РЕШЕНИЕ
№ 17651
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110168256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. Б. Т. срещу „И.Ф“ ЕООД,
като е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му с протоколно
определение от 26.06.2024 г. (на лист 47 от делото) с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че
страните не са обвързани от клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне
на кредит № ********** г. поради нищожност на уговорената неустойка в
размер на 84 лева за неосигуряване на обезпечение в размер, и за осъждане на
същия да върне на ищцата 42 лева – платени от ищцата суми въз основа на
нищожната клауза или на договора за кредит, който бил изцяло нищожен,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.12.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
предоставяне на кредит № ********** г., с който на ищцата били отпуснати от
ответника 400 лева при годишен лихвен процент 40,15 % и годишен процент
на разходите (ГПР) – 48,30 %, като кредитът бил със срок на изплащане 30
дена и общата дължима сума била 497,20 лева. В чл. 3, ал. 2 от договора се
предвиждало, ако ищцата не предостави обезпечение в 3-дневен срок, същата
да дължи на кредитора и неустойка в размер на 84 лева. Ищцата твърди, че е
изплатила изцяло задължението по договора, но той бил нищожен и следвало
да върне само получената главница, тъй като бил изписан с шрифт с кегел по-
малък от 12 пункта, в ГПР по договора не били включени разходите за
неустойка, а и посочването на по-висок ГПР било основание да се приеме, че
1
липсва реквизит на договора – точно посочване на същия, поради което
целият договор е нищожен. Освен това не било посочено кои компоненти се
включват в изчислението на годишния процент на разходите, поради което и
той бил неточно посочен, а това означавало, че липсва и този реквизит на
договора, а и освен това в годишния процент на разходите не била включена
неустойката. За неустойката се сочи, че била уговорена в противоречие с
добрите нрави, тъй като силно се отклонявала от размера дори на вероятните
вреди на кредитора от непредоставяне на обезпечение. Претендират се и
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „И.Ф“
ЕООД, с който искът се оспорва като нередовен, недопустим и неоснователен.
Поддържа се, че не е уточнено какъв компонент на договора представляват
претендираните 5 лева и затова исковата молба е неясна. Искът бил
недопустим, защото бил заведен за пет лева и ищцата нямала интерес от такъв
иск, евентуално – злоупотребявала с малката сума на иска и предявяването му
като частичен, а искът за установяване на недействителност на клаузата
неустойка бил недопустим поради това, че никога от ищцата не било искано
плащане на неустойка, а освен това искът следвало да се предяви преди
изтичане на срока на договора. По основателността на иска претендира, че
кредитът бил погасен и признава, че ищцата била платила само 42 лева
неустойка, като го направила доброволно, поради което искът бил
неоснователен. Поради това се иска отхвърляне на исковете. Твърди, че не бил
дал повод за водене на делото, като е изплатил по сметка на ищцата 42 лева, и
претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен Договор
за предоставяне на кредит № ********** г., с който на ищцата били отпуснати
от ответника 400 лева, а в договора са вписани годишен лихвен процент 40,15
% и годишен процент на разходите 48,30 %; че е уговорена неустойка в размер
на 84 лева за непредоставяне на обезпечение, а ищцата е платила от тях 42
лева.
Съгласно представеното платежно нареждане на лист 24 по делото на
11.03.2024 г. ответникът „И.Ф“ ЕООД е превел сумата от 42 лева по
посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG*************0, с
посочено основание – номера на настоящото дело.
Съгласно заключението на служебно назначената техническа
експертиза, приета в откритото съдебно заседание на 26.06.2024 г. (на лист 48
по делото), представена в писмен вид на лист 44 от делото, договор за
предоставяне на кредит № ********** г. е изписан с шрифт с кегел 12 пункта.
Съдът кредитира заключението, неоспорено от страните, като логично и
безпристрастно.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
2
откритото заседание на 26.06.2024 г. (протокол на лист 47 по делото), а в
писмен вид на лист 38-42 по делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, на 30.06.2023 г.
ищцата е заплатила по договор за паричен заем № 442044 сумата от 448,60
лева, с което е погасила кредита предсрочно, като сумата е разпределена по
пера както следва: 400 лева – главница, 6,60 лева – договорна лихва, 42 лева –
неустойка. Ако в ГПР се включи размера на начислената неустойка, то ГПР би
бил 291,60 %, а ГПР без включена неустойка по договора е в размер на 39,60
%.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са главни искове за прогласяване на нищожност на клауза в
договор за кредит поради противоречие със закона – уговаряне на неустойка в
непропорционален размер, както и за връщане на недължимо платеното по
договора за кредит, който се твърди, че е недействителен поради изписване с
по-малък шрифт от задължителния по закон, неправилно посочване на ГПР и
уговорени прекомерни разходи, с правна квалификация на главния
установителен иск – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4
ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП, и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 1
ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр. – за осъдителния иск.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има
сключен договор и уговорка за неустойка, като уговорената неустойка не
изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Евентуалният иск се уважава, ако съдът при преценка на ефекта на
неустоечната клауза и текста на договора установи, че същата не отговаря на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
договорът е изписан с шрифт, по-дребен от предвидения в закона минимум,
или годишният процент на разходите е неправилно посочен, което съгласно
решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 П.К се приравнява на липса
на посочен ГПР, и се установи, че ищцата е платила на ответника в повече от
отпуснатото по договора.
На първо място, уговорената неустойка е за обезпечаване на задължение
за предоставяне на обезпечение, което е акцесорно задължение по договора за
кредит, а не главно такова. Освен това, размерът на уговорената неустойка –
повече от 20 % от условената главница по договора е прекомерен и води до
необосновано оскъпяване на договора за кредит. Поради това, искът е
основателен – уговорената неустойка е прекомерна спрямо това, което
обезпечава съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като действителната цел очевидно
е увеличаване на разходите по кредита. Искът за прогласяване на нищожност
на тази клауза поради неравноправност и противоречие със закона е
основателен и следва да се уважи.
По отношение на осъдителния иск съдът намира следното:
В настоящия случай в отговора на исковата молба ответникът признава,
че ищцата е заплатила сумата от 42 лева като неустойка по процесния
3
договор, като по делото е установено, че след връчване на препис от исковата
молба на ответника, същият е заплатил на ищцата тази сума. На основание чл.
235, ал. 3 ГПК съдът съобрази извършеното в хода на процеса плащане като
новонастъпило обстоятелство, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Предвид обстоятелството, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждането на осъдителния иск, тъй като до получаване на препис от
исковата молба същият не е бил в забава за връщане на претендираната с иска
сума (доколкото, за да бъде поставен в забава за връщане на полученото без
основание е необходима покана – така Тълкувателно решение № 5/21.11.2019
г. по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС), на същия на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за
осъдителния иск, а на ищцата, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като
въвеждането на неравноправна клауза в договора е недобросъвестно
поведение, което няма как да бъде оправдано с това, че в последствие
ответникът не се е позовал на тази клауза – за установителния иск, като
съотношението се определя от цената на исковете (по установителния иск
ищцата има право на разноски пропорционално на отношението на 497,20
лева към общо предявените 539,20, или 92,21 % от разноските, които са
направени общо за двата иска, а ответникът съответно – на 7,79 % от
сторените от него разноски).
Ищцата е доказала разноски в размер на 100 лева държавна такса и 400
лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, от които съдът
намира, че на ищцата следва да се присъдят 50 лева държавна такса за
установителния иск (тук не се пресмята процентно отношение, таксата е за
всеки иск поотделно) и 92,21 % от 400 лева за експертизата, или 368,84 лева
(експертизата за ГПР се отнася към недействителността и на целия договор).
Процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което представя
договор (на лист 64 от делото), което съдът определя с оглед на фактическата
и правна сложност на делото, която е като цяло ниска, ниската цена на иска,
големия брой еднотипни дела, които адвокатът на ищцата води пред
настоящия състав, на 240 лева с ДДС, като пропорционално на уважените
искове следва да се присъдят 221,30 лева. Поради това, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва на ищцата да се присъдят общо 50 лева разноски, а на
адвокатското дружество – 221,30 лева.
Ответникът доказва разноски в размер на 200 лева възнаграждение за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. От тези
суми следва да му се присъдят 7,79 % от 300 лева, или 23,37 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Б. Т.
установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл.143, ал. 1 ЗЗП, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, по отношение
на „И.Ф“ ЕООД, с ЕИК: *******, и адрес на управление: С., ж.к. „И,В“, ул.
„Б. № 17, ап. 1, че И. Б. Т., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: С., ул.
„С.Г“ № 73, ет. 1, ап. 3, не е обвързана от клаузата за неустойка в чл. 3, ал. 2
от Договор за предоставяне на кредит № ********** г., поради нейната
нищожност поради противоречие със закона – неравноправна клауза в
договор с потребител.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Т. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД; чл. 22 ЗПКр.; чл. 10, ал. 1 ЗПКр.; чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПКр. за осъждане на „И.Ф“ ЕООД, ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
С., ж.к. „И,В“, ул. „Б. № 17, ап. 1, да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „С.Г“ № 73, ет. 1, ап. 3, сумата от 42 лева
(четиридесет и два лева) – платени от ищцата суми въз основа на нищожната
клауза или на договора за кредит, който бил изцяло нищожен, ведно със
законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.Ф“ ЕООД, ЕИК: *******,
с адрес на управление: гр. С., ж.к. „И,В“, ул. „Б. № 17, ап. 1 да плати на И. Б.
Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.Г“ № 73, ет. 1, ап. 3,
сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. „И.Ф“ ЕООД, ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. С., ж.к. „И,В“,
ул. „Б. № 17, ап. 1 да плати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с
код по БУЛСТАТ: ******, и адрес на кантората: С., ж.к. „М.Л“, *********
сумата от 221,30 лева (двеста двадесет и един лева и 30 стотинки) –
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Б. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „С.Г“ № 73, ет. 1, ап. 3, да заплати на „И.Ф“
ЕООД, ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. С., ж.к. „И,В“, ул. „Б. № 17,
ап. 1, сумата от 23,37 лева (двадесет и три лева и 37 стотинки) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5