МОТИВИ
:
Обвинението против
подсъдимия В.К.Р. ***, с ЕГН ********** е по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1
от НК за това, че:
През периода от месец Юли 2014г. –
месец Февруари 2016г. (включително)
в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден да издържа свой низходящ (с решение
на РС-Плевен по гр.д. № 8333/2011 г., влязло в сила на 10.02.2012 г.) –
малолетното си дете *** Р., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски – 20 /двадесет/ месечни вноски по
80 лв., общо издръжка в размер на 1600 лв.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р., като счита, че същото е доказано по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативното
наказание “Обществено порицание”.
Подсъдимият В.К.Р. разбира в
какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, признава се за виновен, дава
обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.К.Р. е роден на ***
***, със завършено средно образование, не работи по трудово правоотношение,
женен е и е осъждан.
РС-Плевен с присъда по н.о.х.д. №
1644/2013г., влязла в сила на 23.10.2013г., го признал за виновен в извършено
през периода месец февруари 2012г. – месец април 2013г. в гр. Плевен
престъпление по чл.183, ал.1 от НК – съзнателно неплащане на определена от съд
издръжка по отношение на негов низходящ – *** Р. и му наложил наказание „Пробация“.
На 14.03.2009г. П.Л.Д. и В.К.Р.,***,
сключили граждански брак.
На 07.08.2009г. се родило детето
им *** Р..
В края на 2011г. П.Л.Д.-Р. подала
искова молба за развод. Било образувано гр.д. № 8333/2011 г. по описа на
РС-Плевен.
Районен съд Плевен с решение по
гр.д. № 8333/2011г., влязло в сила на 10.02.2012г., прекратил с развод по
взаимно съгласие сключения между П.Л.Д.-Р. и В.К.Р. граждански брак.
С решението било утвърдено
постигнатото между двамата споразумение, според което непосредственото
упражняване на родителските права върху роденото по време на брака им малолетно
дете – *** Р., било предоставено на майката.
На бащата – В.К.Р., бил определен
режим на лични контакти с детето и било възложено задължение да плаща
ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от датата на влизане в сила на
решението.
Семейното жилище, намиращо се на
адрес *** било предоставено за ползване на В.Р..
П.Д. заживяла с детето си на друг
адрес в гр. Плевен.
В.Р. не изпълнявал съдебното
решение, поради което бил осъден за извършено през периода месец февруари
2012г. – месец април 2013г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От месец юли 2014г. В.Р. отново
спрял да плаща определената от съда издръжка за детето си *** Р..
В края на месец ноември 2015г. П.Л.Д.
подала жалба за това.
Била извършена проверка.
Горната фактическа обстановка се
изяснява от обясненията на подсъдимия дадени в с.з. и от показанията
на свидетелката П.Л.Д., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство
/л.33/, прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, както
и от представените с досъдебно производство № 18/2016г. по описа на РП-Плевен
доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. П.Д., дадени на досъдебното
производство /лист 33/, по време на което е заявила, че през 2009г.
сключила граждански брак с подс. В.Р.. От съвместното им съжителството на 07.08.2009г. им се родило детето
им *** Р.. През 2011г. отношенията
им се влошили. Решили да се разделят, като след няколко месеца се
развели. Тя се върнала да живее при
родителите си заедно с детето *** Р. ,
който тогава бил на две години. С решение на ПлРС
В. Р. бил осъден да изплаща месечна издръжка за сина си в размер на 80,00лв. Посочва, че от момента на влизане в сила на
съдебното решение В.Р. не и е превеждал
никакви пари за издръжка на детето. Поради това
подала молба в РП- Плевен. През
2013г. В.Р. бил осъден за това, че не е плащал издръжка на детето си Сочи,
че подс. *** Р. дължи издръжка за детето им *** Р. за периода от м. юли 2014г. до месец
февруари 2016г..
В съдебно
заседание подс. В.Р.
не оспорва фактическата обстановка, признава се за виновен като в
обясненията си потвърждава факта, че за инкриминирания период от време не е
изплащал издръжка. Твърди, че има друго семейство и изпитва недостиг на
финансови средства.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от
правна страна:
С
деянието си подсъдимият В.К.Р. ***, с ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.183, ал.4, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като през периода от месец Юли 2014г. –
месец Февруари 2016г. (включително)
в гр. Плевен, при условията на повторност, като осъден да издържа свой низходящ (с решение
на РС-Плевен по гр.д. № 8333/2011 г., влязло в сила на 10.02.2012 г.) –
малолетното си дете *** Р., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски – 20 /двадесет/ месечни вноски по
80 лв., общо издръжка в размер на 1600 лв.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.К.Р..
Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът
е предвиждал настъпването на настъпването на общественоопасните
последици от неизбежното неплащане на издръжката в размер на 20 месечни вноски, всяка от които
по 80 лева и е искал настъпването на тези последици. Деянието
съставлява престъпление и е обхванато като съставомерно
от нормата на чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Налице е квалифициращият признак повторност, тъй
като Р. е извършил престъплението предмет на обвинението, след като е бил
осъден с влязла сила на 23.10.2013г. присъда от 08.10.2013г., постановена по
н.о.х.д.№1644/2013г. на РС-Плевен за друго такова престъпление по чл.183, ал.1 от НК за което му е наложено
наказание на „Пробация“ за срок от шест месеца. Деецът
подлежи на съответно наказание.
За извършеното от В.К.Р. деяние
законът е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или “Пробация”, както и “Обществено порицание”.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Р., съдът прецени сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието и на дееца.
За
смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът отчита признанието на вената и доброто процесуално поведение на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия е фактът, че не
е изплатена издръжка за един
сравнително дълъг период от време, като по този начин е
лишил от пълноценно обгрижване
детето, поради неосигуряване на
необходимите за нуждите му средства.
При
преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите
на чл.36 и чл.54 от НК съдът счита, че на подсъдимия Р. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института на
условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия Р. следва
да бъде дадена възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че
наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
Съдът
намира, че на подсъдимия Р. следва да бъде наложено и второто кумулативно
предвидено в разпоредбата чл.183, ал.4 от НК наказание – “Обществено
порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния
радиовъзел по местоживеене ***.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: