№ 557
гр. Дупница, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101412 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Й. срещу „Би Енд Джи Кредит“
ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № ********* от
30.07.2021г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1000 лв. Заявява, че в чл.
9, ал. 1 от договора била включена клауза, по силата на която ищецът следвало да заплати
допълнителна такса „бързо разглеждане“ в размер на 350 лв. Счита, че посочената клауза
била неравноправна, а включването й в договора било стандартно и бланкетно, а не резулат
от индивидуално уговаряне. Намира размера на клаузата за необосновано висок. Подържа,
че същата е нищожна поради противоречие със закона (чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК) и добрите
нрави. Моли да бъде прогласена нищожността на процесната клауза по чл. 9, ал. 1 от
договора.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича
процесната клауза да противоречи на добрите нрави. Счита, че същата била уговорена в
рамките на установената договорна свобода. Възразява заплащането на процесната такса да
е било задължителна предпоставка за отпускане на заема. Изтъква, че таксата не била
включена в ГПР, тъй като не попадал в дефицинията по ЗПК. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
1
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидена в договора клауза по чл. 9, ал. 1 с твърдяното от ищеца
съдържание, противоречието на клаузата за такса за бързо разглеждане с императивна
разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава
разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално.
В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за
паричен заем № ********* от 30.07.2021г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер
на 1000 лв., както и че в чл. 9, ал. 1 от договора е включена клауза, по силата на която
ищецът следвало да заплати допълнителна такса „бързо разглеждане“ в размер на 350 лв., а
според ОУ към договора бързото разглеждане означава приключване на процедурата по
разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 часа от момента на
подаване на самото искане.
Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираната по-горе
договорна клауза, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането
на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за
потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за
услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането
на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от
разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага
включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).
В настоящия случай несъмнено таксата за бързо разглеждане е свързана с отпусканети
(усвояването) на кредита, поради което клаузата, в която е предвидено заплащане на
възнаграждение е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което същата е
нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Без всякакво значение е обстоятелството, че обсъжданата
„услуга“ била предоставяна преди сключването на договора, при положение, че заплащането
й е предвидено именно в договора. Включването на процесната такса значително оскъпява
кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за кредитора в пряко
противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР.
Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото вземане,
действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално посочената
стойност в договора.
2
По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза (чл. 9, ал. 2 от
договор за паричен заем № ********* от 30.07.2021г.), в която е предвидено заплащането на
такса „бързо разглеждане“ в размер на 350 лв. се явява нищожна поради противоречие с
императивни правни норми, поради което предявеният установителен иск следва да се
уважи като основателен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за платената от него държавна
такса в размер на 80 лв. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Димитър Милев“, с БУЛСТАТ *********, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с
включен ДДС, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. (арг. Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 495/2023 г., IV
г.о.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от А. И. Й., с ЕГН **********, адрес:
*** срещу „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1
от договор за паричен заем № ********* от 30.07.2021г., сключен между А. И. Й., с ЕГН
********** и „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК *********, по силата на която се дължи
заплащане на допълнителна такса „бързо разглеждане“ в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Й.,
с ЕГН **********, адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 80 ЛЕВА – държавна
такса.
ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, с БУЛСТАТ ********* сумата от 480
ЛЕВА, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ищеца с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
3
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4