Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6 5 6
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ
н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7747/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 16-002723/26.11.2019 г. на **** на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пловдив, с което на „Енте Сървисес“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, на основание чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /Наредбата/.
Жалбоподателят моли да
се отмени НП, като се твърди да е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ в срока за изпълнение на дадени предписания.
Посочва се още, че договорът с работника е прекратен преди проверката и
изпълнението на предписанията в тази част е невъзможно, нито пък е установено
от наказващия орган дали действително е полаган нощен и извънреден труд, както
и възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ, за което
липсват мотиви в НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага подробни
съображения за материалната законосъобразност на акта и неприложимостта на
института на „маловажния случай“.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
Дружеството
жалбоподател „Енте Сървисес“ ЕООД наемало работници, които в последствие
командировало в други страни.
По повод на постъпил
сигнал на 29.08.2019 г. и 21.10.2019 г. служителката на въззиваемата страна
С.П. извършила проверка по документи на дружеството. От последното получила
трудово досие на работника на дружеството А.К.А., включващо трудов договор №
111/13.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от 10.01.2019 г. От тях
констатирала, че работодателят е командировал работника си до гр. Темсе в
Белгия в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121, ал. 1, т. 1 от КТ.
Установила, че към момента на сключване на допълнителното споразумение,
10.01.2019 г., в последното не са определени условия за полагане от работника
на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им. Работникът бил назначен
на длъжност „****“ и трудовото му правоотношение било прекратено със заповед от
05.08.2019 г.
Въз основа на
резултатите от проверката бил съставен АУАН № 16-002723/23.10.2019 г. за нарушение
на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на двама
свидетели и представителя на дружеството. Актът е подписан от него без да е
посочил възраженията си.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена
на основание чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
посоченото нарушение.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите С.П. – актосъставител, и
И.К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, призовка за явяване и представяне на документи, трудов
договор № 111/13.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от 10.01.2019
г., заповед от 05.08.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1928097/23.10.2019 г. на ДИТ
Пловдив, известие за доставяне, оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно
заседания свидетелката П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. В допълнение изяснява, че тя е съставила и протокола за
извършената проверка и издала предписанията. Лично се е запознала с трудовия
договор и допълнителното споразумение на работника и е констатирала
несъответствието с нормативната уредба. От своя страна свидетелката К.
потвърждава, че допълнителните споразумения са били бланкови в тях като цяло
липсвало уговаряне на условията за полагане на извънреден и нощен труд и
заплащането му, както и по отношение на конкретния работник на работодателя
ѝ.
Показанията им съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие едни с
други и с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Същите съответстват на представения трудов договор и допълнително споразумение,
така и на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение и протокола за
извършена проверка.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН в присъствието двама свидетели и на
представител на нарушителя, като му е предоставена възможност да направи
възражения срещу него. В акта е дадена правна квалификация на установеното
нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице.
Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на
правилата при командироване на работници и минимално необходимото съдържание на
допълнителното споразумение за командироването.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги.
Посочената норма гласи, че Споразумението при командироване на работници или
служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ съдържа данни за страните и
основанието за сключването му и определя условията за полагане на извънреден и
на нощен труд и размера на заплащането им. От обективна и субективна страна
дружеството жалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се установява, че „Енте Сървисес“ ЕООД е командировало свои
служители в Белгия, за което е съставяло и допълнителни споразумения за
командироването. По същия начин дружеството е командировало своя работник
А.К.А. и уговорило параметрите на командироването в допълнително споразумение
от 10.01.2019 г., в което липсва клауза за условията за полагане на извънреден
и на нощен труд и размера на заплащането им. Това безспорно се установява както
от показанията на двамата свидетели, така и от представено копие на
допълнително споразумение. Именно с несъдържането на такива данни в
допълнителното споразумение е и осъществен състава на вмененото нарушение.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за вина
при извършване на деянието не подлежи на изследване, тъй като отговорността му
е обективна и безвиновна.
Не може да се възприеме за основателно възражението, което свързва
настоящото НП с издадените от наказващия орган предписания. Последните нямат
отношение към ангажираната отговорност, но могат да станат предпоставка за
бъдеща и последваща такава. Целта преследвана от НП и предписанието в различна.
В първия случай целите са да се въздейства предупредително и превъзпитаващо към
нарушителя за спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите субекти на правото, докато
целта на предписанието е да се постигне определен резултат, който в случая е
можело да бъде включването в допълнителните споразумения на клаузи за
извънредния и нощен труд и заплащането им. Доколкото в настоящия случай е
невъзможно да бъде включената такава клауза поради прекратяване на трудовото
правоотношение с работника, то и няма как да бъде издадено предписание.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 414, ал. 1 от КТ, която предвижда, че на
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв. Нарушението на чл. 2, ал. 2, р. 4 от Наредбата на попада в нито
една от другите санкционни разпоредби предвидени в КТ.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че следва да се
определи наказание в неговия минимум в определените от закона рамки. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха от съда. Не се установи
нарушителят да се определя като лице с висока обществена опасност, поради
липсата на установено поведение на неспазване на законодателството, което
следва да се определи като смекчаващо обстоятелство. Нарушенията и поведението
на наказаното лице може да се установяват само от влезли в сила актове. Затова определеното наказание следва да се
определи като законосъобразното и справедливо.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на „маловажен случай” на административно нарушение в КТ,
а именно чл. 415в, който изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28
от ЗАНН. По делото не се установява да са настъпили вредни последици за
работника, но пък нарушението не отстранено веднага след отстраняването му.
Независимо от обективната невъзможност работодателят да стори това, поради
прекратяване на трудовото правоотношение, то същото задължителна предпоставка
за прилагане на маловажния случая в хипотезите на нарушаване на трудовото
законодателство. Приемането на нещо различно би достигнало до положение, в
което същата предпоставка се замества с несъществуваща в закона, което е
недопустимо. По тази причина е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Съобразявайки всичко изложено съдът смята, че определеното наказание с
справедливо, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
издадено, поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
16-002723/26.11.2019 г. на **** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на „Енте Сървисес“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните
основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.