Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 111 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 165805 от 31.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60066/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 85 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че А.И.Д. дължи на „М.“ АД сумата от 8 690, 20 лв. – главница по договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № 72395050, сключен на
14.07.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 01.11.2016 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на
28.11.2016 г. по гр. д. № 62041/2014 г. по описа на СРС, 85 състав. Без разглеждане
са оставени предявените искове в условията на евентуалност с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
- за заплащане на сумата от 8 690, 20 лв. – главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 72395050, сключен на 14.07.2008
г., ведно със законната лихва за периода 01.11.2016 г. до изплащане на вземането.
Ответницата е осъдена да заплати сумата от 223, 80 лв. – разноски в заповедното
производство, както и 873, 80 лв. - разноски в исковото производство.
Отхвърлена е молбата на ответницата за присъждане на сторените по делото
разноски.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата А.И.Д.,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че по делото не е доказана активната легитимация
на ищеца. Не е налице идентичност между предмета на договора за цесия и
уведомлението за извършването й, поради което не е надлежно уведомен за нея.
Счита, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.15,
т.16 и т.26 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК договорът е нищожен. Годишният
лихвен процент възлиза на 35 % и годишен процент на разходите в размер на 41,
17 %, които противоречат на добрите нрави. Решаващият съд не е разгледал тези
своевременно заявени възражения. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
отхвърли предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „М.“ АД. По делото е депозирано писмено становище, с който оспорва
въззивната жалба. Счита, че жалбоподателката е надлежно уведомена за
извършената цесия. Уведомлението е
изпратено на посочения в договор адрес и е получено от лице от същия адрес със
задължение да го предаде. Дори вземането да не е предсрочно изискуемо, то
следва да се присъдят падежиралите вноски. Поддържа, че клаузите на договора за
потребителски кредит са индивидуално уговорени, поради което не са
неравноправни. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените
по делото разноски.
С
определение от 02.10.2020 г., постановено по горепосоченото дело по реда на
чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответницата за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Срещу
определението е депозирана частна жалба от ответницата. Излага съображения, че
присъдените разноски са прекомерни. Съдът не е съобразил, че съгласно съдебно –
счетоводната експертиза е установила погасяването на съдебни такси в размер на
257, 82 лв. Поддържа, че има право на разноски за заповедното производство, тъй
като съдът частично е обезсилил постановената заповед за изпълнение. Следва да
й бъдат присъдени и сторените разноски в производството по реда на чл.423 ГПК.
В
срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца,
с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно. С обжалваното решение му е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., което е съобразено с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правна помощ. Счита, че неоснователно жалбоподателката
претендира разноски за заповедното производство, тъй като не са ангажирани
доказателства такива да са сторени. Моли съда да остави без уважение частната
жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че е частен правоприемник на „УниКредит Булбанк“ АД по силата на
сключен договор за цесия за вземане на банката срещу ответницата, произтичащо
от договор за банков потребителски кредит за физическо лице № 72395050 от
14.07.2008 г., с който е предоставен кредит в размер на 10 000 лв. Тази сума е
била напълно усвоена от ответницата. На 04.12.2012 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) , по силата на който „УниКредит
Булбанк“ АД му е прехвърлил всички свои вземания по отношение на ответницата по
горепосочения договор за потребителски кредит, ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите и другите принадлежности. Банката е упълномощила ищеца
да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземането. С уведомление от
14.10.2014 г., получено на 15.10.2014 г. ищецът е уведомил ответницата за
извършената цесия. В случай, че съдът приеме, че уведомлението не е надлежно
връчено, да приеме, че ответницата е уведомена с исковата молба. На основание
чл.17 от договора за потребителски кредит при неизпълнение на всяко едно от
задълженията на кредитополучателя по
договора или по общите условия и/или при неплащане на което и да е парично
задължение по кредита правото за ползване на неустоените суми по кредита и/или
по всеки друг кредитен инструмент междуксредитор и кредитополучател се
погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на
банката стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение кредиторът има право да
обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.
Ответницата е извършвала периодични плащания за погасяване на задълженията си
за периода 13.02.2013 г. – 24.01.2018 г., след което е преустановила
плащанията. Погасената част от задължението от страна на ответницата възлиза на
4 580 лв. Тази сума е послужила за погасяване на дължимата лихва, след което е
цедиран остатъкът от дълга. Твърди, че предсрочната изискуемост на дълга е
настъпила на 15.10.2014 г., когато ответницата е получила уведомлението. Във
връзка с вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която
ответницата е депозирала възражение. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответницата, че дължи сумата от 8 690, 20 лв.,
представляваща главница по договор за банков потребителски кредит за физическо
лице № 72395050 от 14.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по
делото разноски. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за
същата сума и същото основание.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск.
Поддържа, че договорът за цесия е нищожен, тъй като няма уговорена цена. Счита,
че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като са нарушени изискванията
на чл.11, ал.1, т.9 и т.13 ЗПК. Твърди, че клаузите по договора за
потребителски кредит не са индивидуално уговорени. Счита, че уговорената лихва,
включително и наказателната лихва, противоречат на добрите нрави. Оспорва
получаването на уведомлението за извършената цесия. Пощенската пратка е
доставена на Ковачева без да е ясно в какво качество е получила същата. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
На 13.11.2014 г. „М.“ АД е
депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.И.Д. за сумата от 12 890, 06 лв., от която: 8 690, 20 лв. –
главница, 1 714, 16 лв. – лихва за периода 05.12.2012 г. – 12.11.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за изплащане
на вземането. Претендира сторените по делото разноски.
С разпореждане от 20.11.2014
г., постановено по ч. гр. д. № 62041/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 85 състав,
съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 257, 81 лв. – държавна такса и
652, 27 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
С определение № 12529 от
22.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 13683/2018 г. по описа на СГС, VI-4
състав, е прието възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК на А.И.Д., срещу заповед
по чл.410 ГПК, издадена на 20.11.2014 г. от СРС, 85 състав, по гр. д. №
62041/2014 г. Спряно е изпълнението на горепосочената заповед и делото е
върнато на СРС, 85 състав за изпълнение процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземането си за главница по исков
ред.
С определение от 14.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 60066/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
на 20.11.2014 г. по гр. д. № 62041/2014 г. на СРС, 85 състав, в частта относно
присъдените договорна лихва за периода 27.02.2010 г. – 12.11.2014 г. и законна
лихва за периода 05.12.2012 г. – 12.11.2014 г. Определението е влязло в сила,
като необжалвано.
С договор за банков
потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) №
72395050 от 14.07.2008 г. „УниКредит Булбанк“ АД – кредитор, се е съгласил да
предостави на А.И.Д. – кредитополучател сумата от 10 000 лв. – за текущи нужди,
със задължение да върне предоставената сума, ведно с дължимата лихва, с лихвен
план от 25.07.2008 г. до 25.05.2015 г. В т.4 е предвидено, че годишният лихвен
процент за съответния период на олихвяване се формира въз основа на базов
лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка – годишен лихвен
процент към датата на сключване на договора. Общият размер на лихвата възлиза
на 17, 25 %. Годишният лихвен процент върху просрочената главница, формиран от
базовия лихвен индекс и надбавка към него за просрочена главница възлиза на 19,
25 %. Крайният срок за усвояване на кредита е до 14.10.2008 г. В т.17 от договора
е предвидено, че страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от
задълженията на кредитополучателя по договора или по общите условия и/или при
неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на
неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между
банката и кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите
за просрочие, по преценка на банката става предсрочно изискуем. При
неизпълнение кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част
или целия дълг за предсрочно изискуем.
По силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. „УниКредит Булбанк“ АД –
цедент и „М.“ АД – цесионер, цедентът е прехвърлил и продал заедно със
съпътстващите гаранции на цесионера портфолио с необслужвани вземания от
договори за кредит, сключени от цедента с физически лица. Продадените и
прехвърлени вземания са описани в Приложение 1, което е неразделна част от
договора. Вземанията се прехвърлят към цесионера в състоянието им към
30.09.2012 г. В чл.4.3 е предвидено, че цедентът упълномощава цесионера, който
се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления до длъжниците
във връзка с извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно
чл.99 ЗЗД, като за целта цедентът следва да даде нотариално заверено пълномощно
на цесионера, по силата на която последният да изпраща писмени уведомления.
С анекс № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. страните са уговорили
покупна цена в размер на 12, 02%, които се равняват на 4 541 806, 65 лв.
Съгласно представеното платежно
нареждане горепосочената сума е преведена по банков път на 10.12.2012 г.
Представено е извлечение от
Приложение № 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012
г. относно прехвърленото вземане от ответницата. Актуалният размер на дълга
възлиза на 11 872, 33 лв. Същото не е оспорено от ответницата.
Представено е пълномощно от
„УниКредит Булбанк“ АД в полза на „М.“ АД да уведоми от името на банката всички
длъжници – кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети
задължени лица, по всички вземания на банката, възникнали по силата на сключни
договори за банков кредит, които банката е
цедирала съгласно договори за продажба и прехвърляне на вземания между
банката като цедент и „М.“ АД като цесионер. Посочено е, че пълномощното следва
да намира приложение във връзка с договори за продажба и прехвърляне на
вземания, сключени на или след 04.12.2012 г.
Ищецът е изпратил до
ответницата уведомление, с което е уведомил същата от името на банката за
извършената цесия. В уведомлението е посочено, че поради неплащане в
договорените срокове на дължими суми, което е съществено нарушение на сключения
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 72395050 от
14.07.2008 г., представляващо съгласно договора за кредит основание за
настъпване на предсрочна изискуемост – превръщане на неплатения остатък от
задължението по кредита в изискуем. Ответницата е уведомена, че задължението й
е станало изцяло и предсрочно изискуемо. Към момента на сключване на договора
за цесия дълимата сума възлиза на 8 690, 20 лв. – главница, 3 496, 30 лв. –
лихва. Размерът на задължението към датата на сключване на договора за цесия
възлиза на 12 186, 50 лв. Пратката е получена от Ковачева без забележки.
От заключението на вещото лице Г.Г.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесният
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 72395050 от
14.07.2008 г. в размер на 10 000 лв. със срок на погасяване 25.06.2015 г. е
осчетоводена в „УниКредит Булбанк“ АД. Към датата на цедиране на задължението с
договора за цесия от 04.12.2012 г. задължението на ответницата възлиза на 8
690, 20 лв. – главница и 3 496, 30 лв. – договорна лихва. Така общият размер
възлиза на 12 186, 50 лв.Задължението на ответницата към момента на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК възлиза на 8
690, 20 лв. – главница, сумата от 2 486, 30 лв. – договорна лихва за периода
27.02.2010 г. – 04.12.2012 г., сумата от 1 714, 16 лв. – лихва за периода
05.12.2012 г. – 12.11.2014 г. Общият размер на дълга възлиза на 12 890, 66 лв. Банката – цедент е осчетоводила задължението
като предсрочно изискуемо на 30.11.2009 г., за което длъжникът е уведомен. Към
момента на завеждане на делото непогасената просрочена главница от 8 690, 20
лв. се отнася за периода 25.01.2010 г. – 25.06.2015 г. Просрочените вноски са
за периода 14.07.2008 г. – 02.08.2011 г. Договорната лихва в размер на 2 486,
30 лв. е за периода 27.02.2010 г. – 04.12.2012 г. Лихвата в размер на 1 714, 16
лв. е за периода 05.12.2012 г. – 12.11.2014 г. За периода от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на изготвяне на
експертното заключение главницата възлиза на 8 690, 30 лв., 2 486, 30 лв. лихва
за периода 27.02.2010 г. – 04.12.2012 г. и 1 714, 16 лв. – лихва за периода
05.12.2012 г. – 12.11.2014 г. С постъпилите суми в общ размер на 4 580 лв.,
които са платени от ответницата, са погасени задължения в размер на 3 496, 30
лв. – лихва за периода 14.07.2008 г. – 04.12.2012 г., сумата от 257, 82 лв. –
заплатена държавна такса по сметка на съда и 825, 88 лв. – законна лихва.
Съдът възприема експертното
заключение, което не е оспорено от страните, като компетентно дадено, обстойно
и задълбочено обосновано. Вещото лице е използвало необходимите материали и е
достигнало до обосновани изводи. Същото кореспондира с останалите събрани по
делото доказателства, като не са ангажирани такива, които за разколебаят
доказателствената му стойност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че между „УниКредит Булбанк“ АД и ответницата е
сключен договор за потребителски кредит на физическо лице, по силата на който банката
предоставя на ответника – кредотополучател, сумата от 10 000 лв., срещу
насрещното задължение да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в
срок до 25.06.2015 г., на месечни вноски.
По силата на сключения между „УниКредит
Булбанк“ АД и „М. АД договор за продажба
и прехвърляне на вземания банката е продала на ищеца, заедно със съпътстващите
гаранции, портфолио от договори за кредит, сключени от банката с физически
лица, срещу заплащане на уговореното възнаграждение. Под № 250 от Приложение №
1 към договора е описано вземането на банката към ответницата, чийто общ размер
възлиза а 11 872, 33 лв. Представеното извлечение от Приложение № 1 не е
оспорено от ответницата.
Жалбоподтелката релевира довод,
че договорът за цесия е нищожен, тъй като не е уговорена цена. По делото е
представен анекс № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от
04.12.2012 г., в който е посочен точният размер на дължимата цена на
прехвърлените вземания. Ето защо възражението се явява неоснователно.
Във въззивната жалба се съдържа
оплакване за необоснованост на извода на съда за идентичност на вземането,
предмет на договора за цесия и изпратеното уведомително писмо до
жалбоподателката. Посоченият размер на дълга в изпратеното до ответницата
уведомление надвишава размера, вписан в Приложение № 1 към договора за цесия,
тъй като цесионерът е включил изтеклите към момента на изпращане на
уведомлението лихви. Това обстоятелство се установява от експертното заключение
на вещото лице Г.Г.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза. Ето
защо изводът на решаващия съд за идентичност между прехвърленото и претендирано
от цесионера вземане е обоснован.
С
договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Сключеният между
цедентът и цесионерът договор води до преминаване на вземането от едно лице към
друго. В отношенията между страните по договора за цесия вземането се прехвърля
по правило от момента на сключване на договора за прехвърляне на вземането.
Длъжникът обаче не е страна по договора за цесия, но последиците на този
договор засягат правната му сфера, доколкото с него се променя лицето, спрямо
което трябва да изпълни задължението си. С оглед обезпечаване точното
изпълнение на договорното задължение от страна на длъжника в нормата на чл.99,
ал.3 ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето, а по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария
кредитор. От момента на съобщаването от цедента за сключения договор за цесия
длъжникът е уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането,
така и за личността на новия кредитор. Ето защо до уведомяването на длъжника от
цедента за сключения договор за цесия последният му е непротивопоставим и
цедентът се явява легитимния кредитор в отношенията с длъжника. Едва след
получаване на съобщението от цедента за прехвърляне на вземането цесионерът се
явява надлежно легитимиран да получи изпълнение по договора, от който произтича
прехвърленото вземане. По аргумент от чл.103 ЗЗД от този момент длъжникът може
да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента
и които произтичат от облигационното правоотношение с него.
Жалбоподателката поддържа, че
поради липсата на идентичност на вземанията не е надлежно уведомена за
извършената цесия, включително и чрез връчване на препис от исковата молба.
Установената
по делото идентичност между прехвърленото и претендирано от цесионера вземане
води до неоснователност на поддържаното във въззивната жалба възражение. За
изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че по делото са ангажирани
доказателства относно изпратено от цесионера от името на цедента уведомление до
длъжника за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за банков
потребителски кредит на физическо лице от 14.07.2008 г. Връчването на
уведомлението е извършено чрез куриер, като пратката е приета без възражение от
лице от адреса на 15.10.2014 г. – преди завеждане на делото.
Нужно
е да се отбележи също така, че липсва пречка уведомяването за извършената цесия
да се извърши в хода на съдебния процес – с връчване на препис от писмения
отговор на исковата молба и приложенията към нея. Този факт е настъпил в хода
на съдебния процес и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде зачетен от
съда. Ето защо се налага изводът, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърляне
на вземането в полза на ищеца.
Жалбоподателят релевира
оплаквания за нарушение императивни изисквания на действащия ЗПК. Същият е в
сила от 12.05.2010 г. (обн. ДВ. бр.18 от 5 март 2010 г.). Същевременно
договорът за банков потребителски кредит на физическо лице е сключен на
14.07.2008 г., към който момент е действал ЗПК (отм.).
В предмета на делото е включена
част от вземането, за което е постановена заповед за изпълнение, а именно:
относно претендираната главница в размер на 8 690, 20 лв. Ето защо
въпросът относно валидността на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва,
включително и относно възможността банката едностранно да променя лихвения
процент, е неотносим към спорния предмет, поради не следва да се обсъжда по
същество.
Тъй като непогасената от
ответника главница, произтичаща от договора за банков потребителски кредит на
физическо лице от 14.07.2008 г., цедиран в полза на ищеца, възлиза на
8 690, 20 лв., предявеният иск се явява изцяло основателен.
Доколкото крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че
ответникът по жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
В предмета на настоящото
производство е включена частна жалба, депозирана от ответницата срещу
определение от 02.10.2020 г., постановено по гр. д. № 60066/2019 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 85 състав, по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Ответницата е депозирала в срока по чл.248, ал.1 ГПК
молба за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за
разноските. Поддържа, че същите са прекомерни, имат право на разноски,
съразмерно с прекратената част от производството, както и съдът не е съобразил
частичното погасяване на разноските по делото, установено от вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза.
Ищецът е изразил становище, че искането е
неоснователно, тъй като отговорността за разноските е правилно разпределена от
съда.
С постановеното съдебно решение в тежест на
ответницата са възложени разноски в размер на 223, 80 лв., сторени в заповедното
производство, както и 873, 80 лв. – разноски в исковото производство.
Сторените разноски в заповедното производство по
съразмерност, предвид частичното обезсилване на постановената заповед, възлизат
съответно на 173, 80 лв. – заплатена държавна такса, както и 67, 41 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските е 241, 21 лв. Същевременно
в тежест на ответницата са възложени разноски в по – нисък размер от 223, 80 лв.
Ищецът претендира присъждане на разноски в исковото
производство. Техният размер възлиза общо на 873, 80 лв., в това число 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. От тази сума следва да се приспадне
извършеното от ответницата плащане на сумата от 257, 82 лв. – съдебни разноски,
съгласно експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза. Така размерът на разноските, сторени в исковото
производство, които следва да се възложат на ответницата, възлиза на 615, 98
лв.
В молбата по чл.248 ГПК ответницата поддържа, че
следва да й се присъдят сторените в заповедното производство разноски,
съразмерно с обезсилената част от постановената заповед. В хода на заповедното
производство същата не е сезирала заповедния иск с такова искане. Отделно от
това липсват и доказателства такива реално да са сторени. Ето защо
претендираните разноски за заповедното производство не следва да й се
присъждат.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските
е основателна, поради което обжалваното определение, постановено по реда на
чл.248 ГПК следва да се отмени, като постановеното съдебно решение следва да се
измени в частта за разноските и да се отмени съдебното решение в частта, с
която в тежест на ответницата е възложена сумата над 615, 98 лв. до 873, 80 лв.
– разноски в исковото производство пред СРС.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателката следва да се присъди сумата от 15 лв. – заплатена държавна
такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 165805/31.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60066/2019 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
ОТМЕНЯ определение от 02.10.2020
г., постановено по гр. д. № 60066/2019
г. по описа на СРС, ІІІ ГО,85 състав, по реда на чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 165805/31.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 60066/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, в частта за
разноските, по молба на А.И.Д., ЕГН **********, КАТО:
ОТМЕНЯ решение № 165805/31.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 60066/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, в частта, с която А.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на „М.“ АД, ЕИК ******, с
адрес ***, сумата над 615, 98 (шестстотин
и петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лв. до 873, 80 (осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки)
лв. – разноски в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на А.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис на партерен етаж – адв. Р.Р.,
сумата от 15 (петнадесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис на партерен етаж – адв. Р.Р.,
да заплати на„М.“ АД, ЕИК ******, д адрес ***, сумата от 100 (сто) лв.,
на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 ГПК, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК вр. с чл.113 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.