Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 21.02.2020 г.
В
И М Е ТО Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 1103/2018
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът Т.Г.С. твърди, че е акционер в ответното
дружество Г.2. АД, като притежава 2400 броя акции от капитала му. Поддържа, че
на 28.04.2018 г. било проведено Общо събрание на акционерите, на което съгласно
съставения протокол са участвали В.В.П.и Р.Л.О.и с
единодушие са приели следните решения: за промяна на адреса на управление; за
промяна в състава на Съвета на директорите и за възлагане на новоизбрания
изпълнителен директор да извърши проверка на активите на дружеството, а при
установени нередности да предприеме действия за съхраняване интересите на
дружеството. Ищецът твърди, че тези решения подлежат на отмяна, тъй като са
взети при липса на кворум и без необходимото мнозинство съгласно устава на
дружеството, като същевременно са липсвали материали по дневния ред и на ищеца
не е осигурен достъп до такива. Ето защо ищецът моли съда да отмени взетите на
това събрание решения (вж. уточнителна молба от 17.07.2018 г.). Претендира
разноски.
Ответникът Г.2. АД оспорва исковете, като твърди, че
ищецът не е имал качеството „акционер“ към датата на провеждане на процесното общо събрание, тъй като на 16.02.2017 г. е
прехвърлил своите временни удостоверения на М.К.П., след смъртта на която
наследниците й по закон В.В.П.и Р.В.П.прехвърлили наР.О.всеки по 50 временни удостоверения, а Р.П.от своя
страна прехвърлил на В.П.останалите му временни удостоверения. В резултат на
това към датата на събранието и към настоящия момент акционери в дружеството са
В.П., притежаващ право върху 4900 броя акции, иР.О.,
притежаващ право върху 100 броя акции. Ответникът поддържа също, че материали,
свързани с дневния ред, са се намирали на посочения в поканата адрес, но ищецът
не го е посещавал. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди разноски.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявените искове са за отмяна на решения на Общото
събрание на акционерите (ОСА) на ответното дружество, проведено на 28.04.2018
г. Към датата на провеждането му дружеството е било с капитал от 825 000 лв.,
срещу който са били записани 5 000 броя акции на приносител. Безспорно е,
а и се установява от представения протокол от учредително събрание от
07.05.2003 г., че при учредяване на дружеството акциите са били разпределени
между двама акционери-учредители, както следва: за В.В.П.–
2600 броя и за Т.Г.С. – 2400 броя. Спорен е въпросът дали ищецът е бил акционер към датата на провеждане
на процесното събрание и ако да – колко броя акции е притежавал. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Представени са две временни удостоверения - № 2/30.12.2003 г. за записване на 2300 акции на приносител и № 3/30.12.2003 г. за записване на 100 акции на приносител. На гърба гърба на същите са обективирани прехвърлителни сделки (джира), съгласно които Т.С. прехвърля правата върху акциите, за които са издадени временните удостоверения, на М. П.. Към процесния момент акциите са били на приносител, но тъй като предмет на прехвърляне са временни удостоверения, то за валидното извършване на прехвърлянето не се изисква предаване съгласно чл. 185, ал. 1 ТЗ (в ред. ДВ 58/2003), а джиро съгласно чл. 185, ал. 2 вр. чл. 187, ал. 2 ТЗ.
Ищецът, сочен за автор на волеизявленията за прехвърляне на временните удостоверения, е оспорил автентичността на подписите и за доказване на оспорването е изслушано заключение на съдебно-графическа експертиза. От същото безпротиворечиво се установява, че изследваните подписи съдържат признаци, характерни при „влагане на старание за имитация чрез копиране или възпроизвеждане чрез наблюдение на действително съществуващ подпис“. Според вещото лице „установените признаци дават основание за извода, че изследваните подписи за „джирант“ в техния оригинали вид са копирани от един и същ действително съществуващ подпис, най-вероятно на просвет“, и поради това експертът категорично заключава, че подписите не са положени от сочения за техен автор Т.С..
Съдът кредитира напълно заключението на съдебно-графическата експертиза, независимо че то е изготвено на база преписи на документите, върху които са положени изследваните подписи, а не въз основа на техните оригинали. Видно е, че установените от вещото лице признаци на имитация са свързани с начина на графично изписване, а не е установено пренасяне на подпис, в който случай би бил необходим оглед на оригинала. Съдът се позовава на специалните познания на вещото лице, което дава категоричен, а не вероятен извод за неавтентичност, и не сочи като пречка за извършване на изследването липсата на оригинал. Нещо повече, ако се приеме, че за изследването е необходим оригиналът на документа, то при непредставянето му не по вина на оспорващата страна, върху нея не могат да се възложат и неблагоприятните последици от това (вж. напр. Решение № 223/19.04.2016 г. по т. д. № 3633/14 г. на ВКС, ТК, І т.о. и цит. там практика, съгласно която при оспорване на частен документ, който формално носи подписа на оспорилата го страна, при непредставяне на оригинала му правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК не намира приложение по отношение на оспорващия, като в този случай страната, която се е лишила от него поради загубване или унищожаване, вкл. не по нейна вина, носи доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни за нея факти).
Ответникът не проведе насрещно доказване на автентичността на подписите на С. върху джирата, с които се прехвърлят временните удостоверения. Ето защо съдът приема, че прехвърлителните сделки не са валидно извършени (липсва съгласие на сочения за джирант) и поради това не са довели до целения с тях прехвърлителен ефект в полза на М. П.. Поради това след нейната смърт в наследствената маса не са се включвали права върху акциите, за които са издадени процесните временни удостоверения, и следователно последващите сделки с тези удостоверения също не са имали прехвърлителен ефект.
От изложеното е видно, че към датата на процесното общо събрание акционери в ответното дружество са били В.П.с 2600 акции и Т.С. с 2400 акции. При така установената фактическа обстановка следва да се обсъдят наведените от ищеца отменителни основания.
Относно липсата на кворум.
Съгласно чл. 227, ал. 1 и 2 ТЗ решенията на ОСА по чл. 221, т. 1-3 ТЗ се взимат при наличие на минимален кворум от 50 % от капитала, а за останалите решения, сред които попадат и процесните, изискване за кворум може да бъде предвидено в устава. Видно от чл. 31 от действащия към датата на процесното събрание устав, обявен в Търговския регистър, събранието може да заседава, ако са се явили акционери, представляващи най-малко две трети от капитала (или акционери, притежаващи 3333,33 броя акции). Това изискване не е спазено – лицето, присъствало на събранието и имащо качеството акционер, е В.В.П., като същият е притежавал първоначално записаните от него 2600 акции. Както беше посочено, не се доказа осъществяването на придобивния способ по отношение на останалите 2300 акции от П. (по наследяване от М. П. и чрез прехвърляне от Р.П.), тъй като не се установи валидното придобиване на правата върху тези акции от страна на М. П..
Следователно събранието се е провело при липса на кворум, а това е основание за незаконосъобразност на взетите решения съгласно т. ІІІ от ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС.
Относно липсата на мнозинство.
Съгласно чл. 230, ал. 1 ТЗ решенията на ОСА (извън тези за изменение на устава, на капитала и за прекратяване на дружеството) се приемат с мнозинство от представените акции (50 % от присъстващите), освен ако уставът предвижда друго мнозинство. В чл. 34 от действащия към датата на процесното събрание устав е предвидено, че решенията се взимат с мнозинство от 2/3 от представения капитал. Тъй като изискването е за мнозинство от представения, а не от вписания капитал, то същото би се явило спазено и ако за взетото решение е гласувал само акционерът П. с действително притежаваните от него акции, както е в настоящия случай.
Относно нарушаване на изискването на чл. 224 ТЗ.
Съгласно константната съдебна практика липсата на писмени материали не всякога е основание за незаконосъобразност на взетото от ОСА решение – то е такова, само когато възможността за взeмане на информирано решение по поставения в дневния ред въпрос е предопределена от предварително запознаване с факти и аргументи, обусловили предложението за решение. В останалите случаи правото на акционера на сведения, регламентирано в чл. 224, ал. 1 ТЗ, не се явява нарушено. Дали е необходимо съставяне на писмени материали, е фактически въпрос и следва от съдържанието на подложеното за разглеждане решение.
В настоящия случай в дневния ред са включени два въпроса, за чието обсъждане и решаване не е необходимо предварително изготвяне на материали (промяна на адреса на управление и възлагане на изпълнителния директор извършване на проверка относно активите на дружеството). За останалите въпроси обаче наличието на изготвени материали е условие за законосъобразно приемане на решение. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ТЗ, съгласно която когато дневният ред включва избор на членове на Съвета на директорите, съответно на Надзорния съвет, материалите включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това разширено изискване към съдържанието на материалите сочи, че законодателят третира взимането на решение относно състава на съветите за обусловено от запознаване с конкретни данни относно лицата. Ето защо за законосъобразното взимане на процесните решения, касаещи състава на Съвета, е необходимо да са изготвени материали. Ответникът не доказа това задължение да е изпълнено и това е основание за незаконосъобразност на взетите решения.
В обобщение съдът счита, че исковете следва да бъдат уважени, тъй като спрямо всички решения е налице основанието за незаконосъобазност „неспазване на предвидения в устава кворум“, а по отношение на решенията, касаещи състава на Съвета, е налице и нарушение на чл. 224 ТЗ.
По разноските:
Съгласно представения списък ищецът претендира
единствено разноски за адвокат в размер на 1000 лв., които следва да му бъдат
присъдени с оглед изхода от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по предявените от Т.Г.С., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решенията, взети на проведеното на 28.04.2018
г. Общо събрание на акционерите на Г.2. АД, ЕИК *******, както следва: за
промяна на адреса на управление *** 12, на гр. София, ул. *******; за промяна в
състава на Съвета на директорите чрез освобождаване на Г. С.С.и
С.Д.С.и избор на новите членове на Съвета на директорите В.В.П.,
Р.Л.О.и Н.Н.И.; за възлагане на новоизбрания изпълнителен
директор да извърши проверка на активите на дружеството и при установени
нередности да предприеме действия по съхраняване интересите на дружеството.
ОСЪЖДА Г.2. АД, ЕИК *******, да заплати
на Т.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв.
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: