
Заключението на съдебно–психиатричната
експертиза, съдът възприема, като подробно и компетентно дадено.
От
заключението на приетата по делото СМЕ с
в.л. д-р Д.Б., специалист по вътр. Болести и кардиолагия се установява, че преди подължилото 4 г. наказателно
преследване при ищеца Л. 44г. няма данни за здравословното състояние на ищеца. От
2011 г. е установена бъбречнокаменна болест с хидроуретер и поставяне на DJ, AX
от лека степен и "аритмия"- сърцебиене, съпроводено с предноторакална
опресия и вегетативни прояви. Пациентът съобщил и за депресивни изживявания. През
2013 г., след консумация на алкохол е регистрирано Пристъпно предсърдно
мъждене,а в Холтер от 2017 г - надкамерни и камерни екстрасистоли и
краткотрайни епизоди на надкамерна тахикардия. Вещото лице посочва, че АХ и урологичните проблеми нямат причинно-
следствена връзка с преживения стрес. Експертът сочи още, че е необходима
оценка на психическото състояние на пациента, за да се определи в каква степен
и дали регистрираните ритъмни нарушения са в причинно-следствена връзка
единствено с преживения стрес, или се дължат и на ИБС. Преживеният остър и
хроничен стрес е оказал неблагоприятно въздействие върху здравето на ищеца, като
това влияние не може да се определи количествено.
Заключението на СМЕ, съдът
възприема, като обективно и кореспондиращо на приетите писмени доказателства.
За установяване на неимуществените вреди в релевантния период, по делото
са изслушани двама свидетели, ангажирани от ищеца.
В показанията си дадени в о.с.з. на 05.12.2017г. свидетелят
К.Д.Л./47 г., съпруга на ищеца/
посочи, че той е много отговорен човек, мъж, съпруг, баща, имал добър и благ
характер. След задържането той се затворил в себе си, станал необщителен,
подтиснат, спрял да контактува с хора. Изпитвал срам след всичко това, чувствал
неудобство, несигурност и всичко това рефлектирало и в семейството. След всичко
което се случило не можел да спи, бил неспокоен, имал проблеми със сърцето. Будел
се, имал аритмии. Посочва още, че ходел редовно при личния лекар, при
кардиолог. Започнали проблеми и с бъбреците. Вследствие на всичко това страшно
много се влошил и все още спал неспокойно. Свидетелката сочи, че не са
преодолени към този момент последиците. Посочва, че съпругът й бил задържан за
72 часа. Делото срещу него приключило миналата година. Оправдали го. Сочи че, така ищецът получил някакво
удовлетворение и го възстановили на работа.
Показанията
на си свидетеля Лефтерова, съдът преценява по реда на чл.172 ГПК.
В
показанията си дадени в о.с.з. на 05.12.2017г. свидетелят И.Д.А./47г., без родство/ посочи, че от 1988 г. се
познава с ищеца. В приятелски, колегиални отношения са. Заявява, че
деветнадесет години са работили заедно и продължават да са колеги в пожарната. Свидетелят
посочва, че никой от колегите не можел да повярва, че това нещо се е случило по
този начин. Заявява, че Л. е уравновесен и отворен човек. Много от колегите се
дистанцирали. Променил се доста, самовглъбил се в себе си, затворил се. Преди
се срещали всяка седмица, а сега 1-2 пъти в месеца. Отслабнал с над 10-15 кг.
Имал кардиологични проблеми, проблеми с бъбреците. Преди това спортували всеки
ден във фитнес залата, бил спортист. Към настоящия момент имал лични и служебни
контакти с него. Посочва, че за момента не е преодолял проблемите във връзка с
делата и уволнението.
Тези фактически констатации, мотивират
следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира
отговорност за вреди, причинени в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което
обвинение ищецът е оправдан.
І.
По допустимостта на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, се явява
допустим.
ІІ. По основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на следствието, П.и съда вследствие незаконно обвинение
за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение,
което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването
на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение
е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали
вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 13.01.2011г., като
производството срещу него продължило до 22.06.2015 г., когато с присъда № 8 от
същата дата, постановена по ВНОХД № 47 по описа за 2015 на Пловдивски
апелативен съд ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинение по
чл.304а, пр.1, алт. 1-ва, вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт. 2-ра, вр. чл.93, т.1,
б.“б“, пр.1, чл.20, ал.3 НК. Поради това настоящият състав приема, че е налице
хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение чл.304а, пр.1, алт. 1-ва, вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.
2-ра, вр. чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, чл.20, ал.3 НК, съставлява основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди,
доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П.на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
работата му, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От
обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е
причинило на ищеца притеснения и неудобства, които са били обусловени от
продължителността на воденото наказателно производство, от неблагоприятните последици по отношение
на репутация на ищеца и отношенията в
семейния му кръг. Същинското наказателното производство е продължило около 4
години и 5 месеца, като на ищеца е била наложена мярка за неотклонение "парична
гаранция" в размер на 3 000
лева. Бил е в ареста за срок от 72 часа. Преценявайки тези обстоятелства, както
и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от свидетелските показания
негативни преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство,
както и отражението върху здравословното състояние на ищеца, настоящият състав
намира, че следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. При определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат
предвид конкретни обстоятелства, които да сa в причинна връзка с негативни
изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на
ВС). В случая не се установи от приетите заключения на СМЕ артериалната
хипертония и урологичните проблеми на ищеца да имат причинно- следствена връзка
с преживения стрес от незаконното обвинение.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че адекватен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 5 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а
за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 45 600 лв. искът
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно иска за имуществени вреди
Претенцията за
обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за частично доказана. По
делото са представени договор за правна защита и съдействие № 006763 от 10.02.2012
г. между Л.Л. и адв. Р. Радев, в който е отразено, че е договорено
възнаграждение по НОХД № 2340/2011 г.
ПОС, в размер на 800 лв., като е отразено, че сумата е платена в брой. В
договор за правна защита и съдействие № 0381922 от 18.11.2014 г. между ищеца и
адв. С.С., е посочено че е договорено възнаграждение в размер на 500 лв., за
правна защита и процесуално представителство по н.д. №1684/2014г. по описа на
ВКС, без да е посочен начина и срок на плащане. В представения договор за
правна защита и съдействие № 0381928 със страни – Л.Л. и адв. С.С. е отразено
договорно възнаграждение в размер на 500 лева вписана само словом, без да е
отразено начин и срок на плащане. Съгласно приетото в т. 1 от ТР от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Видно от съдържанието на представените два договора за
правна помощ № 0381922 от 18.11.2014 г. и № 0381928 не може да се формира
извод, че разноски за адвокат по тези договори са реално сторени, както и
относно начина на плащането им, ето защо искът за имуществени вреди в размер на
1800 лв. е частично основателен. Предявеният иск за имуществени вреди следва да
бъде уважен само за сумата от 800 лв., по договор за правна защита и съдействие
№ 0381922 от 18.11.2014г., като в останалата му част до размера на
претендираните 1 800 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед на така
изложеното, искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от – 5
000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 45 600 лв., а
искът за имуществени вреди да бъде уважен за сумата 800лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1 800 лева.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 08.07.2015 г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е
прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС. По изложените съображения предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, е доказан по основание и следва да бъде уважен. Размера на иска за
установяване на вземането за обезщетение
за забава, съдът определи по реда на чл.162 ГПК, съобразявайки падежа на
задължението, периода на забава и ползвайки онлайн изчислителна система за
законна лихва, както следва: Ответникът е изпаднал в забава на 08.07.2015г. и
до 24.11.2016г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи мораторна лихва върху
неизплатената главница от 704,18 лв.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 348 лв., съразмерно
с уважената част от исковете, като общо сторените от ищцовата страна разноски
възлизат на 2808 лв., от които 10 лв.
държавна такса, 900 лв. депозит за вещи лица
и 1898 лв. платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника
за прекомерност на разноските претендирани от ищеца за адвокатско възнагражение
по см. на чл.78, ал.5 ГПК, предвид действителната фактическа и правна сложност
на спора, решаващия състав намира за неоснователно.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на
Л.В.Л., ЕГН ********** на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/22.06.2015г., по
ВНОХД № 47/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, включително и за незаконно задържане под
стража за периода за период от 72 часа, считано от 13.01.2011 год., ведно със
законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 45 600 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., да
заплати на Л.В.Л., ЕГН ********** на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата
от 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015 г. до
окончателното заплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна защита и съдействие №
006763 от 10.02.2012г. за защита в наказателното производство по повдигнатото
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан за което е
оправдан с влязла в сила присъда № 8/22.06.2015г. по ВНОХД № 47/2015г. по описа
на Пловдивски апелативен съд, НК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 1800 лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на Л.В.Л.,
ЕГН ********** на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 704,18 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2015г. до 24.11.2016 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 6 416.37
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да
заплати на Л.В.Л., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 348 лв. - разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: