№ 9
гр. С. , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.ова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20201800500589 по описа за 2020 година
С Решение № 48/13.08.2019г., постановено по гр.дело № 795 по описа
РС- гр. Сливница за 2017 г., е отхвърлен предявеният от И. Х. Г. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот 352, за който е
отреден парцел III, с площ на парцела 1188 кв.м. в кв. 38 по плана на с. Х.,
област С., при съседи: улица, К.Г., наследници на С.С. и ТКЗС, ведно с
всички подобрения и приращения върху имота.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на И.Г. срещу горното
решение.
Жалбоподателката счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Резюмира накратко твърденията си от
исковата молба. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и намира, че
същите са резултат от превратно тълкуване на доказателствата. Твърди, че
единствено тя е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота, както и че
само тя е плащала данъци и такси за него. Намира за ирелевантно, че в тази
декларация като съсобственици са посочени и ответниците по иска. Изразява
несъгласие с мотивите на СлРС относно преписката за издаване на строително
разрешение за ограда. Изтъква, че само тя е молител по тази преписка. Счита
за доказано, че е упражнявала еднолична власт върху целия имот, като
1
поведението й на собственик било демонстрирано пред ответниците и пред
трети лица, а същевременно с никакво свое действие тя не се е легитимирала
като държател на частите на останалите съсобственици. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че съсобственикът И.Ц. е упражнявал фактическа
власт върху имота. Оспорва, че през 2012г. той е извършил ремонт в имота.
Намира, че неговите действия не ползват останалите съсобственици, поради
което искът срещу тях е следвало да бъде уважен. Подчертава, че предмет на
иска е дворното място с подобренията и приращенията, а не къщите, които са
самостоятелен обект на собственост. Прави извод, че поради това действията
на ответниците във връзка с тези сгради са извън предмета на спорното
право. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи положителния
установителен иск за собственост върху процесния имот. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката се
явява лично и се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, като отмени обжалваното решение и уважи предявения иск.
Счита делото за изяснено от фактическа страна. Намира, че
доказателственият материал е обсъждан изолирано, без да бъде разгледан в
неговата съвкупност. Твърди, че събраните по делото частни документи са
били третирани като официални. Поддържа и съображенията в жалбата по
отношение на частта за разноските. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите не се
явяват. Представляват се от адв. Ангелова, която оспорва жалбата изцяло и
моли съда да я остави без уважение. Счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно. Не било доказано, че жалбоподателката
упражнявала владение върху имота спокойно, явно и безспорно, нито че
демонстрирала по отношение на ответниците, че владее имота за себе си.
Поддържа, че ищцата е декларирала имота на името на всички наследници, а
те са получавали съобщения за данъци и са плащали такива. По отношение на
разрешението за строеж на ограда сочи, че то е издадено на името на всички
наследници. Споделя изводите на районния съд. Изтъква, че, когато
съсобствеността произтича от наследяване, дори отделен съсобственик да е
владял, той е трябвало да обективира, че владее цялата вещ за себе си и я свои
по отношение на останалите наследници, а в случая не били събрани такива
доказателства. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила
решението на районния съд.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
2
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв. След като ищцата е претендирала да бъде призната за
собственик на целия имот на основание придобивна давност (видно петитума
на исковата молба и от неоспорения доклад на л. 68 и разпределението на
доказателствената тежест на л. 69 от първоинстанционното дело), правилно
районният съд е отхвърлил иска в неговата цялост, въпреки че по делото се
установява, че ищцата е съсобственик на имота на друго основание
(наследяване). В диспозитива на решението това не е посочено изрично, но
този пропуск не опорочава решаващата воля на съда, а би обусловил
единствено необходимост от поправка на очевидна фактическа грешка
(несъответствие между мотиви и диспозитив), доколкото от мотивите става
ясно основанието на иска, по който съдът се е произнесъл.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд
мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи,
3
съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че къщите
в поземления имот не са предмет на иска. Видно от текста на исковата молба,
с нея е предявен установителен иск за собственост върху УПИ, ведно с
подобренията и приращенията. Поради това и доколкото не се твърди и не се
доказва учредено право на строеж, процесните сгради са именно част от
приращенията в процесния УПИ, и, като такива, са част от въведения от
самата ищца предмет на делото. В същия смисъл е и докладът на делото,
срещу който страните не са възразили.
Неоснователно ищцата твърди, че поведението й на едноличен
собственик било обективирано пред останалите съсобственици и пред
неограничен кръг лица. По делото не се доказват никакви действия, с които тя
е манифестирала намерението си да свои целия имот и е отблъснала
владението на останалите съсобственици. По- конкретно:
Дори да е вярно твърдението й, че само тя е подала данъчна
декларация за имота по чл. 14 от ЗМДТ, в нея като съсобственици
фигурират и ответниците (л. 154 – 169 от първонистанционното дело),
което съставлява извънсъдебно признание на техните собственически
права. Във връзка с това, неоснователно жалбоподателката счита, че тези
съсобственици са вписани „служебно“: по принцип всяка декларация е
частен документ, който се подава, попълва и подписва от декларатора,
като съдържа негово едностранно изявление, т.е. тя изхожда лично от
него и отразява неговата воля. Дори да се допусне възможността за
техническо вписване на данни по инициатива на трети лица, това не
заличава факта, че с подписа си деклараторът удостоверява своето
съгласие с цялото съдържание на декларацията – както лично заявеното
от него, така и евентуално служебно добавеното. Ако жалбоподателката
не е била съгласна със съдържащото се в декларацията изявление, тя е
имала възможност да възрази пред приемащия я орган, или да подаде
коригираща декларация, или въобще да не я подписва в този й вид. След
като, обаче, за такива действия няма данни, на основание чл. 180 от ГПК
следва да се приеме, че съдържащото се в процесната декларация
изявление изхожда именно от деклараторката Г., а с него тя признава
правото на собственост на ответниците върху процесния имот. Което
опровергава твърденията й в обратен смисъл.
4
Обективно невярно е съдържащото се в жалбата твърдение, че само
жалбоподателката е плащала всички данъци и такси за имота. На л. 41 –
51 от първоинстанционното дело се откриват заверени копия от
приходни квитанции, от които се установява, че ответниците са
заплащали данъци и такси за имота през периода 2013 – 2018г. Според
настоящия съдебен състав, това доказва намерението на ответниците да
считат имота за свой (респ. за съсобствен).
Неоснователно жалбоподателката оспорва извършвания ремонт в
имота от страна на други съсобственици. Този факт се доказва от
показанията на свидетелите К. и Н., според които поне един от
останалите съсобственици (И.) е сменял керемиди и остъкляване на една
от сградите. Наистина, жалбоподателката твърди, че сградите не са част
от предмета на делото, но, както се обоснова по- горе, съдът намира този
довод за неоснователен. Следователно, тези фактически действия на
съсобствениците са релевантно обстоятелство, което, в комбинация с
установеното им по- горе намерение, свидетелства за неотблъснато
тяхно владение върху процесния имот. Освен това, св. Н. свидетелства за
действия на съсобственици и спрямо поземления имот, а не само спрямо
сградите.
Неоснователно жалбоподателката оспорва изводите на районния съд
във връзка с административната преписка за издаване на разрешение за
строеж на ограда. В повечето документи по тази преписка – напр.
констативен протокол (л. 122), скица, конструктивно становище и схема
за изпълнение (л. 132 - 137 от първоинстанционното дело), като
възложители на проекта са посочени всички наследници на Х. С. и Д. С..
На тяхно име е издадено и самото разрешение за строеж (л. 121 от
първоинстанционното дело). Иницииращият документ – искането за
издаване на такова разрешение – също изхожда от всички съсобственици
(л. 124 от първоинстанционното дело). Противно на твърденията на
жалбоподателката, по делото не се открива изявление на процесуалния
представител на ответниците, че те не са подписвали този документ. В
отговора на исковата молба единствено се твърди, че наследниците на Д.
С. не са били уведомени за вече издаденото разрешение, въпреки че
същото е следвало да им бъде връчено, което е съвсем различна хипотеза
и не обосновава претендираните от жалбоподателката изводи. Поради
5
това съдът намира, че от значение за настоящото дело е единствено
фактът, че автентичността на документа не е оспорена, поради което
съдът е длъжен да приеме, че същият действително изхожда от лицата,
посочени като негови автори. Във връзка с това, не може да бъде
споделен доводът на жалбоподателката за невъзможност да се открие
производство по оспорване автеничността на частен документ, поради
което такова не било открито. Производството по чл. 193 от ГПК може
да има за предмет оспорване автентичността на всички видове
документи, които имат определен автор, независимо дали те са
официални или частни, констативни или диспозитивни. В случая такова
производство не е било инициирано и проведено, а авторството на
процесния частен диспозитивен документ не е опровергано.
Следователно, искането за разрешение за строеж е подадено от всички
съсобственици, а това косвено свидетелства за извънсъдебно признаване
на собственически права на ответниците върху процесния имот.
Неоснователно жалбоподателката твърди, че по делото не било
доказано нито едно действие, от което да личи, че тя е само държател на
имота. Точно обратното: по аргумент от Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, в хипотеза на
съсобственост, възникнала от наследяване (като настоящата),
съсобственицата владее своята идеална част, но държи вещта като обща,
поради което презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Затова в
настоящото производство в нейна тежест е да докаже, че е извършила
действия, с които е преобърнала държането във владение, както и че ги е
обективирала спрямо останалите съсобственици. След като не е доказала
такива, искът й е неоснователен и подлежи на отхвърляне, независимо
дали по делото са доказани други действия, от които да личи, че тя е
само държател на имота. Така, по делото не е проведено необходимото
пълно главно доказване от страна на ищцата. Нещо повече: по реда на
насрещното доказване са били ангажирани доказателства,
опровергаващи нейните твърдения. При това следва да се има предвид,
че този вид доказване не предполага безспорно и несъмнено
установяване на определени факти, а само разколебаване на убедеността
в съществуването на други факти, за които другата страна по делото
носи доказателствената тежест и които следва да бъдат доказани с пълно
6
доказване (в случая – упражнявано от ищцата владение върху целия
процесен имот в продължение на определен период от време). Затова
съдът намира, че ангажираните от ответниците доказателства са
достатъчни за опровергаване на твърденията на жалбоподателката във
връзка с релевантните за делото обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът е неоснователен и правилно
е бил отхвърлен. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страните, които, с оглед изхода на
делото, имат право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48/13.08.2019г., постановено по гр.дело
№ 795 по описа РС- гр. Сливница за 2017 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7