Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 28.11.2019 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове:
В. Чолакова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 2819
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във
вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, против решение
№ 1620/03.09.2019 г. по НАХД № 2332/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено
издаденото от директора НП № 03-010498/21.11.2018 г. Изложените в
касационната жалба доводи са такива за наличие на касационното основание по
чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание касационната
жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н..
Ответникът „Б.Т.Е.” ООД, чрез подадената от упълномощения адв. Х. молба
с.д. 17383/25.11.2019 г. изразява становище за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество тя
е неоснователна.
С обжалваното пред въззивния съд НП, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена на ответника имуществена санкция в размер на 1800 лв. за извършено нарушение на чл. 31,ал.1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,а именно : затова ,че на 2.07.2018 г. в гр. Варна „Б.Т.Е.” ООД в качеството си на работодател
издава командировъчна заповед № 007/2.07.2018 г. ,с която командирова Д.Д.Т.на
длъжност „шофьор тежкотоварни автомобили,международни превози” и определя командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международния превоз Варна-Будапеща-Мижа-Варна за периода от
3.07.2018 г. до 6.07.2018 г. с
продължителност от 4 дни, в размер по-малък от определеното в Приложение
№3 към чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина.
Обжалваното НП е отменено от
ВРС,поради допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните
правила – при описанието на деянието не е посочен дължимия според АНО законов
размер на командировъчните пари. Същевременно, въззивният съд е приел и материална незаконосъобразност на НП –
описаното в НП деяние не представлява адм.нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Касационният съд намира,че
противно на изложените в касационната жалба доводи,въззивното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон. Цитираната в НП като
нарушена разпоредба на чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина има съдържание,както следва : „ Персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето
на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. Приложение №3,в частта му по т.1 определя
командировъчни пари на ден за шофьори и стюардеси при автомобилни превози в
размер до 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда,включително
квартирни пари. С приложената в преписката заповед № 007/2.07.2018 г. са
определени командировъчни пари за посочените в НП период и маршрут в размер на
30 лв. за България /за ден и половина х 20 лв./
и в размер на 78,23 лв. за Румъния при фиксиран курс за едно евро от 1,95583 лв. /за
два дни по 20 евро на ден/. Видно е,че нормативната уредба не определя
константна величина на размера на командировъчните пари – употребен е израза „в
размер до”. При тези обстоятелства и след като в НП не е посочен от наказващия
орган дължимия според него размер на командировъчните пари,то неясна е
изразената от него воля – вероятно органът
счита,че размерът е определен в
Приложение № 3 като константна величина. Правилно,този недостатък в описанието
на деянието е квалифициран от въззивния съд като съществено нарушение на
процесуалните правила,изразяващо се в ограничаване правото на защита на
наказаният субект и представляващо
достатъчно основание за отмяна на НП.
Правилни са изводите на ВРС и
за материалната незаконосъобразност на
НП. Приложената с НП санкционна норма на чл.414,ал.1 от КТ има предвид
нарушения от работодателя на разпоредби на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.31,ал.1 от Наредбата
действително не касае правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд ,но същата е неправилно приложена от наказващия орган – налице
е несъответствие между регламента в нормата за получаване на командировъчни
пари и описаното в НП деяние за
определяне на командировъчни пари с издадената от работодателя заповед. Тъй
като разширителното тълкуване на наказателните
норми е недопустимо,то правилен е извода на ВРС ,че описаното в НП
деяние не представлява адм.нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН – няма правна
норма,която да обявява точно това деяние
за наказуемо с адм.наказание,налагано по адм.ред.
Като е отменил процесуално и материално незаконосъобразното
по тези съображения НП, ВРС е приложил правилно материалния закон.
Освен материално
законосъобразно,при извършената от касационния съд служебна проверка се
установиха валидност и допустимост
на обжалваното решение,поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1620/ 3.09.2019 г. по НАХД № 2332/2019 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :