№ 612
гр. Пазарджик , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101088 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът П. ВЛ. Л. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че на
основание трудов договор № 49 от 13.02.1998 г. работи при ответника
„МБАЛ Пазарджик“ АД на длъжност „лекар вътрешни болести – старши“ с
място на работа Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение на
„МБАЛ Пазарджик“ АД.
Твърди, че със Заповед № 532 от 20.09.2019 г. на изпълнителния
директор на „МБАЛ Пазарджик“ АД му е било забранено да осъществява
дейност като инвазивен кардиолог до окончателното приключване на всички
проверки от контролните органи на ИАМН, АДФИ и други, продиктувани от
излъчения на 15.09.2019 г. телевизионен материал в предаването „Н***“ по
Н*** т***. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 736/2020 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик посочената заповед е била отменена като
незаконосъобразна поради противоречие със забраната на чл. 118 от КТ за
едностранно изменение от работодателя на мястото и характера на работа.
Сочи, че в периода от издаване на заповедта до отмяната й по съдебен ред не
му е било изплащано в пълен размер уговореното трудово възнаграждение и
по-конкретно допълнителното трудово възнаграждение за работа като
инвазивен кардиолог от разпределение на средствата, изплатени от НЗОК по
клинични пътеки с номера 17, 20, 25, 26 и 28 (т.нар. инвазивни клинични
пътеки), в размер на 40 444 лв., представляващи 1/3 (според броя на
инвазивните кардиолози работещи в Ангиографската лаборатория към
Кардиологичното отделение на „МБАЛ Пазарджик“ АД) от сумата от 121 332
1
лв., равняваща се на 10 % от изплатените от НЗОК на лечебното заведение
средства по посочените клинични пътеки през периода от месец октомври
2019 г. до месец ноември 2020 г., а именно 1 213 325 лв.
Поради това моли да бъде осъден ответникът на основание чл. 128 от
КТ да му заплати дължимото за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г.
допълнително трудово възнаграждение в размер на 40 444 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба
до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност предявява иск за заплащане на
обезщетение по чл. 213 от КТ в размер на 40 444 лв. за периода от 01.10.2019
г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главница от датата на
постъпване на исковата молба до окончателното изплащане, за недопускането
му на работа в Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение на
„МБАЛ Пазарджик“ АД през периода на действие на отменената като
незаконосъобразна Заповед № 532 от 20.09.2019 г. Излага съображения, че
през това време е бил лишен от възможността да осъществява дейности по
инвазивна кардиология в Ангиографската лаборатория, а е могъл единствено
да извършва неинвазивни дейности (като прегледи, ехографии), лечение,
визитации и други като лекар ординатор в Кардиологичното отделение на
болницата.
При условията на евентуалност предявява иск за заплащане на
обезщетение по чл. 214 от КТ в размер на 40 444 лв. за периода от 01.10.2019
г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на исковата молба до окончателното изплащане, за
неправомерното му (без правно основание) временно отстраняване от работа
в Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение на „МБАЛ
Пазарджик“ АД.
При условията на евентуалност предявява иск за заплащане на
обезщетение по чл. 219, ал. 2 от КТ в размер на 40 444 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главница от
датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане, за
извършена от работодателя едностранна промяна на мястото и характера на
работа без да са налице производствена необходимост, престой или
непреодолими причини или командироване и лишаване на работника или
служителя от възможността да изпълнява работата, която е изпълнявал преди
едностранната промяна, с твърдението, че със Заповед № 532 от 20.09.2019 г.
едностранно са били променени мястото му на работа – Ангиографската
лаборатория, и характерът на работата, определен от длъжностната
характеристика, а именно извършване на инвазивна кардиология в
Ангиографска лаборатория.
Претендира присъждане на разноските по делото.
2
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „МБАЛ Пазарджик“ АД
чрез пълномощника си адвокат Г. оспорва главния иск, както и предявените
при условията на евентуалност искове по основание и размер. Признава, че
ищецът се намира в трудово правоотношение с ответното дружество, по
силата на което изпълнява длъжността „лекар вътрешни болести – старши
(7)“ с място на работа Ангиографска лаборатория, както и че през периода от
20.09.2019 г. до 04.12.2020 г. ищецът е работил като лекар ординатор в
Кардиологично отделение на „МБАЛ Пазарджик“ АД и не е работил като
инвазивен кардиолог в Ангиографската лаборатория към Кардиологичното
отделение.
Твърди, че съгласно приетите от ответника вътрешни правила относно
трудовите възнаграждения на персонала допълнителното възнаграждение за
извършени дейности по клинични пътеки на работещите в Ангиографската
лаборатория към Кардиологично отделение се определят с рапорт на
началника на отделението за отработените от тях клинични пътеки с
инвазивни процедури и въз основа на него изпълнителният директор издава
заповед за начисление на допълнителните възнаграждения за инвазивните
кардиолози и медицинския и друг участващ персонал в тази дейност,
съобразявайки извършените дейности и постигнати резултати. Твърди, че
съгласно утвърдената методика разпределението на средствата за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение се извършва от комисии в
структурните звена на лечебното заведение, които извършват индивидуално
разпределение на сумите за допълнително възнаграждение като отчитат
индивидуалния личен принос на служителя, ефективността на работата,
натовареност, активност, брой реално отработени дни, дежурства, сложност
на диагностицирането и лекувани пациенти на месец, допуснати
диагностични, лечебни и други грешки или пропуски. Поради това счита, че
възнагражденията по клинични пътеки представляват допълнителни
възнаграждения, регламентирани в чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ, които се
разпределят от работодателя по определени и утвърдени критерии, в случая
според извършената работа.
Оспорва твърдението на ищеца, че ако не е бил с променено място на
работа през исковия период щеше да извърши n-на брой инвазивни
процедури, за което да получи посочената в исковата молба сума като
допълнително възнаграждение. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 82 от
ЗЗД, твърди, че претендираната сума представлява пропусната полза за
ищеца, която следва да бъде доказана като сигурно увеличение на
имуществото.
Оспорва иска по размер, тъй като от средствата по клинични пътеки
следва да се приспаднат сумите, дължими за допълнителни възнаграждения
на медицинския и друг персонал, зает в тази дейност, но след като се
3
начислят и внесат дължимите публични задължения към бюджета.
Позовава се също така на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Методиката на
образуване на разходите на персонала и на работните заплати на медицинския
и немедицинския персонал в държавните и общинските заведения за
болничната помощ, утвърдена от Министъра на здравеопазването, съгласно
която максималният размер на допълнителното възнаграждение не може да
надвишава трикратния размер за работещите, пряко свързани с лечебно
диагностичния процес.
Сочи, че с подписано между страните споразумение от 29.12.2020 г.
ищецът е признал, че имуществените му отношения с ответника по повод
незаконосъобразността на отменената Заповед № 532 от 20.09.2019 г. са
уредени, което моли да бъде ценено като извънсъдебно признание на факта,
че ищецът е получил допълнителните възнаграждения, предмет на настоящия
иск, и е отказал да предявява съдебни претенции, свързани с твърдения за
евентуално претърпени имуществени вреди.
Оспорва предявения под евентуалност иск за заплащане на обезщетение
поради недопускане до работа, тъй като не е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от КТ. Твърди, че е изпълнил основното си
задължение съгласно чл. 127 от КТ да осигури на работника или служителя
нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение,
тъй като ищецът е допуснат да работи като лекар ординатор в Кардиологично
отделение. От друга страна сочи, че ищецът не е бил фактически лишен от
възможността да престара своя труд, а и не е положил необходимите усилия и
не е изявил готовност да престира труд в Ангиографската лаборатория към
Кардиологичното отделение.
Оспорва предявения под евентуалност иск за заплащане на обезщетение
за временно отстраняване на работника или служителя в хипотезата на чл. 199
от КТ. Твърди, че ищецът не е бил отстранен от работа, за посочения период е
работил като лекар ординатор в Кардиологично отделение и е получавал
уговореното брутно трудово възнаграждение, поради което не е налице
сочения от него фактически състав.
Оспорва предявения под евентуалност иск за заплащане на обезщетение
по чл. 219, ал. 2 от КТ, тъй като същото се дължи не само при едностранна
промяна на мястото и характера на работа, но и в случай, че работникът или
служителят е отказал да изпълнява възложената му работа. Твърди, че в
случая не е налице отказ на ищеца да работи като лекар ординатор в
Кардиологичното отделение и да получава трудово възнаграждение. Счита,
че не е налице промяна в мястото и характера на работа на ищеца, тъй като
той е продължил да работи като лекар в Кардиологичното отделение на
болницата, а Ангиографската лаборатория е част от Кардиологичното
отделение и не представлява отделно, самостоятелно отделение съгласно
4
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ
Пазарджик“ АД. По изложените съображения за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноските по делото.
Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен трудов договор, по силата
на който ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „лекар
вътрешни болести – старши“ с място на работа Ангиографска лаборатория
към Кардиологично отделение на „МБАЛ Пазарджик“ АД.
Не спорят също така, че със Заповед № 532 от 20.09.2019 г., издадена от
изпълнителния директор на „МБАЛ Пазарджик“ АД, на ищеца е било
забранено да осъществява дейност като инвазивен кардиолог до
окончателното приключване на всички проверки от контролните органи на
ИАМН, АДФИ и други, продиктувани от излъчения на 15.09.2019 г.
телевизионен материал в предаването „Н***“ по Н*** т***.
Не е спорно и че заповедта е била отменена като незаконосъобразна с
влязло в сила решение по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – допълнително споразумение към трудов договор от
21.01.2020 г., допълнително споразумение към трудов договор от 02.01.2019
г., длъжностна характеристика, заповед № 532/20.03.2019 г., решение №
260222 от 10.11.2020 г. по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
По делото е представено подписано на 29.12.2020 г. между страните
споразумение, съгласно което ищецът се отказва да предявява съдебни искове
и претенции против ответника, свързани с твърдения за евентуално
претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, произтичащи от
отменената като незаконосъобразна Заповед № 532/20.03.2019 г., както и
искове и претенции – лихва (законова и/или мораторна), и/или неустойка,
искове за претърпени вреди и/или пропуснати ползи, както и такива за
обезщетения. Страните са заявили, че отношенията им по повод отменената
Заповед № 532/20.03.2019 г., са уредени окончателно и никоя от страните
няма да има каквито и да е било имуществени или неимуществени претенции
спрямо другата.
От министъра на здравеопазването е утвърдена Методика за образуване
на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и
немедицинския персонал в държавните и общински лечебни заведения за
5
болнична помощ, според която индивидуалното възнаграждение включва
следните компоненти: основна работна заплата, допълнителни
възнаграждения с постоянен и непостоянен характер в съответствие с КТ,
допълнителни възнаграждения за извършени дейности и постигнати
резултати, а размерите, реда и начина на изплащане на последните се
определят с вътрешни правила.
В „МБАЛ Пазарджик“ АД са приети Вътрешни правила за организация
на работната заплата, съгласно които елементите на индивидуалната брутна
работна заплата са: основна работна заплата, определена в индивидуалния
трудов договор на всеки служител, допълнителни трудови възнаграждения,
установени по КТ, КТД и други нормативни актове, допълнително трудово
възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати,
средства от платени медицински услуги, други допълнителни трудови
възнаграждения. Допълнителните трудови възнаграждения са с постоянен и
непостоянен (инцидентен) характер. Допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер са: за придобит трудов стаж и професионален опит, за
придобита образователна и научна степен, свързана с изпълняваната работа,
за положен нощен труд. Допълнителни трудови възнаграждения с
непостоянен характер са: за положен хирургичен и инвазивен труд, за
положен извънреден труд, за време на разположение на работодателя, за
работа през почивни дни и в дните, обявени за национални празници, за
извършени дейности от предходен месец, за промени в условията на труд с
временен характер и труд, свързан с риск от увреждане на здравето (вредни
условия на труд), целеви награди, други.
Неразделна част от Вътрешните правила за организация на работната
заплата в „МБАЛ Пазарджик“ АД е Методика за допълнително трудово
възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати,
регламентираща разпределянето на допълнителни възнаграждения в
отделения и лаборатории, които генерират финансов ресурс за болницата във
връзка с лимитираната дейност от НЗОК и при положителен финансов
резултат на съответното отделение/лаборатория. Допълнителното трудово
възнаграждение за извършени дейности и постигнати резултати на
инвазивните кардиолози, работещи в Ангиографска лаборатория към
Кардиологично отделение, е между 10 % и 15 % от извършените и отчетени
клинични пътеки с инвазивни процедури в предходния месец. Средствата за
заплащане на допълнителното трудово възнаграждение на инвазивните
кардиолози се определя с рапорт от началника на отделението за
отработените от тях клинични пътеки с инвазивни процедури. На основание
рапорта изпълнителният директор издава заповед за начисление на
допълнителните възнаграждения.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен
6
месец, предшестващ издаването на Заповед № 532/20.09.2019 г., а именно
месец юни 2019 г., е в размер на 13 819.53 лв., като същото включва следните
елементи: основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 030.00 лв.;
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 226.60
лв.; извънреден труд в размер на 139.13 лв.; допълнително заплащане
/разпореждане висш персонал/ в размер на 61.00 лв.; допълнително заплащане
по изпълнени клинични пътеки в размер на 12 362.80 лв. За периода от
01.10.2019 год. до 30.11.2020 г. на ищеца не е начислявано и изплащано
допълнително трудово възнаграждение с произход разпределени средства,
постъпили по договор с НЗОК за изпълнени клинични пътеки № 17, 20, 25, 26
и 28 (т.н. инвазивни клинични пътеки). Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ
за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в размер на 17 592.40 лв.
Обезщетението по чл. 214 от КТ за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е
в размер на 17 592.40 лв. Обезщетението по чл. 219, ал. 2 от КТ за периода от
01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в размер на 17 592.40 лв.
Съгласно приетото допълнително заключение на съдебносчетоводната
експертиза, ако се приеме, че допълнителното трудово възнаграждение по
клинични пътеки № 17, 20, 25, 26 и 28 е елемент от брутното трудово
възнаграждение съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ, брутното допълнително
трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г.
е в размер на 37 531.13 лв., съответно нетното такова е в размер на 29 123.41
лв. Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ за периода от 01.10.2019 г. до
30.11.2020 г. е в размер на 190 671.60 лв. Обезщетението по чл. 214 от КТ за
периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 год. е в размер на 190 671.60 лв.
Обезщетението по чл. 219, ал. 2 от КТ за периода от 01.10.2019 г. до
30.11.2020 год. е в размер на 190 671.60 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ във връзка с чл. 13 от НСОРЗ за заплащане на уговореното
(допълнително) трудово възнаграждение на работника или служителя.
При условията на евентуалност са предявени в следната
последователност иск с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ за заплащане на
обезщетение за незаконно недопускане на работник или служител на работа
през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, иск с
правно основание чл. 214, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение на
работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от
работодателя или непосредствения ръководител, за времето на незаконното
отстраняване и иск с правно основание чл. 219, ал. 2 от КТ за заплащане на
обезщетение на работник или служител, който откаже да изпълнява работа,
възложена му вън от допустимите от КТ случаи за едностранна промяна на
мястото и характер на работа, ако е възпрепятстван да изпълнява работата си
7
по досегашните условия.
Относно главния иск по чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 13 от НСОРЗ:
Основно задължение на работника или служителя съгласно чл. 124 от
КТ е да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената
трудово дисциплина, а на работодателя – да осигури на работника или
служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение
за извършената работа. В случая предмет на делото е заплащането на
допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки над основното
трудово възнаграждение на работника или служителя. Съгласно чл. 1.4. от
Методиката за допълнително трудово възнаграждение за извършени дейности
и постигнати финансови резултати, приета в лечебното заведение, за
извършени дейности и постигнати резултати на инвазивните кардиолози,
работещи в Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение, се
изплаща допълнително трудово възнаграждение в размер между 10 % и 15 %
от извършените и отчетени клинични пътеки с инвазивни процедури в
предходния месец. Основна предпоставка за изплащане на това допълнително
трудово възнаграждение е извършването на инвазивни процедури от страна
на лекарите кардиолози в Ангиографска лаборатория към Кардиологично
отделение. В случая между страните няма спор, че през исковия период
ищецът не е работил като инвазивен кардиолог в Ангиографската
лаборатория. Действително причина за това е била издадената от
работодателя Заповед № 532 от 20.09.2019 г., забраняваща на ищеца
осъществяване на дейност като инвазивен кардиолог, която впоследствие е
отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по гр.д. №
736/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Отмяната на заповедта,
обаче, не променя факта, че през исковия период ищецът не е полагал труд
като инвазивен кардиолог, т.е. не е извършвал инвазивни процедури в
Ангиографската лаборатория. В този смисъл не е налице „извършена“ работа
по смисъла на чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ по клинични пътеки,
предпоставяща заплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Доколкото ищецът през този период все пак е работил в Кардиологичното
отделение, макар и с ограничени трудови функции, му се дължи основната
работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения, чието заплащане
не зависи от обема на извършваната работа, като например за придобит
трудов стаж и професионален опит, за придобита образователна и научна
степен и други. Следователно липсва основание на ищеца да бъде заплатено
допълнителното трудово възнаграждение за работа по клинични пътеки,
регламентирано в чл. 1.4. от Методиката за допълнително трудово
възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати.
По тези съображения съдът намира, че предявеният от ищеца иск за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
8
Относно предявения под евентуалност иск с правно основание чл. 213,
ал. 2 от КТ:
Основателността на този иск предполага наличие на валидно трудово
правоотношение между страните и неправомерно недопускане до работа на
работника или служителя по времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение.
Правнорелевантният факт, че страните се намират в трудово
правоотношение не е спорен по делото. Не е спорно, също така, че за времето
от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. по заповед на работодателя на ищеца е било
забранено да осъществява дейност като инвазивен кардиолог и същият на
практика не е осъществявал такава дейност. Не е спорно, че тази забраната е
била незаконосъобразна съгласно влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
736/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, което настоящият съд
следва да зачете с оглед разпоредбата на чл. 297 от ГПК. Следователно през
исковия период ищецът е бил незаконно възпрепятстван от страна на
работодателя по силата на негова изрична заповед да изпълнява трудовите си
функции в пълен обем съгласно длъжността, на която е назначен, и основните
трудови задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика, в
т.ч. извършване на инвазивни процедури при пациенти с оплаквания от
страна на сърдечно-съдовата система. Правната забрана за извършване на
работа по инвазивна кардиология, обективирана в нарочна заповед,
неминуемо включва в себе си и фактическа забрана за този вид работа, тъй
като препятства достъпа на ищеца до Ангиографската лаборатория към
Кардиологичното отделение, в която именно се осъществява тази специфична
дейност. С оглед спецификата на случая, за да е налице недопускане до
работа по смисъла на чл. 213, ал. 2 от КТ, е без значение дали ищецът е заявил
готовност да работи като инвазивен кардиолог, тъй като това му е било
забранено по силата на заповед, която той е оспорил пред съда, т.е. налице е
изрично изразено от ищеца несъгласие със забраната на работодателя. По
тези съображения съдът приема, че са осъществени всички елементи от
фактическия състав на незаконното недопускане до работа по смисъла на чл.
213, ал. 2 от КТ, обосноваващ заплащане на обезщетение на ищеца, тъй като
през времетраенето на трудовото правоотношение работодателят незаконно
не го е допуснал да работи като инвазивен кардиолог.
За основателността на претенцията е без правно значение сключеното
между страните на 29.12.2020 г. споразумение, с което ищецът се е отказал да
претендира обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от
отмяната на Заповед № 532 от 20.09.2019 г. Съгласно чл. 8, ал. 4 от КТ
отказът от трудови права е недействителен. Тази забрана е израз на общия
принцип, че предварителният отказ от права е недействителен. В случая
споразумението материализира волеизявление на ищеца, представляващо на
практика предварителен отказ от трудови права, който по силата на
9
императивната законова разпоредба е недействителен и не е породил правни
последици. Споразумението не може да съдържа забрана за страните да
предявяват нови претенции във връзка с отменената заповед. Това означава те
да се откажат предварително от упражняването на субективни материални
права, което не се допуска от закона. В този смисъл е Решение № 281 от
12.07.2018 г. по в.гр.д. № 403/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Размерът на дължимото обезщетение съгласно чл. 213, ал. 2 от КТ се
равнява на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето на незаконното недопускане на работа. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ
брутното трудово възнаграждение е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В този смисъл e и
съдебната практика, обективирана в Решение № 310 от 14.06.2011 г. по гр.д.
№ 1051/2010 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 677 от 15.10.2010 г. по гр.д. №
1302/2009 г. на ВКС, ІV г.о, според които при всяка една от хипотезите на
незаконосъобразно недопускане до работа е налице едно и също увреждане на
работника или служителя, което се изразява в пропуснатата от него полза от
получаване на възнаграждение по трудовото правоотношение през периода от
време, докато трае съответното недопускане до работа. Поради това и
обезщетението за репарирането на това увреждане следва да е равно на
размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал работникът
или служителят за работата на длъжността, до която той незаконосъобразно
не е допуснат през съответния период от време.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на
обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: основната работна заплата за
отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с
вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259
от КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ; възнаграждението,
заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267,
ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3
от КТ.
По правния въпрос дали брутното трудово възнаграждение включва и
разпределянето на плащанията по клинични пътеки е постановено Решение №
368 от 03.12.2014 г. по гр.д. № 5132/2013 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което
решаването на въпроса за характера на сумите, реализирани по клинични
10
пътеки и разпределени между работещите, се свежда до тълкуването на
разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НСОРЗ, като възнагражденията по
клинични пътеки са именно такива по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ.
В този смисъл са и предходно постановените Решение № 493 от
18.06.2010 г. по гр.д. № 538/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 142 от
05.06.2014 г. по гр.д. № 6064/2013 г. на ВКС, IV г.о., според които сумите за
работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово възнаграждение
на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ като възнаграждение над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното.
Тези суми не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл. 224,
ал. 2 от КТ, когато са начислени и платени през последния отработен месец,
но са дължими като възнаграждение за труд по клинични пътеки, положен
преди този месец.
В същия смисъл е дори цитираното от ответника Решение № 100 от
08.07.2020 г. по гр.д. № 4564/2019 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че
когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна
заплата в предприятието и критерий за получаването й е извършената работа
(постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е
предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – по
чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ.
В случая допълнителното трудово възнаграждение по т.нар. инвазивни
клинични пътеки е регламентирано от работодателя във Вътрешните правила
за организация на работната заплата и приложимата към тях Методика за
определяне на допълнителното трудово възнаграждение за извършени
дейности и постигнати финансови резултати. Според същата допълнителното
трудово възнаграждение се разпределя между работещите в Ангиографска
лаборатория към Кардиологично отделение по критерий „отработени
клинични пътеки с инвазивни процедури”. Следователно не се касае за
допълнително трудово възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, а за
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на
труда според изработеното по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. Това е
така, защото критерият за изплащане е извършената работа (отработени
инвазивни клинични пътеки), а не само времето, през което работникът е
предоставил работната си сила. Между страните няма спор, че
допълнителното трудово възнаграждение по клинични пътеки се заплаща
ежемесечно за изработените клинични пътеки през текущия месец въз основа
на изплатените от РЗОК – Пазарджик суми по тези клинични пътеки. В този
смисъл е и допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза,
което посочва конкретната сума, изплатена от РЗОК на „МБАЛ Пазарджик“
АД по клинични ежемесечно за периода от месец октомври 2019 г. до месец
ноември 2020 г., и процента, който се отчислява като допълнително трудово
11
възнаграждение за работещите в Ангиографската лаборатория.
При тези данни съдът приема, че допълнителното трудово
възнаграждение, регламентирано в чл. 1.4. от Методиката за определяне на
допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и
постигнати финансови резултати, представлява допълнително трудово
възнаграждение, дължимо над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от
НСОРЗ и поради това е елемент от брутното трудово възнаграждение, въз
основа на което се определя обезщетението за недопускане до работа по чл.
213, ал. 2 от КТ.
Съгласно приетото по делото допълнително заключение на
съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като обективно,
компетентно и обосновано, размерът на обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ
за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г., вземайки предвид изплатените
през същия период от РЗОК на „МБАЛ Пазарджик“ АД суми по клинични
пътеки № 17, 20, 25, 26 и 28, е в размер на 190 671.60 лв. Ищецът е заявил
претенция в размер на 40 444 лв., която с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес следва да му бъде присъдена като обезщетение за
незаконно недопускане до работа в резултат на Заповед № 532 от 20.09.2019
г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по гр.д. №
736/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед уважаване на предявения под евентуалност иск по чл. 213, ал. 2
от КТ не следва да бъдат разглеждани по същество предявените също под
евентуалност искове с правно основание чл. 214, ал. 1 от КТ и чл. 219, ал. 2 от
КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателствата за направата им.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложат дължимата държавна такса и разноските
по делото.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. ВЛ. Л., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„Л*** Б***” № *** против „МБАЛ Пазарджик” АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. П***, ул. „Б***” № ***, представлявано от
изпълнителния директор д-р К*** Т***, иск с правно основание чл. 128, т. 2
12
от КТ във връзка с чл. 13 от НСОРЗ за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за клинични пътеки за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020
г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „МБАЛ Пазарджик” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. П***, ул. „Б***” № ***, представлявано от изпълнителния
директор д-р К*** Т***, да заплати на П. ВЛ. Л., ЕГН ********** от гр.
П***, ул. „Л*** Б***” № *** обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ за
незаконно недопускане до работа в резултат на Заповед № 532 от 20.09.2019
г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по гр.д. №
736/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, за периода от 01.10.2019 г.
до 30.11.2020 г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „МБАЛ Пазарджик” АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Б***” № ***,
представлявано от изпълнителния директор д-р К*** Т***, да заплати на П.
ВЛ. Л., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Л*** Б***” № *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК „МБАЛ Пазарджик” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
П***, ул. „Б***” № ***, представлявано от изпълнителния директор д-р К***
Т***, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в
размер на 1 617,76 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13