Р Е Ш Е Н И Е
№ 83/7.2.2020г. 07.02.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 28.01
2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1007 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника П. А. Б., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 25.07.2017 год. между праводателя
на ищеца – „Вива кредит“ООД и ответника бил сключен
договор за предоставяне на паричен заем №*** по силата на който заемодателят се
задължил да предостави на заемателя сумата от 1300
лв., като с подписването на договора
било удостоверено и получаването й. Заемодателят бил изправна страна по
договора, като заемателят се задължил да върне общо
сумата от 1499, 76 лв. на 18 равни двуседмични погасителни вноски .Крайният
срок за погасяване на дълга изтекъл на 03.04.2018 год. Заемателят
освен това удостоверил, че е запознат с всички клаузи на договора, включително
при забава на плащането и други подробно описани в исковата молба. Плащания не
били извършени.На 02.04.2018 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземанията от
22.01.2013 год., по силата на което
ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и
обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по
силата на изрично упълномощаване. В
случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че
ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
В отговора особения представител на
ответника оспорва иска. Договорът за потребителски кредит бил недействителен
,поради противоречие с разпоредбите на
чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1 и 2 от ЗПК- липсвали ОУ, липсвали доказателства
договорът да е сключен в два екземпляра, както и на шрифт не по-малък от 12, не
ставало ясно как е формиран ФПР. Наред с това клаузите регламентиращи възнаградителна лихва и допълнителни разходи били
неравноправни и нищожни, поради
противоречие си с добрите нрави. Оспорва се и валидността на упълномощаването
за съобщаване на цесията, включително се оспорва валидността на договора, като
се твърди, че той не носи подписа на посочения в него представител на кредитора.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление
на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е
издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния
срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за паричен заем от 25.07.2017 год. , сключен между „Вива
Кредит“ООД и ответника, по силата на който на последния е отпусната сумата от
1300 лв. , част от които за рефинансиране на текущ заем , при уговорено връщане
на 36 седмични погасителни вноски от по 111, 59 лв. по погасителен план инкорпориран в договора.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент, включително ГПР. В чл. 2 е
посочено, че заемателят е избрал доброволно да ползва
услугата експресно разглеждане на документите, за което дължи сумата от 508, 86
лв., платима на равни части включени в месечните погасителни вноски.В чл. 5 е
уговорена дължимостта на неустойка в размер на 508,
86 лв. при неизпълнение на посочени задължения от страна на заемополучателя.
Представено е още Предложение за
сключване на договор за паричен заем от 25.07.2017 год.;копие от фактура от
25.07.2017 год.;Тарифа относима към договори за паричен заем.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 год. год.,
сключен между „Вива Кредит“ООД и „АСВ“ЕАД, в
качеството на цесионер, по силата на който страните
са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и
ликвидни вземания по договори парични заеми сключени с физически лица, които ще
се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Прието е Приложени е1 от 02.04.2018 год., където под № *** фигурира вземането
срещу ответника по процесния договор.
Представено е пълномощно , по силата
на което цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжниците по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Приети са още 2 бр. уведомителни
писма от 05.04.2018 год. и 27.02.2019 год. изпратени до посочените в договора
адреси на кредитополучателя.Пратките не са доставени.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че по процесния
кредит няма постъпили плащания. Определило е размерът на непогасените
задължения към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и
трикратният размер на законната лихва в страната за периода 2017 – 2018 год..
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
Във връзка с оспорванията
на особения представител на ответника е назначена СГЕ, вещото лице по която
посочва, че размерът на текста на договор от 25.07.2017 год. е *** .
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
На първо място особения представител
на ответника оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, като
твърди представеният договор за паричен заем да не е подписан от посоченото в
него лице Д. Д. за кредитор.Посоченото възражение се преценява като
неоснователно. Съгласно
постановките на т. 2 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС - договор, сключен
от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници.В процесния
случай договорът е сключен от името на кредитора „Вива
Кредит“ООД и липсват каквито и да е
твърдения или доказателства същият да не е потвърден, още по-малко оспорен от
последния.Напротив- кредиторът е предал на длъжника сумата именно по начина
уговорен в договора – за рефинансиране на съществуващ кредит в размер на 896, 15 лв., като остатъкът до
пълния отпуснат размер от 403,85 лв. е предаден на кредитополучателя с РКО,
приет по делото.Ето защо съдът приема, че праводателят на
ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по
сключен договор за потребителски кредит. Безспорно, а и видно от материалите по
делото е и, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след настъпване на крайния
уговорен в договора падеж.
Извън
горното не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че вземането срещу ответника
е било прехвърлено с всичките му принадлежности и привилегии на ищеца по
силата на валиден договор за цесия. Спорен е обаче факта дали извършената цесия
е надлежно съобщена на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД, предвид липсата на представителна власт
за лицето М. К. Тук следва да бъде посочено, че приложените към исковата молба
2 бр. копия от уведомления за извършена цесия изхождат не от упълномощен
представител, а именно от цедента „Вива Кредит“ООД. Освен това, според Решение №123 /
24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС,
законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на
съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е
настоящия случай/ и няма как да бъде игнорирано като по правилата на чл.235
ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова съобщаване
в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова
молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента
и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че
към исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цедента /а не от негов пълномощник/и адресирано до
ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения
представител на ответника в хода на процеса. При това
положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията са
спазени. Без значение за горното обстоятелство е правното основание на
предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния
смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение
от 10.101.2017 год. по в.гр.д. №*** г.
и др.
Следващите
възражения касаят нищожността на клаузи от договора като противоречащи на
разпоредбата на чл. 11 от ЗПК. Според съда твърдяната нищожност не е налице. На
първо място безспорно се установи, че договорът е съставен в два екземпляра на
шрифт ***. Действително ОУ към него, подписани на всяка страница не са
представени, но с полагането си на подпис под договора кредитополучателят е
декларирал, че е запознат със съдържанието на индивидуалните условия по договора и е съгласен с тях.Според съда налице е и
погасителен план, инкорпориран в договора. Посочен е броя, падежа, размера на
всяка една от седмичните погасителни вноски, вкл. общият размер на дълга.
Не се приемат за неравноправни и
клаузите касаещи размерът на възнаградителната лихва
и ГПР. Договорен е фиксиран лихвен процент
на годишна основа, включително фиксиран процент на годишните разходи, при което
не е било необходимо посочване на методика за изчисляването им. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. В момента в действащото българско законодателство не
е регламентиран максимален размер на договорната лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва,
каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма,
която да ограничава размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е
прието, че максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава е винаги ограничен от втората
хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За
противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е
и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва.
Възнаградителната лихва е
възнаграждението на кредитора за предоставяне на капитал – парична сума и
риска, който поема да отпуска кредити без обезпечение и на рискови клиенти, без
гаранция дали и кога ще получи сумите обратно. В случая е меродавна волята на
страните, само ако тя не надвишава най – високия размер, допустим от чл.19,
ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната за страната лихва. От друга страна,
предвид принципа на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните са се
съгласили да уговорят предвидения в договора
годишен лихвен процент. Ответникът се е съгласил с тази цена на кредита
при преддоговорния етап, както и към момента на
сключване на договора, както и поради факта, че не се е възползвал от правото
да се откаже от сключения договор. Поради всичко изложено до
тук, възражението се приема за
неоснователно.
По
отношение предвидените в договора и претендирани от
ищеца такси и неустойка, също оспорени от ответника:
Съгласно чл.5 от договора, при неизпълнение задължение
на заемателя в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
осигури обезпечение по договора за заем /банкова гаранция или поръчителство/,
на същия се начислява неустойка в установен размер от 508, 86 лева, разсрочена на равни части и платима на
съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват на 139,86 лева, дължими на всеки от падежите.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.Неравноправността на клауза в
договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Така уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира
за неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид
следното:
Неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или
непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в случая размерът на неустойката
от 508, 86 лева е почти еквивалентен на
половината от заетата сума, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер
е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Следва да се отбележи още, че
изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на
поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да
отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката по чл.5 от договора. Това е така, защото, от една страна,
това задължение неопределено от кредитора, като предварително условие за
сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например
изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има
ли сключени други кредити. Тази информация заемателят
би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок – 3
дни за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който
да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка
за начисляване на неустойката предвидена в чл.5. Съдът намира, че поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от
функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие
с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл
Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.
По горните съображения съдът приема и, че ответникът
не дължи уговорената за допълнителна услуга такса за експресно разглеждане на
документи.Безспорно кредитополучателят дължи някаква сума за избраната услуга/за реалното предоставяне на която,
обаче кредиторът не е и ангажирал каквито и да е доказателства/, но не и в
посочения размер равняващ се на половината от заемната сума.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че начислената по договора
неустойка и такса за експресно разглеждане на документи не се дължат поради нищожността на клаузите
от договора, които ги уреждат.
По отношение претендираните такса
разходи за събиране на просрочени вземания и такса разходи за дейност на
служител:.
Съгласно чл.10а ЗПК, действащ към датата
на подписване на 
процесния договор
/считано от 23.07.2014г./, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.3 кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния случай
това изискване не е изпълнено.Същите са определени в Тарифа на кредитора.
Претенцията на ищеца, касае и такса разходи, свързани с действия на
заемодател при забава в плащанията, т.е. такса разходи представлява обезщетение
на кредитора при забавено плащане. Настоящият договор за заем е сключен при
действието на ЗПК /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, съответно нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал.2 на чл.
33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
настоящия случай, в случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени в
Тарифа разходи за действия по събиране на задължението. Съдът намира, че
отговорността за разноски, така, както е въведена, представлява по същество
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения
по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.
С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Отделно от това, по делото
не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието
за начисляването на тези суми – не се доказва извършването на каквато и да било
дейност на служител или реализирането на на разходи
във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може
да се приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от длъжника.
С оглед на всичко изложено
до тук, съдът намира претенцията за частично основателна по отношение на претендираната главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава. В останалите си части същата следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното уважаване на иска,
а именно – 59,23 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 541, 93 лв.- заплатена
държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено на минимума,
предвиден в разпоредбата на чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.Б., ЕГН **********, че дължи на “Агенция за събиране на вземанията“ЕАД гр. С. с ЕИК:***, сумата от 1300 лв. – главница, представляваща задължение
по договор за паричен заем от 25.07.2017
г., сумата от 199, 76 лв. – договорна лихва за периода от 08.08.2017 г. – 03.04.2018 г., сумата от 74,74 лв. –лихва за забава за периода от 02.04.2018 г. – 05.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 05.11.2018 г. до изплащане на вземането, като иска сумите
- 508, 86 лв. – такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит, 175 лв. –
такса разходи за събиране
на просрочени вземани, 70 лв. – такса разходи за дейност на служител и 508, 86 лв. – неустойка за периода 08.08.2017 г. – 03.04.2018 год. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.А.Б., ЕГН ********** да заплати
на “Агенция за събиране на вземанията“ЕАД гр. С. с ЕИК: *** сумата от 59, 23 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА П.А.Б., ЕГН ********** да заплати на
“Агенция за събиране на вземанията“ЕАД гр. С. с
ЕИК:*** сумата от 541, 93 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: