Присъда по дело №641/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 април 2016 г. (в сила от 21 април 2016 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20164430200641
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 март 2016 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

№ ……               година 2016           град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД                                               ПЕТИ  наказателен състав

 

НА ПЕТИ АПРИЛ                                    две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

Секретар:   И.И.

Прокурор:           ***

като разгледа докладваното от съдия ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

н.о.х.д. № 641 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, със завършено средно образование, не работи по трудово правоотношение, женен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, че:

През периода от месец Юли 2014г. – месец Февруари 2016г. (включително)  в  гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден да издържа свой низходящ (с решение на РС-Плевен по гр.д. № 8333/2011 г., влязло в сила на 10.02.2012 г.) – малолетното си дете Кристиян Василев Р., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 20 /двадесет/ месечни вноски по 80 лв., общо издръжка в размер на 1600 лв., поради което и на основание чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, както и с “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел по местоживеене ***.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес  пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ :

 

Обвинението против подсъдимия В.К.Р. ***, с ЕГН ********** е по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК за това, че:

През периода от месец Юли 2014г. – месец Февруари 2016г. (включително)  в  гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден да издържа свой низходящ (с решение на РС-Плевен по гр.д. № 8333/2011 г., влязло в сила на 10.02.2012 г.) – малолетното си дете *** Р., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 20 /двадесет/ месечни вноски по 80 лв., общо издръжка в размер на 1600 лв.

 В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р., като счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативното наказание “Обществено порицание”.

Подсъдимият В.К.Р. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, признава се за виновен, дава обяснения по случая.

Съдът, като съобрази събраните по  делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.К.Р. е роден на *** ***, със завършено средно образование, не работи по трудово правоотношение, женен е и е осъждан.

РС-Плевен с присъда по н.о.х.д. № 1644/2013г., влязла в сила на 23.10.2013г., го признал за виновен в извършено през периода месец февруари 2012г. – месец април 2013г. в гр. Плевен престъпление по чл.183, ал.1 от НК – съзнателно неплащане на определена от съд издръжка по отношение на негов низходящ – *** Р. и му наложил наказание „Пробация“.

На 14.03.2009г. П.Л.Д. и В.К.Р.,***, сключили граждански брак.

На 07.08.2009г. се родило детето им *** Р..

В края на 2011г. П.Л.Д.-Р. подала искова молба за развод. Било образувано гр.д. № 8333/2011 г. по описа на РС-Плевен.

Районен съд Плевен с решение по гр.д. № 8333/2011г., влязло в сила на 10.02.2012г., прекратил с развод по взаимно съгласие сключения между П.Л.Д.-Р. и В.К.Р. граждански брак.

С решението било утвърдено постигнатото между двамата споразумение, според което непосредственото упражняване на родителските права върху роденото по време на брака им малолетно дете – *** Р., било предоставено на майката.

На бащата – В.К.Р., бил определен режим на лични контакти с детето и било възложено задължение да плаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от датата на влизане в сила на решението.

Семейното жилище, намиращо се на адрес *** било предоставено за ползване на В.Р..

П.Д. заживяла с детето си на друг адрес в гр. Плевен.

В.Р. не изпълнявал съдебното решение, поради което бил осъден за извършено през периода месец февруари 2012г. – месец април 2013г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

От месец юли 2014г. В.Р. отново спрял да плаща определената от съда издръжка за детето си *** Р..

В края на месец ноември 2015г. П.Л.Д. подала жалба за това.

Била извършена проверка.

 

Горната фактическа обстановка се изяснява от обясненията на подсъдимия дадени в с.з. и от показанията на свидетелката П.Л.Д., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство /л.33/,   прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, както и от представените с досъдебно производство № 18/2016г. по описа на РП-Плевен доказателства.

 Съдът кредитира показанията на св. П.Д., дадени на досъдебното производство /лист 33/, по време на което е заявила, че през 2009г. сключила граждански брак с  подс. В.Р.. От съвместното им  съжителството на 07.08.2009г. им се родило детето им *** Р..  През 2011г. отношенията им се  влошили. Решили  да се разделят, като след няколко месеца се развели.  Тя се върнала да живее при родителите си заедно с детето  *** Р. , който тогава бил на   две години. С решение на ПлРС В.  Р. бил  осъден да изплаща месечна издръжка за сина си  в размер на 80,00лв.  Посочва, че от момента на влизане в сила на съдебното решение В.Р.  не и е превеждал никакви пари за издръжка на детето. Поради това  подала молба в РП- Плевен.     През 2013г.  В.Р. бил осъден  за това, че не  е плащал издръжка на детето си   Сочи, че подс. *** Р.  дължи издръжка за детето им ***  Р. за периода от м. юли 2014г. до месец февруари 2016г..

  В съдебно заседание подс. В.Р.  не оспорва фактическата обстановка, признава се за виновен като в обясненията си потвърждава факта, че за инкриминирания период от време не е изплащал издръжка. Твърди, че има друго семейство и изпитва недостиг на финансови средства.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

С деянието си подсъдимият В.К.Р. ***, с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като през периода от месец Юли 2014г. – месец Февруари 2016г. (включително)  в  гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден да издържа свой низходящ (с решение на РС-Плевен по гр.д. № 8333/2011 г., влязло в сила на 10.02.2012 г.) – малолетното си дете *** Р., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 20 /двадесет/ месечни вноски по 80 лв., общо издръжка в размер на 1600 лв.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.К.Р.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.  Деецът  е предвиждал настъпването на настъпването на общественоопасните последици от неизбежното неплащане на издръжката в размер на 20 месечни вноски, всяка от които по 80 лева и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпление и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Налице е квалифициращият признак повторност, тъй като Р. е извършил престъплението предмет на обвинението, след като е бил осъден с влязла сила на 23.10.2013г. присъда от 08.10.2013г., постановена по н.о.х.д.№1644/2013г. на РС-Плевен за друго такова престъпление  по чл.183, ал.1 от НК за което му е наложено наказание на „Пробация“ за срок от шест месеца. Деецът подлежи на съответно наказание.

 За извършеното от В.К.Р. деяние законът е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или “Пробация”, както и “Обществено порицание”.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р., съдът прецени сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

За смекчаващи  отговорността обстоятелства, съдът отчита   признанието на вената и  доброто процесуално поведение на подсъдимия.

Като  отегчаващо отговорността  обстоятелство за подсъдимия е фактът, че не е   изплатена издръжка за един сравнително дълъг период от време, като по този начин  е  лишил от  пълноценно обгрижване  детето,  поради неосигуряване на необходимите за нуждите му  средства. 

При преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК съдът счита, че на подсъдимия Р. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия Р. следва да бъде дадена възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно.

Съдът намира, че на подсъдимия Р. следва да бъде наложено и второто кумулативно предвидено в разпоредбата чл.183, ал.4 от НК наказание – “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел по местоживеене ***.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: