О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290
гр.Пловдив, 10.01.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.с., в закрито съдебно заседание на 10.01.2019 г., в състав
Председател: Дафина Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №14617 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от Водоснабдяване и Канализация ЕООД против Н.М.А.
за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължат сумите,
за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7370 по описа за
2018 г. на ПРС.
Съдът, пред който е
предявен иск на основание чл. 422 от ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три
предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение
по чл.414 от ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; 3/спазване на срока за
предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Тази проверка е
самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия
случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника по заповедното производство.
От материалите по ч.гр.д.№
7370 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, ХVІІІ-ти гр. с-в, е видно, че препис
от заповедта е връчена на Н.М.А., находяща се в *** към датата на връчване и
към настоящия момент. Подадено е възражение от това лице, като в него не е
вписано ЕГН на лицето, но възаржението изхожда от лицето, намиращо се в ***.
От отговора на исковата
молба и след получаване на писмо от *** се установява, че заповедта за
изпълнение е връчена на лице, различно от длъжника в заповедното производство,
а именно на Н.М.А. с ЕГН **********. Длъжникът, съгласно депозираното заявление
и издадената заповед е Н.М.А. с ЕГН ********** т.е. лице, различно от това, на
което е връчена заповедта и от което изхожда възражението, което видно от
пощенското клеймо е изпратено от Н.М.А. с ЕГН **********.
Доколкото настоящото производство е образувано
по установителни искове по чл. 422 ГПК, за които все още не са налице
предпоставки за предявяване, т.к. редовно връчена заповед на длъжника не е
налице, същите се явяват преждевременно заведени, а производството –
недопустимо.
Ето защо, на основание чл.
130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено.
Заповедта не подлежи на
обезсилване, въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС.
Частното дело следва да
бъде върнато на заповедния съд за преценка за извършване на по – нататъшни процесуални
действия по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба от Водоснабдяване
и Канализация ЕООД против Н.М.А. за признаване на установено в отношенията
между страните, че се дължат сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 7370 по описа за 2018 г. на
ПРС, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гражданско дело № 14617 по описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, V гр.с.
След стабилизиране на определението ч. гр. д. да се
върне НЕЗАБАВНО на РС Пловдив, ХVІІІ-ти гр. с-в, поради отпадане на
необходимостта от същото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ