Решение по дело №2819/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2391
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20197050702819
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………………../…………………….2019 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 28.11.2019 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове: В. Чолакова

 Марияна Бахчеван

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Кипров

касационно дело № 2819 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е  по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, против решение № 1620/03.09.2019 г. по НАХД № 2332/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от   директора  НП № 03-010498/21.11.2018 г.  Изложените в касационната жалба доводи са такива за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за   потвърждаване  на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н..

Ответникът „Б.Т.Е.” ООД,  чрез подадената от упълномощения адв. Х. молба с.д. 17383/25.11.2019 г.  изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е неоснователна.

С обжалваното пред въззивния съд НП, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ  е наложена  на ответника имуществена санкция в размер на 1800 лв.  за извършено нарушение на чл. 31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,а именно : затова ,че  на 2.07.2018 г. в гр. Варна „Б.Т.Е.” ООД в качеството си на работодател издава командировъчна заповед № 007/2.07.2018 г. ,с която командирова Д.Д.Т.на длъжност „шофьор тежкотоварни автомобили,международни превози”  и  определя  командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международния превоз Варна-Будапеща-Мижа-Варна за периода от 3.07.2018 г. до 6.07.2018 г. с  продължителност от 4 дни, в  размер по-малък от определеното в Приложение №3 към чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Обжалваното НП е отменено от ВРС,поради допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила – при описанието на деянието не е посочен дължимия според АНО законов размер на командировъчните пари. Същевременно, въззивният съд е приел и  материална незаконосъобразност на НП – описаното в НП деяние не представлява адм.нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Касационният съд намира,че противно на изложените в касационната жалба доводи,въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Цитираната в НП като нарушена разпоредба на чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина има съдържание,както следва : „ Персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Приложение №3,в частта му по т.1 определя командировъчни пари на ден за шофьори и стюардеси при автомобилни превози в размер до 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда,включително квартирни пари. С приложената в преписката заповед № 007/2.07.2018 г. са определени командировъчни пари за посочените в НП период и маршрут в размер на 30 лв. за България /за ден и половина х 20 лв./  и  в размер на 78,23 лв.  за Румъния при  фиксиран курс за едно евро от 1,95583 лв. /за два дни по 20 евро на ден/. Видно е,че нормативната уредба не определя константна величина на размера на командировъчните пари – употребен е израза „в размер до”. При тези обстоятелства и след като в НП не е посочен от наказващия орган дължимия според него размер на командировъчните пари,то неясна е изразената от него воля – вероятно органът  счита,че размерът е определен  в Приложение № 3 като константна величина. Правилно,този недостатък в описанието на деянието е квалифициран от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила,изразяващо се в ограничаване правото на защита на наказаният субект и  представляващо достатъчно основание за отмяна на НП.

Правилни са изводите на ВРС и за  материалната незаконосъобразност на НП. Приложената с НП санкционна норма на чл.414,ал.1 от КТ има предвид нарушения от работодателя на разпоредби на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.31,ал.1 от Наредбата действително не касае правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ,но същата е неправилно приложена от наказващия орган – налице е несъответствие между регламента в нормата за получаване на командировъчни пари и описаното  в НП деяние за определяне на командировъчни пари с издадената от работодателя заповед. Тъй като разширителното тълкуване на наказателните  норми е недопустимо,то правилен е извода на ВРС ,че описаното в НП деяние не представлява адм.нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН – няма правна норма,която да обявява  точно това деяние за наказуемо с адм.наказание,налагано по адм.ред.

Като е отменил  процесуално и материално незаконосъобразното по тези съображения НП, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно,при извършената от касационния съд служебна проверка се установиха  валидност  и допустимост  на обжалваното решение,поради което същото следва да бъде оставено в сила. 

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1620/ 3.09.2019 г. по НАХД № 2332/2019 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :