Решение по дело №505/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 681
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20223100100505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Нина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100100505 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с
адрес гр. Варна, ул. ***, с правно основание чл.240, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД,
чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, евентуално спрямо главните искове - и с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на М. И. К.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. ****, за следните суми, съставляващи
както следва:
25 000евро - главница по писмен договор за заем от 05.10.2017г.;
28 000евро - главница по писмен договор за заем от 10.10.2017г.;
13 000евро - главница по писмен договор за заем от 19.10.2017г.;
70 000евро - главница по писмен договор за заем от 14.11.2017г.;
33 310евро - главница по писмен договор за заем от 18.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на
исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане;
1 958.51лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен
заем от 05.10.2017г., дължима за периода от 05.10.2017г. до 05.10.2019г.;
2 193,53лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен
заем от 10.10.2017г., дължима за периода от 10.10.2017г. до 10.10.2019г.;
1 018.42лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен
заем от 19.10.2017г., дължима за периода от 19.10.2017г. до 19.10.2019г.;
5 483.83лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен
заем от 14.11.2017г., дължима за периода от 14.11.2017г. до 14.11.2019г.;
2 609.52лв. - договорна възнаградителна лихва по договор за писмен
заем от 18.12.2017г., дължима за периода от 18.12.2017г.до18.12.2019г.;
1
11 775.73лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
невърнатата главница по договора за писмен заем от 05.10.2017г.,
дължима за периода от 06.10.2019г. до 18.02.2022г.;
13 112.77лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
невърнатата главница по договора за писмен заем от 10.10.2017г.,
дължима за периода от 11.10.2019г. до 18.02.2022г.;
- 6024.50лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
невърнатата главница по договора за писмен заем от 19.10.2017г., дължима за
периода_от 20.10.2019г. до 18.02.2022г.;
31 450.84лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
невърнатата главница по договора за писмен заем от 14.11.2017г.,
дължима за периода от 15.11.2019г. до 18.02.2022г.;
14 350.81лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
невърнатата главница по договора за писмен заем от 18.12.2017г.,
дължима за периода от 19.12.2019г. до 18.02.2022г.;
4 500евро - главница по неформален договор за заем от 09.05.2018г.;
- 10 000евро - главница по неформален договор за заем от
17.05.2018г.;
3 000евро - главница по неформален договор за заем от 24.09.2018г.;
2716евро - главница по неформален договор за заем от 24.09.2018г.;
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на
исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане;
евентуално при отхвърляне на всички главни искове - за същите суми по
главните искове, но вече претендирани като получени от ответника без
правно основание и невърнати и към настоящия момент на ищцата по
делото,ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване
на исковата молба - 07.03.2022г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че през м. октомври 2017г. тя и ответникът постигнали
принципна договореност ищцата да предоставя на ответника парични
средства в заем в следващите месеци. В изпълнение на тази договореност, на
следните дати ищцата предоставила на ответника следните суми в заем, чрез
преводи от сметки на ищцата в Германия по сметки на ответника в България,
а именно: На 05.10.2017г. - 25 000евро; на 10.10.2017г. - 28 000евро; на
19.10.2017г. - 13 000евро; на 14.11.2017г. - 70 000евро; и на 18.12.2017г. - 33
310евро. Поради реалния характер на договора за заем, с въпросните преводи
и на вписаните в преводните документи основания ищцата твърди, че
възникнали и заемните на страните правоотношения. Последните, отделно,
били обективирани в писмени договори за заем от същите посочени дати.
Сумите били нареждани предишния ден поради международния трансфер на
средствата и заверката на сметките на получателя на следващия ден (т.е. деня
на сделките).
Твърди още, че на осн. чл.3.2. от всеки от договорите заемополучателят
се задължавал да заплаща възнаградителна лихва в размер на 2% от сумата по
заема на година. Поради това и с оглед на поддържания срок на действие на
всеки от договорите от по две години (чл.1, ал.1 вр. чл.8 от сделките) твърди,
че следва да получи от ответника възнаградителни лихви по заемите в
2
размери съответно от 1958.51лв.; 2 193.53лв.; 1 018.42лв.; 5 483.83лв.; 2
609.52лв.
Твърди още, че главниците по заемите следвало да бъдат върнати най-
късно в края на действие на договорите от по две години (чл.1, ал.1 вр. чл.8 от
сделките), поради което и с оглед липсата на плащане претендира главниците,
но също и мораторни лихви върху всяка от тях в посочените в петитумната
част размери и периоди.
Отделно от горното твърди, че на следните дати ищцата предоставила на
ответника следните суми в заем, чрез преводи от сметки на ищцата в
Германия по сметки на ответника в България, а именно: На 09.05.2018г. - 4
500евро; на 17.05.2018г.- 10 000евро; на 24.09.2018г.- 3 000евро; на
24.09.2018г. – 2716 евро. Поради реалния характер на договора за заем, с тези
преводи и на вписаните в преводните документи основания ищцата твърди,
че възникнали и заемните на страните правоотношения. За тези заеми писмни
договори не били оформяни. Сумите били нареждани предишния ден поради
международния трансфер на средствата и заверката на сметките на
получателя на следващия ден (т.е. деня на сделките). Поради невръщане на
тези суми и след „многокрани периодични покани", които не са посочени, се
претендира връщане и на тези средства.
Евентуално, ако се приеме, че исковите главници (по неформалните и по
формалните горепосочени заеми) не са предоставени на договорно основание,
се претендира връщането им като платени без правно основание.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковите претенции за главници от общо 331 141.58лв. (т.е.
главниците по писмените договори за заем), съответно и всички лихви върху
тях, с доводи за относителна симулация на писмените сделки, като
прикриваща реалните им правоотношения - продажба на акции от дружество
на ответника К. в САЩ на ищцата К.. По-конкретно ответникът твърди,че с
двустранно подписан писмен „меморандум за разбирателство" от 04.10.2017г.
Ж. К. и М. К. се договорили К. да закупи 5% (25 000 броя) акции от капитала
на „Сано ай ти сълюшънс" Инк, седалище в Делауер, САЩ, което е собствено
на К., срещу сумата 200 000 щатски долара с равностойност 169 310евро или
331 141.58 лв. В изпълнение на тази договореност К. направила петте превода
в периода м.10-12.2017г. общо до 169 310евро, които били по сметката на К.,
вписана в т.4 от меморандума. За получените акции на К. бил издаден
сертификат (с вписани 50 000акции, защото другите 25 000акции придобила
по друг начин) и тя била вписана за акционер в дружеството в САЩ.
Причините преводите до общо 169 310евро да се оформят като заеми била
тежката процедура в Германия за придобиване на имущество с произход
САЩ и проверките от данъчните власти в Германия на К.. А настоящите
искове били предявени по договорите за заем поради изтичане на срока по
чл.8 от меморандума за обратно изкупуване от дружеството в САЩ на
въпросните акции. С оглед на изложеното се твърди, че писмените договори
за заем са „нищожни" поради наличието на прикритото правоотношение. Така
исковете, базирани на писмените заеми, счита за изцяло неоснователни и
моли за отхвърлянето им.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за заем от 05.10.2017г., по силата на
3
който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника
паричен заем в размер на 25000 евро, за срок от една година при уговорена
договорна лихва в размер на 2% годишно.
Представен по делото е договор за заем от 10.10.2017г., по силата на
който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника
паричен заем в размер на 28000 евро, за срок от една година при уговорена
договорна лихва в размер на 2% годишно.
Представен по делото е договор за заем от 19.10.2017г., по силата на
който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника
паричен заем в размер на 13000 евро, за срок от една година при уговорена
договорна лихва в размер на 2% годишно.
Представен по делото е договор за заем от 14.11.2017г., по силата на
който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника
паричен заем в размер на 70000 евро, за срок от една година при уговорена
договорна лихва в размер на 2% годишно.
Представен по делото е договор за заем от 18.12.2017г., по силата на
който ищцата в качеството й на заемодател е предоставила на ответника
паричен заем в размер на 33310 евро, за срок от една година при уговорена
договорна лихва в размер на 2% годишно.
Представено по делото е банково потвърждение от „Тарго Банк“ АД,
Дуисбург, в което се посочва, че от сметка с титуляр Ж. К. в сметка с титуляр
М. И. К. са преведени сумите, както следва: на 04.10.2017г. – 25000 евро,
09.10.2017г. – 28000 евро, 18.10.2017г. сумата от 13000 евро, на 13.11.2017г.
сумата от 70000 евро, на 15.12.2017г. сумата от 33310 евро, на 09.05.2018г.
сумата от 4500 евро, на 17.05.2018г. сумата от 10000 евро, на 24.09.2018г.
сумата от 2716 евро и на 24.09.2018г. сумата от 3000 евро.
Представени по делото са извлечения от банкови транзакции от банкова
сметка на ищцата в „Тарго Банк, в които се посочва, че на 04.10.2017г. е
преведена сумата от 25000 евро в полза на ответника на основание договор за
заем, на 09.10.2017г. сумата от 28000 евро на основание договор за заем, на
18.10.2017г. на основание договор за заем, на 13.11.2017г. сумата от 70000
евро на основание договор за заем, на 15.12.2017г. сумата от 33310 евро на
основание договор за заем, на 09.05.2018г. сумата от 4500 евро на основание
посочено в транзакцията – заем, на 17.05.2018г. сумата от 10000 евро на
основание договор за заем, на 24.09.2018г. сумата от 3000 евро на основание
договор за заем, на 24.09.2018г. сумата от 2716 евро на основание договор за
заем.
Представени по делото са годишни данъчни декларации на ответника от
НАП за данъчните 2017, 2018 и 2019г. В приложение №8 към ГДД за 2017г. е
декларирано притежаването на 262550 броя акции с посочена държава САЩ,
с посочена дата на придобиване 31.03.2017г. при цена 262,55 в съответната
валута.В приложение №8 към ГДД за 2018г. са декларирани отново 262550
броя акции с посочена държава САЩ, с посочена дата на придобиване
31.03.2017г. при цена 262,55 в съответната валута. В приложение №8 към
ГДД за 2019г. са декларирани 262550 броя акции с посочена държава САЩ, с
посочена дата на придобиване 31.03.2017г. при цена 262,55 в съответната
валута.
Прието е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице
Е. Т., в която се посочва, че за данъчните 2017г., 2018г. и 2019г., ответникът
4
К. не е декларирал продажбата на 50000 акции от капитала на търговското
дружество „Сато Аити Салюшънс“. Констатира се, че за посочените
2017г. 2018г. и 2019г. общият брой притежавани акции от ответника е
останал непроменен, същите общо в размер на 262550 бр., при дата на
придобиване 31.03.2017г. на стойност от 262,55 щатски долара. Не се
констатира декларирани данни за дължим данък общ доход, съответно няма
данни за заплатен данък във връзка с дейност по продажба на акции, което
обстоятелство да е отразено в ГДД за 2017, 2018 и 2019г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Договорът за заем е реален, каузален и неформален - за валидността му
не е необходимо спазването на някаква форма - той ще произведе действие,
но с оглед доказване сключването на договор за заем над 5 000 лв. е
необходима писмена форма, тъй като нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не
допуска свидетелски показания за стойност над 5 000 лв.
Ищецът в исковата си молба поддържа твърденията, че страните се
намират обвързани във валидни облигационни правоотношения по договори
за паричен заем, като за част от заетите суми страните са сключили писмени
договори за заем, а за друга част не. По отношение на паричните суми, за
които са сключени писмени договори за заем претендира договорна лихва,
при твърдения, че такава е уговорена в размер на 2% годишно, изчислена
върху заетата сума.Отново за сумите заети по писмен договор за паричен
заем претендира заплащане и на лихва на забава. По отношение на
неформалните договори за заем, а това се тези, за които страните не били
сключили писмени договори се претендира единствено връщане на заетата
сума.В подкрепа на твърденията си за възникнали множество валидни
облигационни правоотношения по договори за паричен заем, ищцата
представя по делото договори за паричен заем от 05.10.2017г. за сумата от
25000 евро, 10.10.2017т. на стойност от 28000 евро, 19.10.2017г. на стойност
от 13000 евро, от 14.11.2017г. на стойност от 70000 евро, както и от
18.12.2017г. на стойност от 33310 евро. По всеки един от договорите за
паричен заем страните са уговорили краен срок за връщане на заетата сума,
който срок е от една година, считано от подписване на договора. Уговорена е
също така по всеки едни договор и договорна лихва, чийто размер възлиза на
2 % изчислен на годишна база върху предоставената в заем сума. Доколкото
автентичността на подписите на страните по договорите за паричен заем не са
оспорени, то следва да бъде прието, че подписите принадлежат на лицата,
които са посочени в тях – в случая на ищцата и ответникът.
Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, по силата
на който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи срещу задължение за връщането им. Самото предаване на
паричната сума или вещта е елемент от фактическия състав на договора за
заем, при което предаването е необходима предпоставка за пораждане на
заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на
заетата сума или вещ.
Между страните по делото липсва спора, поради което е прието с
протоколно определение от съдебно заседание проведено на 08.12.2022г., за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че претендираните
парични суми под формата на главници по писмените договори за заем, както
и тези по неформалните договори са преведени от банкова сметка на ищцата
5
в банкова сметка на ответника, а т.е. че са получени от последния. Видно от
представените по делото доказателства за осъществени преводи, основанието
на всички осъществени парични преводи от банковата сметка на ищцата в
банковата сметка на ответника е едно и също, а именно договор за заем. От
изложеното следва да бъде направен извода, че между страните са валидно
възникнали на посочените в исковата молба дати, за посочените суми
договори за паричен заем, по отношение на които ищцата е изпълнила
задължението си, като е предала уговорената сума на ответника.
Възражението за неоснователност на така предявените искове,
ответникът в отговора на исковата си молба обосновава с наличието на
относителна симулация на договорите за заем, като прикриващи реални
правоотношения по продажба на акции от дружество на ответника, което е
регистрирано в САЩ.
Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в решение №
163/2011г. по гр.д № 1536/2009г І. г.о, е, че в тежест на страната, която
претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а в тежест на
страната,която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже
неговото съдържание. Привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали
нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява тази
нищожност по иск или възражение съгласно чл. 26 ал.2 ЗЗД , независимо дали
има да разглежда и иск по чл. 17 ал.1 ЗЗД.
Страната, която иска да разкрие симулацията на документа, който
изхожда от нея може да го направи преди всичко с обратен документ, ако
такъв е съставен. Документът може да бъде подписан от двете страни или
само от страната, на която той се противопоставя, като няма пречка той да
бъде съставен и след съставяне на документа за симулативната сделка, за да
се признае това, което е било уговорено преди нейното сключване.
Нарочният обратен документ, без значение кога във времето е съставен, дали
едновременно със съставяне на явния, преди него или след това (без
ограничения във времето), има за цел да установи действителните вътрешни
отношения между страните по сделката, при което да бъде разкрита
симулацията.
Съдът в мотивите си прие, че подписите в представените по делото
писмени договори за заем принадлежат на страните по спора. Не е съставено
между страните обратно писмо, което да разкрие действителното им
вътрешно отношение към момента на сключване на всеки един от договорите
за паричен заем. Липсва такъв документ, който да изхожда включително и
единствено от ответника, който да бъде разгледан като начало на писмено
доказателство, което да обуслови възможност на страната да се ползва от
свидетелски показания, с които да докаже възраженията си за
симулативността на сделките, по които самата тя е страна.
От доказателствата по делото съдът не може да приеме за доказано
възражението на ответника, че в действителност договорите за паричен заем
прикриват друго валидно правоотношение, а имено такова по продажба на
акции притежавани от ответника в дружество със седалище в САЩ. В
действителност от наличните по делото доказателства включително и от
заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която
напълно се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадена се
установява, че ответникът през 2017г. е придобил собствеността върху 262550
бр. акции в търговско дружество регистрирано в САЩ. Собствеността върху
6
посочените акции в непроменен спрямо първоначалния общ размер се запазва
за ответника и през следващите 2018 и 2018г. Това обстоятелство се
установява от представените годишни данъчни декларации на ответника
подавани пред НАП за 2017г.,2018г. и 2019г., в които считано от придобиване
на акциите през 2017г., размерът им като общ брой не се променя. Запазената
собственост върху акциите в размер равен на първоначалния такъв е ясна
индиция, че сделки със същите в периода на възникване на заемните
правоотношения с ищцата (2017-2018г.) не са извършвани, поради което не
може да бъде прието за доказано, че в действителност договорите за заем
прикриват договори за покупко – продажба на притежавани от ответника
акции в чужбина. За да бъде прието, че страните са осъществили прикриване
на дадена сделка, като са придали форма на друга явна такава, то следва в
условията на пълно и главно доказване да бъде установено по делото, че
прикритата сделка е не само желана между страните, но е и осъществена.
Намеренията за сключване на такава, които страните изразяват в
преддоговорните си отношения са недостатъчно условие за да бъде прието, че
е постигнато съгласие и съответно е реализирана прикритата сделка. В
процесния случай между страните по спора не се установява разместване в
имуществената им сфера по отношение на притежавани от тях акции, за да
бъде прието, че с договорите за заем се прикриват договори за покупко –
продажба на чуждестранни акции. В тази връзка за ищцата няма данни по
делото да е придобила акции от ответника, а ответникът от своя страна да е
отчуждил притежавани от него акции на регистрирано в чужбина търговско
дружество.
При изложените мотиви съдът намира възражението на ответника за
нищожност на договорите за паричен заем, като симулативни прикриващи
действително правоотношение по договор за покупко-продажба на акции за
неоснователно.
Доколкото съдът прие, че страните са валидно обвързани по формални и
неформалин договори за заем, то предявените искове за присъждане на
дължимите по тях главници следва да бъдат уважени, като ответникът бъде
осъден да заплати сумата, както следва:25 000евро - главница по писмен
договор за заем от 05.10.2017г.;28 000евро - главница по писмен договор за
заем от 10.10.2017г.;13 000евро - главница по писмен договор за заем от
19.10.2017г.;70 000евро - главница по писмен договор за заем от
14.11.2017г.;33 310евро - главница по писмен договор за заем от
18.12.2017г.,4 500евро - главница по неформален договор за заем от
09.05.2018г.;10 000евро - главница по неформален договор за заем от
17.05.2018г.;3 000евро - главница по неформален договор за заем от
24.09.2018г. и 2716евро - главница по неформален договор за заем от
24.09.2018г., ведно със законната лихва върху всяка една главница считано от
депозиране на исковата молба в съда – 07.03.2022г. до окончателно
изплащане на задължението.
По отношение на договорната лихва:
В представените по делото формални договори за паричен заем страните
са уговорили заплащане на договорна лихва в размер на 2% върху заетата
сума. Уговорено е, че заетата сума по всеки един от договорите следва да
бъде върната в срок от 1 година от по-късната дата от подписване на договора
и предаване на заетата сума, като изрично в Раздел „Допълнителни
разпоредби“, в разпоредбата на чл. 8 е уговорено, че срокът на договора
7
автоматично се удължава за същия период ако липсва писмено изявление от
страните, касаещо предмета на договора. По делото няма данни за наличие на
писмено изявление съобразно уговорката на чл. 8 от всеки един от
представените по делото договори за заем, при което следва да бъде прието,
че уговорката между страните е произвела своя ефект, като срокът на всеки
един от договорите за заем е бил продължен с още една година, считано от
по-късната дата, която е уговорена в чл.1, т.1 от договора. Видно от
извлечението от банковата сметка на ищцата в „Тарго банк“, датата, на която
същата е превеждала по сметка на ответника процесните суми предшества с
един ден датата на съответния договор за заем. При тези съображения за по-
късна дата съобразно чл.1, т.1 от договорите следва да бъде приета датата на
подписване на договора, от който момент да бъде изчислена и
продължителността на всеки един от тях.Всеки един от формалните договори
за заем е сключен първоначално за период от една година, след което
продължен на осн. чл.8 с още една година, поради което уговорения падеж на
връщане на заетата сума по договора от 05.10.2017г. е настъпил на
05.10.2019г., по договора от 10.10.2017г. на 10.10.2019г., по договора от
19.10.2017г. на 19.10.2019г., по договора от 14.11.2017г. на 14.11.2019г. и по
договора от 18.12.2017г. на 18.12.2019г.
По отношение на искането за присъждане на левовата равностойност на
дължимата и уговорена между страните договорна лихва, съдът намира, че
когато плащането е уговорено между страните в чуждестранна валута, то
съдът не може да присъди левовата й равностойност. В случаите, при които е
предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в
чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора
като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна
валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се
нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя
предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се
претендира от ищеца - Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК.
Предмет на формалните договори за паричен заем е предоставен заем в
чуждестранна валута, в случая евро. Договорната лихва между страните е
уговорена като процент от заетата сума, поради което и при тълкуване на
действителната им воля по реда и правилата на чл. 20 ЗЗД, следва да бъде
прието, че дължимата договорна лихва също е уговорена във валутата, в
която е уговорено и дължимо главното задължение, а т.е. в евро. В случая е
предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в
чуждестранна валута, като съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на
уговорената в чуждестранна валута сума (Решение №76/23.03.2016г.,
постановено по гр. дело № 2174/2014г. на ВКС, ІV г.о.).
Съдът с помощта на изчислителна система „Апис Финанси“ осъществи
изчисляване на дължимата договорна лихва за горепосочения период по всеки
един от формалните договори за заем, при което искът на ищцата за
присъждане на договорна лихва по първия договор от 05.10.2017г., която
лихва е дължима за периода 05.10.2017г. – 05.10.2019г. следва да бъде уважен
за сумата от 1001,37 евро. По втория договор от 10.10.2017г., дължимата
договорна лихва за периода 10.10.2017г. – 10.10.2019г. възлиза на 1121,53
евро. По третия договор от 19.10.2017г., дължимата договорна лихва за
периода 19.10.2017г- - 19.10.2019г. възлиза на 520,71 евро. По четвъртия
договор за заем от 14.11.2017г., дължимата договорна лихва за периода
8
14.11.2017г.-14.11.2019г. възлиза на 2803,83 евро. По последния формален
договор за заем от 18.12.2017г., дължимата договорна лихва за периода
18.12.2017г. – 18.12.2019г., възлиза на 1334,23 евро. Дължимите суми под
формата на договорна лихва във валутата, в която са уговорени съответстват
на формирания петитум на исковата молба от ищцата в съответната левова
равностойност по всеки договор за заем, при което и с оглед идентитет на
стойностите съобразно фиксирания курс на евро към лева, не се налага
формулиране на отхвърлителен диспозитив. При така изложените
съображения предявените искове за присъждане на договорна лихва се явяват
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
По отношение на претенциите за лихва за забава върху главниците по
формалните договори за заем:
Право на кредитора е да претендира уговорена в договора неустойка за
забава или да търси обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД.При неустойката настъпването на вредата
е предположено, а размерът е определен от страните в самия договор. При
обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД вредата също е предположена, а размерът е
определен от закона. В процесния случай ищцата в качеството й на кредитор
претендира законовата последица по чл. 86, ал.1 ЗЗД с оглед неизпълненото
задължение на длъжника да върне предоставената му в заем сума по всеки
един от формалните договори за заем. Обезщетението за забава ще се дължи
от датата на падеж ако такава е уговорена в договора между страните или от
поканата, ако падеж на задължението не е определен. В случая страните по
всеки един от договорите са уговорили падеж на връщане на заетите суми,
който падеж настъпва с изтичане на първоначално определения едногодишен
срок, продължен за още една година от възникване на облигационното
правоотношение или с други думи две години от сключване на всеки договор
за паричен заем. В случай, че кредиторът се възползва от правото си да
поиска присъждане на уговорена договорна неустойка за забава, то това му
искане произтича от договора, при което се дължи в съответната валута, в
която е уговорено главното вземане. В хипотезата, в която кредиторът желае
присъждане на мораторна лихва, а т.е. съдебно предяви искате за присъждане
на обезщетение дължимо по силата на закона, то не следва да бъдат
приложени правилата визирани в Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК, доколкото това вземане не произтича
от договора, а от закона. Мораторната лихва не е уговорена в договора, тя не
е задължение произтичащо от него, същата е предвиден в закона способ за
обезщетение за закъснели, падежирали вземания, на който способ за
обезщетение кредиторът може да се позове, като го предпочете пред
уговорената в договора неустойка. При тези съображения съдът намира, че
доколкото кредиторът се е позовал на предвидената в закона възможност да
предяви претенция за обезщетение под формата на мораторна лихва за забава,
то той може да сезира съда, като предяви това си искане под формата на
левовата равностойност на уговорената валута по главното облигационно
правоотношение.
Доколкото във всеки един от формалните договори за паричен заем е
уговорен падеж, то покана не е необходима за възникване правото на
кредитора да претендира обезщетение за забава по силата на закона. В деня
следващ деня на падежа изпада в забава, от който ден до депозиране на
исковата молба в съда, или друг по-ранен от този момент посочен от ищеца в
исковата му молба, се дължи обезщетение за забава.
9
По първия договор от 05.10.2017г. падежа на задължението е настъпил на
05.10.2019г., поради което длъжникът е в забава считано от 06.10.2019г.,
поради което и за периода 06.10.2019г.-18.02.2022г. се дължи обезщетение за
забава в размер на 11775,73 лева, която стойност съдът служебно изчислява с
помощта на изчислителна система „Апис Финанси“. По договорът от
договорът от 10.10.2017г. падежът на задължението е настъпил на
10.10.2017г., поради което и считано от 11.10.2019г. делникът е в забава, при
което за периода 11.10.2019г. – 18.02.2022г. дължимото обезщетение е в
размер на 13112,77 лева. По договорът от 19.10.2017г., за периода от
20.10.2019г.-18.02.2022г. се дължи обезщетение за забава в размер на 6024,50
лева. По договора от 14.11.2017г., за периода 15.11.2019г.-18.02.2022г. се
дължи обезщетение за забава в размер на 31450,84 лева. По договора от
18.12.2017г., за периода 19.12.2019г.-18.02.2022г. се дължи обезщетение за
забава в размер на 14350,81 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 29481,62 лева, от които 10744,26 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и 18737,36 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. *** сумата от
25 000 (двадесет и пет хиляди) евро - главница по писмен договор за заем от
05.10.2017г.; сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) евро - главница по
писмен договор за заем от 10.10.2017г.;сумата от 13 000 (тринадесет хиляди)
евро - главница по писмен договор за заем от 19.10.2017г.;сумата от 70 000
(седемдесет хиляди) евро - главница по писмен договор за заем от
14.11.2017г.;сумата от 33310 (тридесет и три хиляди триста и десет) евро -
главница по писмен договор за заем от 18.12.2017г.,сумата от 4 500 (четири
хиляди и петстотин) евро - главница по неформален договор за заем от
09.05.2018г.;сумата от 10 000 (десет хиляди) евро - главница по неформален
договор за заем от 17.05.2018г.;сумата от 3 000 (три хиляди) евро - главница
по неформален договор за заем от 24.09.2018г.;сумата от 2716 (две хиляди
седемстотин и шестнадесет) евро - главница по неформален договор за заем
от 24.09.2018г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на исковата молба в съда - 07.03.2022г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. *** сумата от
1001,37 (хиляда и едно евро и 37 цента) евро договорна възнаградителна
лихва по писмен договор за заем от 05.10.2017г., за периода 05.10.2017г. –
05.10.2019г.; сумата от 1121,53 (хиляда сто двадесет и едно евро и 53 цента)
евро договорна възнаградителна лихва по писмен договор за заем от
10.10.2017г., за периода 10.10.2017г.-10.10.2019г.; сумата от 520,71
(петстотин и двадесет евро и 71 цента) евро договорна възнаградителна
лихва по писмен договор за заем от 19.10.2017г., за периода 19.10.2017г. до
10
19.10.2019г.; сумата от 2803,83 (две хиляди осемстотин и три евро и 83
цента) евро договорна възнаградителна лихва по писмен договор за заем от
14.11.2017г., за периода 14.11.2017г.-14.11.2019г.; сумата от 1334,23 (хиляда
триста тридесет и четири евро и 23 цента) евро договорна възнаградителна
лихва по писмен договор за заем от 18.12.2017г., за периода 18.12.2017г. –
18.12.2019г., на осн. чл. 240, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. *** сумата от
11775,73 (единадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и 73 ст.)
лева - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху невърнатата
главница по писмен договор за заем от 05.10.2017г., дължима за периода от
06.10.2019г. до 18.02.2022г.; сумата от 13112,77 (тринадесет хиляди сто и
дванадесет лева и 77 ст.) лева - обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху невърнатата главница по писмен договор за заем от 10.10.2017г.,
дължима за периода от 11.10.2019г. до 18.02.2022г .; сумата от 6024,50 (шест
хиляди двадесет и четири лева и 50 ст.) лева - обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху невърнатата главница по писмен договор за
заем от 19.10.2017г., дължима за периода от 20.10.2019г. до 18.02.2022г.;
сумата от 31450,84 (тридесет и една хиляди четиристотин и петдесет лева
и 84 ст.) лева - обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
невърнатата главница по писмен договор за заем от 14.11.2017г., дължима за
периода от 15.11.2019г. до 18.02.2022г .; сумата от 14350,81 (четиринадесет
хиляди триста и петдесет лева и 81 ст.) лева - обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху невърнатата главница по писмен договор за
заем от 18.12.2017г., дължима за периода от 19.12.2019г. до 18.02.2022г ., на
осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Ж. К., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. *** сумата от
29481,62 (двадесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и един лева и 6
ст.) лева, от които 10744,26 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 18737,36 лева съдебно – деловодни разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11