Р Е Ш Е Н И Е
№: 946 18.07.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седми юли, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.
Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело № 874 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Баро транс“ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Райна Кандева №9,
представлявано от С.Е.И., чрез адвокат Андрей А. от АК-Стара Загора, против решение
№ 145 от 23.02.2022г., постановено по НАХД № 2021210205704/2021г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден
от Агенция Пътна инфраструктура, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП, му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение, като го счита за неправилно,
необосновано, бланкетно и постановено без да е установена обективната истина. Не
споделя извода на районния съд, че е осъществил нарушение на посочени правни
норми, а електронният фиш е издаден в противоречие с фактическата обстановка и
целта на закона. Счита, че в оспореното съдебно решение не са обсъдени
направените от него възражения, а в хода на производството липсва произнасяне
по направено доказателствено искане. Иска отмяна на оспореното съдебно решение
и потвърдения с него електронен фиш (ЕФ).
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В
подкрепа на твърденията касаторът представя писмени доказателства. В съдебно
заседание, чрез редовно упълномощения адвокат Андрей А. от АК-Стара Загора,
поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Ответникът по касационната жалба – Агенция Пътна инфраструктура-София в
представения писмен отговор на касационната жалба, чрез юрисконсулт К.Д.и
непосредствено в съдебно заседание, чрез юрисконсулт С. К., оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд - Бургас с обжалваното решение е потвърдил ЕФ № **********, с
който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лева. В мотивите си е приел, че на 06.11.2020г. в 13.02 часа, в община
Бургас, на път А-1, км.357+949 е установено нарушение № В3886В42А61С1399Е053031F160A124C,
като за пътно превозно средство (ППС) влекач С. * ***, рег.№ СТ****РА, с
технически допустима максимална маса на 20000, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 50000, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път
А-1, км 357+949. Прието е, че е деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП е наложена санкцията.
Решението на Районен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно при
следните съображения:
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба възражения
са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви се споделят от
касационната инстанция. Досежно твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в непроизнасяне по направено доказателствено искане, действително
районният съд не се е произнесъл по него, но това би било съществено, ако
събирането на доказателството е относимо към спора и ще доведе до рйзличен
извод на решаващия съд. В настоящия случай тези предпоставки не са били налице,
още повече че пред касационната инстанция е представена поисканата разпечатка
от тол системата, но въпреки това не са налице основания за промяна на
направените от първоинстанционния съд изводи.
С разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП се
предвижда, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б,
ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от същия закон, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба, като глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв, а
ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция. В случая не е спорно, че дружеството-жалбоподател е
собственик на автомобила и дължи тол такса за движение по републиканската пътна
мрежа, но неправилно декларирал в маршрутната карта, като вписал буквата „О“,
вместо цифрата „0“ за регистрационния номер на автомобила. Осъщественото представлява
невярно деклариране на регистрационния номер в системата за заплащане на ТОЛ
такса, поради неточно вписване на регистрационния номер.
Законодателят е имал възможност да посочи
принципното си виждане, че административно-наказателна отговорност се носи и в
случаите, когато незаплащането на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП се
дължи на невярно декларирани данни. В разпоредбата на чл.10б, ал.4а от ЗП
изрично е записано, че при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство се счита, че за пътното превозно средство не
е заплатена тол такса. При тази законова регламентация не могат да бъдат
споделени съображенията на жалбоподателя за невъзможност да съществува такъв
номер, тъй като невярно деклариране има и когато е декларирано буквено и цифрово
съчетание, което не съществува в съответен регистрационен номер.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, съгласно
чл.10, ал.10 от ЗП, според който Агенция Пътна инфраструктура осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. При изпълнение на своите тя е установила, като е заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗП, нарушение по чл.179, ал.3 - 3б,
поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен
орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното
нарушение – чл.189ж, ал.1 ЗДвП.
В настоящия случай, след като са налице неправилно
декларирани данни от страна на собственика, то за съответното превозно средство
трябва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това
положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия
орган за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Същото е
описано достатъчно ясно в електронния фиш, поради което наказаното лице може да
разбере за какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, следователно
не е нарушено правото му на защита. Осъществени са всички елементи от състава
на нарушението и то е безспорно доказано. Санкцията в разпоредбата на чл.187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП е конкретно определена. В тази хипотеза, законодателят не е
предоставил на санкциониращия орган възможност да избира измежду различни
видове и размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно
наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева, както е наложена в
обжалвания електронен фиш.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на
районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се
остави в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на
основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН, в полза на Агенция Пътна инфраструктура следва
да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция,
които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл.63д,
ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 145 от 23.02.2022г., постановено по НАХД №
2021210205704/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Баро транс“ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Стара Загора, ул.Райно Кандева №9, да заплати в полза на Агенция Пътна инфраструктура, сумата от 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.