Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 15.12.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито
заседание на първи декември две хиляди и
шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : В.К., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 791 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление
№ 31-0000106/22.06.2016 год. на Стелян Тошков Чавдаров,Началник на ОО”АА”
Ловеч, е наложена на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП глоба в размер на 1500
лева на А. И. И., ЕГН: **********, за това, че на 07.06.2016 год.около 10.50
часа в гр.Ловеч, бул.”Освобождение” №6 при извършване на специализирана операция
проведена от органите на МВР е спрян за проверка л.а.”Фолксваген Транспортер” с
рег. № ОВ 5354 АТ, управляван от А. И. И., извършващ превоз на пътници срещу
заплащане, като допуска следното нарушение: Водачът извършва превоз на пътници срещу
заплащане с автомобил с рег. № ОВ 5354 АТ, който не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Същото е установено от направена справка в информационната система на ИА”АА”.
Нарушението се потвърждава от обяснението на една от пътничките – Н.А.М., с
което виновно е нарушил чл. 24, ал.1 от Закона за автомобилните превози, във
връзка с чл.6, ал.1.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А. И. И.,
който го обжалва чрез адв.К. в срок и излага, че същото е незаконосъобразно,
тъй като доверителят му не е извършил нарушението и АУАН е съставен единствено
поради това, че св.М. е заявила пред органите на ДАИ, че е дала пари за да се
вози. Излага различна фактическа обстановка, а именно, че въпросния ден познати
на доверителя му се уговорили да ги закара до гр.Ловеч, всеки да си свърши нещо
– единият от пътуващите да остави съпругата си в болница, друг да отиде до
аптека, каквато в с.Александрово няма, трети да изтегли пенсията си, тъй като в
селото няма банкомат, като той самият също е отивал до болницата. Твърди, че
организирането е било с цел с едно ходене до Ловеч всички да си свършат работа
и да си поделят разходите за пътя, още повече, че автомобилът на И. може да
вози повече хора. Излага, че всички пътували на 07.06.2016 г. с доверителя му
са инвалиди, някои от тях се придвижват трудно с помощни средства и превоз с
автобус или друг обществен транспорт им е невъзможен. Поради изложеното моли НП
да бъде отменено.
В с.з.жалбоподателят,редовно призован не се явява, не се явява и
процесуалният му представител адв.К..
Ответникът – ИА”АА” – ОО”АА”
- Ловеч,редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните
свидетели: Д.И., Й.К., А.Д., Н.М., И. И., К.И., С.А., от становището на
жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.06.2016 год. бил
съставен Акт № 216607 за установяване на административно нарушение от св. Д.И.,
в присъствието на св. Й.П. и А.Д., срещу А. И. И., за това, че на 07.06.2016
год.около 10.50 часа в гр.Ловеч, бул.”Освобождение” №6 при извършване на
специализирана операция проведена от органите на МВР е спрян за проверка
л.а.”Фолксваген Транспортер” с рег. № ОВ 5354 АТ, управляван от А. И. И.,
извършващ превоз на пътници срещу заплащане, като допуска следното нарушение:
Водачът извършва превоз на пътници срещу заплащане с автомобил с рег. № ОВ 5354
АТ, който не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници. Същото е установено от направена справка в
информационната система на ИА”АА”. Нарушението се потвърждава от обяснението на
една от пътничките – Н.А.М., приложено към акта, с което е нарушил чл. 24,ал.1
от ЗАвП. По съставения акт жалбоподателят е записал, че вози тежко болни хора,
една с рак, други с инсулт и не взема пари. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
Съдът намира,че издаденото НП е незаконосъобразно, като споделя изложените съображения в жалбата. АУАН и НП са издадени при
неизяснена фактическа обстановка, като са взети предвид само дадените от св.М.
обяснения. Безспорно по делото е, че на 07.06.2016 год. е извършена проверка на
жалбоподателя, при която е установено, че в управлявания от него автомобил е
имало пътници, които са тръгнали от с.Александрово до гр.Ловеч. От показанията
на св.Н. се установява, че е получен сигнал, че жалбоподателят превозва
пътници, които са му давали по 2 лв., както и че всеки един от пътниците е бил
разпитан при проверката, а някои от тях са написали обяснения. От показанията
на св. П., който също е присъствал при проверката, но не е разговарял с лицата
в автомобила, се установява, че само една жена е написала обяснения, както и че
лицата в автомобила са заявили, че са тръгнали за гр.Ловеч, за да си вземат
пенсиите, да отидат до болницата, но не е възприел дали тези лица са имали
уговорка да си разпределят разходите за пътя. Актосъставителят И. заявява в
с.з., че е съставил акта въз основа констатациите на органите на МВР,
обясненията на М. и след извършена справка в ИА”АА”, че въпросният автомобил не
е включен в списъка към удостоверение за регистрация. Св.Д. въпреки, че е
посочен в АУАН като свидетел очевидец на нарушението, заявява в с.з., че е само
свидетел по акта и че нарушението е констатирано от колеги от МВР при
спецакция. От показанията на свидетелите, доведени от жалбоподателя се
установява, че въпросния ден действително са били в автомобила, управляван от
жалбоподателя, всеки по различни причини – за да отиде до болница, за да си
изтегли пенсията, но всички те са категорични, че И. няма определено място в
селото от което да тръгва и да иска пари от хората, които вози, по - скоро те
го търсят, за да им направи услуга и да ги вози до Ловеч, когато пътува, за да
си свършат работа, или го ангажират да им вземе лекарствата, без да идват до
града.
От събраните по делото доказателства
се установява, че жалбоподателят И. не е извършил описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение. Установи се по несъмнен начин, както от писмените
доказателства/експертни решения/, приложени по делото, така и от показанията на
свидетелите, че свидетелите, които са били в автомобила на жалбоподателя
страдат от различни заболявания и са пътували до гр.Ловеч, за да си закупят
необходимите им лекарства, да си вземат пенсиите, а св. И., за да бъде
настанена в болница, като по тези причини са помолили жалбоподателя да ги
закара до града, тъй като разполага с автомобил. Не се установяват елементите
на твърдяното нарушение, тъй като от
показанията на разпитаните свидетели не се доказа заплащане на цена за превоза.
Единствено св.М. е дала на жалбоподателя сумата от 2 лв. и то за горивото, като
същата в съдебно заседание заявява: „ как да пътуваме съвсем без пари”, „все
пак трябва да му дам нещо, той не е длъжен да ме кара без нищо”. Липсват
обяснения от останалите пътници, които към момента на проверката са се намирали
в автомобила на жалбоподателя. Видно е от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, че жалбоподателят е извършил услуга като е закарал
свидетелите М., И.,***. Съдът кредитира техните показания като
безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от
ЗАвП- „Обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари-
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация- за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води
регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава
удостоверение по образец, определен с наредбата почл.7, ал.3 за всяко превозно
средство”.
Съгласно параграф 1, т.3 от
допълнителните разпоредби на ЗАвП „Превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която
се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни
средства независимо дали са натоварени или не”.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвП – „Таксиметровите превози на
пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение
за таксиметров превоз на пътници.
Съгласно
параграф 1, т.26 от допълнителните разпоредби на ЗАвП „Таксиметрови превози” са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел”.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници -
таксиметров превоз на пътници могат да извършват търговци, притежаващи
удостоверение за регистрация издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” и издадено от Кмета на Общината разрешение за таксиметров превоз
на пътници. Таксиметровият шофьор следва да притежава и удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил”, съгласно чл.18, т.5 от Наредба №34. Законодателят е
поставил и редица изисквания за самия вид на автомобилите (цвят, означение за
таксиметров превоз, касов апарат и др.)- съгласно чл.21 от същата Наредба №34.
В пределите на тази нормативна обосновка,
неправилно административнонаказващият орган е направил извода, че с описаното в
наказателното постановление деяние жалбоподателят е извършил таксиметров превоз
на пътници без да има за това надлежно разрешение.
В хода на
съдебното следствие безспорно се установи, че от возещите се пътници в
автомобила пари не са били заплатени, с изкл.на св.М.. Уговорката е била съвсем
друга, а именно да ги закара до града за лекарства и до болницата, тъй като са
от едно село и се познават и самият И. ***. От показанията на всички свидетели,
посочени от жалбоподателя се установява, че И. не им е искал пари за превоза,
както и че когато пътуват с него или с друг човек от селото, когато пожелаят
дават сумата от 2 лв. от неудобство да се возят без пари, като всички тези
свидетели заявяват, че дават пари само за гориво за автомобила и то не винаги.
Самият термин „заплащане”, използван от законодателя, предполага получаване на
пари срещу положен труд, т. е. предполага извършване на дейност, чиято основна
цел е получаването на средства за препитание. В хода на съдебното следствие се
събраха убедителни доказателства, че жалбоподателят не е получавал пари от
пътниците си като възнаграждение за труда си. Не се установи от събраните по
делото доказателства жалбоподателят да е превозвал и други лица, да стои на
определено място в селото, да е обявил час на пътуване, да е определил цена за
превоза, т. е. няма системност, както и не се установи друг път да е бил спиран
и санкциониран по административен ред за такива деяния.
Освен това
следва да се отбележи, че се събраха убедителни доказателства, че
жалбоподателят не е манифестирал упражняване на таксиметрова дейност
посредством привеждане на автомобила си в съответствие с изискванията на
закона, т. е. автомобилът му да е боядисан в жълт цвят, да е снабден с
таксиметров апарат, да отговаря на изискванията за определен брой места в
автомобила, т.е. да е таксиметров шофьор. Съдът счита наличието на опознавателни
знаци и привеждането на автомобила в съответствие със законовите изисквания, за
необходимо условие от обективна страна, за да се направи разграничение между
случаите на извършване на транспортна услуга между познати срещу заплащане на
горивото и съставомерно нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Ето защо
съдът приема, че нарушението посочено в акта и наказателното постановление не е
извършено от жалбоподателя и той не следва да носи административнонаказателна
отговорност, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №31-0000106/22.06.2016
год. на Стелян Тошков Чавдаров,Началник на ОО”АА” Ловеч, е наложена на
основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП глоба в размер на 1500 лева на А. И. И., ЕГН: **********, за
нарушение на чл.24, ал.1, във връзка с чл.6,ал.1 от Закона за автомобилните
превози, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :